Блогът на Ник :: КАК ТРИМА ЗАДОЧНИ СЪТРУДНИЦИ ПОМОГНАХА ДА ОТКРИЯ НЕВИЖДАНО ТОЧНА ВЕРСИЯ НА "ПРА"-БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.11.2016 19:50 - КАК ТРИМА ЗАДОЧНИ СЪТРУДНИЦИ ПОМОГНАХА ДА ОТКРИЯ НЕВИЖДАНО ТОЧНА ВЕРСИЯ НА "ПРА"-БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР,СЪВПАДАЩА С 96% ОТ НАМЕРЕНИТЕ ДАННИ Автор: shtapa

Автор: nikikm Категория: Политика

Прочетен: 1289 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 01.12.2016 00:00

КАК ТРИМА ЗАДОЧНИ СЪТРУДНИЦИ ПОМОГНАХА ДА ОТКРИЯ НЕВИЖДАНО ТОЧНА ВЕРСИЯ НА "ПРА"-БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР,СЪВПАДАЩА С 96% ОТ НАМЕРЕНИТЕ ДАННИ

Автор: http://shtaparov.blog.bg

Моите изследвания върху "пра"-Българския циклов календар,почнали преди няколко години не са прекратявани никога,въпреки публикуването на извънредно сполучливата версия от януари тази година (http://shtaparov.
blog.bg/politika/2016/01/26/quot-analizyt-quot-otkriva-che-v-stariia-bylgarski-kalendar-.1425128). Без да забравям нито за миг че придружителните термини,обозначаващи числа вероятно не са номера на месеци а номера на години,продължавах да търся и да опитвам нови и нови варианти с надеждата да открия такъв,който да съвпадне напълно с данните от "Именника".

Всеки път обаче някъде нещо не съвпадаше и поредния резултат излизаше неточен а поредния вариант- несполучлив. Въпреки изключително добрите индоевропейски аналози,с които сравних загадъчните термини от "Именника" през 2015-2016 г. все още виждах,че има неточни и недостатъчно добре установени неща,които се нуждаеха от допълнително проучване и доуточняване. В основата на моите съмнения бяха две неща:

1. Липсата на добро напасване и колаборация между данните от "Именника" и историческите сведения,почерпени в други извори.
2. Появата на един феноменален,но неточно ситуиран вариант на Българския календар,предложен от Веселин Кандимиров в http://kandimirov.com/stylish/220-prabalgarskiyat-kalendar-opit-za-vazstanovka.html (блогът му е в процес на преработка и материалът временно не се визуализира),който открих буквално 2-3 дни преди публикуването на превантивната ми статия по въпроса.

Късното откриване на версията,предложена от Кандимиров не позволи да проуча и осмисля в достатъчна степен всички възможни варианти които тя поднася,за да мога да дам ясно и прецизно уточнено становище по въпроса и в дадения момент не ми оставаше нищо друго освен да я спомена бегло в изготвения вече материал.

Затова в крайна сметка реших да публикувам моята вече почти готова статия,за да има България добри индоевропейски аналози на които да се опре в случай на нужда,а после да се заема с проучване на различните евентуалности около варианта предложен от Кандимиров,нямайки идея колко време ще ми отнеме това.

Когато се видях достатъчно свободен се захванах здраво за работа с твърдото намерение да разреша поднесения от версията на Кандимиров проблем и веднъж завинаги да изясня дали тя е правилна или погрешна. Времето течеше а положително разрешение не се откриваше,но аз продължавах да опитвам все нови и нови варианти с постоянно засилващо се убеждение,че този подход е правилен и в него е скрит ключа към верния път за окончателното разгадаване на истината.

Уникална особеност на варианта,предложен от Кандимиров е най-вече това,че той приема спомагателните календарни термини от "Именника" не като номера или имена на месеци,а като определители на годините. Според него всяка Българска година е имала свой собствен номер подобно на китайските,за които някога било характерно същото. Той може да не знае,че "китайския" календар е почти 100-процентово копие на Будистките циклови календари,разпространени в Средна Азия далеч преди появата на Китай като държава (ІІІ век пр.Хр.) но е наясно,че Сакските (Скитските) календари от онова време са много близки негови подобия,което не може да е случайно.

Ярко доказателство за това,че "китайския" календар е Будистки са обясненията на китайците и на другите азиатски народи за значението,което имали животните от цикловия календар за Будиската религия и за четирите годишни сезона (за краткост представям само два от тях):

Запазения типично китайски календар няма нищо общо с тук представения- той не е циклов нито животински,а е земеделски и начина,по който е изготвен няма нищо общо с известните календари на дедите ни:

Едно е да сравняваш Българския календар с китайски а съвсем друго- с Будистки,макар те да са напълно идентични помежду си. Частичното знание не е истинско познание и да стигнем до "китайския" календар,без да кажем че той е Будистки е като да пишем за произхода на "славянската" писменост,без да кажем нито дума за Кирил и Методий. Разбирам добре мерака на червените фалшификатори,пишещи Българска история по поръчка на чужди неграмотни политици- те настояват да бъдат сравнявани Българите с китайски,монголски,калмикски и прочее монголоиди,докато за стриктните учени ние сме идентични с Ведическите индоарии,които имат палеопонтийски произход и са предци на Скитославянските племена.

Тук обаче няма да задълбавам в това а само ще подчертая,че подходът за номериране на годините в цикловия календар и основата на цялата му система китайците са заели от Будизма сиреч от Саките (Скитите),с които почти всички древни извори отъждествяват дедите ни. Това означава,че китайски календар всъщност няма- има китайски вариант на древния Скитски (Български) календар.

Докато открия истината обаче се наложи да проведа десетки опити с различни видове номериране на годините. Целта ми бе да разбера дали констатирания от Кандимиров начин е най-правилния или има и други,още по-правилни начини. До приемлив резултат обаче не можах да се добера,докато не открих една застаряваща вече книга на великия наш учен Петър Добрев,озаглавена "История разпъната на кръст" (изд. Славика-РМ, 1998 г.).

Подобно на всеки трудолюбив учен и той допуска някои грешки,които няма да разнищвам тук. Важното в случая не са грешките,а рационалните зърна в неговите работи и по-точно: изясняване значението на някои основни спомагателни термини от "пра"-Българския календар с помощта на древните езици Авестийски и Санскрит (стр. 43-44 в споменатата книга).

Почнах да правя проверка на предложените от проф. Добрев цифри,като ги наслагвах в различни мои календарни варианти по метода на Кандимиров докато не установих,че един вариант дава поразително точни съвпадения с данните от "Именника",а разминаванията са минимални. Това ме убеди,че съм на прав път и ако премахна причините,които обуславят тези разминавания ще получа окончателен отговор на големите загадки около "Именника".

Отне ми дни да разбера,че някои цифри и годишни термини не са на точното си място. По метода на пробата и грешката чрез много съпоставки и проверки успях да открия техните правилни места,докато получих невиждано точен вариант на "пра"-Българския календар. Той доказва,че в "Именника на Българските князе" всичко написано е дословно вярно ако отчетем,че фрапантни години на царуване като 300,150,60 и 61 са тържествено придавани от жреците на даден велик владетел за това,че той е бил обожествен и асоцииран с един от Седемте основни богове върху "Розетата".

Допускам,че без задочната издирвателска помощ на ст.н.с. Петър Добрев нямаше да стигна до окончателното разгадаване на календарните ни цифри,които определено не са били повече от десет. Те не приличат много на числата които народът използва в говоримия език,а възможните обяснения са две:

1. Това са архаични индоарийски названия на числата,запазени само за Царското ни племе.
2. Царското племе на Българите е заело тези форми на числата от някое наше племе,което обитавало Памир преди много векове и ги използвало,за да не разкрива пред несведущи и злонамерени хора своите планове за бъдещето.

Не бе никак лесно дори за "Анализа" да открие крайното значение на някои от тези думи,познати само на древните Ведически племена- същите онези,които донесли в Индия езиците Авестийски и Санскрит. Установените правилни отговори обаче улесниха разкриването на загадката и създадоха по-пълно разбиране за това какво може да значат тези названия на числата:

1. АЛЕМ= Адем (Българо-минойски преход Л-Д и Д-Л),а Адем= Адин (Един),което значи Ведин т.е. Марсов.

2. ТУТОМ= Тетин (от думата Тета или Тетка,обозначаваща приближена на семейството жена а в конкретния случай Богинята на любовта Венера,чиято цифра в "Розетата" е 2 (две). Може да се тълкува още като Летин (прех. Т-Л) т.е. Ладин (Венерин),Утин (Атин): девствената Атина (Атинъ) е персонификация на Венера). Добър аналог на термина Тутом се открива и в египетското (коптско) название "Тут",с което обозначавали Богинята Луна.

3. ЧИТЕМ= Чедин (Раждаща чеда т.е. деца). Може да значи още Житен,Китен (епитети на Богинята Земя,чието число е три) и Дитен (Детин)- Майка на всички деца.

4. ТВИРЕМ= Творим (Творин,Бога Творец). Както казахме в предишната статия,това е Богът Баща (Зевс-Юпитер),чието число е четири. Близък да него аналог откриваме в римското (келтското) Квирин,а също в думите Кварта (Четворка) и Квартет.

5. БЕХТИ (с вероятен вариант БЕХТИМ)= Бети (без добавеното "Х") т.е. Пети а Бехтим= Бетин (Петин,Принадлежащ на петте).

6. ШЕХТЕМ= Шестен (с прех. Х-К-С и М-Н),Шестин (Принадлежащ на шестте). Означава разбира се и Шетин (Шетащия),понеже "шест" е числото на Хермес (Шетащия бог).

7. СЕКТЕМ= Сехдем (Седем) с евентуални разновидности Съдъм,Содом и Садем. Този предполагаем термин се вижда в едно старо разчитане на текстовете около Мадарския конник,правено в 1928 г. от Геза Фехер като се знае,че тогава надписите били много по-запазени от сега. Верността на разчитането днес се оспорва,понеже е правено с бинокъл а подробното проучване от петдесетте години не го потвърдило но не го и отхвърлило. Качеството на надписа през 1927-1928 г. обаче било много по-високо от онова през петдесетте години и можем да считаме,че името на термина не е било много различно от така представеното (http://www.proto
bulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumyana%20Todo
rova%20i%20Andrey%20Kiryakov/The%20main%20inscription%20on%20
the%20Madara%20rider%20monument.htm).

8. ВЕЧЕМ= Вочем (Восем): прех. Ч-К и К-С. В своята книга проф. Добрев прави твърде изкушаваща връзка на термина Вечем с памирските названия Въйжем и Вючем,обозначаващи числото пет. Неговото тълкувание може да се свърже с думата Више (Всевишни),използвана някога за обозначаване на Слънцето (Онова,което се извисява в небето) но начинът на подреждане в Календарната таблица показва,че не е възможно една и съща Българска година да е имала хем четни,хем нечетни номера.

9. АЛТОМ= Алдин (Ладин) т.е. Венерин (На богинята Лада),чиито числа са Две (Деве) и Девет (Девич). Родее се и с думата Атом (с премахв.на добавеното "Л"),която означава Атин (Атинъ= Атина). Тази известна Пелазгийска богиня (приета и от гърците) била девственица,което я прави типична персонификация на воюващата (амазонстващата) Венера. 10. ЕЛЕМ= Илин (Земен) т.е. Келен (Кален). "Десет" винаги е било число на Богинята Майка (Земята) както установи "Анализът",и макар думата Елем да има още възможни тълкувания,начинът на подреждане в Календарната таблица ще покаже,че това е правилното.

Тези "нови" видове тълкувания на цифрите (с изключение на Тутом и Читем) ми бяха добре известни и преди,но нямах сигурна насока за системата,на която да подчиня тяхното подреждане нито сведения за големите съвпадения между авестийските числа и Българските. Връзката им с боговете от "Розетата" и в този случай е несъмнена но нейното разясняване би отнело толкова време и обем,че статията би станала непубликуваема в този блог.

С това не отричам Памирската връзка на древните Българи- тя съществува по един или друг начин понеже цар Дионис,наричан от дедите ни с множество различни имена е завел част от дедите ни там. Памирската връзка обаче не изчерпва всичко- освен в Памир наши деди са живели също в Украйна и при Волга,на Кавказ,в Мала Азия и в прародината ни на Балканите.

До неотдавна се готвех да пусна статия,в която да публикувам и други възможни индоевропейски тълкувания на нашите календарни термини,за да се види колко много пътища към Европа отварят те и колко малко- към Изтока. С това целях да натрия още повече носа на тюрколозите,но след откриване на точните подреждания в Българския календар това вече е излишно.

Истинското подреждане на термините в Българския календар има само две разлики от таблицата,която изготвих през 2015 г. и това прави чест на моите тълкувания,понеже те се оказват в над 90% верни. Не е същото обаче при старите тюрколожки тълкувания на "Именника",които имат само 25% съвпадения и 75% разминавания с истината:

За повече яснота в изследването реших да наричам календарните цифри не "Определители",а "Номера на годините",понеже това най-добре показва точната им функция. Древните Българи подреждали годините в шейсетгодишни цикли. Всяка отделна година в тези 60 носела свое специфично название,образувано от името на годината плюс нейния номер в таблицата на шейсетгодишния цикъл. Шейсетте години в цикъла били разделени на шест поредни десетици,а всяка година носела свой пореден номер като започнем с едно и щом стигнем до десет,почваме пак от едно,както е представено в приложената таблица. Тя е изготвена по модела на Кандимиров но е усъвършенствана от мен с няколко важни добавки и поправки,позволяващи да стигнем до окончателно разплитане на загадката без да допуснем нито едно разногласие с "Именника":

В тази таблица са включени всички шейсет години на Календарния ни цикъл и всяка една година има свое название от рода на Слънце трето,Хермес седми или Марс десети. В нея има пет 12-годишни (съкратени) цикли и шест 10-годишни,но навлизането в нов цикъл става едва след изтичане на шейсетата му година.

Не бе никак лесно за "Анализа" да "преведе" някои от тези думи но те били добре познати на ведическите племена,които донесли в Индия езиците Авестийски и Санскрит. Сложените в кавички названия са предполагаеми а останалите- надеждно установени и само за едно название все още нямаме извор,който да укаже какво е било. Съвпадението между ТОХ и ЕТХ отдавна ми се набиваше в очи но миналогодишните изследвания не даваха система,която да позволи да го изтъкна без да бъда голословен.

Съвпадението между ТЕКУ и ИМЕНШЕГОР е прието отдавна от П.Добрев но аз допусках,че не е възможно в един и същи текст да са употребени две различни названия за едно календарно понятие. Виждах,че Теку= Тека (Тичам),което свързва думата както с началото (потекнуването) на календарния цикъл,така и с тичането на коня (Сатурн). Нямаше как обаче този термин да бъде сложен на две места едновременно затова на онзи етап избрах онова,което тогава изглеждаше по-подходящо. Новите проучвания показаха,че двата термина неминуемо са съвпадали и единият е бил алтернативна форма на другия,понеже Имен Шегор= Димен Шегор (Тъмен [Подземен] Угар т.е. Сатурн) а Теку= Тека (Теча,Тичам),което е епитет на коня- свещено животно на Сатурн. Всичко това ми позволи да предположа,че названието на Първата календарна година е било нещо от рода на Мирх или Сурх,понеже:

а) "МИР" е Свят (Световен бог,Родоначалие на боговете) и Слънцебог Дионис,а оттам е и думата Мирх т.е. Мих (Миш,Мишка),след схващане на Р-то като добавено.
б) Сурх= Сур (Сул,Сол) и Сар,което означава Бял (Слънчев). Сурх означава и Сурв (Сурва,Сува),а Сува е разбира се Сава (Сават,Сабат)- Световния бог,в чиито недра колобрите "навлизали" в началото на съкратения 12-годишен цикъл.

Сега вече можем да правим сверка с данните от историческите документи и каменните надписи за да видим,че на практика няма никакви разминавания а "Именникът" е един изключително точен документ. Сега дори можем да допуснем,че неговият първи оригинал е бил изготвен на същия стар Български език,с който се намира в момента и то на "Кирилица" още през VIII век,а после само е преписван. В такъв случай Кирилицата ще се окаже най-старата азбучна писменост на "пра"-Българите,ползвана твърде отдавна като съкратен вариант на йероглифното ни писмо,но заради голямата святост на тези две "езически" писмености те не били достъпни за хора извън средите на управляващата класа и жреците. Правенето на надписи с тях върху траен материал като камък и печена глина също не било прието а написаните с тях текстове,оставени върху кожа и дърво отдавна са изтлели или са умишлено унищожени.

Сверката на този календар с "Именника" изисква няколко допълнителни пояснения. Годините,в които царували Атила-Авитохол и сина му Ирник (Ернах),а навярно и онези на Курт (Кубрат) и Аспарух са удължени от жреците за да се подчертае,че тези владетели са обожествени след смъртта си и асоциирани с някой от основните богове върху "Розетата". Две години след Дохс (Докс) твирем не попадаме в Шегор вечем (Земя осма) а в стоящата под нея Шегор шехтем (Земя шеста) понеже Гостун е наместник на Органа,който не е споменат изобщо в "Именника". В този ценен документ по различни причини не са споменати още много владетели- Бледа (Бладилий),Заберган,Крис (Барис) от V-VI в.,Сабин и Паган (царували през VII в. преди Умор) и пр.

Проучванията показаха,че религиозното удължаване на дадено царуване е можело да стане сериозна причина за пропускането на някой считан за по-незначителен владетел в текста на "Именника". Делата на пропуснатия владетел също- ако са го считали за предател подобно на Сабин или за слаб владетел като Паган,дедите ни изтривали спомена за него от своите документи подобно на римляните,които постъпили по този начин в няколко такива случая. Годината на Курт обаче е точна- той почва своето царуване 12 години след оттеглянето на Гостун,а преди него е царувал неспоменатият в "Именника" Органа,който поел поста от Гостун след своето завръщане от Цариград. Липсващите 12 години не може да бъдат пренебрегнати- от тях нататък нещата не само се напасват идеално,но те доказват реалното властване на един пропуснат в документа,но познат от другите извори владетел.

Друга такава особеност се крие в това,че 61 години след поемането на властта от Исперих (Аспарух) попадаме не в Теку читем,а в предхождащата я Дилом тутом. Това обаче се лесно обяснява с един от следните два варианта:

а) Аспарух е приключил царуването си далеч от дома в годината Дилом тутом,затова избирането на неговия приемник се забавило и станало в следващата година Именшегор (Теку) читем.
б) Властването на Аспарух е обхванало част от годината Теку читем но частта била толкова малка,че не е можело да бъде спомената в "Именника" и отброена към неговите години на царуване.

След Тервел нещата в документа се объркват,понеже имаме споменати година и срок на властване без име на владетел. Това си има своето обяснение както ще видим но по-лесно ще стигнем до него,ако в момента заобиколим проблема и продължим проверката от Тох алтом (годината на княз Севар). Петнайсет години след нея е Шегор твирем на Кормисош а 17 години след това- Именшегор алем на владетеля Винех. Той царува 7 години но Телец поема властта в осмата година (Сомор алтом) по една от двете причини,които споменах по-горе за Аспарух. Царуванията на Сабин и Паган пък са толкова кратки,че не си е струвало да бъдат споменавани в "Именника" или пък са пропуснати умишлено заради принципа,който римляните наричали "Damnatio memoris" (Проклятие на паметта).

Сега вече можем да се върнем към неясните редове в "Именника",за да видим какво ще се получи при връщане назад от годините на Севар и Кормисош. Тогава забелязваме,че 28 години преди стъпването във властта на Кормисош попадаме точно в годината Дван шехтем,спомената преди него като година на някакви особени събития. Дван шехтем е 3 години след "коронясването" на Тервел който не оставил властта тогава,а 18 години след това. Единствен отговор на загадката ни дава още един пропуснат в "Именника" владетел- Кормесий,който започва своето царуване в годината Дван шехтем,а сборът от неговите години и 15-те години на Севар,царувал веднага след Кормесий дава цифрата 28,спомената в "Именника" като размирен период,в който се налагало Тервел да споделя властта.

Този неспоменат в "Именника" владетел е известен от други извори и изглежда е близък роднина на Тервел- вероятно негов брат. Затова не е можело да бъде отхвърлен от властта,а някакви неуточнени семейни обстоятелства са накарали Тервел да го направи свой съвладетел и да царуват едновременно така,както Асен царувал с Петър 500 години по-късно и Бледа (Бладилий,Бледул) с Атила- 300 години по-рано. Това обяснява недоумението на учените които намират,че изворите говорят за Тервел през 704 г.,после за Кормесий в 714 г.,пак за Тервел в 716 г. и после отново за Кормесий.

Ако отброим 21 години от възшествието на Тервел ще видим че царуването му приключва в година с неизвестно име ("Герман","Зиез" ?),имаща номер Твирем. Това е същият Твирем,който е споменат в "Именника" след Тервел а изгубения текст се намирал в най-старите оригинали и вероятно гласял,че царуването на Тервел приключило в годината "Зиез твирем" (респ. "Герман" твирем),а проблемния период продължил общо 28 години,заради което скоро след това се наложило да бъде сменен управляващия род. След смъртта на Тервел не идва нов владетел,понеже Кормесий починал 5 години преди него (13 години след своето възшествие) и в годината Тох алтом е наследен от Севар,с когото Тервел продължил да споделя властта още 5 години.

След смъртта на Тервел съуправника му Севар не пожелал да назначи негов приемник,а започнал да управлява еднолично и след своята смърт е наследен от Кормисош,който е много близък роднина на Кормесий- син или внук,ако съдим по сходството в имената и близостта на техните царувания. Възможно е през този 28-годишен период да е имало още владетели (един или двама),чиито имена не са споменати в "Именника" по някакви основателни причини,известни на неговия автор и неотчетени от нас.

Както разбираме от текста,този ценен документ е писан на два или три етапа. Изразът "тожде и доселѣ",споменат в него говори,че първия етап е по времето на Аспарух. Втори евентуален етап имаме до времето на "Размирния период" от 28 години,започнал в третата година от царуването на Тервел а последният приключва по времето на Умор,към 40-тия ден на неговото царуване. В "Именника" не пише Умор да е отстраняван от престола след тези 40 дни,нито се споменава името на неговия приемник което означава,че оригиналния документ е изготвен във времето на Умор (Умар) през третата четвърт на VIII век,а преписката въз основа на него е правена няколко века след това.

Не е изключено "Размирния период" в държавата да е причинен от извършено по времето на Тервел съединение между "Аспарухова" и "Куберова" България,което наложило на Тервел да назначи "македонския" велик княз Кормесий за свой съуправник,а после да назначи и Севар- евентуален син или брат на Кормесий- за негов наследник. Князете на Куберова България също били от рода Дуло- днес знаем имената само на Кубер,Мавър (Мавро) и Тарас (~Терес),но може да е имало още и един от тях да е Кормесий.

Сега мога да кажа и имената на тримата задочни сътрудници,които ми помагаха при разплитането на загадката. Първият е Веселин Кандимиров- талантлив Български блогър с развита инжинерна мисъл. Вторият е големия учен д.и.н. и старши научен сътрудник Петър Добрев- блестящ патриот с чисти помисли,останал незасегнат от червената поквара въпреки своето нежелание да погледне отвъд Памир и да се запита как са се озовали Българите там. Третият разбира се е обичания от Българите Бог,без чиято помощ всички наши начинания са безполезни и безплодни.

Ето как се оказа че математически точната система,заложена в основата на Българския календар може да изясни детайли от миналото,неизвестни на науката досега. Напасването на всеки негов детайл към известната до момента хронология няма да е лека работа заради неспоменаването в "Именника" на едни князе и удължените царувания на други. То ще отнеме толкова време и обем че ще трябва да го разяснявам в някоя отделна статия,макар отговорите да са ми вече известни. На този етап обаче и това не е малко- за пръв път нашата наука разполага с доказателства,че Кормесий и Кормисош са двама отделни владетели а "Именникът на Българските князе" е един изумително точен и надежден документ,на който можем да разчитаме и да се позоваваме в случай на нужда.

Нагоре