Постинг
08.02.2014 19:03 -
Толкова много ли искам?http://www.desant.net
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 1754 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2014 19:04
Прочетен: 1754 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 08.02.2014 19:04
Толкова много ли искам?
Автор : Веселин Максимов Останала ли е надежда за българското училище? И нямам ли право, след като плащам данъци? Понеже скоро чух от един политик, че всъщност нещата вървят, макар и бавно, а хората постоянно имат неадекватни претенции, искам да отбележа някои неща. Надявам се тунеядецът в костюм да прочете тези неща (нямам особена надежда всъщност, предполагам, че този чете най-вече менюто в ресторанта) и да каже честно (да, бе, честно) толкова много ли искам.
Понеже горепосоченият е от управляващата в момента партийна номенклатура, приканвам го да отиде до 4-5 фирми, които с нечовешки усилия се опитват да произвеждат нещо у нас. Каквото и да е то.
Да ги попита дали им е спокойно, когато теглят кредити от банката, дали вносът от близки и далечни страни не ги убива бавно и дали никога не са бутали мазен рушвет на някоя чиновническа гад, от която зависят.
Ако не говори с приятел, на когото е помогнал лично с някакво лобиране (вероятно, защото онзи му е дал подкуп), въпросният политик ще чуе интересни неща. А колко е просто – закони, улесняващи работата, в полза на българския бизнес, уредба, привличаща инвестиции, а не алчна свинщина, целяща единствено личното и на най-близките дерибействане. Толкова много ли искам?
Закони. Не зная какво мислите за новоизкованите термини „монтанска правна школа” и от най-последните дни – „кюстендилска правна школа”. Сещате се, първият е кръстен на една грамада месо, нагла до безочие и зинала да глътне цяла България.
От предишните управляващи. Вторият е на името на една друга, нагла до безочие, от сегашните управляващи, която говори с носа си и въпреки това съумява да го прави пронизително и доста противно.
Аз мразя еднакво и двата термина. Защото смятам, че такива школи няма, а има нещо, което се нарича „български закон”. И твърдя, че тези, които го измислят и гласуват, имат съвсем проста (не казвам „лесна”, всякa изисква усилие) работа – просто да го направят. Без заради собствена лакомия да вземат пари, за да пробутват нормотворчество в угода на този и онзи мазник, решил да смуче колкото може от сегашна България.
А когато законите са ясни, не е нужно някой да ги тълкува така, както дяволът чете Евангелието. Толкова много ли искам?
Покрай законите някак си стигнахме до още една любима моя тема. Как се прилагат и кой ги спазва. Помните, преди години нашумяха едни страшни случаи на грозно погазване на законите.
Свенлива съдийка беше налапала красив парцел в Приморско, на метри от морето, след нея се оказа, че далеч не само тя и само там, а доста нейни колеги магистрати и на доста места са сторили абсолютно същото. България тогава се развълнува.
И впери поглед в съдилището – какво ще прави то сега. Нищо не направи, оказа се, че съдийката уж незаконно, ма съвсем така законно е сгрешила и никакви последствия няма да понесе. Останалите – също.
Ако не са ви достатъчни тези случаи, подобни на тях, с представители на закона – бол. А тези хора, в сравнение с обикновените бачкатори, които вадят брутния национален продукт, не получават никак малки заплати.
Но какво означава заплатата пред ненаситната лакомия, породена от чувството, че си нещо повече от другите, защото практикуваш и си подпрян на един от най-важните стълбове на обществото – правораздаването. „Независимото” правораздаване. Спазване на законите от всички и абсолютно равенство пред тях.
Толкова много ли искам?
Този, от началото на разказа, който обвини журналистите, че насяват паника и постоянен страх сред хората, очевидно живее в някаква бронирана саксия. Никога не е бил обиран, нищо не са му открадвали, не е дори и виждал насилие и побоища. Но на 90 и повече процента от живеещите днес в България нещо подобно се е случвало.
Затова не е нужно аз и колегите да си измисляме най-зловещи случаи, стига ни само да ги отразяваме. (Разбира се, не говоря за колегите с патологични отклонения, изповядващи от сутрин до мрак заглавия „Изрод изнасили и закла баба си”, от тях си връщам закуската, току-що погълната).
Полиция, добре платена и задоволена, така че да не й се налага да работи допълнително като бодигард на някоя тлъста мутра. Полиция, която да е горда с това, което върши – грижа за живота, здравето, спокойствието и целостта на гражданите. А не използвана за наплашена преторианска гвардия от подслушвачи и гласуващи (в каквато един политик усилено се пробва да я превърне съвсем неотдавна). Толкова много ли искам?
„Да не дава Господ да се разболееш в България!” Чувал съм го от приятелка, на която откриха рак. Самотна майка, с две вече големи деца. Далеч съм от мисълта да поставям абсолютно всички служители на Хипократ под един знаменател, но мога да ви уверя, че 99% от репортажите за медицински безобразия, които виждате, чувате или четете, са истина.
Реални са бруталните изпълнения в стил „нищо не мога да направя, ще си платите, на частно”. Абсолютна истина са арогантните простащини в Здравната каса, с чисто новите скъпи автомобили и пълното безхаберие към страданията на хората. Примери, примери, примери...
А призваните да работят за здравето на българите, обучавали се за това дълги години тук, в България, бягат, бягат, бягат... Работещо здравеопазване, за да се чувстват добре хората. Толкова много ли искам?
Май че най-голямата ми мъка е училището. Но за него – подробно в най-скоро време. Като че ли най-страшно е да видиш как бъдещето ти расте тъпо, нагло и неквалифицирано. Тогава вече наистина си задаваш въпроса кой и как ще продължи да живее на тази земя след теб.
Какво ще се случи с твоята кръв, с твоята чест и твоята памет? Как ще продължи твоят род? Ще продължи ли изобщо? Как ще се претопи, в какво ще се превърне? Адекватно, модерно, но строго, колкото е необходимо, образование.
Толкова много ли искам?
Автор : Веселин Максимов Останала ли е надежда за българското училище? И нямам ли право, след като плащам данъци? Понеже скоро чух от един политик, че всъщност нещата вървят, макар и бавно, а хората постоянно имат неадекватни претенции, искам да отбележа някои неща. Надявам се тунеядецът в костюм да прочете тези неща (нямам особена надежда всъщност, предполагам, че този чете най-вече менюто в ресторанта) и да каже честно (да, бе, честно) толкова много ли искам.
Понеже горепосоченият е от управляващата в момента партийна номенклатура, приканвам го да отиде до 4-5 фирми, които с нечовешки усилия се опитват да произвеждат нещо у нас. Каквото и да е то.
Да ги попита дали им е спокойно, когато теглят кредити от банката, дали вносът от близки и далечни страни не ги убива бавно и дали никога не са бутали мазен рушвет на някоя чиновническа гад, от която зависят.
Ако не говори с приятел, на когото е помогнал лично с някакво лобиране (вероятно, защото онзи му е дал подкуп), въпросният политик ще чуе интересни неща. А колко е просто – закони, улесняващи работата, в полза на българския бизнес, уредба, привличаща инвестиции, а не алчна свинщина, целяща единствено личното и на най-близките дерибействане. Толкова много ли искам?
Закони. Не зная какво мислите за новоизкованите термини „монтанска правна школа” и от най-последните дни – „кюстендилска правна школа”. Сещате се, първият е кръстен на една грамада месо, нагла до безочие и зинала да глътне цяла България.
От предишните управляващи. Вторият е на името на една друга, нагла до безочие, от сегашните управляващи, която говори с носа си и въпреки това съумява да го прави пронизително и доста противно.
Аз мразя еднакво и двата термина. Защото смятам, че такива школи няма, а има нещо, което се нарича „български закон”. И твърдя, че тези, които го измислят и гласуват, имат съвсем проста (не казвам „лесна”, всякa изисква усилие) работа – просто да го направят. Без заради собствена лакомия да вземат пари, за да пробутват нормотворчество в угода на този и онзи мазник, решил да смуче колкото може от сегашна България.
А когато законите са ясни, не е нужно някой да ги тълкува така, както дяволът чете Евангелието. Толкова много ли искам?
Покрай законите някак си стигнахме до още една любима моя тема. Как се прилагат и кой ги спазва. Помните, преди години нашумяха едни страшни случаи на грозно погазване на законите.
Свенлива съдийка беше налапала красив парцел в Приморско, на метри от морето, след нея се оказа, че далеч не само тя и само там, а доста нейни колеги магистрати и на доста места са сторили абсолютно същото. България тогава се развълнува.
И впери поглед в съдилището – какво ще прави то сега. Нищо не направи, оказа се, че съдийката уж незаконно, ма съвсем така законно е сгрешила и никакви последствия няма да понесе. Останалите – също.
Ако не са ви достатъчни тези случаи, подобни на тях, с представители на закона – бол. А тези хора, в сравнение с обикновените бачкатори, които вадят брутния национален продукт, не получават никак малки заплати.
Но какво означава заплатата пред ненаситната лакомия, породена от чувството, че си нещо повече от другите, защото практикуваш и си подпрян на един от най-важните стълбове на обществото – правораздаването. „Независимото” правораздаване. Спазване на законите от всички и абсолютно равенство пред тях.
Толкова много ли искам?
Този, от началото на разказа, който обвини журналистите, че насяват паника и постоянен страх сред хората, очевидно живее в някаква бронирана саксия. Никога не е бил обиран, нищо не са му открадвали, не е дори и виждал насилие и побоища. Но на 90 и повече процента от живеещите днес в България нещо подобно се е случвало.
Затова не е нужно аз и колегите да си измисляме най-зловещи случаи, стига ни само да ги отразяваме. (Разбира се, не говоря за колегите с патологични отклонения, изповядващи от сутрин до мрак заглавия „Изрод изнасили и закла баба си”, от тях си връщам закуската, току-що погълната).
Полиция, добре платена и задоволена, така че да не й се налага да работи допълнително като бодигард на някоя тлъста мутра. Полиция, която да е горда с това, което върши – грижа за живота, здравето, спокойствието и целостта на гражданите. А не използвана за наплашена преторианска гвардия от подслушвачи и гласуващи (в каквато един политик усилено се пробва да я превърне съвсем неотдавна). Толкова много ли искам?
„Да не дава Господ да се разболееш в България!” Чувал съм го от приятелка, на която откриха рак. Самотна майка, с две вече големи деца. Далеч съм от мисълта да поставям абсолютно всички служители на Хипократ под един знаменател, но мога да ви уверя, че 99% от репортажите за медицински безобразия, които виждате, чувате или четете, са истина.
Реални са бруталните изпълнения в стил „нищо не мога да направя, ще си платите, на частно”. Абсолютна истина са арогантните простащини в Здравната каса, с чисто новите скъпи автомобили и пълното безхаберие към страданията на хората. Примери, примери, примери...
А призваните да работят за здравето на българите, обучавали се за това дълги години тук, в България, бягат, бягат, бягат... Работещо здравеопазване, за да се чувстват добре хората. Толкова много ли искам?
Май че най-голямата ми мъка е училището. Но за него – подробно в най-скоро време. Като че ли най-страшно е да видиш как бъдещето ти расте тъпо, нагло и неквалифицирано. Тогава вече наистина си задаваш въпроса кой и как ще продължи да живее на тази земя след теб.
Какво ще се случи с твоята кръв, с твоята чест и твоята памет? Как ще продължи твоят род? Ще продължи ли изобщо? Как ще се претопи, в какво ще се превърне? Адекватно, модерно, но строго, колкото е необходимо, образование.
Толкова много ли искам?
Вълнообразно
Изкуствено създадени войни или как се пр...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Този материал за нашия манастир "Зограф" ваш ли е?
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3197231
цитирайhttp://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3197231
г-н Димитров! Материалът за който питате не е мой!Вероятно е на журналиста с име,като моето, Николай Москов и мисля, че в Уикито може да се намери отговора на въпроса Ви!
цитирайотговорих и прочетох още веднъж материала,бих желал да споделя с Вас следното. Лично мен, ме впечатли е,че е изменена автентичната атмосфера на манастира в посока на комерсиализация! Не искам да генерализирам,да не ме разберете погрешно,но на мен това не ми харесва! Освен това до колкото знам,манастира носи българско име но не е български! Взели са ни го и в момента няма как да проверя подробности,но симпатиите на българите към него са в историята, /Паисий/ и преданията! Четох някъде за доста грозни сцени между монасите и главно срещу българите! Истината нали?
цитирайпонеже Зограф отдавна не е това което трябва да бъде-крепост на Православието. Все повече заприличва на луксозен хотел, не на духовно средище. Подготвят го ,както междувпрочем и цялата Света Гора, с масирани европейски инжекции, за превземане от туристи и хора"със свободно мислене". Тогава според преданието на св.отци благодатта ще отстъпи от него.
Не не е гръцки все още-български си е , но преди 100 г. българските манастири са били мисля 12 или 14. Просто е имало монаси и много вярващ народ.
Монашеското ни братство за съжаление е разделено-има много модернисти.
цитирайНе не е гръцки все още-български си е , но преди 100 г. българските манастири са били мисля 12 или 14. Просто е имало монаси и много вярващ народ.
Монашеското ни братство за съжаление е разделено-има много модернисти.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69