Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2014 20:38 - Децата на „Сорос“ ANONYMOUS BULGARIA
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 2637 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Децата на „Сорос“  

Когато мислим за think tanks, се сещаме веднага за Сорос.

Пояснение: В разговорния език в България, институт „Отворено общество“ е наричан с името на неговия създател.

image

Не можем да си представим експертите без Сорос… (От разговор на Достена Лаверн с Мария Пиргова)

Институт „Отворено общество“, който се установява в България почти веднага след началото на прехода, се намира на върха на пирамидата на НПО, които в голямата си част се раждат благодарение на него. Този принцип съществува и като понятие (принцип), познат с английските наименования: NGO building, institutional building или civil society building. Бюджетът на „Отворено общество“, който през 1997 г. достига 15 милиона долара (финансиране на повече от 1000 проекта за една година), заедно с международната му легитимност в „демократичния бизнес“ му позволява да ръководи и да разпределя сред НПО европейски фондове по програмата PHARE. През 1997 г. фондацията подписва договор с делегацията на Европейския съюз в София. Тя му прехвърля администрирането на програмата PHARE-Democracy, по която „Отворено общество“ оценява 311 български проекта. След официалната покана за присъединяване на България към Европейския съюз „Отворено общество“ е натоварено с контрола и провеждането на множество програми по PHARE за България, в това число общи проекти на Европейския съюз и на Световната банка за адаптирането на българската администрация към европейските норми.

image

Така фондацията се превръща в инкубатор на българското гражданско общество, което тя цели да изгради като „противотежест на изпълнителната власт“[1].

Списъкът на членовете на управителния ѝ съвет през последните петнадесет години (1990–2006), списъкът на експертите-съветници, които участват в работата по оценяване на проектите, списъкът с проектите, получили финансиране, както и информациите, събрани по време на проведените от мен интервюта, разкриват съществуването на много близки връзки между фондацията и средата на think tanks. Независимо дали са директни създания на фондацията или просто са силно поддържани от нея, think tank-овете, разположени в горната част на пирамидата на НПО, са най-добрите ѝ партньори в разпределянето на фондовете или в реализацията на проектите на „демократичния бизнес“.

Тук фондация „Сорос“ създаде седем или осем think tanks. Ще кажат… някои ще кажат: бяхме създадени от Централата в Ню Йорк, защото парите често идваха директно оттам, без да минават през институт „Отворено общество“ в София [...]. Но в действителност работата се вършеше тук. Тук бяха създадени,
струва ми се, говоря приблизително [...] около двадесет и пет НПО [...] не е нищо [...]. Разбира се, много хора няма да ви го признаят [...] те искат да се наричат свои собствени създатели. - Стефан Попов, председател на управителния съвет на институт „Отворено общество“ в София, разговор от септември 2002 г

image

Стефан Попов

За всяко създаване на дете-think tank от фондацията-майка, изглежда, са необходими две главни условия: създателите трябва да имат опит със или вътре в „Отворено общество“; новият think tank трябва да се появи като „отговор на политическия и социалния контекст в съответния момент“ (Стефан Попов). Често обаче е невъзможно да се разбере дали става дума за подпомогната или за провокирана от фондацията инициатива, тъй като е трудно да се открият точни данни за размера на финансовата помощ за създаването. В отчетите на институт „Отворено общество“ в София споменават само сумите, които излизат от локалния бюджет на „Отворено общество“, докато тези помощи идват директно от бюджета на седалището в Ню Йорк, а понякога от бюджета на фондацията в Будапеща. Интервюираните отказват да говорят за това.

1. Годишен доклад на „Отворено общество“, 1998, стр. 5..

Предлагам да проследим връзките на фондацията с think tanks, без да се опираме на точни цифри, а опитвайки се на установим йерархията на институционалните отношения на създателите на think tanks с „Отворено общество“: първо ще се спра на think tanks, създадени от лица, които са упражнявали функция в институт „Отворено общество“ в София, а после и на експертите, които са работили или продължават да работят постоянно по проекти, поддържани или инициирани от фондацията.

Няколко примера за think tanks, директно създадени от „Отворено общество“

Голям брой интервюирани споделят мнението, че Нов български университет (НБУ) е най-големият think tank, който Сорос е създал в България“[1]. Използвайки едновременно позицията си на корифей на хуманитаристиката в България и на председател на институт „Отворено общество“ в София (1990–1997), професорът по класическа филология от Софийския университет Богдан Богданов създава през 1990 г. Асоциация за Нов български университет. През 1991 г., след гласуване в Българския парламент, НБУ получава статута на университет. Неговите първи стъпки са финансирани изключително от фондация „Отворено общество“, която е обявила, че един от приоритетите ѝ е да модернизира и да демократизира висшето образование в страната. НБУ се вдъхновява директно от модела на Central European University в Будапеща, създаден също от Сорос в родната му Унгария като център за разпределяне на ресурси за множество интелектуалци и членове на НПО в Източните страни, които се занимават с изучаване на прехода и на демократизацията (transition and democratisation studies).

1. Без да го считаме за истински think tank, занапред ще използваме тази метафора, за да се разбере неговата дейност в областта на проектите, която се доближава до тази на българските think tanks.

image

Богдан Богданов

НБУ не е считан за класически think tank и не функционира като такъв. Неговата основна функция е образователната (7551 студенти през 2004 г.). Но така или иначе този университет има статута на НПО, която получава финансиране от чуждестранни донори и която, подобно на НПО, кандидатства в различни конкурси за проекти. НБУ основава Политическа академия за Централна и Източна Европа (PACE): курсове и конференции, предназначени за подготовката на бъдещите български политици в духа на идеите на демокрацията и на пазарната икономика, и участва в мрежата за проекти (в „демократичния бизнес“) на експертите на think tanks. Последните често са канени като лектори или преподаватели, за да предават нетрадиционни или близки до темите за демократизацията и до мениджмънта на проекти материи. В управителния му съвет е не само Дими Паница[1], но също и Огнян Шентов, лидер на think tank-а майка „Център за изследване на демокрацията“ (ЦИД).

image

Огнян Шентов

Ето защо, въпреки че дейността му е предимно образователна, НБУ често е считан за академичен think tank, който раздава дипломи. Така НБУ се превръща в директен конкурент на Софийския университет, привличайки студенти и преподаватели чрез по-изгодни материални условия. Както и Богдан Богданов, Георги Прохаски се задържа в продължение на седем години на един от ключовите постове в институт „Отворено общество“ в София – изпълнителен директор. По времето на политическата и икономическата криза (1996–1997) той е подтикнат директно от Джордж Сорос да създаде експертна група по икономика, за да „върне България в правия път на реформите и на пазарната икономика“. Така през 1997 г. той напуска поста си на изпълнителен директор и създава Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Този икономически think tank се настанява в същата сграда, където е и институт „Отворено общество“, и получава директна и косвена помощ от фондацията: институционално финансиране, както и свързване с други донори и бизнес среди, които му дават поръчки и финансират проекти. „Георги Прохаски познаваше вече хора от важни институции, с които се беше срещал като директор на Института, личности от Световната банка и други“[2].

Така ЦИР се превръща в център за ресурси за икономическата политика на правителството на СДС и в екип за писане на нови икономически закони и лобиране в тяхна полза.

1. Напускайки страната през 1948 г., за да замине за Европа, John (Дими) е работил между Париж и Ню Йорк за борбата срещу комунизма. Той е бивш главен редактор на „Reader’s Digest“ и главен редактор на „Reader’s Digest“ за Европа. Приятел на лидерите на СДС Желю Желев и Филип Димитров, той става една от важните фигури в „създаването“ на българското гражданско общество след 1989 г.
2. Интервю с A. Божков, ЦИР.

image

Георги Прохаски

Тhink tank-ът Европейски институт е създаден през 1999 г. по инициатива на Джордж Сорос и отговаря на политическия приоритет на съответния момент: създаването на екип, който да подпомогне правителството в изработването на план за дълготрайно икономическо развитие, във връзка с изискванията на процеса по присъединяването към Европейския съюз [1].

През 1999 г. България получи статут на официален кандидат за Европейския съюз, а на новото правителство му липсваше квалифицирана експертиза по европейските въпроси. Беше същинска катастрофа [2].

Програмен директор на институт „Отворено общество“, Николай Младенов става основен съветник на министърката на външните работи Надежда Михайлова, а после и директор, и съосновател на Европейския институт. Европейският институт продължава да бъде финансиран основно от „Отворено общество“ от бюджета, даван от делегацията на европейската комисия в София на фондацията за подпомагане на инициативи в областта на европейската интеграция.

1. Годишен доклад на „Отворено общество“, 1999 г.
2 Интервю с Н. Младенов, ЕИ.

image

Николай Младенов

Най-скорошното творение на фондация „Сорос“, „Червената къща“, създадена в контекста на една вече нормализирана държава, отговаря на нуждите от витрина на публичните дебати и на артистичните „хепънинги“ на една столица, която все по-успешно се вписва в европейската модерност и нормалност. „Червената къща“ често предоставя сцената си на експертите на think tanks. Директорката ѝ, която е бивша членка на екипа от Център за изкуствата „Сорос“ в София (артистичния филиал на институт „Отворено общество“), е съпругата на „експерт номер едно“ на българските think tanks – директорът на Център за либерални стратегии (ЦЛС) Иван Кръстев. „Червената къща“ не е think tank, но тя осигурява излизането на интелектуалната продукция на think tanks на публичната сцена. Раждането ѝ отразява също прогресивното дезангажиране на институт „Отворено общество“ във финансирането на артистични и културни проекти в България – функция, която е била ръководена от Център за изкуства „Сорос“ в София. Това дезангажиране кара Сорос да насърчи създаването на НПО – деца на фондацията, които продължават нейната политика, но самите навлизат на пазара на проектите и прогресивно осигуряват други източници на финансиране, освен фондовете на Институт „Open Society“.

image

Иван Кръстев, ръководител на мозъчния тръст „Център за либерални стратегии“

Няколко примера за НПО в пряка връзка с „Отворено общество“

Без да са считани за директни творения на „Отворено общество“, много други think tanks или НПО, приближени до средите на think tanks, са създадени от членове или от експерти на фондацията.
Тяхното раждане и оцеляване често са подпомагани с institutional grants на „Отворено общество“, както и с капитала от връзки и с легитимността на фондацията, която им позволява да влезнат в мрежа от други донори и програми в чужбина. Така например позицията ѝ на член на управителния съвет на институт „Отворено общество“ в София (1990–1997) помага на Антонина Желязкова при създаването на Международния център за изучаване на малцинствата и на между културните връзки (ИМИР).

Фондация „Пайдея“ (от ст. гр. – образование), която работи за създаването на образователни програми за учителите в областта на европейската интеграция – също започва дейността си с институционално финансиране и проекти, които основателят ѝ Георги Казаков осигурява благодарение на това, че е един от експертите по програмата „Образование“ на институт „Отворено общество“.

През 2000 г. институт „Отворено общество“ финансира Министерството на образованието, което, от своя страна, отдава част от работата на фондация „Пайдея“. Така някои експерти на „Отворено общество“ понякога създават свои собствени организации, за да институционализират и да увековечат областта, в която са специалисти. Капиталът от връзки, натрупан от Георги Казаков като експерт на Института, му позволява да спечели много конкурси на българското Министерство на образованието във връзка с изработването на комуникационна стратегия в областта на европейската интеграция на България. Този микро-пример е много интересен, тъй като описва връзки между държавните институции, институт „Отворено общество“, делегацията на Европейската комисия и гражданското общество, които заедно образуват едно сложно поле от лични и финансови отношения.

image

Като председател на управителния съвет на институт „Отворено общество“ (1997–1998) и член на същия съвет до 2000 г., лидерът на think tank-а ЦСП Евгений Дайнов често печели финансиране от „Отворено общество“ в рамките на проекти на ЦСП, но също и като индивидуален експерт. В разговорите ни по тази тема лидерът на think tank-а „Пайдея“ Георги Казаков сподели, че счетоводителят на „Отворено общество“, приближен до Евгений Дайнов, му дава ежегодно най-малко 300 000 долара за финансирането на различни проекти. „Както и Евгений, счетоводителят също е заразен от легендите за Ню Ейдж. Това сближава…“, смее се Георги Казахов. Цифрите, разбира се, не могат да бъдат проверени, но легендата съществува.

image

Евгений Дайнов

Като член на управителния съвет на институт „Отворено общество“ (1998–2001) и отговарящ за програмата „Нова реклама“ на фондацията (тази програма финансира известен брой медии), преподавателят по културология Александър Кьосев се възползва от капитала си от връзки и от своя административен опит, за да стане съдиректор на академичния think tank ЦАИ. Макар и институционалното финансиране на този think tank да не произлиза от институт „Отворено общество“, някои от неговите проекти са подпомогнати от фондацията и Александър Кьосев често участва в програми, инициирани и финансирани от институт „Отворено общество“ (вж. проекта Blue Bird, летните университети в Пловдив и т.н.).

image

Александър Кьосев

Тази констатация важи също и за лидера на ЦЛС Иван Кръстев, който още през 1991 г. печели студентска стипендия на институт „Отворено общество“, с която в продължение на една година специализира политически науки в Оксфордския университет. Неговият think tank ЦЛС реализира множество проекти с финансовата помощ на „Отворено общество“, в партньорство с други донори, които често са приближени на фондацията (Stuart Mott Foundation, „Джърман Маршал Фонд“, „Фрийдъм Хаус“ и т.н.) Интересно е да се отбележи, че експертите от ЦЛС Стефан Попов и Деян Кюранов впоследствие заемат функции в институт „Отворено общество“, като първият става председател на фондацията (1999–2004), а вторият е специален пратеник на „Open Society“ в Беларус. Често обаче тези връзки са премълчавани или са предмет на непрекъснати оправдания от страна на експертите на think tanks. Иван Кръстев (разговор):

Отношенията ни със Сорос също са много атипични и различни в сравнение с другите организации, които зависят много от неговото финансиране. Заради Стефан Попов имаме „конфликт на интереси“ и поради тази причина „Сорос“ не е в списъка на нашите партньори. През последните три-четири години не сме взели повече от десет хиляди долара от Сорос. Не приличаме на ЦИД, който дълго продължи да живее с парите на USAID – едно голямо държавно финансиране.

Само за 2005 г. обаче ежегодният доклад на институт „Отворено общество“ в София (който не споменава всички директни финансирания от фондацията в Ню Йорк) е посочен бюджет от 50 000 долара, дадени на ЦЛС за реализирането на конференцията „Предизвикателствата на новия популизъм“.

image

Деян Кюранов

Като директор на програмите на Института в София (1990–1993) Красен Станчев също успява да получи помощ от своя работодател за осигуряването на първите стъпки на икономическия think tank ИПИ, финансиран основно от фондацията Chesapeak. Той се опитва да омаловажи значението на тази помощ със същия контра пример, както Иван Кръстев:

Бях програмен директор при Сорос с Деян. Напуснахме и двамата по едно и също време и работихме като консултанти във фондация „Науман“… ИПИ беше подслонен от „Науман“. Не плащахме наем, а после Сорос ни нае друг апартамент в продължение на шест месеца… Но обърнете внимание, той не ни е бил спонсор, както в случая с ЦИД на Шентов, който дълго получаваше помощи от Сорос, без да си помръдне задника… (К. Станчев, разговор)

Тези два откъса от разговори разкриват много показателни детайли: ЦИД, think tank-а майка, който обаче е и голям конкурент на „пазара на проекти“, е считан за привилегирована организация, която се възползва от ресурсите на институт „Отворено общество“ без „да си помръдва задника“; Иван Кръстев на едно място волно или неволно обърква ресурсите на „Отворено общество“ с тези на USAID (американски правителствен фонд), като с това показва „правителствения“ и твърде институционален характер на „Отворено общество“. В действителност отчетните доклади на Института в София от 1991 до 1996 г. показват голям брой финансирания за различни нужди на ЦИД както в областта на оборудването, така и за програми за различни проектозакони, конференции и дебати.

image

Красен Станчев

Връзките на ЦИД с „Отворено общество“ не се ограничават с финансовия аспект, а идват още от времето на създаването на гражданското общество: един от създателите на ЦИД, Димитър Луджев, личност, която е приближена до социалиста Андрей Луканов, става първият председател на управителния съвет на институт „Отворено общество“ в София през 1990 г.; Стюарт Ж. Паперин от институт „Отворено общество“ в Ню Йорк също е член на консултативния съвет на ЦИД. ЦИД и институт „Отворено общество“ в София, които са много свързани във финансов и личностен план, всъщност са двете люлки на българското гражданско общество по време на прехода.

Когато „Сорос“ сам стане think tank

USAID и старият своенравник [подразбира се Джордж Сорос] бавничко си стягат багажите. ЦИД вече придоби опит в процедурите по кандидатстване в Европейския съюз: програмата „ФАР“ и т.н. Няма да имаме много проблеми. Някои малки НПО обаче ще имат проблеми. Сорос и USAID напускат. Ще трябва да си размърдаме задниците. Европейският съюз остава единственият източник. Там подготвяме проект по шестата рамкова програма. - Интервю с Огнян Минчев от ИРМИ

От 2000–2001 г. фондацията обявява политика на оттегляне от функциите на донор и на спонсор на програми. Джордж Сорос започва нови приключения на демократичния преход: Молдова, Беларус, бившите съветски републики в Централна Азия, и ограничава финансовото си участие в страни като България, които се подготвят да влязат в Европейския съюз и „вече са построили гражданско общество, способно да продължи добре започнатата работа според принципите на фондацията“ (Ст. Попов). Ето защо както институт „Отворено общество“, така и Центърът за изкуствата „Сорос“ (който се превръща в „Център за културни политики“) се опитват да се преобразуват в think tanks, наричани в докладите на фондацията с термина „институти за публични политики“.

В момента изясняваме компетенциите на фондацията: по-малко проекти, по-ясно насочени и по-ефикасни. Вече няма да финансираме толкова НПО и think tanks, а ще формираме експертни групи от think tanks, които ще функционират по вътрешни проекти, ще идват да работят при нас. Ще трябва сами да осигурим част от нашата sustainability [трайно финансиране]. Ще станем като Open Society Institute New York или като „Джърман Маршал Фонд“, ще произвеждаме и експертизи. – Интервю със С. Попов, „Отворено общество“.

Така институт „Отворено общество“ в София се опитва да се трансформира отчасти в think tank, организирайки групи за политически и икономически изследвания с експерти от различни think tanks. Като например групата за европейски анализи и прогнози, която произвежда над петнадесет policy papers. В нея влизат експерти на ЦЛС, ЦИР, Industry Watch Group, политическата академия на НБУ и т.н. Групата е ръководена от Ася Кавръкова, програмен директор на институт „Отворено общество“. Много други проекти свидетелстват за същата тенденция:

Когато Райна Гаврилова стана изпълнителен директор на „Сорос“, тя предприе стратегия за среща на екипи за вътрешни на фондацията изследователски проекти. Фондацията също така даде големи суми за реализирането на изследователски проекти на ЦЛС („Състояние на обществото“), ЦСП („България ХХ век“) и Андрей Райчев („Езиците на лявото“). През април 2003 г. „Отворено общество“ – София – организира семинар, на който представи и дискутира резултатите на тези изследвания. – Интервю с Илия Илиев, етнолог, участва в проекта „Състояние на обществото“ на „Отворено общество“.

image

От книгата „Експертите на прехода“





Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19707812
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031