Жестоката българска бедност



Над 1,6 млн. българи живеят в крайна бедност” – от новините на в. “Труд” Преди повече от двайсет дни шестте най-големи работодателски и синдикални организации в страната излязоха с обща остра декларация, в която призоваха политиците да престанат да обслужват теснопартийни и корпоративни интереси, защото “България е в безпрецедентна политическа криза, довела до пълен срив на доверието към държавността и институциите”. Междувременно се появиха и данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ с тревожната констатация, че 80% от българските домакинства не разполагат с доходи за нормална издръжка. Фактите сочат, че през второто тримесечие на 2014 г. близо 1,7 млн. души е трябвало да преживяват с до 211 лв. на месец, което прави по около 7 лв. на ден. Броят им се е увеличил с 58 хиляди спрямо същия период на миналата година. Кой освен Койчо от Бариево се стряска от фактите? Когато фактите говорят, би трябвало и боговете да замълчат, а какво остава за политиците… Политиците, и отиващите си и стягащите се да дойдат, обаче не дават разумни знаци, че са склонни да овладеят своите апаратни, процедурни, оклеветяващи, популистки, арогантни и прочие логореи и да “влязат в час”. ГЕРБ, в лицето на лидера си и неколцина присъдружни нему “постоянни партийни рупори”, непрекъснато се отмята в изявленията и решенията си: сега ще подкрепят актуализацията на бюджета, защото това е зрялото и важно за страната поведение, придружено и с нарочен законопроект за правомощията на служебното правителство, после пък няма – отмятат се обидени, че ги “коалират” с ДПС. Политика на настроенията ли се нарича това, програма на каприза ли или има трето име, което също е в остър и вече циничен контраст с бедността и срива на институционално доверие в България? Младите не виждат никаква преспектива и протестират БСП пък излъчва скучно и досадливо безсилие заради факта, че между партийната върхушка и избирателите на партията е зейнала пропаст, илюстрираща съвсем неметафорично един от горчивите изводи в изследването на КНСБ, че разделението на обществото на крайно бедни и относително заможни продължава да се задълбочава. Столетницата, с други думи, продължава да е застинала в своебразно социално дебелокожие, което прави програмните ѝ намерения и словесните ѝ ерупции да звучат фалшиво. Пък и подир поредния управленски провал няма как да провидим именно в нея държавническо поведение, което да буди доверие. Доверието е антоним и на ДПС – една все по-неприкрита икономическа структура, която ползва сложен идеологически синтаксис, но най-вече “вазелин и олио” по думите на един от собствените ѝ депутати, изречени от парламентарната трибуна. Има ли въобще държава? Излиза, че безотговорното политическо представителство не само не се съсредоточава върху разрастващата се в България жестока и безперспективна бедност, а дори я умножава. Защото “политиките” не пораждат предвидимост и хоризонти, не са отворени към решаване на проблемите и не засягат общонационални каузи. Затова, като избиратели, непрекъснато трябва да си задаваме не само въпроса КОЙ, а и КАК ще управлява – като с граждански натиск принуждаваме да бъде даван и правилния за нас отговор. От служебното и всяко бъдещо правителство на разтърсената от несигурност, страхове и бедност България. дойче веле

Цялата статия: http://noligarh.com/%d0%b6%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/ | www.noligarh.com

Над 1,6 млн. българи живеят в крайна бедност” – от новините на в. “Труд” Преди повече от двайсет дни шестте най-големи работодателски и синдикални организации в страната излязоха с обща остра декларация, в която призоваха политиците да престанат да обслужват теснопартийни и корпоративни интереси, защото “България е в безпрецедентна политическа криза, довела до пълен срив на доверието към държавността и институциите”. Междувременно се появиха и данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ с тревожната констатация, че 80% от българските домакинства не разполагат с доходи за нормална издръжка. Фактите сочат, че през второто тримесечие на 2014 г. близо 1,7 млн. души е трябвало да преживяват с до 211 лв. на месец, което прави по около 7 лв. на ден. Броят им се е увеличил с 58 хиляди спрямо същия период на миналата година. Кой освен Койчо от Бариево се стряска от фактите? Когато фактите говорят, би трябвало и боговете да замълчат, а какво остава за политиците… Политиците, и отиващите си и стягащите се да дойдат, обаче не дават разумни знаци, че са склонни да овладеят своите апаратни, процедурни, оклеветяващи, популистки, арогантни и прочие логореи и да “влязат в час”. ГЕРБ, в лицето на лидера си и неколцина присъдружни нему “постоянни партийни рупори”, непрекъснато се отмята в изявленията и решенията си: сега ще подкрепят актуализацията на бюджета, защото това е зрялото и важно за страната поведение, придружено и с нарочен законопроект за правомощията на служебното правителство, после пък няма – отмятат се обидени, че ги “коалират” с ДПС. Политика на настроенията ли се нарича това, програма на каприза ли или има трето име, което също е в остър и вече циничен контраст с бедността и срива на институционално доверие в България? Младите не виждат никаква преспектива и протестират БСП пък излъчва скучно и досадливо безсилие заради факта, че между партийната върхушка и избирателите на партията е зейнала пропаст, илюстрираща съвсем неметафорично един от горчивите изводи в изследването на КНСБ, че разделението на обществото на крайно бедни и относително заможни продължава да се задълбочава. Столетницата, с други думи, продължава да е застинала в своебразно социално дебелокожие, което прави програмните ѝ намерения и словесните ѝ ерупции да звучат фалшиво. Пък и подир поредния управленски провал няма как да провидим именно в нея държавническо поведение, което да буди доверие. Доверието е антоним и на ДПС – една все по-неприкрита икономическа структура, която ползва сложен идеологически синтаксис, но най-вече “вазелин и олио” по думите на един от собствените ѝ депутати, изречени от парламентарната трибуна. Има ли въобще държава? Излиза, че безотговорното политическо представителство не само не се съсредоточава върху разрастващата се в България жестока и безперспективна бедност, а дори я умножава. Защото “политиките” не пораждат предвидимост и хоризонти, не са отворени към решаване на проблемите и не засягат общонационални каузи. Затова, като избиратели, непрекъснато трябва да си задаваме не само въпроса КОЙ, а и КАК ще управлява – като с граждански натиск принуждаваме да бъде даван и правилния за нас отговор. От служебното и всяко бъдещо правителство на разтърсената от несигурност, страхове и бедност България. дойче веле