„УниКради...т Булбанк“/която е клон на италианската на Ротшилд/,Дънди и далаверите на Леви Хампръцумян  
theeconomist или theecomunist
                                                       Банкерът Левон Хампарцумян неведнъж е бил на конфиденциални срещи при президента Росен Плевнелиев на „Дондуков“2. Това разкриха информатори от администрацията на държавния глава. Банкерът-химик е удобен за монополите и олигарсите. От гражданското сдружение, което се бори срещу монопола на банките обаче предупредиха с нарочна декларация Плевнелиев, че Хампарцумян е сред виновниците за монополизирането на сектора. Срещу банкера се надигна и голяма вълна от възмущение в интернет, а по-будни българи го класират и като доста по-мразен от Дянков. Още преди няколко месеца банкерът си навлече обществения гняв обявявайки, че няма криза и тя е само в главите на мързеливите безработни българи. Левон и съпругата му Мариана живеят вече в огромен палат на Витоша, а заплатата на банкера е 200 000 лева месечно, без другите бонуси от банката , както споделиха някои медии преди време.                                                                 Припомняме и следното: на 9.12.2012 г.  г-н       Левон нарече нацията некадърна. Сега, обаче, нацията се сети да се поразрови в миналото и извади не една от „кирливите ризи“ на Мистър „Мендижър на годината“. А именно: Милиарди долари изнася „Дънди Прешъс Метълс“ чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя. А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост. Така пише в Конституцията на Р. България. За да си го представим картинно – пари, колкото за един АЕЦ. Срещу какво?                                                                 Правителството на Костов договоря концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят. Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 200 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година. От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина… Ежедневно!                                                  Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство! Кои са основните играчи? Левон Хампарцумян. По времето на Костов, когато Дънди взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато Уникредит скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор Булбанк, химикът Хампарцумян става банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон. Виктор Меламед е друга възлова фигура. Когато кабинетът Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестния евреин Гад Зееви БГА Балкан, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен. След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Не е тайна, че Канада е родината на Дънди. Към групичката е присъединен и наследникът на Левон като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев… Освен издател, Прокопиев е и гуру на зелените, които никога не протестират срещу златодобива, въпреки че той е най-вредителски за природата на страната от всички видове бизнес. Да не говорим, че обхваща и територии по Натура 2000, заради което държавата може да бъде глобена за милиони от Европейския съюз. Зелените много добре знаят, че шистовият газ е цвете в екологично отношение дори при добив с фракинг (или фрактуринг, както е прието да се нарича извън тази страна), ако се сравни със златодобива“. Преди 2 години, през 2010 г. „Дънди Прешъс Металс“ (ДПМ) и тяхното дъщерно дружество „Челопеч Майнинг“ ЕАД (ЧМ) обявиха сключването на дългосрочни договори за заем на обща стойност 66,75 млн. щ.д. с „Европейската банка за възстановяване и развитие“ (ЕБВР) и „УниКредит Булбанк“ (УКБ). Официалната информация бе, че финансирането ще се използва за рефинансиране на текущ заем в размер на 16,25 млн. щ.д. към ЕБВР и за финансиране на проекта за разширение на рудника и фабриката в Челопеч, на обща стойност 150 млн. щ.д., чиято цел е удвояване на производството до 2 млн. т. руда на година. Проектът за разширяване на производството трябваше да завърши през 2011 г. „Споразумението, коeто подписваме в момента, е поредното доказателство, че за добрите проекти има финансиране от страна на банките. Именно такива добри проекти и предпримчивостта ще ни изведат от икономическата криза“, заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на УниКради Булбанк. Сега, обаче, идва питането: как Левон Хампарцумян и Дънди изведоха България от кризата? Какво се случи преди около година, през 2011? Ето какво: Тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на „Дънди“. Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така „Дънди“ най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на „Болкан минерал енд майнинг“ тръгна. „Болкан Минерал енд Майнинг“, дъщерна фирма на канадската „Дънди Прешъс Майнинг“, добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че „Дънди“ ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато. През февруари 2011 г. правителството даде на „Дънди“ 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна – от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така „Дънди“ прибира 2 милиарда лева, а държавата – нищожните 20-50 милиона. Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия. А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч. Далаверата със златото ни започва още от времето на Иван Костов. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.                                                                                 През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1,5% на 0,75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма. През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания „Дънди“, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара. За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от „Дънди“ – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара. Но към 12 март 2007 г. „Дънди“ се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса. През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката. На фона на тези цифри Нона Караджова преди една година похвали инвестициите, които „Дънди“ правят. Както показват фактите, всички управляващи са забъркани около аферата Дънди. Както виждаме, в България все още се експлоатират подземните ни богатства за частни цели. Какво по силно доказателство, че системата на управление в България е не ефективна. При всичките правителства системата генерира корупция. Костов, Сакскобуготски, Станишев, Доган, Борисов през годините подариха за стотинки не само златните находища но и всичко, което може да се продаде или откровенно да се открадне. Системата на държавно управление в България ражда, култивира и умножава корупцията без значение коя партия управлява. В случая не са виновни партиите, защото която и партия да е на власт тя ако не е била досега – тя ще се корумпира. Трябва да търсим лек за причината за болеста, а не за симптомите. Причината е системата.                                                                       Колцина от вас знаят, че Левон Хампарцумян е завършил Висшия химико-технологически институт и е… инженер-химик, а не финансист? Но е начело на навярно най-голямата банка в страната.

Ако погледнете официалната биография на този представител на „елита“, ще забележите „дупка“ от няколко години. Така е при онзи, който поне видимо го издигна – Иван Костов. Докато Командирът пропуска две години, прекарани в Москва, Хампарцумян – онези между 1988 и 1990 или 1991-а, когато е бил в… Канада при своя леля. А брат му, женен за дъщеря на активен борец, във ФРГ!

По слухове на осведомени люде, отвъд Океана Хампарцумян е работил във фирма на КГБ. Когато се завръща тук, „случайно“ става съдружник на довтасалия от Запад Мартин Голдсмит, известен с моминското фамилно име на майка си Клавдия – Заимов.

Дядото на Мартинчо – генерал Владимир Заимов, е осъден и разстрелян заради шпионаж в полза на СССР. Той е обявен посмъртно за „герой на Съветския съюз“. Според официалната история, преди разстрела, разжалваният команидр изкрещял: „Съветският съюз и славянството са непобедими! След мене идват хиляди!“.           Но преди да се продаде на СССР, на който за пари предава родината си, генерал Заимов и неговият син, подпоручик Стоян Заимов, сами се предложили за сътрудници на… Гестапо. Цялата история е разказана от агента на НКВД, един от създателите на Държавна сигурност, брата на разстреляния с Антон Иванов и Никола Вапцаров, потомственият комунист Стефан Богданов – лежал в болшевишкия концлагер Белене.

Мартин Майкъл Голдсмит – Заимов, син на британски шпионин, действал под журналистическо прикритие, също има техническо, а не икономическо образование. Но тези момчета действат там, където партията и нейните секретни служби ги изпратят.

Затова през 1992 г. арменецът инж. Левон Хампарцумян и евреинът инж. Мартин Голдсмит регистрират… одиторска фирма!

Сега внимавайте. В биографията на „героя“ Хампарцумян четем: „В средата на деветдесетте години оглавява департамент [отдел] „Бизнес развитие“ на компанията “Pricewaterhouse-Coopers”, а после се премества в българския офис на “Ernst&Young”. Прекарва 5 години в Канада, работейки като консултант по проекти с Русия.“

Крият предното му пребиваване в Канада. Но обърнете внимание на още нещо. „През 1997 г. е избран за почетен консул на Канада в София, като заема позицията и по-късно, с изключение на периодите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов Хампарцумян е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.                                        Не се ли запита някой: Кой и от какъв зор предложи инженер-химика Хампарцумян на тези постове? Също така: Кой и защо натисна Костов да назначи инженер Голдсмит-Заимов за заместник-председател на БНБ?

През това време истински антикомунисти, страдалци на комунизма, хора със съответното образование и дори с опит, гаснеха, едва свързващи двата края!

Отговорът е елементарен: Интернационалната левитска мафия. Тези другари бранят нейните интереси. Излишно е да твърдя, че не съществува никаква конспирация, а пряка зависимост между лицата Иван Костов, неговата по-голяма дъщеря, стипендиантка, а сетне и служителка на уж италианската банка “UniCredito”, в която сериозен акционер е семейството на Муамар Кадафи, и Левон Хампарцумян. Пак при управлението на Йорданович инженер-химикът е произведен в милиционерски чин „банкер“.

„През 2001 г. [Хампарцумян] става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на „Борика“ и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.“                                          И тези същества ви убеждават, че да се иска национализация е… болшевишко. Собствеността, видите ли, е разпределена веднъж завинаги. Вярно – между представители на комунистическата номенклатура и нейните слуги. 

Или, как "българските" евреи,които навремето спасихме, продадоха  България на сънародниците си! И това ще продължава,под тяхното ръководство,докато умре или не стане циганин и последният българин! Защото  им позволяваме! Защото сме продажни! Н.М.                                                                  

ДЕСЯТКАТА

действаш, гусин Б. Очила купи ли си?

от Дънди даже смят и мина да отварят.
Само Доган ги спира.
Явно си прави сметка вместо канадците да вкара някоя турска фирма в играта.
Е, ще дойде ден и няма да има ни Дънди, ни Мънди – всеки – от където дошъл.