На 30 март, 1944 година 450 британски и американски бомбардировачи извършват една напълно безмислена, но кървава и жестока бомбардировка над София, в която пускат бомбите си хаотично над българската столица, избивайки хиляди цивилни столичани

Англо-американските бомбардировки над София избиват хиляди жители, като тяхната цел не е унищожаването на военни обекти, а деморализиране и наказване на българските граждани за недолновидното и взето под натиска на Хитлер решение на българския монарх да обяви „символична война“ на САЩ и Обединеното кралство.При всяка Съюзническа бомбардировка шепа български летци се изправят срещу стотици изтребители и бомбардировачи на САЩ и Великобритания. Тяхната война не е „символична“, макар че в тарана на младия Димитър Списаревски има нещо символично: саможертвата и отдадеността му, грижата за онези българи – деца, жени, мъже и възрастни, които гинат от британските и американски бомби.

През 1944 година американския президент вече няколко пъти е изразил мнението пред Уинстън Чърчил, че бомбардирането над България е безмислен акт. Той изразява това мнение не толкова заради безмисленото избиване на цивилни и невинни български граждани, а защото това струва пари. Чърчил обаче упорито е искал да „накаже“ България за обявената война от Царство България, която Хитлер извива ръцете на българския цар – Борис III да обяви. Настоящите ни съюзници в НАТО и евроатлантическата диаспора решават да продължат зверските бомбардировки. Веднъж Чърчил отговорил на Рузвелт, че „трябва да продължим да им даваме лекарството“ – визирайки бомбардирането на София и нейните жители.

Друг път, в абсолютно умопомрачение, вероятно заради страстта му да употребява алкохол от сутрин и заради нескритата му българофобия заявява още по-циничното:

„За да падне България трябва да падне само София.Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.“

Но това е нищо сравнение с изблиците му на Парижката мирна конференция, когато процежда през зъби, че

„Държава на име България не трябва да съществува.“

И така стигаме до 30 март, 1944 година, когато Великобритания и САЩ извършват най-жестоката бомбардировка над българската столица, която може да се сравни спокойно със зверските бомбардировки над Дрезден. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”.

В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.
В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Жертвите са над 4 хил. загинали и ранени.

Днес остава неясно какво идва да демонстрира желанието, което бе удовлетворено, на Съединените американски щати пред посолството им във София да има паметник на американските летци, загинали докато бомбардират София. Уви, първия досег на българите с „евроатлантизма“ е болезнено жесток…