Калоян МЕТОДИЕВ
Все по-зле прикрит фанатизъм лъха от последната статия на журналиста Александър Андреев в Дойче веле. Това не в първият текст на Андреев, или на повечето от останалите автори на уважаваната немска медия, насочен срещу България, но сякаш с последния, озаглавен „С пяна на устата срещу бежанците“ се премина една линия.
Обект на нападките и тежките обвинения вече не са отделни обществени групи, а целокупният български народ. Инструментите са добре познатите либерални клишета: ксенофоби, националисти, расисти. Авторът не ги е пестил, за да ни обрисува с леката четка на своята западноевропейска изтънченост.
„Цяла България сякаш е за психотерапевт!“, започва разгорещеният текст. Какво толкова е провокирало прочутото перо на Андреев да громи собствения си народ по този начин? Отговор дава самият автор: отношението на огромното мнозинство българи по бежанския въпрос.
Това очевидно е нещо, което води до изпускане на нервите на мнозина от т.нар. либерални и мултикултурни лобита. Как може някой да не разбира света както те биха желали? Как може, възмущава се той, тия българи да не мислят като германците, които даряват пари, посуда, храна и т.н.?
Толкова за обидите в текста. Те не заслужават повече внимание, защото са прекалено опростенчески и униформени. Месеци наред ги слушаме от финансираните отвън адепти на неолибералния дневен ред. По интересни са откровените лъжи и манипулациите.
Принос на Андреев е, че е разбрал, че за пръв път след приемането в ЕС българите са се обединили около обща кауза. И тук започва първата, но много важна манипулация. Той пише, че каузата е „Не щем бежанци!”. Ако приемем, че е авторът е силно идеологизиран може да му простим, че е забравил, че каузата българска може да се погледне и от друг ъгъл: „Искаме да се съхраним!“.
Неизбежна е и темата „българска история“. Очевиден трън в нечия пета. Тя много дразни. Констатацията е, че прочитът на историята ни е манипулативен. Да оставим този дебат на историците. Но трябва дебело да се подчертае: ние сме живели в мултикултурна държава – Османската империя. Знаем какво е. Колкото и да е манипулирана историята ни, по неговите думи, малцина са тези, които са били щастливи от този факт. Иначе и редовете на хилендарския монах, Българското Възраждане, въстанията, писанията на писателите и поетите ни, саможертвите на опълченците, цялото Освобождение, изграждането на нова България, Съединението, обявяването на независимостта биха били една лъжа.
Сърбите и македонците били толерантни, защото не били живели в изолацията на Източния Блок, продължава Андреев. Ако се абстрахираме от мятаните на ангро сравнения и погледнем днешните реалности ще видим, че Сърбия и Македония се стремят към членство в ЕС и НАТО и са толкова зависими по тази линия, че могат да изглеждат много толерантни и сговорчиви. Да припомним, че преди 15-на години мнението на многоуважаваните либерални журналисти за сърбите беше като за жестоките балкански кръволоци. Не смея да си помисля, че статиите им се подчиняват само на политическата конюнктура, а не на някакви ценности.
Манипулацията за бягащите от война е много лесно оборима. Докато хиляди българи (и още повече германци) са по турските курорти на Средиземно море, ходят да пазаруват в Одрин и Истанбул, въртят търговия и пътуват по работа, да пишеш, че хората идващи от същото това курортно и бизнес място бягат от война е просто опашата лъжа.
Накрая Андреев завършва с принизяващите въпроси за това как българите не били виждали бежанци. Гледаме ги вече шеста година. Виждаме ги из София, Харманли, из молове и градинки, в криминалната хроника (например обезобразена с нож продавачка или кланета с убити до халите на обяд…), по новините, по дарените дрехи, които се изхвърлиха… Ние, българите, сме на едно от първите места в света по използване на интернет. Четем сайтове, влизаме в социални мрежи, гледаме новини и колкото и странно да звучи за някое западноевропейско ухо, говорим помежду си. Това обществено мнение, което толкова е подразнило автора, не се е появило от небитието.
И последно, но не по важност: да ни говори германският журналист за модели за интеграция е все едно да ни каже (с извинение), че сме идиоти. Както вече беше отбелязано, четем, гледаме телевизия, пътуваме, имаме един милион сънародници в Западна Европа. Знаем колко успешна е тамошната интеграция! Знаем за гетата, променената култура и градска среда, престъпността, сегрегацията, терористичните атаки, политическите дебати, цензурата. Западноевропейската интеграция е либерален мит. С работа, образование и социални помощи не се постигна нищо. Няма нужда да ни пробутват подобни идеи. Това, че влязохме сред последните в ЕС ни даде възможност да видим грешките на тези преди нас. Ние имаме адски много проблеми и кусури, но те няма да се оправят по вашия начин.
Така че, ако парафразираме заглавието на Андреев, на базата на твърденията пронизващи текста му от край до край, би се получило: „С пяна на устата срещу българите“. /Общество.нет
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela