Каква е истината за участието на България в НАТО? Получаваме ли адекватна защита и имаме ли национална стабилност и сигурност? Европейските и американските представители, създали Вашингтонския договор, биха се изненадали, ако бяха видели колко ефективно той продължава да бъде в основата на евроатлантическото сътрудничество в областта на сигурността. Колко хитро прословутият чл. 5 мами нациите, че НАТО защитава, дава сигурност, спокойствие и закрила. По време на преговорите за Вашингтонския договор, основополагащия документ на НАТО, текстът на член 5 за ангажимента за колективна отбрана е подреден така, че да успокои европейските съюзници, че Америка гарантира тяхната сигурност и същевременно да получи подкрепата на Конгреса и обществеността в САЩ. Оттогава съюзниците са принудени да адаптират приложението на член 5 към променящите се условия в Алианса и околния свят. На практика може да се каже, че начинът, по който се е прилагала разпоредбата, е не по-малко важен от грижливо премерените й думи. Окончателният текст на член 5, въпреки очевидните си двусмислия и компромиси, успява да бъде основополагащ в договора, която всяка страна членка сключва с НАТО. Текстът гласи, че всяко нападение в страна членка „ще се разглежда като нападение срещу всички тях”… Позовавайки се на легитимността на такива действия въз основа на член 51 от Устава на ООН, всяка съюзническа държава се задължава „да окаже помощ на нападната страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално или съгласувано с останалите, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила…” Договорът, с тази толкова условна разпоредба, се оказва едва ли не абсурден. Това означава, че „привидната свобода на избора за всяка държава е илюзорна”. Да си представим следната ситуация: ако САЩ нападнат България, мислите ли, че НАТО ще изпълни задълженията си по член 5, ако си каже ‘трябва само да предприемем такова действие, каквото сметнем за необходимо, това означава, че би било достатъчно ни изпратят 10 галона керосин! Звучи нелепо, но е напълно обосновано от безумния договор. Така в клопката на прословутият чл. 5 са изпипани много добре две неща: да се заблудят останалите държави, че имат сигурност и НАТО да се освободи от всяка отговорност, в случай на нападение на негова страна членка. Още по-удобното уточнение: могат да се предприемат такива действия, каквито смята за необходими!