Статията е публикувана на 4 май 1970 г. в Time.

Докато в Москва празнуват столетието от рождението на Ленин, съветските войни отбелязаха датата по-радикално. Във водите на девет морета и три океана се разгърнаха най-крупните в историята военно-морски учения. Едновременно във въздуха се издигнаха стотици руски бомбардировачи с далечен и среден радиус на действие; крайните пунктове на маршрута им се намираше на внушително разстояние от съветските граници. Така, в близост до Исландия и Япония американските системи за наблюдение фиксираха до 500 прелитания на съветски самолети.

Това беше впечатляваща демонстрация на военна мощ. В рамките на ученията “Океан” ударната група от осем кораба начело с новия самолетоносач “Ленинград” (с водоизместимост 18 тона) влезе в Северна Атлантика, насочвайки се към Норвежко море. Там я чакаха две по-големи оперативни съединения на съветския ВМФ; те имитираха отбрана на проливите Скагерак и Категат на входа на Балтика. В Средиземно море се проведоха учения с участието на 45 кораба. По цялото пространство от студените Баренцово и Охотско морета до топлите води на Индийския и Тихия океан се носеха стройните съветски крайцери и черните подводници; всички те също участваха в маневрите.

Пред последните осем години СССР рязко засили военната си мощ. Целта на Съветите е да изпреварят САЩ. Значението на съветските въоръжени сили постоянно расте – вътре в страната и зад пределите й. Във външната политика СССР все повече залага на военното си присъствие и демонстрация на сила в качеството им на инструмент за контрол над Източна Европа или влияние върху страните в по-отдалечените региони. Неотдавна лидерът на комунистическата партия Леонид Брежнев лично замина за Минск, за да наблюдава крупните учения, стоеше рамо до рамо с министъра на отбраната – 60-годишния маршал Андрей Гречко. Така съветските телевизионни зрители разбраха, че в отношенията между партийното и военното ръководство цари пълна хармония.

Гаранция за лоялност

Аскетичният и изпънат бивш кавалерист Гречко е по-ефективен от всеки друг, действа като “цербер”. През 1953 година, командвайки съветските войски в Източна Германия, той потуши първото антикомунистическо въстание в страните от съветския блок. През 1968 г. неговите подчинени сложиха край на чехословашката “пролет на свободата”, а миналата година той лично излетя за Прага, за да проследи отстраняването на реформатора Александър Дубчек от ръководството на партията.

От своя московски кабинет в сградата на бившия царски кадетски корпус Гречко ръководи гигантската военна машина – в нея има 3.2 милиона човека, там служат най-талантливите научно-технически кадри на страната, за нея отиват, според оценки, ежегодно до 70 милиарда долара. В резултат, макар БНП на СССР да е две трети от американския, по военни разходи Съветите в буквалния смисъл не отстъпват нито крачка на САЩ. С помощта на 15 300 съветника СССР разпространява влиянието си в страните, намиращи се зад пределите на Източния блок, в това число и в два главни “източника на неприятности” за САЩ – в Северен Виетнам и Куба. Според условията на Варшавския договор в четири източноевропейски държави има съветски войски, гарантирайки лоялността им към Москва.

В рамките на съветската йерархия Гечко има пряк достъп до политическото ръководство – никой не може да оспори решенията му. Веднъж на месец той участва в заседанията на Политбюро по въпросите за отбраната, оглавявано от Брежнев. Смята се, че Гречко и Брежнев имат твърде топли отношения, макар и да не са близки приятели.

Дълг и саможертва

В това, че Брежнев се интересува така много от военните въпроси, няма нищо странно. Съветското военно ръководство влияе върху живота на СССР и формира общественото мнение в страната значително по-силно, отколкото Западът осъзнава това. Така, едно от големите издателства в СССР принадлежи на Министерството на отбраната – в годината издателството публикува 15 милиона книги и брошури. Само в Москва министерството на отбраната издава не по-малко от 40 вестници и списания. Армейският вестник “Червена звезда” отстъпва по тираж само на в. “Правда”, “Известия” и изданието на профсъюзите “Труд”.

Децата в СССР също са под влияние на военните. Съветските ученици се възпитават от филмите, посветени на идеята за дълг към родината и саможертва в нейно име. Например: по време на Втората световна война, 13-годишно момченце бяга на фронта – когато в родината му нахлува истинският враг, момчето се превръща в герой, насочвайки разузнаването в тила на врага. Каква награда получава за това? Независимо от малката му възраст, разрешават му да остане на предната линия на фронта. Това е наградата, която пожелава момчето. Освен това, военните постоянно водят учениците на екскурзии на мястото на сраженията от Втората световна война.

Партиен контрол

В рамките на реформата за намаляване времетраенето на службата в армията на една година, проведена през 1967 г., се проведе разширяване на задължителната военна подготовка на подрастващите. В последните четири години съветските офицери учат съветските деца да боравят с противогази, за завземат мостове и т.н. Учениците учат стрелба с автомат и усвояват тактическа подготовка за пехота. Те овладяват минимум една полезна за армията специалност – например, радиодело или шофиране на мотоциклет. Някои момчета дори се учат да скачат с парашут, да управляват самолет и да плуват с акваланг.

Днешните съветски въоръжени сили са гигантска организация с твърда йерархия. През 1918 г., когато Ленин създава Работническо-селската Червена армия под командването на Лев Троцки, структурата на въоръжените сили отразява техния революционен произход. Воинските звания са отменени, командирите биват избирани, армията е на доброволен принцип, а заповедите подлежат на обсъждане.

По време на Гражданската война политическите комисари имат пълномощията да отменят заповедите, издадени от командирите, но практиката е отхвърлена през 1943 г. Маршал Георгий Жуков бил единственият професионален военен, влизащ в състава на Политбюро. През 1957 г. маршал Жуков е свален от поста заради “бонапартизъм”.

Днес 90 % от съветските офицери са членове на комунистическата партия или комсомола. Гречко и още 22 представители на висшето командване са членове на Централния комитет на комунистическата партия. Командващите военните окръзи почти винаги влизат в състава на висшето партийно ръководство на съответните региони.

Във всяко подразделение (около 150 човека) има собствен завеждащ политическата част, подчинен на отделна командна структура, начело на която е генерал Алексей Епишев. Веднъж в седмицата този офицер трябва да присъства на не по-малко от 4 часа политическо занятие редом до обикновените войници и командния състав.

Армията в СССР си остава специална прослойка в съветското общество. Нейната роля в съветското общество е значителна, защото обикновените хора са загрижени за националната сигурност на държавата си. Вниманието на руснаците по въпросите за отбранителната способност е напълно естествено – по време на Втората световна война СССР дава 20 милиона жертви. В СССР и днес смятат, че държавата е обградена от врагове.

През 1965 г. СССР има само 220 междуконтинентални балистични ракети. По този показател Съветите отстъпват на САЩ четири пъти. Но: ако днес броят на американските ракети е увеличен незначително, достигайки до 1054 бр., то руснаците вече имат 1350. Всяка година към тях се добавят още 250 бр.

Военно-морският флот на СССР е втори по величина в света – има 465 хиляди човека личен състав, 25 крайцера, 77 есминци, 400 малки бойни кораба за действия в океана или в крайбрежни води, 280 миночистачи, 150 ракетни катери тип “Оса” и “Комар” и 350 стражеви катера.

Освен това, в МВФ съвсем наскоро влязоха двата самолетоносача – “Москва” и “Ленинград”. СССР притежава най-многобройния подводен флот в света – 350 субподводници, в това число 80 атомни. По броя на ракетните подводници (сега те са 12) се очаква към 1973-1974 г. СССР да изпревари американските стратегически сили, които днес имат 41 подводици с ракети “Поларис”.

СССР има по-нови и бързоходни катери в сравнение с американския флот; само 1 % от корабния състав на СССР е на 20 години, докато в САЩ този показател надвишава 60 %. Но американските кораби са снабдени с по-добро електронно оборудване за откриване и унищожаване на подводни, надводни и въздушни цели. Авиацията на съветския ВМФ, действаща на бреговите летища, включва 300 средни бомбардиовача Ту-16 и 50 разузнавателни Ту-20.

Сухопътната войска, на която Хрушчов не обръщаше дължимото внимание, днес отново наброява половин милион военнослужещи. Приемниците на Хрушчов превърнаха сухопътната войска на СССР във високомобилна, способна да нанесе бързи удари върху въоръжените сили, снабдена с най-голям брой танкове – до 40 000. Руската сухопътна войска е способна да води бойни действия на огромни континентални пространства, защото тя притежава изключително съвременно мобилно оборудване в сравнение с армиите на Западна Европа.

Много от съветските танкове са снабдени с 6-футови “шнорхели” за преодоляване на водни прегради по дъното.

Военно-въздушните сили на СССР имат 9900 самолети и 400 000 войници и офицери. Съветите имат 200 стратегически бомбардировача, които могат да достигнат САЩ и да се върнат обратно. В съветските ВВС има 700 средни бомбардировача с радиус на действие до 3 000 мили. Понастоящем такива машини в САЩ няма. Съветската тактическа авиация има 4800 самолета – главно фронтови бомбардировачи Як-28, изтребители МиГ-21 и Су-7, които бомбардират от малка височина и действат в качеството си на щурмоваци. СССР има също и 1700 транспортни самолети, включително 20 броя от колосалните Ан-22, всеки от които може да превози до 720 войника. Независимо от численото преимущество на съветските ВВС, според болшинството специалисти, те отстъпват по всички най-важни параметри на американските.

Войската на съветската ПВО също е самостоятелна структура – достига до 500 000 човека. На въоръжение там са 3400 самолети МиГ-19 и МиГ-21, а също немалък брой от гигантските Ту-114, патрулиращи около съветските граници. Около Финския залив са разположение зенитните ракетни комплекси с далечен радиус на действие SA-5. Около Москва Съветите са разположили първата в света система за ПРО, снабдена с 64 ракети Galosh с радиус на действие няколко стотин мили, носещи ядрени бойни глави от 1-2 мегатона.

За научно-технически изследвания СССР хвърля по 16 милиарда долара на година. САЩ изразходва 13 милиарда. Значителна част от разработките са свързани с отбраната. За да “заслепят” американските радари, Съветите разработиха метални отражатели: при разсейването във въздуха те образуват непроницаем облак. Когато започна “пражката пролет” в Чехословакия, Съветите използваха тази “желязна мъгла”, за да не могат западните сили да проследят руските транспортни самолети, които се приземяваха на пражкото летище. Съветите работят и над “спътников прихващач”, който може да опознае и унищожи американските спътници-шпиони.

МиГ-23 и МиГ-25 са вече на въоръжение в СССР. Двата изтребителя развиват скорост 3 000 км в час. Те са предназначени главно да прихващат бомбардировачи.

Понастоящем СССР разработва още три типа високоскоростни и абсолютно безшумни торпедни подводници, чиято задача е откриване и унищожаване на вражески подводници. Друг проект е създаването на “пикиращи” противоракети от второ поколение, които могат да открият която и да е предполагаема траектория на балистичните ракети на противника и да нанесат по нея удар отгоре.

Разработени са вече бомбардировачи, чийто ракети се насочват от орбита и достигат територията на САЩ от юго-запад. На полигона Сара-Шаган в Казахстан (най-големият в света ракетен изпитателен център) Съветите довършват балистична ракета с морско базиране с повишена далекобойност. Тя е предназначена за новите подводници тип Yankee: една от тях вече започна бойно патрулиране из атлантическото крайбрежие на САЩ.

Един от проблемите на Източния блок е съмнителната надеждност на съюзниците на СССР във Варшавския договор. В случай на извънредна ситуация те може би няма да успеят да се притекат на помощ в защита на комунизма. Има и друг по-голям проблем в армията на СССР – липсата на боен опит. За последните 20 години САЩ проведоха две мащабни войни. Но цяло поколение съветски офицери и сержанти нямат “бойно кръщение”.

При целия зловещ характер по отношение засилването на съветската военна мощ има един позитивен елемент. Ако СССР нямаха паритет с главния си съперник, те вероятно нямаше да се съгласят да участват в преговорите за ограничаване на стратегическото въоръжение, което започна във Виена преди две седмици. За САЩ, обаче, главният въпрос звучи така: ще спрат ли Съветите и кога набъбването на ракетния си потенциал? Миналата седмица в САЩ прозвуча следната официална американска позиция: ако стратегическият потенциал на Москва бъде еквивалентен на американския, Вашингтон ще сметне това за повод за тревога. Ако Кръмъл реши да изпревари САЩ, добави министърът на отбраната, то САЩ ще трябва да предприеме аналогични стъпки. Не е тайна, че Джирард Смит, шефът на американската делегация в преговорите, и държавния секретар Уилям Роджърс предпочитат вниманието на обществеността да се съсредоточи върху засилването на съветската мощ.

Критиците на Пентагона твърдят, че американците умишлено преувеличават опасността от СССР.

Те припомнят необоснованата реакция на САЩ около предполагаемата заплаха от страна на съветски бомбардировачи в края на 60-те години. Сенатор Уилям Поксмайър, например, обвинява Министерството на отбраната на САЩ в умишлено нагнетяване на страх, за да се измъкне от Конгреса по-голямо финансиране.

Нарастването на съветската военна мощ безпокои американските и натовските стратези, защото така Кремъл разширява пространството си за маневри. Настоящата съветска военна доктрина предупреждава, че империалистите подготвят ядрена война. СССР подчертава необходимостта от готовност, за да бъде даден “своевременен отпор на агресорите”.

Както пише в книгата си “Съветската военна политика”, публикувана през 1966 г., съветологът Раймонд Гартхоф, “комунистическата доктрина действително внася в съветската политика необичайно силен елемент на враждебност и подозрителност, но идеологията на марксизма-ленинизма НИКОГА няма да позволи на СССР сляпо да се движи към война или целенасочено да извършва крайно рисковани действия. Идеологията на марксизма-ленинизма е ПРОТИВ войните въобще. В същото време комунистическата доктрина тласка Москва към глобално съперничество със САЩ”.

Що се отнася до Вашингтон, то той вероятно вече ще бъде по-внимателен в действията си. Например, днес, когато в Средиземно море се носят съветските кораби, нахлуването на американските войски в Ливан, което ние осъществихме през 1958 г., практически вече е изключено. Главните усилия на Москва е подриването доверието към САЩ сред неговите съюзници и завоюване на позиции и територии, в които влиянието на Запада е твърде малко или отслабва.

В Западна Европа СССР се опитва да извлече изгода от американския ядрен “чадър” там, както и изгода от разположените там американски войски. В тази напрегната ситуация Москва се надява, че ръстът на военната й мощ ще убеди страните от Западна Европа малко по малко да започнат “да се дистанцират” от САЩ.

В Близкия Изток СССР днес има 12 000 военни съветници: от времето на арабо-израелската война през 1967 г. Москва достави на арабските страни въоръжение да не по-малко от 3 милиарда долара. Този месец египетските и сирийските войници, разположени на съветските десантни кораби, имитираха приземяване на юг от Тел-Авив, а до 50 съветски бойни кораби, разположени по цялото пространство от Либия до Гърция, направиха “завеса” срещу натовския флот. Съветската ескадра вече постоянно патрулира в Индийския океан, където преди присъстваха само британските и американските ВМС, а активността на съветския флот в Тихия океан пред последната година нарасна двойно.

Но засилването на съветската военна мощ струва на СССР скъпо. Съветите създадоха впечатляващ арсенал от въоръжения, но това бе постигнато с цената на упадък на редица важни области от народното стопанство. Тъкмо акцентът върху военните разходи бяха причината за сериозното изоставане в много отрасли от съветската промишленост. Съветите пожертваха производството на цяла поредица от потребителски стоки, които в другите страни, дори източноевропейски, бяха достъпни за всеки.

Статията е публикувана на 4 май 1970 г. в Time.

Петя Паликрушева