2014-08-06 22:29:33
Новото служебно правителство в България вече е факт - начело с преподавателя по конституционно право Георги Близнашки. Дали обаче след избора политическата ситуация ще се стабилизира, се питат немскоезичните медии
Изборът на конституционалиста Георги Близнашки изглежда като отстъпка пред гражданското общество, което със своите продължили с месеци протести срещу последните две правителства за първи път от края на комунизма насам доведе до политически последствия, отбелязва австрийският "Виртшафтсблат". Изданието припомня, че Близнашки се е застъпвал за промени в избирателното законодателство, които биха намалили влиянието на партийните централи върху парламента. Но начинанието му не се увенча с успех.
"Тиролер цйтунг" от своя страна отбелязва, че Близнашки поема управлението на една разцепена страна, а самият той разцепва мненията на наблюдатели, медии и граждани. Назначавайки служебното правителство, президентът Росен Плевнелиев очерта неговите приоритети: подписването на споразумението с Европейската комисия за финансовия период 2014-2020 и стартирането на процедурата за включване на България в Европейския банков съюз след решението, взето като реакция на аферата около КТБ.
"Виртшафтсблат" описва накратко банковите скандали, разтърсили страната през юни, и отбелязва, че българското общество е особено чувствително към проблеми в банковия сектор, тъй като вече е преживяло един срив в системата през 1996-1997. Посочва се още, че, според разпространявани в България информации, зад пусканите за двете замесени в скандалите банки неверни информации стояли кръгове около техните собственици, опитали се по този начин да уязвят "противниковата" банка. Нищо от това обаче не е доказано, макар да бяха извършени множество арести.
След изборите - като преди тях
"Банковата криза удари страната във фаза на голяма политическа несигурност: след евроизборите, на които отбеляза значителен плюс, ДПС излезе от правителството, в което дотогава участваше заедно със социалистите - според наблюдателите: за да може движението да влезе в коалиция с ГЕРБ след предсрочните парламентарни избори. И след тях обаче не се очаква сформирането на работещо мнозинство, тъй като новият изборен кодекс елиминира всички елементи на мажоритарния вот, а валидният сега пропорционален принцип ще доведе до по-нататъшно раздробяване на парламента с повече малки партии.
"Виртшафтсблат" посочва още, че заради променливото мнозинство в парламента и натиска отвън, на правителството не му е било лесно да осъществи реформи. Вместо това постоянно се е стигало до популистки решения, предизвикващи учудване навън. Такова е например решението българско гражданство да се дава срещу инвестиция в размер на половин милион евро, което се натъкна на ветото на президента Росен Плевнелиев. Друг пример е поисканото от "Атака" удължаване на забраната за чужденци да купуват земеделски земи в България (в противоречие с правото на ЕС), което бе отхвърлено от Конституционния съд. Тези решения определено нямаха за цел да привлекат чуждестранни инвестиции, а и след избухването на протестите правителството постоянно атакуваше чуждестранните енергийни концерни, обвинявани за високите цени на тока.
Най-бедната страна в ЕС
България остава най-бедната държава в Европейския съюз. Брутният вътрешен продукт на глава от населението съставлява едва една седма от този в Австрия, посочва "Виртшафтсблат". И тъй като икономиката се отвори сравнително късно за западните инвеститори, вложенията са предимно в сектори, насочени към вътрешния пазар: търговия, недвижими имоти и услуги. Ориентираните към износа браншове, каквито бяха основани в редица други държави, до голяма степен липсват, поради което и експортният дял на икономиката създава по-малко от половината от БВП. Именно по тази причина българската икономика не бе толкова силно засегната от кризата, но и няма как да спечели от подема, усещан по линия на износа.
Трайните протести през 2013 дадоха отражение и върху икономиката. С растеж от само 0,9 процента тя остава далеч от своя потенциал. През тази и следващата година напредъкът също се очаква да е ограничен - не на последно място поради икономическата слабост на Русия, която е важен търговски партньор на България. Прогнозираният растеж от 1,4 до 2,1 процента надали ще се окаже достатъчен за осезаемо намаляване на безработицата. А и дали набелязаните показатели ще бъдат достигнати, ще зависи също и от политическото положение като цяло.
В периода от 2007 до 2013 България можа да усвои само 52 процента от средствата по линия на структурните фондове на ЕС. И срокът до края на 2015 трябва да бъде използван за усвояването поне на част от остатъка. Съвсем не е сигурно обаче, че това ще се окаже възможно, тъй като актуалната управленска криза затруднява и корекциите на установените недостатъци на Закона за обществените поръчки. Освен това на отделните ведомства не им достига и кадрови капацитет, посочва австрийското издание.
