Прочетен: 825 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2015 20:24
Дали е пострадала на фронта?...
Скоро може да нямаме армия, но 6 май е удобна дата за политици, управници и президент да произнасят високопарни слова за Българската войска. Нямаме вече самолети и подводници, ракети и модерно въоръжение, но имаме Ден на храбростта. Смешен парад, гвардейски оркестър и подредени като бирени шишета важни гости, умиращи от скука пред Паметника на незнайния воин. До тях чужди дипломати снизходително се усмихват.
Имаме спомени за някогашната ни армия, която побеждавала в различни войни и епични битки. Днес във Военно-историческия музей има повече техника и оръжие, отколкото в оцелелите от реформите поделения. Това можеше да е приемливо, ако бяхме създали малобройни, но добре въоръжени, мобилни и тренирани формирования. Не стана. Къде от некадърност, къде по чужди внушения. Имаме малобройни части, лошо обучени войници, демотивирани офицери и сержанти. Генералитетът предизвиква съжаление - представляван от хора, готови на всякакви компромиси, за да заслужат жълтите звезди и широките лампази. Няма ги капитаните, онези капитани, които... сещате се - от Сливница, Одрин, Доран... Остана ни някакъв протоколен ритуал, който повече навява тъга, отколкото гордост и оптимизъм.
Що не си го кажем? Прецакахме се. Останахме с армия колкото половината национален стадион. Охранителите са 7 пъти повече по численост и сигурно толкова по-въоръжени. Престъпните групи за "мокри поръчки" са повече от поделенията ни... Войската ни вече е нестройна команда за помощ при наводнения и пожари.
По-добре да се комбинираме с американците и да честваме на 6 май хем нашата армия, хем техните медсестри. Добро съчетание, иронично коментира онзи ден български офицер по повод парада за Деня на храбростта.
Има нещо рационално в тази идея. Представете си върховния главнокомандващ Росен Плевнелиев да приема парада на 6 май с сестринска престилка. Вече веднъж се облече като състезател по колоездене при откриване Обиколката на България, що да не се премени и с медицинска престилка? Ще е подходящо покрай очаквания команден пункт на НАТО в Горна малина... Пък и май само Военно-медицинска академия остана да ни напомня каква армия сме имали някога.
На 6 май половината свят чества Свети Георги. В САЩ е Ден на медсестрите. В Турция празнуват идването на пролетта. В Ливан и Сирия пък това е денят на жертвите и помирението.
В две държави се честват храбростта и доблестта на армията - България и Филипините. Не знам как го правят във Филипините, но тук е чиста пародия.
---------------------------------------------------------------------------------
По време на социализма, когато армията ни бе част от Варшавския договор, в поделенията от "Триъгълника на смъртта" - Звездец - Елхово - Грудово - се казваше, че тези полкове имат задача да издържат 24 часа срещу турската армия, преди да положат кости. На 25-я трябваше да се появят съветските части...
Полковете бяха готови да го направят. Сега тези полкове ги няма. Няма ги Варшавския договор и съветската армия. Това бе логично и редно да се случи, но за сведение - турската армия отстреща остана. Анкара нито съкрати войските си в нашето направление, които наброяват около 170 000 щика, нито изтегли части във вътрешността на страната... Що така? Нали сме аркадаши, съюзници демек.
Дереджето на Българската армия - все по-тъжно.
(численост по години)
1885 г. - 82 000
1902 г. - 102 000 (имаме повече въоръжени сили от САЩ)
1912 г. - 600 000 (с резервите достига до 714 000)
1914 г.- 800 000 (издържа най-голямата армия в СВЕТА по брой на глава от населението)
1944 г. - 450 000
1945 г. - 1989 г. - 120 до 155 000 (мирновременна армия)
2012 г. - 24 000
Нашите съседи през 2014 г.
ТУРЦИЯ - 682 000
ГЪРЦИЯ - 184 000 (при тази криза)
РУМЪНИЯ - 85 000
СЪРБИЯ - 29 000 (без паравоенните отряди, с които става около 100 000)
БЪЛГАРИЯ - 24 000 (на последно място)
Коментарът е кратък: Бог да прости Българската войска...
----------------------------------------------------------------------------------
Един все позабравен марш...
Велик е нашият войник
Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик "На нож!"
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик "На нож!"
Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран през 1916 г, по време на Първата световна война. Пише го редник Михаил Шекерджиев от 23-и полк на Осма пехотна турнджанска дивизия, край Охридското езеро. Текстът е на подпоручик Константин Георгиев.
Изтеглете този марш от интернет, чуйте го с децата си. Друго не ни остана. Не ни оставиха...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
А, беше хубав човек - ляв и прогресивен ...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela