За новото и старото образование

Отдавна се каня да пиша по тази тема, но все отлагам. А времето минава, нещата се забравят… Затова днес ще ви разкажа една истинска история…

За това как една смела и достойна жена намери сили и вяра да превърне нашите мечти в реалност. Името й е Павлина Иванова. Аз бях там, бях поне за малко част от всичко това. И се чувствам длъжен да предам истината нататък.

Чували ли сте за село Николаевка? И аз не бях. А би трябвало, защото това е родното село на Петър Дънов – Учителя.

Когато Павлина поема поста директор на училището в селото, то е било пред закриване поради липса на ученици. За да привлече деца, тя решава да разкрие паралелка за ранно професионално обучение след завършен 6-и клас. За специалност било избрано готварството. Решението се оказва много удачно, професията привлякла деца дори от околните села и от Варна. За целта бил осигурен транспорт. Така училището било спасено.

И преди да продължа, един интересен факт: поемайки поста директор, Павлина Иванова знаела само, че Николаевка е родното място на Петър Дънов. Впоследствие в архива на училището открила множество исторически документи. Това се оказало първото българско светско училище във цялата Варненска околия. Било създадено през далечната 1847 г. от местният родолюбив българин чорбаджи Атанас Георгиев – дядото по майчина линия на Петър Дънов. Под неговото ръководство била съградена и местната църква.
Първите 15-ина деца той събирал за обучение в избата на дома си. За техен преподавател открил един талантлив младеж на име Константин Дъновски от родопското село Читак. Той станал и първият свещеник. Чорбаджи Атанас го прибрал в дома си, а младежът по-късно се оженил за втората му дъщеря Добра. От тяхната любов се родили няколко деца, едно от които е Петър Дънов. Всъщност къщата, в която е минало детството му се намира непосредствено до училището.

Ние попаднахме в село Николаевка в търсене на алтернатива. Беше ни ясно, че общоприетата образователна система не ни задоволява и детето ни няма да учи там. Запознахме се с директорката и веднага усетихме, че тя носи същият пламък като нас, същият копнеж за високи идеали съчетан с детска чистота. Тя искаше да измъкне децата от тресавището на една антикварна образователна система, която почти не се е променила за последните 100 години, и цени механичното заучаване, запаметяване и обезценява себеизразяването, креативността и играта в детето.

Преместихме се да живеем в селото и станахме част от всичко, което се случваше в училището. А там се случваха прекрасни неща – децата учеха в нетрадиционна обстановка, с нетрадиционни методи. Уроците се даваха под формата на игра, по забавен творчески начин. Самите преподаватели притежават нужното детско светоусещане, далеч от познатата ни авторитарност. С пари от европроекти, които директорката с много упоритост и труд спечели, се разгърна извънкласова дейност – кръжоци по готварство, грънчарство и какви ли още не умения. Учителите редовно посещаваха семинари из цялата страна, за да изучат най-новаторските подходи за работа с деца.

Направи се ремонт на училището, смениха се дограмите, вратите, изработиха се по поръчка мебели за децата, изгради се канализация. Всеки взимаше участие. Организира се предлагане на вегетарианска храна за децата. Самуил (синът ми) беше много щастлив.

Ето някои моменти в снимки и видео:

* из живота в училището: с. Николаевка, училището (снимки)
* снимки и видео от семинара в с. Гудевица „Играя и работя с деца“, проведен с учителите: Гудевица, Родопа планина, Юни 2014

Постепенно мястото като магнит привлече родители с децата си, най-различни новатори и таланти от цяла България. Всички заедно работехме за общата кауза – децата. Един от тях е и приятелят ми Емил Стефанов – композитор, поет, писател, изключителен човек. Той разкри неподозиран музикален талант сред децата от училището и го разви дотам, че започнаха да правят студийни записи и да изнасят концерти! Чуйте сами, това парче се пее от деца от училището, в които никой преди това не подозираше талант: Ой Роди се (музика и текст Емил Стефанов) Каква светлина се лее от тази музика! С помощ на дарители се закупи пиано за училището, оборудва се малко студио със синтезатор, компютър и аудио техника.

Кулминацията беше миналата година, когато на 20.10 във Фестивалния комплекс във Варна се изнесе благотворителен концерт с деца от училището – може би най-ярката публична изява в 168 годишната му история. Музиката бе композирана от Емил, а посланието бе за създаването на един свят с красота, доброта и музика, в който мечтите на децата да стават реалност. Успехът беше грандиозен, за такова малко селско училище, деца и учители от училището изявиха таланта си. Дойдоха гости от цялата страна. Ето малко снимки от концерта. Видео записът от концерта е тук.

Тези изяви на духовност не останаха без отзвук – тъмнината не търпи светлина. Чудовищната държавна административна машина, наречена МОН (Министерство на образованието и науката, а всъщност се оказа Машина за Отстраняване на Новатори.) се раздвижи. Бързо и професионално, с отработена методика МОН се зае с унищожаване на този светилник на българска култура, както преди това стори с училището в с. Сладка вода*. Срещу директорката заваляха съдебни дела, за абсурдни неща, пристигнаха комисии чак от София за генерална проверка на цялата училищна документация, след което последва финансова ревизия, една, две, три… Те търсеха начин съвсем тенденциозно да изобличат и унижат директорката. Постиженията на училището с децата, концертните изяви, талантите разкрити чрез кръжоците бяха напълно игнорирани в техните доклади. Инспекторите, като една наемна армия на МОН, не криеха злобата си и намерението да закрият училището.

Не вярвам в теории на конспирацията, но кажете ми – министерство, което благославя учебници, в които пише, че турско робство не е имало, а цар Симеон Велики не оставил никакви следи в историята**, същото това министерство премазва безмилостно всеки светилник на българщината.

Ето ви писмо-изявление от директорката Павлина Иванова, по повод проверките: Изповедта на една училищна директорка от село Николаевка
Ето едно от писмата, които бяха изпратени до МОН в нейна подкрепа: Подкрепа за Павлина Иванова
И още едно писмо в нейна защита: Писмо

Ето и хронология на цялата история, описана от Емил Стефанов: СЛУЧАЯТ НИКОЛАЕВКА

В крайна сметка директорката бе уволнена, а училището осиротя, цялата група от родители, учители и помощници които бяха там заради общото дело напуснаха и преместиха децата си. И в училището останаха само шепа циганчета. След някоя-друга година ще чуете кратък репортаж по телевизията, че поредното селско училище е закрито „поради липса на деца“. Но истината, защо закриват тези училища и кой има интерес от това, те никога не казват… А какви таланти там се разкриха, ех каква мила картинка беше да видя децата, които подскачат от нетърпение да започне репетицията им по музика…

Разгледайте снимките и се запитайте:

– На кого служи нашето правителство, унищожавайки средищата на българщина, талант и духовност? Хора, не бива да оставаме безучастни и да се оставяме пред очите ни шепа продажници да смазват българщината! Нека всеки да стори каквото му е по силите. Разпространявайте тази история, нека да се знае, напишете вашата история, търсете правата на децата ни, отстоявайте алтернативите!

---

* – няколко думи за училището в с. Сладка Вода. То бе мечтата във всяко едно отношение – полупансион, със специално разработени педагогически методи, нагодени за цялостен подход към детето като към разумно духовно същество – съчетание на житейски уроци с класната стая, конна езда, ушу (източно бойно изкуство), стрелба с лък, ръчни занаяти, стари български традиции и т.н. – списъкът е дълъг. Традициите не се учеха в класната стая, зад чиновете, а навън, в техния реален и разбираем за децата облик. Ето за пример „Коледуване“:

 

В училището трудът бе награда, а не наказание. Там уроците се учеха навън – където е най-присъщо за детето. Съчетаваха природните и педагогичните методи ръка за ръка. Изкуство, музика, занаяти, да, там се учеше, а не се школуваше. Там знаеха как да намерят Хората в децата. Да им дадат небе. Оттам излизаха Добри деца, със собствено мнение и достойнство, отговорни и Щастливи. Основателят му Койно Койнов обожава деца, и е добър скулптор и художник.

Уви, училището бе закрито насила, през 2013-та. Под огромен натиск на МОН, която стори всичко по силите си и използва цялата чудовищна административна машина да смаже училището. И успя – след 21 години съществуване училището прекрати работата си. Угасна единственият светилник на българщината! За да получите бегла представа какво държавата съумя да унищожи, разгледайте галерията със снимки от работата на училището. Към всяка съм написал коментар: Училище по българска култура “Цар Симеон I”

** – да, няма грешка, вижте сами: Eто какво се случва, когато българските учебници се спонсорират от американски фондации и Подмяна на историята в учебниците

Автор: Людмил Ле