Божидар Данев: „Някой трябва да озапти българския работник“

 

 

  В интервю за Дарик радио изпълнителният председател на Българска Стопанска Камара Божидар Данев успя да отговори на вълната от негодувание срещу новите предложения за изменение на трудовите взаимоотношения, предложени от БСК, като се аргументира изключително логично и не остави и капчица съмнение в правотата на защитаваните от камарата позиции. Публикуваме интервюто без съкращения, поради изключителната му важност относно информираността на българските работници за очакващото ги бъдеще:

“ – Г-н Данев, предложенията, които излязоха от Българска Стопанска Камара за промяна във взаимоотношенията работодател – работник, предизвикаха остри реакции на решително отхвърляне. Смятате ли, че има шанс да ги прекарате през Парламента?

- Длъжни сме да ги прекараме и те да станат реалност, в противен случай мога да ви гарантирам, че България ще фалира. Ако работещите българи не осъзнаят своята отговорност пред България и не спрат със своята тъга по социализма, опасявам се, че скоро никакви мерки няма да спасят българския бизнес. Ние от БСК сме взели на плещите си огромна отговорност, защото в крайна сметка някой трябва да озапти българския работник. Той се е превърнал в бясно бездомно куче, на което, ако не хвърлиш кокал, има опасност да бъдеш ухапан и това да доведе до фатални последици за теб. Двадесет години никой не смее да му каже истината, а именно, че или ще се съгласи да работи при нашите условия, или ще умре. Всяка друга политика е самоубийствена за бизнеса и пагубна за България.

- Постоянно споменавате България, не е ли малко странно това при положение, че съвременният бизнес е мобилен и работи на световно, а не на национално ниво. От думите ви оставам с впечатлението, че българският бизнес се е капсулирал в България, това неконкурентоспособност ли е?

- Радвам се, че ме попитахте. Не, това не е неконкурентоспособност, това е самоотвержен патриотизъм, родолюбие, национализъм, ако щете. За разлика от алчния български работник, който вече 25 години изсмуква жизнените сокове на българската икономика, за да задоволи своето шкембе, без да се интересува и капчица от България, бизнесът полага всички усилия да съхрани родното производство. Ами погледнете, то е очевадно, кой емигрира? Българският бизнес или българският работник? Кой е предателят – работодателят или работникът? За колко български бизнесмени сте чули, да емигрират в Европа и да изоставят родината си? – Нито един! А не е да нямаме покани. Аз обикалям света и мога да ви кажа, че българският работодател е желан инвеститор по цял свят. Че ние, ако решим, можем да отидем и да инвестираме нашите пари във Виетнам, Камбоджа, Бангладеш, Китай и т.н., както между впрочем правят много наши конкурентни чуждестранни фирми, и там работниците ще са доволни да работят на половината от заплатите, които получават нашите български търтеи, смеещи да се наричат работници.

Въпреки всичко това ние търпим, стискаме зъби и не бягаме през терминал 2, ние милеем за България и аз мога да ви се закълна от името на всички български бизнесмени, че няма да мръднем от България, докато има поне един жив работник. Тази масова емиграция на неблагодарни български работници към Западна Европа е явление, което ни поставя пред сериозно изпитание, започват да липсват редица специалисти. Специалисти, за изграждането на които българската държава е инвестирала пари от нашите данъци. Ние плащаме обучението на всички български студенти и тяхното безотговорно и неблагодарно отношение, тяхната наглост след всички тези грижи, сами да определят нива на заплащане, при които са съгласни да работят, е  връх на безсрамието.

На българският работник трябва да му се обясни – и може би тук е и нашата вина, че не сме го направили, – че държавата се крепи на икономиката, т.е. на бизнеса, на нас, работодателите. Без нас България не би я имало, в този смисъл всеки, който заявява, че го е грижа за България, е длъжен да работи за нас, при условията които ние поставяме, безропотно. Ние най-добре знаем какво е нужно, какво е правилно, какво е икономически изгодно. Ако трябва да направя едно по-разбираемо сравнение, за да ме разберат всички, то  е следното: бизнесът е тялото на държавата, работникът е храната, от което това тяло има нужда, за да расте и да се развива.

Всеки сам избира дали да е част от тялото или от храната и в това е смисълът на демокрацията. Днес всеки може да е бизнесмен, стига да има съответните способности и познания. Но ако сте избрали да бъдете наемен работник, то тогава спокойно и с жертвоготовност трябва да сте готови да служите на работодателя си и да изцеждате силите си до краен предел, а не да ги пестите, за да доживеете до пенсия или защото сте имали ангажименти и към семейството си. Днес семейството е лукс, който могат да си позволят само богатите, а стремежът да доживееш до пенсия е проявление на висш мързел.

- Казахте, че всеки може да стане бизнесмен, вие самият как станахте такъв?

- Да, всеки може да стане, стига да има необходимите качества. Аз самият научих всичко за бизнеса благодарение на работата ми в структурите на Държавна сигурност. Както знаете, аз съм бивш агент на ДС и то в научно-техническото разузнаване, работил съм срещу капиталистическата икономика и съм я изучил до най-малка подробност. Подслушвал съм и съм донасял относно най-дълбоката същност на капитализма. От работата ми сред врагове на социализма съм опознал капиталистическото мислене в детайли. Така че, именно благодарение на работата ми в ДС, аз получих знанията и уменията, необходими за изграждането на успешен бизнес. И не само аз, разбира се, и други мои колеги от ДС също успяха след промените да изградят успешен бизнес, и дори днес работим заедно за бъдещето на България. Трябва да ви кажа, че ако не бяхме ние, агентите от ДС, след 10 ноември 89г. България щеше да рухне за няколко месеца. Ние изнесохме на гърба си целия икономически преход от социалистическо към капиталистическо производство. Ние положихме неимоверни усилия цялата икономика на страната да попадне в наши ръце, за да не се изгуби и разпилее и най-малката частичка, като попадне в невежи и алчни за бърза печалба ръце, защото имаше и такива попълзновения.

-Да се върнем все пак на вашите предложения за промени в трудовото законодателство. Бихте ли споделили най-важните от тях.

- С удоволствие! Една от най-важните е, че всеки специалист ще сключва колективен трудов договор с всички български работодатели и ще работи там, където се наложи. В тази сложна ситуация на световна криза не можем да си позволим един специалист да работи само за един бизнесмен. Много такива безскрупулни специалисти злоупотребяват с монопола върху знанията си и извиват ръцете на работодателите, карайки ги да се конкурират едни други, като му предлагат по-висока заплата.

- Но конкуренцията не е ли задължителен елемент от капиталистическото производство?

- Извинете, но конкуренцията идва в края на производството, при продукта, неговите качества и цена, а не още в началото при наемането на работника, който ще го произведе, както се получава в България. Безотговорният стремеж към все по-високи и по-високи заплати от страна на квалифицираните кадри поставя бизнеса на колене още преди да е започнал да произвежда. Той оскъпява продукцията, правейки я непродаваема на международния пазар, и убива бизнеса на колегите, които нямат възможност да го наемат на работа. Затова трябва държавата да се намеси и да изготви регистър на квалифицираните кадри в България, и да ги задължи да работят не за отделен бизнесмен, а за икономиката като цяло, срещу едно нормално възнаграждение, осигуряващо му хляб и вода.

Друго нещо, върху което искам да обърна особено внимание, това е абсолютно наложителното налагане на забрана за емигриране на българските работници в трудоспособна възраст. Ако някой български работник иска да емигрира, то той ще трябва да докара на свое място най-малко двама чуждестранни бежанци, които да обучи на необходимите за производството знания и умения, и едва след това ще може да напусне работното си място и съответно България, но при условие, че някой друг бизнесмен няма нужда от него.

Особено важна мярка е ранното приобщаване на българските граждани към трудова дейност. Според нас всички деца още от предучилищна възраст трябва да се водят на задължителни бригади в предприятията, за да свикнат от малки с мисълта, че са длъжни да работят за нас. Едно дете много по-лесно можеш да го научиш на необходимите трудови навици, отколкото един зрял индивид. Децата са доволни дори на едно браво и потупване по рамото и не трябва да позволяваме с израстването това тяхно благородно качество да бъде изместено от стремеж към забогатяване за сметка на работодателя.

Много е важно също въвеждането на непрекъснат режим на работа. Премахване на отпуските, като вредни и аморални стимули и преминаване към доживотна работа. Заплащането трябва да бъде заменено с осигуряване на подслон и храна, и то само при положение, че няма излишък на работна ръка.

- Но при това положение, държавата от кой ще събира данъци, как ще функционира? И в крайна сметка за кого ще произвеждате, кой ще купува продукцията ви?

- Елементарно е. Ако нашите предложения се приемат, няма да има нужда от данъци. Държавата ще бъдем ние работодателите, бизнеса. Ще бъдем нещо като мравуняк, едните ще се раждат работници, другите бизнесмени. Разбира се бизнесмените трябва да бъдат много по-малко, което и сега е така. А що се отнася до продукцията , то ние ще произвеждаме изцяло за международния пазар и, уверявам ви, няма да има кой да ни бие. Нали не мислите, че ние в момента печелим от вътрешния пазар, това е невъзможно. При положение, че плащаме на работниците си по-малко от стойността на изработеното от тях, няма как да разчитаме, че те ще имат пари да го купят, на такава цена, че да печелим. Този проблем за известно време беше решен чрез кредитиране на работниците от банковите институции, но вече няма какво да им се отнеме и са необходими други решения, именно тези, които предлагаме.

- И накрая каква е вашата мечта за България?

- Ние искаме България да се превърне в една високотехнологична държава, обект на завист от останалия капиталистически свят и работим в тази посока. Въпреки гореизброените трудности, ние, българските работодатели инвестираме всичките си печалби във внедряването на нови технологии, нов машинен парк, нови информационни системи и т.н. С нетърпение чакаме мига, когато ще се появи изкуственият интелект, който няма да се нуждае от нищо друго, освен от източник на енергия за да работи. Той няма да се разболява, няма да има нужда да бъде наблюдаван с камери дали работи и не краде, няма да му се плаща заплата и да се търпят своеволията му, няма да емигрира. Тогава цялата недоволна паплач може да върви на майната си. А ние ще си седим в офиса и ще управляваме цялото производство и пласмент с един бутон от бюрото си.

Да работиш цял месец за сметки и да живееш за да работиш, а не обратното… Или как се чувства 90% от българското население, когато заплатата на Висшист у Нас е равна на седмичната надница на студент-продавач на закуски в Германия… В лудата надпревара между заливащите ни статистики как животът у нас се подобрява и нашенеца става все по-щастлив, услужливо лансирани от последните няколко правителства, дали не започваме сами да си вярваме, че наистина живеем добре. Манипулативно внушаваните ни от държавата и работодателите мисли, че едва ли не трябва да сме благодарни на подхвърляните ни смешни суми дали не са ни замъглили съзнанието? Забелязваме ли, че от няколко години насам младите хора работят основно в посока Летище? „Връзкарите” младежи премятат куфарите на чужденците там защото еърпортовете дават едни от най-сериозните възнаграждения на фона на останалите работодатели, а останалите младежи биват изпращани от първите към терминала, търсещи късмета си в чужбина.
Все по-малко хора си задават въпроса нормално ли е да се озлобяваме едни срещу други, при положение, че всички работим за жълти стотинки? За да ни се отклони вниманието от мисълта, че сме роби в собствената си държава ни се внушават теми за размисъл от рода на кой е по-по-най, дава ни се ижекция спортна злоба за да се биеме в гърдите и яростно да защитаваме поредната политическа кауза на някой новоизлюпен патриот. Вместо да мислим защо работим за 20 левчета дневен надник и кой всъщност обира парите от печалбата на частната фирма в която работим, по-добре да се вълнуваме по въпроса къде е почивал Волен в Париж и откъде по дяволите е взел пари за тази екскурзия?

А къде отиват парите, които всъщност ние заработваме? А? И защо държавната и общинска работа е все мизерно заплатена, като всъщност всички си плащаме данъците и щем нещем захранваме доста добре държавния бюджет? Точно да се замислим по тази тема и изведнъж масово се пуска мълвата грипната епидемия… И пак вниманието ни е отклонено, стига сме мислили сложните въпроси и държавните проблеми, дай да видим как ще изкараме парите за антибиотици, че иначе как.. И пак нямаме време да се усетим, кой всъщност дава и прибира нашите пари. Нищо, че провинциалния европеец за часове изкарва толкова пари, колкото в столицата ни обикновенно ще висшист ще изработи за месец. И с какво е той повече от Нас?

Дали въобще през 2014 усещаме все още огромната манипулация, целяща да отклони вниманието от това, че всъщност живеем за да станем сутринта в 7:00 ч., да работим като ненормални и като се приберем вечерта да пуснем телевизора, в пълна готовност да бъдем облъчвани с негативните „новини”, подсъзнателно целящи да ни настроят едни срещу други в собствената ни държава. Умело и под натиск да ни бъдат задържани емоциите далеч от мисълта, как всъщност работим за да бъдат шефовете ни богати, а ние да бъдем там долу и да работим – за 400 лева.

И така, докато гледаме поредния турски сериал всяка вечер и разпалено коментираме как в Неделя вечер „Джаро ще гепи Куката” всъщност не усещаме как минава времето. Времето, което всъщност ни е доста добре програмирано от определен кръг от хора, целящи да нямаме време да се замислим за смисъла на живота ни. Вместо това, имаме да мислим за поредния протест и „плаща ли им някой на тия”, за новия силикон на Алисия, живеем истински с проблемите на Валери Божинов и сън не ни хваща коя дискотека е посетил този български ВИП, а дали Реформаторите ще се разделят с Кунева – е, то това е тема по която можем и цяла седмица да говорим в обедната почивка на работа.

То това е и целта – заливайки ни с манипулиция и евтина жълта магма от „новини”, да имаме за какво да спорим помежду си, да коментираме разпалено в автобуса, незабелязвайки за какво всъщност живеем, т.е. – работим. Ставаме сутрин рано, пъхаме краката в износените си обувки, обличаме захабеното яке и сме на спирката, чакайки автобуса за работа. Виждаме вътре дузини сиви лица с изгорял отдавна ентусиазъм по тях, отдавна изгубили надежда. И някак си не забелязваме черните лимузини, профучаващи покрай автобуса с мръсна газ. Шофирани от онези бързо забогатели нашенци, които всъщност се увеличават всеки ден.

И то благодарение на нас и това, че има кой да работи за 400 лв., а возещите се в тях бизнесмени сигурно пътуват и те за работа – към нашето работно място, за да ни дадат поредната порция надежда и да оберат плода на нашия труд. Но определено не са от онези, които ще вземат 400 лева – тях ги вземаме ние. И някак си изгубили се в сивото си ежедневие намираме сили да пуснем вечерта новините и да се радваме, че живеем в България. Та онези гърци и те са в ЕС и живеят трудно, пък нали ние вече сме дори и по-добре от тях, в мечтите ни обаче, за съжаление, и в речите на родните политици.

Докато тази седмица работя за да изплащам борча към съседа, дето го взех, за да платя тока, си задавам въпроса: Нормално ли е тук младите хора да дават хиляди левове за образование, лятото да работят, за да платят семестриалната такса през зимата? Цяло лято, иначе хубавите ни деца, да поднасят чашите с уиски на английските хлапета посред нощите в някой бар на Сънито? Нашите деца да бъдат прислуга на европейската младеж в собствената си държава? Основното им забавление да бъде „ходене на кафе”, а техните връстници в така обичания ЕС от втори курс да знаят в коя аутсорсинг компания ще работят? А тук при завършването да има две алтернативи – сервитьор/продавач или Терминал 2?

Нормално ли е да упрекваме младия българин, че не умее да работи и за нищо не става, след като немския или френският му еквивалент с нищо не го превъзхожда, но изкарва по 3 000 евро на месец? Минимум! И за какво въобще той трябва да работи тук, след като цял живот да спестява няма да събере пари за апартамент в Меден Рудник, ако разчита на работата си? Сигурно е по-нормално пенсионерите тук да се радват на 10 лева увеличение на пенсията си, а английските баби и дядовци да се местят да живеят в луксозни вили из българските села с пенсиите си по 2000 евро? Сигурно нашите пенсионери са с нещо по-глупави от „вносните” и не заслужават? Хората, изградили тази държава с ръцете си едва събират пари за килограм лекарства и пет буркана с лютеница.. От тази – евтината.. Важното е вечер да бъдат насъскани кой от коя партия е, кой е провалил България и какво мисли Барозу за еди си какво си, гарнирано от летаргични спомени какво е било по времето на комунизма..и така да отдалечат всички едва кретащи българи от мисълта за това, кой е виновен, че живеем за да работим…

Работодателите потриват доволно ръце и те карат да се чувстваш благодарен, че са те взели да им вършиш мръсната работа за 400 лева. И те плашат – „Знаеш ли колко като теб чакат на улицата за този пост?” – и ти някак си се чувстваш благодарен, че ти си точно избраният. И започваш да мислиш, как с всичките тези пари ще живееш по-добре от другите. Вечерта по новините виждаш хората от протестите, виждаш и онези с костюмите за по хиляда евро, които ти обясняват как нещата лека полека се оправят. И се чувстваш доволен, на всичкото отгоре виждаш и поредната фолк-певачка как презентира новия си клип в който само силиконовия и бюст струва повече от годишната ти заплата. Но си доволен – абе те колко хора чакат за твоето работно място, те 400 лева са си цяло щастие, може би.

А дали държава, политици и бизнес не са онези, които наистина живеят добре заради точно теб? И дали не са вярни онези статистики, че всяка година милионерите в България се увеличават – вярни са, увеличават се заради такива като Нас, които работят за четири стотака и изплашени за съществуването си стискаме зъби и се плюем един на друг, ама според чергата. Защото реално всеки месец българина докарва в пъти повече приходи за работодателя си, но последния по господарски му е отредил таван с който е преценил, че може да доживее до следващия работен ден, когато отново ще се появиш сутринта на работа и ще продължиш да го правиш богат.

И нека ние в мизерията си се смеем на китайците, които уж работели за „по 200 долара месечно” и да цъкаме с език, съжалявайки ги… Даже така, леко с насмешка, без да се замисляме всъщност ние какво правим всеки ден. И дали бизнесът и политиката не са се оплели до толкова, че да ни накарат да вярваме, че сме щастливи. Гледайки как децата ни работят на летището, хвърляйки куфарите на връстниците си от Европа и тайничко се надяват да се бяха родили някъде в Берлин. И един ден просто заминават…

Не всеки е длъжен да вярва в глупавата теория, че трябва да работиш за да плащаш сметки и да теглиш кредити. По-опасното е манипулацията, която ни кара да вярваме, че живеем добре. И после нека ни плашат с намаляващото българско население – та кой млад родител иска детето му да живее в бедност? Да родиш дете и да нямаш пари да го отгледаш – как – с 400 лева?

Може би българските семейства са по-смели и от най-успешният бизнесмен в България, смогвайки да оцелеят в този български сървайвър. А на бизнеса и държавата е лесно – криза, протести, „политическата обстановка е такава и онакава”, „Европа ни е виновна” и т.н.т.

И в Неделя вечер виждаме Джаро с обувки за хиляда лева и нов Бенц – и цъкаме с език и мечтаем – идолът от телевизора /на изплащане/ е постигнал всичко в България, сам, от нищото. А той просто „живее нормално”, но трябва ли нормалният българин да работи за Джаро, за да успее в България?

ти да не си преписвал от мен,щото..Ама не,аз само си го мислех..Най-вероятно сигурно си ми чел мислите.Сега науката напредна и всичко може! Само не може да вкара акъл на хората !Ама нали е капитализъм,той все гледа да взема!Да си жив и здрав,изпревари ме, халал да ти е,макар и да нямах намерение да пиша по въпроса. (:

от немския вишист. Ето ви и фактите: най- добре платени в Германия са учителите. Те получават БРУТО 4000 евро. Данъкът общ доход в Германия е 48, 8 %! НЕТО учителят получава точно 2009 евро.

Немците обаче, за разлика от българите са МНОГО БЕДНИ! Само 5 % от немците имат собствени жилища. Останалите живеят под наем. И така, нашият учител трябва да си плати наема (който включва и режийните). Наемът за двустайно жилище в немските градове е около 1000 евро. Можете да го преверите в Гугъл.

Остават чисто 1000 евро. Тъй като цените на ВСИЧКИ стоки в Германия са 2- 3 пъти по високи от нашите, тези 1000 евро имат ПОКУПАТЕЛНАТА СИЛА на не повече от 1000 лева. Е да, ама с толкова разполагат и българските даскали!

Да не говорим за това, че останалите немски висшисти разполагат чисто с 500- 600 евро месечно! Осведомете се за реалното състояние на нешата mt 46, пък тогава пишете гупавите си фермани!

Този бОжидарчо наистина се изживева като Божи Дар. Това интервю авттентично ли е 'щото ми звучи като градски хумор. Ако това са истинските мисли изказани от тази личност то,прочитайки това послание, всичко що работи трябва да Му се поклони и до края на живота си да МУ работи- на него и на подобните МУ бизнесмени без заплащане до кая на живота си, Аз, от своя страна, ми се иска Веднага са скоча и да си зарежа семейство, бизнес къща, да купя еднопосочен билет и да се стоваря след ден в краката МУ, готов да му служа до гроб. Добре че жена ми не го е чела и ме е завързала с каиши за масата та не мога да се отскубна. Каза че, ще ме държи така докато ми мине.

Невероятно точка ком говори ли ти нещо? което не значи,че публикуваното не е вярно в същината си!
Пък на А-постола да му кажа,ДА СИ ЧУЛ НЕМСКИ ВИСШИСТ ДА БЯГА КЪМ БЪЛГАРИЯ? НЕ СЕ ХАБИ ПОСТОЛЕ ЗА ГИГАНТСКИ РАБОТИ,ДЕТО,КАТО ГИ ДУХНЕШ, ПАДАТ! ИЛИ ПОНЕ СИ НАМЕРИ ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ,УФЦЕТЕ НАПРИМЕР!