Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2014 21:03 - БОГ АЛЕКСАНДЪР В ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ Автор: shtaparov
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 3499 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 02.09.2014 21:58


БОГ АЛЕКСАНДЪР В ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ
              

БОГ АЛЕКСАНДЪР В ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА МИТОЛОГИЯ
          

 
Звучи безумно и шокиращо,нали? Но според ранните Български артефакти ще се окаже,че е истина. Този казус би се решил многo лесно,ако старите Български руни (йероглифи) бяха разчетени и намерехме подходящ надпис,даващ обяснение на уважението,изпитвано от нашите деди към великия македонски цар,по време на чиято дейност според немарливите писания на туркоманите или изобщо нямало Българи,или те се намирали с овцете и камилите си на 2-3 000 км от обсега на събитията,свързани с Александър. Но днес науката разполага с данни,които насочват към идеята за присъствието на обожествени владетели в Българската езическа митология,а за Александър се знае с положителност,че бил обожествен още приживе.

image

                      Александър Велики разрязва Гордиевия възел- рисунка

image  
  Щом новите изследователи установиха,че Българите са имали много богове бе въпрос на време да се забележи,че някои от тези богове са били техни древни владетели,обожествени приживе или след смъртта им. Култът към божествения статус на владетеля не е нов- дълбоките му корени се крият в древна Тракия (към която принадлежи и Македония на Александър Велики) или в протоцивилизацията на нейните анатолийски предшественици,чиято връзка с древните Българи бе установена и разгледана в статията "Българска ли е първата човешка протокултура от Гьобеклитепе" (http://shtaparov.blog.
bg/politika/2014/02/23/bylgarska-li-e-pyrvata-choveshka-protokultura-ot-giobeklitep.1241707
). По примера на нашите деди владетели били обожествявани в Египет,Месопотамия,Персия,Китай и Римската империя,та даже и в Америка,където културните детайли на някои местни цивилизации навеждат към подозрения за древно египетско,арийско,
финикийско,предкитайско,дравидско и полинезийско влияние.

  Сега обаче обаче ще оставим този проблем на бъдещето и ще се насочим към друг- на какво основание древните Българи са почитали Александър Велики,познат и като Александър Македонски и какви са допирните им точки с него. Че той е бил на почит сред тях личи по голяма група изворови данни и артефакти:

1. В първата космография на персийски език "Сътворени чудеса" персийският автор от XII в. Наджиб Хамадани дава следното сведение за Волжките Българи:

"В град Болгар е техният падишах,който се явява един от потомците на Александър Велики,наричан още Зул-Карнайн (Двурогият)".

2. Най-авторитетни средновековни писатели приписват на Александър Велики (336 – 323 г. пр.н.е.) основаването на град Болгар,който по тяхно време се намирал на река Волга. В епическото произведение „Искендер-наме” световноизвестният азърбайджански поет Низами Гянджеви (1141 – 1203 г.) пише:

„Цялата тази земя се нарича Болгар. Шаховете на тази земя са потомци на воините на Румската държава. Искендер (Александър) създал град Болгар, който преживял небивал разцвет”(виж 
http://kvantov-prehod.org/
article


3. В "Краткото житие" на св.Климент Охридски,писано от византийския духовник Димитър Хоматиан през XI в. се казва:

"1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи,които народът обикновено знае и като Българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море,а след като минало много време,със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация,Тракия и Илирик,а и голяма част от Македония и Тесалия[6].
2. Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (1Царств. 1-4),той още от майчината си утроба бил избран от Бога[7] и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум,Ангеларий и Горазд[8] усърдно изучил Свещеното писание,преведено с божествено съдействие на тукашния[9] (от Македония) Български диалект от Кирил,истински богомъдър и равноапостолен отец,и от начало[10] още бил с Методий,известния учител на мизийския (Българския) народ на благочестие и православна вяра."


4. В полски извори за Българската история има още едно любопитно сведение за връзката на Александър Велики с Българите. В двата варианта на своята "История на Полша,Литва и цяла Русия" средновековният полски историк Мачей Стрийковски (1547 - сл. 1582 г.) споделя преките си впечатления от България,из която пътува през 1574-1575 г. с дипломатическо пратеничество до Цариград. Той описва страната като "най-старата и най-великата славянска държава,която поразява всеки противник." Кирил и Методий са определени недвусмислено за Българи. Стрийковски съобщава,че е почерпил част от сведенията си от богослови и други учени люде в самата България. Никополци например го завеждат при поддържаните образцово от тях братски могили на избитите тук от султан Баязид кръстоносци (1396 г.). В Одрин му показват окачените на градските стени страховити Български боздугани,железни топки,мечове и други оръжия,от които е треперела Византия. На едно място му обясняват,че България е първата славянска страна,приела християнството. На друго му казват,че Българите и хърватите са получили земите си с грамота от самия Александър Македонски. На трето му говорят за Българските князе и рицари,погребани в Тракийските могили (Георги Асьов- http://www.euro2001.net/issues/5_2002/5br21.html).

5. Буквално преди дни (на 20.08.2014 г.),в богатско жилище с масивни стени от старата ни столица Плиска,като по някакво знамение археолози откриха две забележителни бронзови токи,точно в разгара на изготвянето на тази статия. Върху тях древен Български майстор е изобразил популярната някога сцена "Възнесението на Александър Велики" и един от грифоните,помагали при възнасянето (http://www.faktor.bg/kultura/26771-pri-raz
kopki-v-pliska-otkriha-katarami-s-vaznesenieto-na-aleksandar-veliki.html
):

Сцената с възнесението
image


Втората тока с грифона
image


6. Върху златни артефакти от ранното средновековековие,
изработени от Български майстори и представляващи владетелски корони (диадеми) на наши езически князе е изобразена същата сцена
  Преславско златно съкровище: елементи от короната на древен Български княз

image


image


Ликът на Александър Велики върху короната

image


Цялостна възстановка на "пра"-Българската княжеска корона от Преслав
image

                Златна княжеска корона от Сахновка (Киевско),датирана в XI в.

image  
                        
Детайл от короната от Сахновка с Александър Велики,възнасящ се към небето с два грифона
image 

 
Елемент от княжеска корона (диадема) с Александър Велики от княжеския дворец в Киев,датирана в XIII в.
 
image

 
  Макар официалните датировки на тези корони да не се покриват с нашите представи за езическото време на Българите нека не забравяме,че те са приблизителни и дори предположителни,без наличие на ясно утвърдени критерии и опорни точки,гарантиращи някаква надеждност. Възможно е реалните датировки да са други,или култът към Александър да е оцелял след приемането на християнството,което не е станало едновременно във всички тогавашни Български земи.

7. Изображения върху древни паметници от други части на Европа показват същата сцена в иконография,много близка до Българската с единствена забележка,че Българските изображения са най-старите с този сюжет досега:

                     Барелеф от църквата "Сан Марко" във Венеция-XII в.:
 
-image  

Възнесението на Александър върху сребърна чаша с гръцки надпис-XIII в. (http://www.pravenc.ru/text/64334.html). Считат я за "византийска",но вероятно е изработена по поръчка на висш Български аристократ:

image  

Барелеф на Александър Велики,възнасящ се към Бог с помощта на два грифона от църквата "Св. Димитър Солунски" (Дмитриевски събор) в руския гр. Владимир (края на XII в.): 4 кадъра на скулптираното изображение от http://new.chronologia.org/volume12/makedonsky.php:

image


image
 
 
image


 
image

  Много показателен в случая е фактът,че русите приемат култа към Св. Димитър Солунски още в 1193 г. или почти веднага след като разбират,че Българските царе са избрали този светец за свой върховен покровител. Това ще да е станало не поради някакво случайно съвпадение разбира се,понеже "съвпаденията" вече са прекалено много,а поради искреното желание на русите да демонстрират верноподанически чувства към Българската царска династия.

  Ето как се оказва,че този не много известен митологичен сюжет е бил добре познат на нашите деди още в езическо време,което според "Полските извори" съвсем не е било случайно. Учените свързват този популярен сюжет "...с една легенда от романа на Псевдо-Калистен,в която се разказва как Александър,когато отишъл в Индия,държал три дни гладни два грифона. След това набол на две пики месо и държейки месото пред човките им,завързал трона за грифоните и се възнесъл на небето,за да отиде при Бог" (комент. на Андрей Аладжов- http://bnr.bg/shumen/post/100451260/v-pliska-otkriha-bronzovi-toki-s-imperatorski-simvoli). Значи сюжетът е "канонично" утвърден- около Александър най-често има два крилати грифона (по-рядко два орела): символи на Юпитер,които го възнасят,а той седи на трон или колесница,представяна и в "чуждите" изображения така,както е в най-стария паметник с този сюжет: Преславската корона,изработена най-вероятно през IX в. Но дори "чуждите" изображения (византийското,руските и венецианското) са чужди само формално,понеже:

1. Венеция (наричана често и Венетия),в която срещаме същия сюжет,е основана от Венетите- роднинско племе на Антите,които според древните очевидци се делели на Анти,Ганти и Ванти. А Вантите са още Ванати (Ванади,Вананди-с носовка,т.е. Ванандови Българи) и Венети- прочуто "славянско" племе,познато на летописците и живяло в района до XIX в. Венетите са тези,които основават гр. Венеция (Венетия) през VIII-IX в. но след XIX в. са наречени Словенци по същото недоразумение,по което Склавите стават "Славяни". Венеция била племенна столица на "славянското" ("пра"-Българското) племе Венети,но жителите й постепенно се поддали на римовизантийско,еврейско и католическо влияние,при което частично се латинизирали а по-късно се превърнали и в италианци. Но дори през XIX в. в бившите територии на венецианската държава живели голям брой "словенци",а през ХХ в. се наложило да бъде провеждан и специален плебисцит,за да бъде получено съгласието им да бъдат присъединени към Италия.

2. През XI-XIII в. много Български аристократи (някои- с царски произход) постъпват на служба при "византийския" император,а потомците им постепенно се погърчват. В повечето случаи те загубват връзките с България,както в случая с рода Палеолог- за него има има сериозни съмнения,че наследява двуглавия орел на герба си от избягалия във "Византия" Телериг.

3. Русия дори през XII-XIII в. не била независима държава,а подопечна територия на Българското царство,което до татаромонголските нашествия редовно набирало войници за армията си от нея. И тези войници не били наемници,за каквито прибързано ги обявиха червените руско-турски слагачи,а усърдни данъкоплатци на Българската империя: наши сънародници от Скитската област Русия,които били Руси по племе и Българи по народност. След 1241-42 г. Българската сила рязко спада но не заради слабостта на царете,наследили великия Асен II,а заради татарската окупация на руските земи,които излизат от състава на България и за нея става невъзможно да ползва онези големи армии,които е набирала по-рано от тях.

  Сред изображенията на Александър Велики има и едно,на което той се възнася с помощта на два орела:

image  

  Поради липса на конкретни сведения този паметник от Х в. е обявен за "византийски" и днес се съхранява в германския град Вюрцбург. Напоследък обаче наблюдателни учени,забелязали прилика между неговото изображение и герба на цар Самуил от неговата дреха,намерена в гроба му на о-в Св. Ахил (Малко Преспанско езеро) вече изказват мнения,че тази тъкан е подарена на "германския" (свещения римски) император от Комитопулите заедно с другите дарове,които носят Българските пратеничества в Кведлинбург през 973 г. и 993 г.

                                              Герб на цар Самуил
image
    Наистина- тук Александър липсва,но взетите сякаш от същия сюжет орли намекват за неговото присъствие по един или друг начин в родословното дърво на Българския цар. Сега е наред да се запитаме какво пък дирят многото изображения на "гърка" Александър Македонски в артефактите на древните Българи,наричани от червените редактори на исторически факти с екзотичното,но фалшиво название "тюркобългари"? Особено важно е да разберем как се е озовал култът към него в Киевска и Волжка България,които винаги са били на хиляди километри встрани от гръцките центрове и от местата,посещавани от Александър и неговите наследници. Къде са допирните точки между него и "пра"-Българските владетели,които имали дързостта да твърдят,че са му преки потомци? Отговор на тези щекотливи въпроси тюрколозите не дават и дори се пазят от тях като от огън,понеже те разрушават пясъчните кули на цялата им псевдонаука,градена с десетилетия и донесла толкова много титли и сладки постове на нейните съчинители и корифеи. Отговор на тая загадка дава не някой академик от компрометираната и безнадеждно остаряла комунистическа школа,а необременената с партийни и ленински догми нова историческа наука.

  Че в древна България е имало култ към Александър вече едва ли бихме се усъмнили,особено като видим споменатите по-горе данни. Езическия култ към божествения Александър бил създаден още в елинистичната епоха и поддържан от римляните до IV-V в. след Хр. За нуждите на този култ били изградени храмове и светилища,разказвали се предания и легенди,играели се драми и пиеси,а историци пишели и преписвали трудове,прославящи подвизите на легендарния пълководец. И в библиотеките на Българските царе имало книги,описващи подвизите на Александър Велики- това се знае по сравненията,които някои книжовници правели между него и цар Иван Александър (1331-1371 г.). Както личи от старите извори и артефакти обаче,знания за Александър Българите имали още преди да се разделят на "Дунавски" и "Волжки",и те ги черпели не от гръко-римските книги,а от своята собствена книжнина и литература,списвана с древните Български руни (йероглифи) чак до IX-X в. Този извод се налага от обстоятелството,че в земите на Волжка България досега не е открит нито един древен паметник,написан с гръцки или латински букви,но паметници с йероглифи има стотици,ако не и хиляди.

   А защо Българите биха обожествили Александър ако той е чужд,а не техен цар? Те си имали достатъчно голям брой езически царе и богове,разполагали с множество паганически секти и различни форми на езичество. Но щом средновековни писатели и историци са чули лично от царя на Волжка България и от неговите царедворци,че той е един от потомците на Александър,нямаме никаква причина да се усъмним в това. Много владетели вярвали че са потомци на Александър,но между тях няма нито един римски или германски император,нито татаромонголски хан или турски султан,нито пък испански или британски император- колко и големи да са били завоеванията им! Причината за този феномен може да е била само една: Българите са имали ДОКАЗАТЕЛСТВА за своите твърдения,а другите изредени владетели не са имали!

  Какви са били тези доказателства днес е трудно да се каже,но е ясно едно: те са били толкова автентични и убедителни,че никой конкурентен владетел не е смеел да ги отрече! Дори ревностните византийци определено не разполагали с такъв силен "коз" в ръцете си,но въпреки своята завист и злоба намекват за тях на два пъти:

1. Римовизантийския историк Анастасий Библиотекар (IX в.) съобщава,че след поражението на император Валенс в 378 г. "Българите нападнали и завзели всички земи около Дунава",а в книгата Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. Lat. 128,col.1393 f пояснява събитието с любопитната подробност,че "...Bulgares,qui jure gentili sibi patriam subjugantes" ("Българите обединили [завзели,възвърнали] своето отечество съгласно бащиното си [родственото си] право). Част от това родствено право несъмнено е била роднинската връзка на Българските владетели с Александър Велики- връзка,каквато римските и византийските императори определено не са имали и за каквато са можели само да мечтаят.

  Тази връзка не е посочена директно от византийските автори макар да им била добре известна,понеже изричното й посочване било считано в Цариградския двор като унижение за византийския император,който не разполагал с доказателства за такова високоблагородно потекло като онова на Българския и това веднага го поставяло с няколко стъпала в йерархията по-долу от него. Изричното посочване на това роднинство би разобличило и една тъмна страна на гръкоримската култура: да се представя Александър Велики за грък,какъвто той никога не е бил. Затова на византийските историци,да не говорим за техните работодатели римските императори им било крайно неприятно 
да говорят по тая слаба за тях тема,и те очевидно избягвали всяко конкретно сведение свързано с нея,цензурирайки или заличавайки всичко,което можело да разобличи извършената от тях кражба на история.

2. Византийския историк Лаоник Халкокондил (XV в.) пише,че "Българския царски род из целия свят няма равен на себе си по своята древност и знатност". Какво е имал предвид той тюрколозите не могат да ни кажат,затова премълчават думите му или ги обявяват директно за лъжа. Но явно от богатия си опит да работят с фалшификации и измами тези хора забравят,че на света освен лъжци има и честни хора,а Лаоник Халкокондил не е бил нито циганин,нито комунист за да лъже хората и най-вече своя император,за когото е писал тези неща. Новата наука обаче установи какво точно е имал предвид известния византийски историк,а то несъмнено е същото,за което намеква и Анастасий Библиотекар:

а) Че Българския царски род,произлизащ без съмнение от още по-стар княжески род,има пряко роднинство с Александър Велики.
б) Че родословното дърво на царския ни род чрез Александър и другите си роднински колена е свързано с мирмидонеца Ахил и с ахееца Херкулес (Хераклес),чийто пряк потомък и последовател е бил самия Александър.
в) Че царския ни род чрез Александър и чрез другите си линии е потомък на бог Дионис,а чрез Херкулес- и на самия Зевс-Юпитер,т.е.: божествения му произход е безусловно доказан и напълно легитимен за разлика от онзи на римския (византийския) император.
г) Че родът на Александър по същата презумпция е Български а не гръцки,и участниците в Троянската война (ахейци,мирмидони,трояни,тракийци и пр.) са Български племена,водили междуособна война помежду си.
д) Че за старите Българи Александър Велики е бил Български владетел,а не гръцки- и не само заради неговата тактика да се вписва във всеки от завладените народи,а заради "старото родствено право",въз основа на което и той,и те като негови най-близки роднини са владеели и владеят тази земя!

   Ето как излиза наяве,че древните Българи не са считали Александър за чужд,а за СВОЙ цар и бог. И понеже никак не обичали чуждата култура,което личи и от бунта на болярите срещу провежданата от княз Борис "Първи" християнизация,единствения разумен извод в случая е този,че Българите са считали Александър за свой сънародник. Внимателният анализ на неговото поведение показва,че великия македонски цар е имал специална тактика,помогнала му да завладее всички народи,през които е минала армията му. Тя се състояла в следното: за Траките (древните Македони са Тракийско племе) той бил Тракийски царебог и нов Дионис,за гърците- хегемон на елините,за египтяните- египетски фараон,а за персите- шахиншах (цар на царете)! Той е роден като македонец (сиреч Тракиец),но след обучението в елинизъм от Аристотел и обкръжаващата го проелинска аристокрация вече е склонен да стане и грък,макар и не по кръв,а като натурализиран. Целта му обаче била да използва силния цивилизационен потенциал на древните гърци,да ги привлече на своя страна в предстоящите походи и да се предпази от военни действия в тила му по време на очертаващото се дълго отсъствие.

  Затова учените не са единодушни относно народността на Александър Велики- за едни той е грък,за други не е. Ако това бе категорично доказано,както в случая с Перикъл,Милтиад,Леонид и Аристотел,спор изобщо нямаше да има. Но то не само че не е доказано,а напротив- науката разполага с категорични данни,че Александър изобщо не е грък! За днешните "македонци" той разбира се е македонец,но за днешните гърци македонците са гръцко племе. Изворите и сведенията на очевидците обаче говорят друго. Походите на Александър са описани и прославени най-добре от гърците,затова той е имал нужда от тях и според новите разбирания ги е ползвал за целите си,без да им разкрива истинските си планове. Поради тая причина гърците,които го заобикаляли останали с впечатлението,че той е грък.

  Траките,персите и египтяните обаче са на друго мнение- за тях той е съответно Тракиец,персиец и египтянин,и всеки от тях го е считал за свой по народност. Египтяните го считали за египтянин- син на фараона Нектанебо. Персите го считали за свой шахиншах и съответно за персиец,изпратен от боговете да промени царската им династия. За Траките обаче той винаги е бил Тракиец от племето Македони,което Херодот наричал Мигдони и изрично посочвал че не е елинско,а Тракийско. За гърците като хегемон на елините той по същата логика е грък,но понеже днешните историци дават предимство на гръцката култура пред всички останали,те с охота обявяват Александър за грък,макар това решение да изисква големи компромиси с морала и съвестта им. Решението на днешните историци да обявят Александър за грък всъщност е политическо,понеже главно политици налагат своите възгледи на историците,без да се интересуват от тяхното мнение и от историческите факти. В подкрепа на това становище се явяват следните аргументи:

1. Политиците на XIX-ХХI в. са обучени в прекомерно и  дори в непремерено преклонение пред старогръцката култура,чието значение те преднамерено преувеличават,принизявайки значението на онези велики култури,които спомогнали за оформянето на древногръцката цивилизация.

2. Богатото гръцко лоби в Европа и САЩ лесно деформира мнението на западните политици и историци,като от 200 години насам се грижи да вербува,включително с щедри парични дарения,голям брой свои поддръжници на Запад.

3. По време на двете световни войни гръцката държава безусловно подкрепяше онези страни,които работеха за гръцката слава. България за разлика от нея държеше на правдата,затова бе принудена да воюва срещу силните на деня,които я наказаха и в териториално,и в културно отношение,като на верните съюзници Гърция и Югославия бе позволено да ни оберат и да си присвоят част от културата ни.

  Какво трябва да знаят за Александър привържениците на истината тогава?

1. Гърците от неговото време не са го имали за грък. Атинския философ и оратор Демостен (IV в. пр.Хр.) в своите "Филипики" казва за поданиците на Филип и Александър следното: "Македоните в никакъв случай не са елини,защото са Барбари!" Думата "Барбари",която ние по римски калъп произнасяме "Варвари",е всъщност нашето народностно име,деформирано и изопачено от гърците,но "Анализа" установи безапелационно,че тя означава "Баргари". А да не види човек,че "Баргари" е "ръкащ" вариант на "лъкащата" форма "Балгари" трябва да е сляп,понеже и днес има елини в северна Гърция,които произнасят народностното ни име като "Бургари"!

  Изопачаването на чужди названия (лични,народностни и пр.) било почти задължително за древните гърци,но не е чуждо и на днешните. Сравнете гръцките имена на египетските фараони с истинските и ще се убедите в това. Езиковедите (Български,гръцки,руски,западноевропейски и пр.) определено нямат сигурен довод,нито надежден механизъм чрез който да докажат убедително,че етнонимът "Барбари" не е изопачен старогръцки вариант на нашето народностно име "Баргари" (Балгари),и ние незабавно трябва да се възползваме от това,понеже историческата правда е на наша страна!

2. Според летописците на Александър той често говорел със своите македонци на "техния" език. А какъв е бил техния език Демостен е казал достатъчно добре,както бе установено от "Анализа".

3. Според Плутарх наследничката на Александър Велики и последна египетска царица Клеопатра VII (51-30 г. пр.Хр.),прочута заради любовните си афери с Цезар и Марк Антоний,често говорела със своите приближени на майчиния си език. От самия факт,че се наложило Плутарх да споменава изрично този факт става ясно,че майчиния й език не е бил гръцки. А такъв феноменален древен грък,който да ползва друг език за майчин вместо гръцкия,световната наука и практика все още не познават!

4. Гръцкия историк Херодот,живял 100 години преди Александър споменава Македоните като Тракийско,а не като гръцко племе. Изключено е за обективно мислещите да повярват и приемат,че изтъкнат ерудит като него,имащ обширни познания дори за отдалечени точки на древния свят,е допуснал фаталната грешка да не познава своя собствен народ,обявявайки "гръцкото" племе Мигдони за Тракийско! А че Траките не са гърци е пределно ясно за всеки сериозен учен.

5. Цитатът с речта на великия пълководец,която той  започва с думите "Аз,гъркът Александър заповядвам..." не може да ни заблуди- владеейки няколко езика,той се обръщал по подобен,но не идентичен начин към всеки народ,който е искал да завладее или обезвреди. Това,че гърците най-добре са документирали неговите речи не означава,че са го правели защото е бил грък- те щяха да го направят дори ако не беше. Причината за това бе обяснена по-горе: бидейки за персите парс (нещо добре описано от очевидците),а за Траките- Трак,логично е Александър за гърците да е бил грък така,както за египтяните е бил египтянин. Но нито един народ освен гърците не си е поставял за цел да го присвои така,че да отрече останалите негови превъплъщения и да наблегне само върху своето. А това е меко казано кражба,която старите Българи,знаещи истинския произход на легендарния пълководец,не са можели да простят!

6. Древните римляни,бидейки до IV в. от н.е. изявени гъркомани,с удоволствие подкрепяли гръцката кражба и непрекъснато й давали рамо,за да унизят вечните си и непобедими противници "Барбарите" (Баргарите). Затова онези фалшификации по адрес на Александър,които гърците не успели да скалъпят до римското завоевание,римляните ги "скалъпили" с активната помощ на своите императори,които обявили гръцкия за втори официален език в държавата,а "Барбарския" поставили извън закона.

7. Лесният начин,по който "пра"-Българите на Крис отнели Македония от Римската империя в края на V в. говори,че неговите воини са срещнали активната подкрепа на местното население,а това нямаше как да стане ако то беше гръцко. Същото се отнася за повторното освобождение на Македония,която в 733 г. наново пада под византийско иго: през 809 или 839 г. (вярната дата още не е известна) "македонското" население издебнало сгоден момент и се присъединило доброволно към Българската империя,защото "гърците" (погърчените) в него изобщо не били мнозинство,въпреки 850-годишното римско и гръкоманско владичество.

8. Цитатите от древни извори,приведени от проф. Ганчо Ценов в епохалния му труд "Народността на старите македонци" говорят безапелационно,че древните Македони никога не са били гърци,затова няма никаква причина да вярваме,че на фона на общото правило само Александър е правел изключение.

9. Родителите на Александър също не са гърци,а "Барбари" (Баргари),ползвали гръцкия език като втори. За Филип това е казано много добре от Демостен,а Олимпиада,бидейки жрица на древнотракийския култ от Самотраки не е имало как да е гъркиня а за нея гръцкият език е бил толкова майчин,колкото и за живялата 300 години по-късно Клеопатра.

10. Големият брой Тракийски лични имена,намерени върху гръцки надписи от древен Египет не са от някакво "неизвестно" Тракийско нашествие към Нилската делта и Сахарската пустиня,а са последица от похода на Александър. Това всъщност са имената на обикновените македонци (македонски Траки),останали да живеят в царството на Птоломеите след 323 г. пр.Хр.

11. Ползването на гръцкия език като втори от тези македонски Траки не е някакъв изключителен феномен: днешните американци и канадци например ползват английския език за официален,но това не значи че са англичани. Английския език и писмо,ползвани ежедневно от Бил Клинтън,Барак Обама и Давид Рокфелер не ги прави англичани,но техният ярък пример явно не е достатъчен,за да отрезви първосигналния гръкомански устрем на фалшификаторската историческа школа. Македоните и особено техните властващи аристократи ползвали гръцкия по чисто практически причини: за да може да комуникират писмено помежду си,отбягвайки трудно усвоимото рунно (йероглифно) писмо с неговите 700 знака,достъпно само за жреците,и приемайки вместо него опростеното гръцко писмо с неговите 24 знака,достъпно за ползване от целия народ.

12. Ползването на арабски език от днешните палестинци,ливанци и тунизийци съвсем не ги прави араби- генетиката доказа безапелационно,че те са потомци не на нашественическата вълна от Арабския полуостров,заляла страните им през VII в.,а съответно на древните евреи,финикийци и картагенци (последните- "смесени" с Вандали/Вундари).

13. Макар за съвременните учени да е чисто безумие и антинаука твърдението,че Александър Велики е Българин а не грък по народност,привържениците на истината трябва да знаят,че тези учени откровено ги мамят или сами себе си заблуждават,за да играят по "свирката" на верния съюзник,който бе на страната на победителите в двете световни войни. Но тяхното решение е колкото политическо,толкова и емоционално- къде е да обявиш този велик световен пълководец и илюзорен "гръкоман" за грък,като намалиш проблемите си и подчертаеш своето преклонение пред онази бляскава култура,която правеше такива занимателни рисунки по вазите си и толкова ясни за разчитане надписи,и къде е да си усложниш живота,като го обявиш за водач на онова море от "диви" племена,които почти непрекъснато бяха в конфликт с гръцката "култура",вместо изящни рисунки правеха най-често схематични "гротески",а неясните им рунически надписи и до днес не могат да се четат!

14. Гърците и в миналото,и днес реализират своите нечисти амбиции,привличайки големите сили на своя страна. Любими техни методи са клеветата,лъжата и измамата,раздаването на подкупи,изграждането на лобита и вербуванането на силни съюзници- методи,унизителни за нашите деди но вършещи отлична работа на гърците в повечето случаи. Тези методи може да бъдат наречени "оръжие на слабите" и "женска отбрана",но това не смущава нито съня,нито съвестта на южните ни съседи,които от една дрипава и неграмотна пиратска шайка преди 3100 години,напълно незабележима на фона на грамадния някога Барбарски масив,са на път да се превърнат в първа военна и икономическа сила на Балканите днес,когато ислямска Турция все повече се доближава до начертаната си съдба. Така става и сега: когато Българите пеят своите вековни народни песни,западът пасува и се прави че не чува. Когато обаче гърци решат да ни ги вземат,те само превеждат текстовете им,обявяват ги за "северен гръцки фолклор",запяват мелодиите им на гръцки и зомбираният "запад" почва френетично да ръкопляска,докато окрадените Българи вдигат недоумяващо рамене и продължават да се карат помежду си,наричайки се взаимно ту "татари",ту "македонци"!

  За древните Българи било нормално да считат Александър Велики за свой сънародник- същото са правели египтяните,гърците и персите. Същото важи естествено и за Траките- Първото коляно на Българския род,към които се числяло племето Мигдони (Магедони) в древността. Това прозрение обаче не разяснява всички загадки около Александър Велики,които поднасят старите извори,затова е нужно да дадем няколко допълнителни разяснения относно твърденията на древните историци за него и за потомците му:

1. Според информаторите на Низами Гянджеви гр. Болгар (Балгар) бил основан от Александър Македонски. Можем да приемем това твърдение за вярно с уточнението,че се отнася за Памирския град Балх (Балг,Булгар Балх) в Бактрия,който е записан като основан,но всъщност е подновен от Александър и става известен под някакво друго гръцко име,а при преселване на част от Българите към Волга е възобновен в "новите" земи около нея.

2. Това че нашите владетели са потомци на Александър и на воините от Румската (Римската) държава е лесно обяснимо. Александър оставил много свои войници в Бактрия,а те взели Скитски невести и се сродили с местните Саки (Скити). В областите около Памир останали и много деца на македонския цар (законни и незаконни),затова и днес тамошните Ваханци се наричат "Децата на Александър". Объркването между гърците и жителите на Римската държава също си има основания: след 212 г. всички жители на Римската империя,в това число и гърците,били обявени от Каракала за римски граждани,но гръцкия език бил официален за източната половина на Империята още от времето на Август,затова след IV-V в. често се поставял знак за равенство между римляни и гърци.

3. Сведението,че много Българи били изселени от военната сила на Александър към Балтийско море не е учудващо- появата на този амбициозен и мощен владетел причинила сериозни неразбирателства и междуособици сред племената,говорещи сродни (Българоидни) езици,част от нашите деди не пожелали да се включат в замислената от него империя,предизвикали гнева и отмъщението му и били прогонени от своите земи.

4. Това,че Българите и хърватите получават земите си с грамота от Александър Велики не може да е само легенда,след като е било неоспорима за древните хора истина. Тя се е базирала несъмнено на някакво реално събитие и налични някога документи. Най-вероятно в съюзните договори,които легендарният пълководец сключвал с роднинските си Трако-Илирийски племена често е имало клаузи,според които земите им оставали непокътнати в ръцете на онези местни владетели,които се съгласели доброволно да му помагат и съдействат. "Непослушните" естествено бивали прогонвани,при което в някои области настъпили значителни демографски промени заради нежеланието на част от племенните царе да отстъпят своите прерогативи на Александър.

5. От всичко казано дотук с почти пълна увереност можем да заключим,че Българите не са заимствали историята на "Възнесението" от книгата на Псевдо-Калистен,а са я създали сами и редовно я пресъздавали в изкуството като своя местна легенда,която анонимният автор е имал късмета да чуе и запише. Грифоните като свещени "животни" на Зевс-Юпитер били древен царски символ далеч преди времето на Александър- още при асировавилонците и минойците,така че присъствието им до великия цар е логично и закономерно.

Грифоноподобни животни,фланкиращи трона на цар Минос (Мануш) в Кносос (Кнезос= Княжеския град) на о-в Крит:

image
6. Изобразяването на Александър върху златни княжески корони целяло да покаже,че носителят на съответната корона е пряк потомък или роднина на божествения владетел,значи е неоспоримо легитимен,понеже е наследил властта си директно от Бога.

7. Присъствието на познатия сюжет в паметници от други части на Европа показва някои от местата,в които се установили част от преселилите се Българи (Венеция),а също и местата,в които Българското присъствие все още е било твърде осезаемо по време на неговото изобразяване (Русия).

  Ето как се оказва,че Българите повече от всички други са имали правото да почитат Александър и да го сочат за свой сънародник. В крайна сметка неговото македонско племе не е нещо феноменално и коренно различно от обкръжаващите го близкородствени племена,а както всички други е Тракийско (сиреч Българско) и на какъв се е преструвал неговия владетел,за да вербува колко се може повече поддръжници за Дионисовия си подвиг и да обезсмисли очакваната гръцка враждебност- това е отделен въпрос. Сега остава да видим дали съобразените с новото течение в науката тълкувания на неговото име противоречат на Тракийския му (Български) произход или подкрепят тезата на гърците и гръкоманите. Както се забелязва от пръв поглед,личното му име е двусъставно и "Анализът" го обяснява така:

Александер (Алек Сандер)= Валек Сантир (Велик Сатир)! Значи името на великия владетел е свързано директно с Дионис,по чиито стъпки той вървял и чийто подвиг се опитвал да повтори! "Велик Сатир" е всъщност епитет на самия Дионис- "обикновените" Сатири (Сътари=Стари,Катари=Кидари) са неговото племе,излъчващо неговите жреци,а Великият Сатир естествено е бил само един- великият жрец на Дионис или самия бог Дионис. Впрочем това заключение не е учудващо,защото майката на Александър (Олимпия) била жрица на Великите Кабири (Кубери) преди да се омъжи за Филип и има сериозни подозрения,че е била вече бременна когато се омъжила. Този "фал" станал причина Александър да бъде обявен за син на Бога вместо на Филип,както и за последвалия развод на неговите родители. А това,че Кубер (Кабир) е едно от имената на Дионис е установено по няколко различни начина:

1. Кубера бил бог на плодородието у древните индоарии. За същото "отговарял" и Дионис при гърците,които го свързвали с виното и плодородието,понеже неговите жреци в големите Тракийски светилища пиели чисто вино,за да получат гадателско просветление. Явно връзката между Дионис и виното е наложена още от Траките,а гърците само са я възприели и частично доразвили.

2. Кабирите (Куберите) от Самотраки,които не са гръцки а Тракийски богове имали четири лица (превъплъщения,персони). За четири отделни богове,носещи имената на Дионис говорят и римските писатели от онова време.

3. Думата Кабири (Кубери) има странни тълкувания като Кидари,Катари,Зидари т.е. Сътворители (Българите-Катари са основоположници на масонството),Сабири (Сибири- Кубера бил бог и на севера),Савири (Сувари,Севери- племената на Дионис),Ивери (Ибери),Авари (Бавари) и Сатири (с прехода К-С,който е добре известен на езиковедите). Значи Великите Кабири от Самотраки са всъщност Великите Сатири (Дионисовци),които неслучайно са четири за Траките и по-малко- за техните подражатели и имитатори. Затова Тракийските племена Склави (Сакалави,Сакалиби),наричани днес с изопаченото име "славяни" са имали божества с по две,три и четири лица,които представлявали съответно Второто,Третото и Четвъртото превъплъщение на Дионис. Установеното име на единия от тези тайнствени Кабири насочва към същото заключение: Аксио Керсо(с)= Агио Херсо(с),Свети Херс. А Тракийският Свети Херс не може да е друг освен древно-Българският Хорс (Хърз,Хръз,Хриз,Крис и пр.) т.е. Слънцето,както и Свети Херос (Тракийския конник)! Затова Дионис е свързван директно със Слънцето (Аполон) и Сабазий (Марс-Юпитер,Конния бог),както и със Сатурн (Сатирин,Катарин- Богът на Сатирите/Катарите/Кукерите,Нощния бог Крон). Това се потвърждава от римския историк и писател Амброзий Mакробий (IV-V в.),който в своята книга "Сатурналии" твърди:

"В Тракия Слънцето и Либер (Бакхус,Дионис) са едно и също (божество) което те,наричайки го Сабазий,честват с великолепна религиозност..."

  Според Макробий светилищата на прераждащия се бог Дионис са "във властта на дуалния бог,наречен Сабазий- общо название на Аполон и на Дионис-Либер,за да се съчетае по този начин соларно-хтоничната същност на сина на Великата Богиня-Майка"- цитат от статията на Димитър Попов от СУ "Климент Охридски" "Жреците на бесите"- стр. 17,публикувана в научния сборник QUOD DEUS VULT! (2013 Г.)

  В същия научен сборник на стр. 13 Димитър Попов казва,че
"при описанието на сакралните действия Макробий разкрива тайнствената практика слънцето да се нарича Аполон,когато е в горната полусфера,т.е. през деня,и Дионис,когато е в долната полусфера,т.е. през нощта,като по този начин утвърждава времето за осъществяването на обреда. Същевременно названието Либер не е нищо друго,а е латинската равнозначност на Дионис по едно от значенията на името в смисъл на "свободен" (освобождаващ чрез виното- бел.моя) и носи внушението за "освобождаването" от земното в неговите (на Дионис-бел.моя) мистерии."

 
Това изключително ценно сведение показва,че Сабазий (Юпитер) е имал точно онази дуалистична (двойнствена,прераждаща се) природа,която са почитали богомилите: през деня е бил Аполон (Опален,О"Перун и По-Харон [По-Каран,След Крон])- Дневното слънце,а през нощта- Сатурн (Сатирин= Дионисов),познат и под името Крон (Црън,Чрън= Черния[Нощния] бог,Бога на нощта) или Нощното слънце,чийто свещен цвят е бил именно черния. Затова подробностите за храма на Дионис и Дионисовите мистерии са включени от Макробий не къде да е,а в книгата носеща красноречивото заглавие "Сатурналии". Затова Дионис е Сабазий-Юпитер,но той е също Аполон (О"Перун,По-Каран) и Крон (Каран,Харон,Сатурн),наричан още Кавар (Савир,Сатир) и Кубер (Кабир,Кавир).


  Необичайната форма на неговия велик храм,в който се намирали и писанията на Орфей върху дъсчици подсказва за "...връзка с култа към Слънцето. Подобно заключение се подхранва от кръглата форма на храма,от липсата на покрив,а и от огъня,който също има соларна природа и фактически е друга форма на самото слънце. Посоченото дублиране на символиката е повсеместно разпространено в средиземноморския свят още повече,че огънят обозначава и позицията на задължителен преход. Това отлично личи най-вече поради династическите предсказания,които се изричат от свещенослужителите,понеже оракулът е получен чрез огнен знак. Не случайно пламъците се засилват и издигат все по-нагоре с предпочетения от божеството кандидат за слава и заедно с това те непосредствено го свързват с небето.

  Тъкмо заради осъществяването на огнената пламтяща връзка между избрания претендент и силата свише е необходим и кръгкият отвор в средата на постройката. По този начин Дионис демонстрира своята огнено-соларна същност в качеството си на царски покровител,под чиито разпореждания е владетелската инвеститура и именно той дава недвусмисления знак за нея. Същевременно разказът на Псевдо-Аристотел.....на свой ред разкрива неговото ново раждане (възраждане) като дублетно олицетворение на слънцето и точно по големината на светлината на пламъците се предвещава за плодородие или за неговата липса през идващата година."
(Димитър Попов,пак там- стр. 15).

  От горния текст вече става ясно защо много Българи са били зороастрийци- защото огнения култ на зороастризма е пряко свързан с огнения култ към Дионис- богът,завел много от своите Траки (Българи) в Бактрия и Памир,където според учените е родината на този култ. Сега вече разбираме и кои са небесните четири лица на този бог,познати от произведенията на Светоний:

1. Сабазий (Юпитер)
2. Аполон (Слънцето)
3. Кубер (Крон,Сатурн)
4. Арей (Арес,Марс).

   Явно от тези четири лица на Дионис произхожда споменатото от Страбон и Полиен деление на Бесите на "Тетрахорити" (Четириобластни) и "Тетракоми" (Четириселищни),което е "обозначение на зони,в които общуването с бога е под опеката на отделни техни жречески колегии,чиито начала произхождат от знаменития им и като че ли формиран най-рано....профетически род" (Дим.Попов- пак там,2013 г.). От тях,както видяхме във "Владетелите Дуло- Божествени потомци на Юпитер,Марс и Дионис" (24.06.2014 г.) водят произхода си древните Български ("пра"-Български) князе,от тях произлиза и Александър Велики,който явно се е считал за пето превъплъщение на Дионис,асоциирано най-навярно с Хермес. Което в крайна сметка означава,че или владетелите Дуло са от рода на Алек-сандър (Велек Сантир,Великия Сатир),или той е от рода Дуло! Това,че жреческия род (на Бесите) е царски като Рода Дуло "...се аргументира и чрез един надпис от Севтополис от ранния III в. пр.Хр.,където се споменава Амаиста,син на Медиста,жрец на Дионис. Поради първата съставка Ама-,Ме-,Ма- ,присъща на одриските династически имена като Амадок,Медок и други в значение на майката-земя,на Великата богиня,техният божествен произход не буди съмнение" (пак там,Дим.Попов).

  Свещените знаци от Тракийските Орфееви таблички в храмовете не може да са били нищо друго освен "пра"-Български рунически знаци (йерофлифи),с които отначало се пишели само молитви и религиозни химни,а след векове- и други текстове.

  Сега идва ред да се запитаме има ли в днешния Български и в съседните му езици остатъци от култа към бог Александър,изповядван както изглежда предимно от велможите и царете и считан за част от култа към популярния Български бог Дионис? Проучванията на "Анализа" показаха,че такива следи под формата на топонимни,лични и разни видове други имена има и не само в днешната,но и в древната (Скито-Тракийската) норма на нашия език. В крайна сметка дори се оказа,че названията,които подобно на личното име "Александър" са свързани пряко или непряко с Юпитер-Дионис-Марс-Сатурн са толкова много,че не е възможно да бъдат описани в тази статия,а за тяхното по-обстойно разглеждане е необходима отделна,специална статия,чийто капацитет също не би стигнал за пълното им обхващане. Затова тук ще споменем само някои от тях:

1. Алек (с диалектна форма Алекс,при която "К" е заместено от архаичния си предшественик "КС")= Валек (с възст. на I-та съгл.),Велик. Името Велик е добре познато на обществото ни днес,макар и най-вече от фамилното име Великови,но по своята същина е епитет на Великия бог (Юпитер).
2. Сандер= Сантир (с прех. Д-Т), Сатир (Сотир- без носовката),което име е познато и на гърците,за които Сатир (Сотир) е едно от имената на Спасителя,и с пълно право!
3. Сидер (виж фам. Сидерови)= Зидар (Сътворител: епитет на Твореца). То е аналог и на думата Секар (Секир,Секира),т.е. Лабрис,чието название при Скитите било Сагарис (Секирис).
4. Касандер (друго македонско име от епохата на Александър)= Ко-Сантир (Съ-Сатир,Младши Сатир/Катар),но също и Кос-Сантир (Гос-Сатир,Господ на Сатирите/Сатрите т.е. Дионис).
5. Крум= Крон (Црън,Чрън= Черния бог Сатурн,който е и Дионис). Името му означава още и Гром (Гръм) т.е.- Гръмовержец,понеже Сатурн и Юпитер са две проявления на едно и също предгръцко божество.

6. Каран (друго име на Крум)= Кърон (Крон),Гъръм (Гръм,Гръмовержец).
7. Харон (един от подземните богове в гръцката митология).
8. Арон (старо библейско име),произлязло от името на нашия езически бог.
9. Уран (Перун)= Удрян (Удрящ)- друго име на Гръмовержеца.
10. Еран- вожд или княз на нашето племе Хайландури (Халендари,Колендари=Коледари),сиреч Халдеи (Халдери,Калдери= Каледери,Коледари).

11. Карин (форма на името Каран);за жена- Карина.
12. Калин (наше име,получено чрез прехода Р-Л);за жена- Калина (Галина). Така името на този бог се свързва с името на Богинята-Майка,от която е роден.
13. Киран (за жена- Керана и Корина).
14. Перун (едно от имената на Гръмовержеца)= Перин (лично име на "пра"-Български вожд),Парен (Горещ- епитет на Гърма),Перхун (Перкун- едно от Тракийските имена на Гръмовержеца)= Перкащия (Удрящия) бог. Затова брадвата и особено двойната (подчертаваща двойнствената му природа) е била символ на Дионис.
15. Марин (с "лъкаща" форма Малин); за жена- Марина,Марена,Малина,Малена,Малинка и т.н.

16. Карно (трето име на княз Крум)= Карон (с прех. НО-ОН),но също и Гармо (Гърмо),т.е.- "Гръмовержеца" в членувана форма.
17. Солон (старогръцко име)= Силен (предводителя на Сатирите/Сатрите)= Силния (Най-можещия измежду Сатрите). Името му означава още Солин (Сълън- Слънчев,което е намек за другата,Слънчевата природа на Дионис). "Солон" и "Силен" колаборират с имената Солун (наш град на Бяло море,сега окупиран от гърците),Салона (наш град на Адриатическо море,владян от древното наше племе Хървати) и пр.,но е по-вероятно имената на тези градове да означават "Солен",за да укажат,че край тях се е извървал и добив на сол.
18. Балик (име на наш средновековен болярин)= Велик.
19. Велин (Белин)- друга форма на името Велик,насочваща към втория свещен цвят на Юпитер- белия.
20. Сандо (Санде)- други форми на същото име. Значението на всяка от тях е Сато (Сате,Соте- без носовката),т.е. Сатор (Сатир,Сотир) и Саторн (Сатурн). Тази форма на името напомня,че римляните не са заимствали името "Сатурн" от гърците,а са го имали далеч преди тяхната поява и са го донесли най-вероятно от малоазийската си прародина,където старото име на Латините (Людините= Потомци на Лидите) е било Лиди (Люди,Люде) и Роди (Родени от Богинята-Майка).

21. Сашо (друга форма на същото име)= Сато (с прех. Ш-Т),Саво (Сава)- едно от имената на върховния бог Юпитер.
22. Катарино (наша местност в Разложко)- "Сборно място на Катарите (Сатирите)".
23. Кукери= Какари (Катари,Сатири). Сега можем с пълно право да подозираме,че характерния и екзотичен външен вид на Кукерите възстановява на 100% външния вид на Сатирите (Сатрите),които не винаги са били голи както ги рисуват гърците,понеже са живели предимно в зоните на умерения климат и през зимата се налагало да се обличат добре.
24. Бабугери (друго име на Кукерите)= Баба-гури (Папа-хури,Тате-хора),т.е.- Служители на Юпитер-Дионис.
25. Кутугери (друго име на Кукерите)= Куто-гури (Сато-хури,Сатурн-хора).

image
  Тук трябва да добавим,че популярното римско име на Дионис е Бакхус,което означава Багус (Багу,Бого= Бога,т.е. Дионис/Юпитер),но римляните са имали и друго име за него- Либер,което произлиза от името на двойната брадва Лабрис,означаващо Рублис (Рублес,Рублещ=Отрубващ),а самата двойна брадва била един от най-често ползваните владетелски атрибути и символи сред Траките в древността. Като владетелски символ тя често е заменяна от два грифона,два орела или от двуглав орел,но винаги е показвала Дуалистичната природа на представяния от нея бог.

                        Златни лабриси на Тракийски царе от о-в Крит

image

Железен лабрис от одриската резиденция при Кози грамади

image


Голям железен лабрис от Кози грамади (златните вероятно са били обрани при нашествието на Филип II);

image

Лабрис върху монета на Терес II

Следва




Гласувай:
3


Вълнообразно


1. radulo - Имаш някои спорни моменти, но си ...
04.11.2014 21:40
Имаш някои спорни моменти , но си прав като цяло . И някои пропуски като Арес не Арей а Яро, Яровит....А от там ярост и ярене.... :) Всъщност всичко това идва от резка, срез, режа т.е. прониквам ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19703027
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031