Политиците – наши и чужди, са може би най-мразената част от човечеството. Почти навсякъде по света им измислят иронични определения: класа, раса, мафия, паплач… Разбира се, и между тях се срещат свестни хора, ерудирани и готови да участват в изграждането на по-справедливи общества на местно и световно равнище. Както е казал обаче великият наш поет: „Свестните считат за луди“, и то не само в България.

Ако си направите труда и изровите от някъде списъка с десетте божи заповеди, веднага ще усетите за кого са били създадени те. И то много векове преди на белия свят да се пръкнат първите политически създания, присвоили си с течение на столетия правото да решават съдбите на милиони хора по планетата. Да оставим на страна категоричните „Не кради!“, „Не убивай!“ и прочее повели на небесната власт. Ще подминем с усмивка и „жената на ближния“, но няма как да прескочим „Не лъжи!“ – заветът, насочен срещу основополагащия „бранд“ (брей, колко сме модерни!) на всеки съвременен политик.

Бранд или запазена марка – лъжата направо си е узаконената емблема на днешните „ковачи“ на нашите съдбини, подвизаващи се на политическата сцена. Малцина от тях, да не кажа една нищожна част, се опитват да лавират между собствената съвест и жестоката реална среда, в която им се налага да съществуват. На стари години, когато силите и амбициите постепенно утихват, се появяват спомените на някои от по-писмовните „ездачи“ на световната политика, опитващи се да флиртуват с читателите като им подхвърлят любопитни трохи от „славното“ си минало. Не липсват и драматични откровения, осветяващи от съвсем неочакван ъгъл събития и факти, за които навремето сме имали коренно различна информация, поднесена от същите тези разкайващи се днес пишман хроникьори.

Колкото и да се стараят да изчистят съвестта си в тези мемоари, основният „бранд“ – т. е. лъжата – за който споменахме по-горе, почти винаги се запазва в една или друга степен. Преди много години бяха на мода спомените на бивши партизани и ръководни кадри на тоталитарната БКП. След промяната на 10 ноември изчакахме известно време преди да изскочат, малко изненадващо, и първите мемоари на нашите доморасли „демократи“. Изненадващо, защото наред със спомените на починали политици през последните 26 години, на мемоарната сцена вече се явяват и някои от доказаните „лъжливи овчарчета“ на прословутия и безкраен български преход.

Не се учудвайте, че един от тези чевръсти юнаци, опитващи се да осребрят всеки миг от политическата си кариера, е не кой да е, а Соломон Паси – бивш външен министър на България и виден натовец, превърнал личния си трабант в емблема на Североатлантическия пакт – каквото и да означава това. Специално за мен тази тогавашна щуротия на пъргавия Мони се превърна в проклятие за западната военна машина. Днешното могъщо някога НАТО безпомощно плацика няколко бойни канонерки около бреговете на Турция и страхливо подвива опашка колчем падишахът Ердоган гневно размаха пръст на Европа и откровено я заплашва с гнева на новите османски орди.

Та седнал Монката Паси да пише мемоари и по-специално да спомня на белия лист как, докато е бил външен министър, е приемал съдбоносни за България решения. Между другото, редом до него, както признава господин Паси, е припкал в същата „историческа“ посока и покойният днес президент д-р Желю Желев. Две сродни души и „велики държавници“, изправени срещу цялата мощ на техните политически опоненти и недоброжелатели.

Едва ли би се спрял на дитирамбите на един провален математик, изплувал сред мръсната политическа пяна на порочната българска демокрация, ако не бяха безсрамните лъжи на този носител на почетната „жълта книжка“ и предмет на обществени подигравки в неговата собствена среда преди промените от 10 ноември 1989 г. В опита си да ни напомни за живота и делото на „европейския възрожденец“ Желю Желев, Соломон Паси лъже като дърт циганин, хванат да краде дърва от родната гора край Асеновград. Приписва на покойния президент несъстояли се подвизи като не забравя и той самият да се присламчи към тях.

Лъжа № 1 – през август 1991 г., след опита за преврат срещу Горбачов д-р Желев демонстрирал „блестяща външнополитическа реакция“ като се обадил по телефона на Борис Елцин, за да го подкрепи срещу метежниците. Халхабер си нямаше Желю от този свой „подвиг“, извършен впрочем от Венцел Райчев, шеф на агенция „София прес“ по това време.

Вдига Венцел телефона от своя кабинет на ул. „Славянска“ 29 и търси близък приятел и съветник на Елцин. Онзи му съобщава телефона на бъдещия президент на Русия, а минаващият случайно покрай апарата Елцин, който вече стяга танковете за отбрана на московския „Бял дом“ го вдига, така да се каже „ан пасан“. И лично Венцел му съобщава благата вест, че политическият гигант на България наш Желю подкрепя и Горбачов, и станалия по-късно негов враг Борята Елцин.
Лъжа № 2 – президентът Желев и неговите верни авери в новата му администрация били честни патриоти „безсребърници“.

С очите си съм видял как същият този Венцел Райчев, който организираше контактите с президентството на Русия, изпращаше по личен куриер пликове с парични суми за д-р Желев и избрани негови хора, двукратно надвишаващи месечните им заплати. В „София прес“ упорито се говори, че президентската лепта се осигурява от руската мафия, която тясно си сътрудничи с наши сродни структури. В Генералното консулство в Истанбул вероятно още се пази финансовата книга от преди двайсетина години, в която бе записан „заем“, взет от д-р Желев, на стойност 5 хил. долара. Бас ловя, че и досега никой не се е сетил да го погаси и да върне парите на българските данъкоплатци.

Някои от лъжите и внушенията на Соломон Паси са направо потресаващи. Той директно обвинява Москва, че е участвала в ликвидирането на цар Борис ІІІ, за да не обърне той България към политическия фарватер на САЩ. Демек Монката забравя за Хитлер, който е главният враг тогава и на Вашингтон, и на неговите руски съюзници, и с огромен скок се прехвърля от онези години до наши дни, за да се включи активно в хибридната война на Белия дом срещу Путин и ръководената от него администрация в Кремъл.

Нашата планета е тясна за персони като Соломон Паси и ето го вече, че търси излаз в открития Космос. Пак е измислил негови си хитринки, с които да спечели купища мангизи не само от нашите, но и от световните балъци. Наред с атлантическите ценности, с които ни баламосва през последните две десетилетия, бившият външен министър не се гнуси от обикновени дребни далавери, в които участва с цялото си семейство и неуморно снове между София и множество атрактивни дестинации из останалия свят.

Нека не забравяме, че още в началото на нашенската „демокрация“ резидентът на ЦРУ във Виена съобщава на централата в Лангли, че неидентифициран балкански субект се представя за български дисидент и иска връзка с американските агенти. Кръщават напористото българче със звучния оперативен псевдоним „Моторна лодка“ и препоръчват на колегите шпиони да го проучат по-подробно. По-късно от архивите на двоен агент, работил и за ЦРУ, и за КГБ, се разбира, че нашенският Гинко Пружинко е особа с налудничави идеи и нескрит интерес към американските финикийски знаци. Следите на тази крайно любопитна афера с течение на времето постепенно са заметени, докато в началото на сегашния век видяхме една разплакана физиономия пред флаговете на НАТО и САЩ, приветстваща запрягането на България към военната колесница на новите ни господари.

Дали това беше поредният триумф на ЦРУ и на неговата българска „Моторна лодка“ – поне засега няма мемоари, които да потвърдят тези обосновани съмнения. И занапред, уважаеми читатели, ще ви запознаваме с изтъкнати нашенци, претендиращи, че са дали всичко от себе си за просперитета на България.

Соломон Паси и подобни нему тепърва ще обогатяват нашите убеждения, че божията заповед „Не лъжи!“ не се отнася за демократите от тяхната раса. Ще ги следим внимателно заедно с други „герои на нашето време“ – Иван Костов, Петър Стоянов, Георги Първанов, Бойко Борисов и други знайни и незнайни политически юнаци, за които десетте божи заповеди са забавно четиво, предназначено най-вече за техните доверчиви поданици. Така че, очаквайте още любопитни четива за нашите любими и неслизащи от телевизионния екран политически физиономии, драги читатели!