И от месец, на месец, градусът на тази агресивност, насочена непонятно към кого, се увеличава и увеличава. На някого в последно време много му се иска да повоюва.

Не само като свещеник, но и като историк с висше образование, мога да констатирам историческия закон, че когато мнозинството от народа се съгласи с вероятността и с възможността на войната, тя започва. А докато хората не допускат тази възможност, война няма да има. И само щом се допусне някаква агитация и пропаганда, - войната възниква.

И на нас сега ни се струва, че на вълната на всенародната ненавист, ние сме в подем. У нас сега говорят за патриотизъм и за някаква особена народна сплотеност.

Но аз, като свещеник ви казвам, че ненавистта, и да обединява народа, то ще е за много кратко време, а после народът ще се разпокъса. Нима трябва да сме патриоти, защото ненавиждаме някого? В различни етапи на историята ние сме ненавиждали различни хора: през 90-те ненавидахме олигарсите, после се научихме да ненавиждаме хора от други народностти. Сега ненавиждаме Америка, и Европа, и така нататък. На мнозина им се струва, че това е полезно, но аз считам че това е контрапродуктивно.

Патриотизмът и истинската любов към Родината и към културата ни, трябва да се основават на любовта, нали? На любовта към своята история, на уважението и познаването й. Защото когато се храним един друг с някакви митове, например, че Русия никога не е губила война, и никога не е започвала война, това говори само, че не знаем историята си.

Ако вече не можем да говорим без псувни, ако говорим за някаква сплотеност и за някакъв патриотизъм — нека погледнем днешните ни семейства. Понякога ми се иска да сваля, от небесата, на земята, тези наши лъже-патриоти, и да им кажа: «Погледнете действителността у нас!».

Сега всички станахме геополитици. Хора, които не знаят, къде е Бангладеш, Чили и Австралия, и не могат да ги покажат на картата, мислят, че знаят, кое е изгодно за Русия, в стратегически план, и кое не е. Всички станахме геополитици, и всичките проблеми на страната ни били външно-политически.
За последната година у нас въобще не било имало вътрешнополитически проблеми. А аз пък съм дълбоко убеден, че основните ни проблеми са вътрешнополитически. Ние ставаме врагове сами на себе си.

Ще ви приведа неколко цифри:

Русия заема първо място в света, по брой на абортите. Замислете се по въпроса. Само според официалната статистика, в Русия, на 100 раждания се падат 60 аборта. А официалната статистика най-вероятно е занижена. Обърнете внимание, че във Волгоградска област (в която област служи и този свещеник!), на 100 раждания се падат 100 аборта. Т.е., излиза че сме първи в света по броя на аботрите. Какви външни врагове да търсим още, когато сами избиваме семействата си.

А за пиянствата има ли смисъл да привеждам цифри? Знаете, че има такъв индекс, за литрите изпит алкохол за година, на на глава от населението. И 8 литра, на глава от населението, за година, е максимално допустимата норма. А вече над 8 литра започват процеси на деградация и умирания, т.е. необратими процеси. Което ще рече, че до определен момент болестта може да се лекува, но след това лекарпт казва: Край, довиждане. Вече не можем да ти помогнем. Отивай си.

А знаете ли колко пият у нас в Русия? 16 литра на човек. Което е двойно над максимума. И сега, кой ни е врагът, ако не сме си врагове ние самите! И сега искам да ви „поздравя“ от все сърце (в кавички) – че от 1 февруари у нас цените на водката бяха намалени. Поздравявам ви за голямото благодеяние на властите, към нашия народ.

И сега за разводите.
Като поразговаряхме за пореден път с едно младо семейство, което съществуваше само половин година, а след това се раздели, аз бях възмутен и отидох в ритуллната служба, регистрираща и разтрогваща браковете, с въпроса: «Защо толкова лесно развеждате младите семейства?» «А какво можем ние да направим, отче?» А аз им казвам: «Помислете, че 70% от браковете се разтрогват».... А жената отговори:

«Отче, - вашите данни са стари – не 70% от браковете се развалят, а 100%». Т.е. Колкото бракове се сключват, толкова се и развеждат.

Така че, американците ли или европейците, а може би хомосексуалистите, развалят семействата ни? (Да, вината ни е тежка и непростима, защото все пак (до голяма степен) имаме свободна воля. Но пропагандата на безнравствеността и натискът на покварата идват директно от „избраното племе“! И за съжаление, така е във всички страни, а не само у нас! Г.С.)

А що се отнася до изневярата и блуда, аз като свещеник ще ви кажа, че положението е страшно. Вече практически няма семейство, в което да се е съхранила съпружеската вярност и любов. И как трябва да гледаме на това? Според мен, трябва поне да обсъждаме тези проблеми. А ако се хвърлим в поредната война и започнем да уреждаме световните неразбории, - аз не съм уверен че ще победим.

Първата световна война, която не спечелихме, се водеше благодарение на огромните ни резерви и човешки потенциал, и пак не успяхме. Втората световна война – ние още поддържахме известен древолюционен потенциал. Или поне, количествено бяхме огромни, и многократно превъзхождахме противниците си. А сега, нито в количествено, ни в качествено отношение, ние не издържаме никакво сравнение. Затова, преди да размахваме шашките и да кривим шапките, да критикуваме и да осъждаме пороците на другите, не е ли по-добре, първо да огледаме себе си.

Может би, най-важното, което трябва да променяме, това е вътршнополитическата, а по-точно — семейната ситуация, духовната и вътреиличностната ситуация в нас самите. А дестабилизацията, която някой внасял в обществото ни, някаквите майдановци, петата колона и т.н. — това са хора, които просто ни показват недостатъците на нашето общество. И вместо да обърнем внимание върху тези неща, – колко лесно ние ги причисляваме към нацистите и фашистите, към продажните мекерета на капитализма, и т.н.

А на мем лично ми се струва, че положението в нашата страна най го дестабилизира нашата си власт, която говори за някакъв патриотизъм, а децата си кой знае защо, нашите депутати и чиновници, пращат на запад, в Америка и в Европа...

Един висш чиновник ни учи по телевизията на патриотизъм, а благоверната му женичка пазарува преди Нова Година продукти в Париж, и не се стеснява да изнася всичко това в мрежата, вкл. и за Бентлито, за 11 милиона, което съпругът и подарил.

Ще ми се да припомня думите на класика Салтиков-Щедрин, който още през 19-ти век казал: «Когато в Русия започнат да говорят за патриотизъм, значи някъде нещо са откраднали…». Имам чувството, че и сега, хората които изнесоха зад граница половината ни народни пари, най-силно викат за патриотизъм.

Не съм против патриотизма, Но считам, че любовта към своята страна и към своята култура, към Отечеството и традициите, и към вярата – това е което би трябвало да го има във всички там горе, а още повече у казаците. Но в правилата посока трябва да насочваме патриотизма си. И трябва всяка изпита бутилка да възприемаме, като ракета, която е долетяла към нас, и при нас се е взривила. Всеки аборт, който допускате в семействата си (а аз съм уверен, че го допускате, защото ако не го допускахте, нямаше да имаме по две или три деца, а много повече) — е геноцид. Никой, ни от Америка, ни от Европа не е дошел у нас с геноцида, но ние сами колим нашите деца.

Всеки развод, разбирате ли, който допускаме в своето семейство, е развал на страната ни, и е сепаратизъм? Всяка измяна на своята жена е измяна на Родината, измяна на Отечеството. Защото е трудно да си предствя верен човек, който в нещо е верен, до последната си капка кръв, а на жена си да не може да е верен.

На тези проблеми бих искал да ви обърна вниманието.
Правете това, което е по силите ви. А да се вика и плюва... както мнозина правят — няма да доведе до нищо добро, защото е контра-продуктивно.

И не се примирявайте с възможността за война. Да, трябва да помагаме на страдащите ни братия в Югоизтока на Украйна, и да ги поддържаме материално, но да не допускаме възможността за някаква световна война. Защото примирим ли се с това, и съгласим ли се, тя ще започне. И аз не съм убеден че ще я спечелим. А и въобще не съм уверен, че некой може да я спечели. Затова и не се примирявайте.

И със всичките си сили помнете, че за християнина мирът е много важен. Защото Христос е казал: «Блажени миротворците, защото ще се нарекат синове Божии».
За християнина е важно да се научи, не да ненавижда, а да прощава и да обича, даже врага си. И то, своя враг, а не чуждия. За христианина е важно да се моли за човека. Когато не можеш да промениш нещо с делата си, ти можеш да се молиш, което и правим ние в Църквата. А да се учим да ненавиждаме, да се гневим и проклиняме – няма да доведе до нищо добро.

pravmir.ru - Православие и мир, 01 марта 2015 г.

http://www.pravmir.ru/protoierey-dimitriy-klimov-opomnites/

logoslovo.ru/forum/all_1/topic_11464/