Блогът на Ник :: ПЕОНСКИЯТ НАДПИС ОТ БИЛАЗОРА http://sparotok. blogspot. bg/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.10.2016 18:25 - ПЕОНСКИЯТ НАДПИС ОТ БИЛАЗОРА http://sparotok.blogspot.bg/

Автор: nikikm Категория: Политика

Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.10.2016 18:51

СКИЯТ НАДПИС ОТ БИЛАЗОРА Пеоните са могъщо и многолюдно тракийско племе обитавало земи в съседство с Македония, като граница е река Аксиос (Вардар) – Pliny IV.Х.35. Тези хора населяват също поречието на Струма - Her. 5.13. Като принадлежащи към групата на пеоните са изброени пеоплите и сиропеоните – Her. 5.15. По-късно Плиний Стари добавя към тях парореите, еорденсите, пелагоните-Pliny IV.Х.35. Докато Плиний разглежда последните като отделно племе, то Страбон твърди, че пелагони е алтернативното име на пеоните- Strab. VII, fr.38, 39.

Карта на Пеония, мястото на град Билазора е маркирано с червен цвят По време на Троянската Война, пеоните са на страната на троянците. Описани са като бойци с криви лъкове, обитаващи разположеният на река Аксий град Амидон -Hom.Il. 2.848.849. На друго място Омир добавя, че тези траки (освен опитни стрелци с лък) са също и майстори колесничари -Hom. Il. 16.287. Като друго типично за пеоните оръжие е споменато и дългото копие -Hom. Il.21.155.
Страната на пеоните е известна със своята тлъста почва и плодородност -Hom. Il.21. 154. Известно е също и това, че пеонската земя е богата на злато – Strab. VII, fr.34. Тези фактори спомагат да се развие добре земеделието и търговията. Те от своя страна допринасят за благосъстояниеот на народа и неговото нарастване. Неслучайно Пеония е наречена страна имаща много градове -Her.5.13.

Монета на пеонския цар Одолеон- Dejan Gjorgievski – Museum of city of Kumanovo http://www.dayofarchaeology.com/wp-content/uploads/2014/07/16.jpg
http://www.dayofarchaeology.com/tag/paeonia/ Подбуден от двама покварени пеонски благородници- Пигрес и Мантий, персийския владетел Дарий I завладява с измама пеонските градове и депортира населението в Мала Азия - Her. 5.15. Там пеоните са принудени да останат на територията на своите роднини фригите. След време, с помощта на Аристагор, пеоните се прехвърлят с кораби на остров Хиос, а от там на Лесбос и в последствие се добират до тракийска земя при Дориск и отново се завръщат в родните си места-Her.5. Тукидид съобщава, че част от пеоните са независими -Thuc. II.29. Повикани са в армията на одриския цар Ситалк, с когото са в съюзни отношения -Thuc. II.99. Воинските качества на тези хора са оценени и от Александър Велики, който включва част от тях в армията си. Те участват във битката при Граник –Arr. I.14.1-6, по-късно се сражават край Иса -Arr. II.7.5.
Преди стълкновението при Гавгамела, пеоните изпълняват ролята на разузнавачи-Arr. III.8.1. В самата битка те се сражават срещу бактрийците на Дарий -Arr. III.13.4. Луций Ариан нарича пеони, агриани, траки (от земите между Стара Планина и Бяло Море) и илири най-мъжествените и войнствени народи на Европа-Arr. II.7.5. През Късната Античност няма споменаване на пеоните в някакви значителни събития, но това се променя през Средновековието. Според гръцкият автор Йоан Цеца българите са пеони –Tzetz. GIBI X, c.105. Сънародникът на Цеца - Йоан Зонара нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Д. Ангелов, Образуване на българската народност, с. 374). Явно в далечното минало сред гърците е съществувало вярването, че пеони и панонци са едни и същи хора. За това разказва Дион Касий обяснявайки, че някои от гърците считат панонците за пеони. Самият Касий не поддържа това виждане -C.Dio -49.36
Като цяло, съвременните учени отричат връзката между тракийското племе пеони и българите. Отъждествяването на старите българи с народа на Залмоксис и Орфей се приема за архаизиране – наричане на един народ с име на друг народ, който е живял в същата територия, но в доста по-ранни времена.
Ако пеоните нямаха нищо общо с българите като произход, то не би трябвало да има и сходни неща в език, бит и т.н. Нека видим как стоят нещата. Стоби, Добер и Билазора са имена на пеонски градове. Стоби и Стубера съотвестват на българския топоним Стобъ, а обяснение получаваме от думата стобор-ограда. Стоби, Стобъ, Стубера притежават значение оградено място. Името на планинското селище Гарескос може да се обясни с българската диалектна дума гарица-гора, планина. Преди доста време Георги Сотиров отбеляза, че името на пеонският град Билазора е със значение Бяла зора. Одолеон, Дропион и Люкей/Лукей са имена на пеонски царе. Одолеон се обяснява със стблг. одолѣвати – побеждавам, надвивам,одолѣвание-победа. Дропион е със значение дребен, малък, явно се касае, или за описателно, или за предпазно име. На Люкей/Лукей може да се даде обяснение със стблг. лоуча- лъч, светлина. Сродни имена са Лъчо, Лъчезар, Луко. Като се имат предвид всички тези неща, то е съвсем безпочвено да се твърди, че отъждествяването на старите българи с пеоните е просто една грешка. Невъзможно е селищни наименования принадлежащи на един стар и официално изчезнал народ, да имат смисъл на езика на нов и напълно различен народ. Както за останалите траки, за пеоните също се твърди, че не познават писмеността. Хората поддържащи това вярване пренебрегват сведението на Херодот, че Пеония е страна с много градове, а и факта, че пеонските царе секат свои монети с високо качество. За това, че пеоните познават държавността още през Бронзовата епоха и, че поддържат дипломатически отношения дори с далечни държави, свидетелства тяхното участие в Троянската Война като съюзници на цар Приам. Високата култура на пеоните неоспорима, а културните народи оставят епиграфски паметници.

Монета на пеонския цар Патрас http://www.beastcoins.com/PaeonianKingdom/C0203.jpg http://www.beastcoins.com/PaeonianKingdom/PaeonianKingdom.htm

Руините на Билазора - images by Eulah M. Matthews & William Neidinger http://www.pasthorizons.com/wp-content/uploads/2010/07/B870.jpg http://atlantisonline.smfforfree2.com/index.php?topic=27340.0
Поредното доказателство за това, че траките са хора притежаващи писменост идва от едно сравнително ново откритие. През 2011 година, на територията на пеонската столица Билазора (Бяла Зора) е открит древен надпис. За съжаление той е силно повреден, но дори и фрагментите позволяват да се направи опит за разчитане. Надписът е намерен в акропола (крепостта) на Билазора, изсечен върху каменен блок с размери 22x43x22 см. Археологът S.M.Oswald дава подробни сведения за епиграфския паметник. Буквите са с височина около 7 см, макар надписът да е намерен на мястото на сграда от VI-V век преди Христа, за датировка бива даден периода III-II век преди Христа. Причината за това е факта, че на мястото на сградата от VI-V век преди Христа век преди Христа, по-късно, през III-II век преди Христа, е издигната нова постройка, като вероятно камъка с надпис принадлежи на новата постройка.

Руини на Билазора - Srdjan Adamovic http://static.panoramio.com/photos/large/55980061.jpg
Дори блокът, върху който са изсечени буквите принадлежи на сграда от III-II век, то не е изключено, в този случай да се касае за преизползван материал – нещо практикувано доста често в древността. След като няма ясна разлика в изпозвания тип камък в сградата от VI-V век преди Христа и типа камък на сградата от III-II век преди Христа, то няма причина да не се приеме по-старата датировка. Както ще се уверим след малко, оправдание за това има. Буквите са представени в два реда, като на всеки ред думите са непълни

Първи ред - ...YPOY.P... Втори ред - ....YPOYΠE...
Най-вероятно това е възпоменателен надпис, в който са документирани две лични имена. Поради това, че надписа се намира в акропола (крепостта) на града, то за имената можем да предположим, че са принадлежали на пеонски благородници.
Фрагментът от първия ред може да се възстанови като (П I)YPOY.P(EΖΟΥ) – Пигрес цар (в родителен падеж).
Пигрес е име на пеонски благородник, който е живял през VI век преди Христа. Името му показва връзка с фригийската глоса пикерион-масло, гъста течност. Сродна е и старобългарската дума пькълъ-смола, гъста течност, а и лат. рiх, рiсis, гр. πίσσα- смола. Значението на Пигрос е помазан с масло, помазан с гъста течност. Със същата семантика са староеврейското Машия(х) и гръцкото Хрестос, Христос-помазаник. Използвам фригийската глоса пикер(ион) поради това, че фригите идват от Балканите, като в по-старите си земи, те са познати като бриги и са съседи на своите роднини пеоните. На втория ред се вижда същата комбинация от букви, които се срещат и на първия ред - YPOYΠE, но последвани от комбинацията ПЕ. Смятам, че фрагментът ПЕ е част от двусъставно име като това на Ἀστεροπαῖος, чието значение е син, потомък, храненик на звездата. Нека не забравяме, че Ἀστεροπαῖος е пеонско благородническо име, което е споменато от Омир. Частицата -пес, паис може да се обясни със старобългарския глагол пещи сѧ – грижа се (гледам дете). Съвсем логично е да приемем, че (ПI)YPOYΠE(Σ), означава - син на Пигрес. Понеже както на първия, така и на втория ред, началото на текста е силно повредено, ние няма как да разберем как точно е било личното име на сина на Пигрос. Въпреки това, не е лишено от логика предложението, че това е Мантий-съвременника на Пигрес. Предлагам следната реконструкция на надписа:
(ПI)YPOY.P(EΖΟΥ) (MANTΥΕΣ ПI)YPOYΠE(Σ)
В такъв случай двата фрагмента могат да се преведат като “На цар Пигрес и Мантий- син на Пигрес”, или пък “В чест на цар Пигрос и Мантий- син на Пигрес”.
Признавам, че поради лошото състояние на надписа, четенето, а и тълкуването остава спорно. Нека обаче разгледаме фактите: I.Благодарение на Херодот, знаем за пеонските благородници Пигрес и Мантий. II.Надписът е от акропола на Билазора, точно там биха били споменати имена на видни пеонски благородници.
III.На мястото на надписа е съществувала сграда от VI век преди Христа – точно времето, в което според Херодот са живели Пигрес и Мантий.
IV. Бивайки властелини на пеоните, Пигрес и Мантий, несъмнено са обитавали столицата Билазора. Според Полибий Билазора е най-големия пеонски град, който се намира на стратегическо място – Polyb.V.97. V.Частицата ПЕ се среща не къде да е, а в пеонски благороднически имена като това на споменатия от Омир Ἀστεροπαῖος.
Дали моето четене и тълкуване е правилно, ще стане ясно след време, когато г-н Осуалд и други негови колеги извършат повече проучвания. Във всеки случай, в настоящия материал бяха представени данни показващи, че отъждествяването на българи и пеони не е архаизация, не е грешка, а се явава споменаване на една неудобна за повечето чужди владетели и летописци истина.
Тази истина е потвърдена от две мащабни, но игнорирани антропологични проучвания на българския народ (1938 и1959 година). Те показаха убедително, че ние българите нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето от нас принадлежат на понтийския антропологичен тип. С други думи – повечето от нас са потомци на траките, които са не само най-древното цивилизовано население на Балканите, но и на цяла Европа. Към това древно балканско население спадат и участвалите в Троянската Война пеони, в чието лице Йоан Цеца вижда българите от своето време.
За ужас на поддръжниците на теорията тюрския произход на старите българи, се появиха нови доказателства за това, че дедите ни нямат нищо общо с народите от Алтай, нито пък са сродни с населението на Индия. Генетични проучвания на съвременното българско население, а и проучвания на митохондриална ДНК от старобългарски гробове забиха поредния пирон в ковчега на официалните теории.
Стана ясно, че Ганчо Ценов, Никола Йонков-Владикин, Цани Гинчев, Данаил Юруков, Д.П. Даскалов, архимандрит Кирил Рилски, Георги Сотиров, а още много други български изследователи, са имали пълното право да твърдят, че ние сме потомци на местен народ, част от който се заселва и в далечни земи и оказва влияние върху множество други народи.
Горкият Вазов, дори не е подозирал колко скромно се е изразил с думите: “И ний сме дали нещо на света...”. Нещо ли? Та дедите ни положиха основите на европейската цивилизация! Не кой да е, а предците ни изобретиха колелото, създадоха най-ранната писменост, построиха най-древните европейски градове, първи започнаха да обработват златото, а дори медта и желязото.
Дедите ни наричани от римляните с името траки направиха нещо уникално. От завладян от потомците на Ромул народ, те се превърнаха в господари на своите покорители давайки способни и смели императори като Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Константин Велики, Юстиниан Велики, Лъв Бесът и още много други.
Едва ли е случайно, че точно носещия кръвта на мизите Константин Велики отпуска огромно количество средства за построяването на Плиска и Преслав. Не е случайно и това, че Юстиниан Велики укрепва и устроява Тракия както никой друг. Не е случайност и факта, че произлизащият от средите на фригите император Михаил III подтиква светите братя Кирил и Методий да създадат (или преработят по-древна) писменост и спирайки процеса на гърцизация, да спасят българската идентичност и Българското Царство.
Макар манипулирана и ужасно осакатена, нашата история е забележително богата. Представете си какво ще е когато цялата истина излезе! Вярвайки, че българската държавност започва едва през 681 година, обикновени селски синове се превърнаха в богове на войната и смачкаха армиите на Османската и Британска Империя в битките при Одрин и Дойран.
Французи, гърци, румънци, казаци, сърби и др. са треперели чувайки българското ура! Ако знаеха истината за корените си, българските войници със сигурност щяха да превземат Истамбул, въпреки забраната на поставения от чужди сили Фердинанд. България щеше да опира до Босфора и никой не би позволил от нашата държава да бъдат откъсвани земи, нито да се организира геноцид над българи.
Не можем да се върнем в миналото и да коригираме събитията, но днес поне сме в състояние да възпитаме децата си така, че да се гордеят с произхода си, да знаят, че имат достатъчно дарби и не бива да се надяват на ничия помощ. Важно е също нашите потомци да знаят, че трябва да служат единствено и само на майка България, и да обичат своите братя и сестри.
Използвана литература:
1.S.M.Oswald, An inscribed stone from the Acropolis, The 2011 Bylazora excavations, A publication of The Texas Foundation for Archaeological and Historical Research November 2011, Canyon Lake, Texas, p.p. 18-19; 2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 3.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999 4.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972; 5.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987; 6.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI 7.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971; 8.Г.Ценов, Кроватова България и Покр

Нагоре