Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2014 21:00
Общество.нет честити избирането на Ахмед Давутоглу за министър-председател на Турция с превод на избрани пасажи от фундаменталния му труд „Стратегическата дълбочина“, изпратен ни от наш читател.
Мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската държава, са основата на политическото влияние на Турция на Балканите. Днес виждаме колко е била погрешна водената в миналото политика на подтикване на тези общности да се изселват от Балканите, понеже са разглеждани като проблемни за външната политика на Турция. Сега се вижда, че на Балканите Турция разполага с големи възможности, обусловени от историческото османско наследство. Желание за запазването му има най-вече в Босна и Албания, които са естествени съюзници на Турция и в които мюсюлманите са мнозинство. Турските и мюсюлманските малцинства в България, Гърция, Македония, областта Санджак, Косово и Румъния от своя страна са важна част от балканската политика на Турция.
–––
Първостепенните цели на балканската политика на Турция са стабилизирането и укрепването на Босна и Албания и създаването на условия за разтваряне на защитен чадър над етническите малцинства в региона. Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаване на гаранции, които да й предоставят правото да се намесва по въпросите свързани с мюсюлманските малцинства на Балканите.
–––
Съюзите с несъседни държави са ценни доколкото са средство за влияние върху съседните. Съюзническите отношения на Турция с Босна и Албания могат да се оползотворят ефективно, ако послужат за осуетяване създаването на блок между България и Гърция.
–––
Кипърският въпрос има две основни измерения. Първото има хуманитарен характер и произлиза от историческата отговорност за гарантиране на сигурността на турската мюсюлманска общност на острова. Една от основните насоки на турската външна политика винаги е била защитата на сигурността и интересите на мюсюлманските общности в изоставените от Османската държава територии. Проявената в някой регион слабост в това отношение предизвиква реакция, изискваща продължителен период на повишено внимание и готовност за действие. Демонстрираната слабост в опазването и гарантирането на сигурността на кипърските турци ще предизвика вълнообразна реакция в Западна Тракия и в България, която може да стигне до Азербайджан и Босна. Затова защитата на кипърските турци има важно значение не само за самите тях, а и за бъдещето на другите компоненти на османското наследство.
–––-
Докато позицията ни спрямо разширяването на НАТО към Централна и Източна Европа и приемането на държави като Унгария, Полша и Чешката република трябва да е гъвкава, въпросът за разширяването на Балканите изисква далеч по-внимателна и предпазлива политика. По-големият брой балкански страни-членки на НАТО намалява външнополитическата стойност на Турция в разчетите, свързани с Източна Европа, което също може да натовари Турция с рисковете на страна от южното крило, предвидена за използване в Близкия изток.
––––
Затова, във връзка с плановете за разширяване, някак си е трудно да се възприеме подчертано благосклонната позиция по отношение на влизането в алианса на България редом с Румъния и Словения. Турция е длъжна да поддържа добри отношения с Румъния и България с цел да предотврати формирането на сръбско-гръцки блок на Балканите. Но ако всички тези държави изведнъж бъдат приети в НАТО, Турция може да загуби някои важни преимущества, предопределени от статута й на балканска страна-членка на алианса. По-конкретно, в резултат на променения силов баланс, тези държави анблок може да станат опоненти на Турция в рамките на алианса. Не бива да се забравя, че по време на напрежението в отношенията с България през 80-те години Турция използва някои предимства, произлизащи от това, че е част от организацията на Северноатлантическия договор. Всъщност, анализите на НАТО не трябва да пренебрегват възможните усложнения в резултат на историческата близост между Русия и България.
–––-
България, която има сериозни противоречия със Сърбия и Гърция във връзка с Македония и Западна Тракия и претендира за исторически права върху двата региона, стои близо до Турция по тези въпроси, но въпреки това, поради наличието на турско малцинство е възможно политиката й по въпроса за правата на етническите общности по конюнктурни причини да бъде близка до тази на сръбско-гръцкия съюз, което придава първостепенно значение на регионалната роля на тази страна.
–––-
Създаването на съюзи между държавите в региона трябва винаги да се неутрализира с противоположни съюзи. Най-важният момент тук е осуетяването на насочен срещу Турция регионален съюз, който е създаден в резултат на присъединяване на България към сръбско-гръцкия съюз. Евентуалният сръбско-гръцко-български блок би създал предпоставки за увеличаване на настиска срещу стратегическата дъга, която е жизнената артерия на Турция в региона, както и за разпадане на Македония и за фактическо прекъсване на връзките на Турция с Босна и Албания. Затова отношенията с България трябва да се развиват както в двустранен, така и в многостранен формат; даже ако е възможно, пулсът на България трябва постоянно да се измерва, като се съдейства за създаването на двустранни комисии по въпроси, свързани с Балканите.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata