НОВ ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК – 600 ДУМИ   Упорството винаги бива възнаграждавано. Колкото и трудно да е дадено начинание, ако човек следва целта си неотклонно, само въпрос на време е да я постигне. Дали е в резултат на волята ми, или просто Бог винаги ми е помагал, но всеки път когато реша нещо, аз достигам до желаната реализация. Една от целите ми бе да събера колкото се може повече сведения за речта на древните ни предци, които римляни и гърци са наричали с името траки.   Благодарение на работите на наши и чужди лингвисти, успях да се сдобия с голямо количество данни. Най-богати несъмнено са творбите на Димитър Дечев и Вилхелм Томашек, но ценна информация представят също автори като Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Веселин Бешевлиев. Не могат да бъдат претебрегнати също Ото Хаас, Леонид Гиндин, Владимир Орел, Лидия Баюн, Карл Леман, Александър Люботски, Владимир Нерознак, Олег Трубачов, Юрий Откупщиков, Сергей Крикин.   Години наред се търсих, сравнявах, систематизирах и записвах. В един определен момент се оказа, че съм успял да изолирам повече думи отколкото професионалистите. В началото това ме смути защото си помислих, че съм се увлякъл. След като извърших проверки се оказа, че в никакъв случай не може да се говори за увличане, просто поради някаква причина, специалистите са извършили пропуски.   В някои случаи пропуските бяха странни. Нормално е един уважаван учен да внимава какво представя, нормално е да е предпазлив, но за някои древни имена, а и названия на селища съществуваха ясни индикации какво точно означават. Въпреки това, думите бяха напълно игнорирани от лингвистите.   Друго, което ме озадачи бе това, че докато в разработки от 50-те години на ХХ век, определени учени споменават тракийски думи като коза-коза, то през 70-те години, същите тези учени решават да не поставят интересната дума в речниците на въстановените тракийски думи.   Топонимите от късната Античност предоставят планини от интересни думи от езика на Орфей, но понеже тези думи са идентични, или изключително близки до нашата реч, специалистите казват – въпросните топоними не са тракийски, те принадлежат на славяноговорящо население, което се е заселило на територията на Римската Империя. По този начин, тракийски думи като вода-вода, листе-листи, дебре-дебри и т.н. изобщо не бяха допуснати до речниците.   Никой не се притесни от факта, че въпросните “нови” топоними показват силна прилика с други, които са споменати от Омир. За Кабецос се казва, че е ново название, най-вероятно от периода 450-500 г., но защо тогава Кабецос почти не се различава от Кабессос? Селището Сане е определено за ново - 450-500 г., но Прокопий пише за древен град Сане. А как да си обясним, че векове по-рано, Ариан споменава селище с име Загора?   Никой не се притесни от това, че в периода 450-500 г. няма как масово уставяване на идващо от север славяноезично население в управляваната от римляни Тракия, да не бъде отбелязано от нито един имперски летописец. Така наречените топоними на “новодошли” славяноговорящи са по целите Балкани – от делтата на Дунава до Южна Македония, от земите на Северна Сърбия до южните склонове на Родопите. Вярвате ли, че такова придвижване на човешки маси няма да бъде забелязано???   Когато някой бяга от истината, той просто няма как да даде издържано обяснение на даден проблем. Ето поради тази причина, обясненията на специалистите са не просто несериозни, но дори и комични. Логиката винаги трябва да се следва, и от факта, че тракийските топоними от късната Античност са разбираеми за всеки българин, трябва да се извади заключение, че по времето на Юстиниан Велики, речта на Залмоксис и Орфей е достигнала до такъв стадий на развитие, който вече е близък до стадия да развитие на българския език, документиран в първите глаголически и кирилически текстове.   Ето, няма мистерии, няма главоблъсканици – всичко е ясно. Приемем ли горното изложение за вярно, то ще разберем и защо в продължение на 1100 години, старите българи са наричани мизи. Ще разберем защо знака IYI се среща най-рано на Балканите и защо още по време на Античността, в Тракия са били популярни имена като Дулос, Дулес, Дулас.   За жалост, в миналото бе направен избора да не се следва здравия разум, а да се върви покорно по пътя начертан от интересите на чужди политически сили. Това е причината историята ни да бъде превърната в невероятна каша, в гротеска, при която едно недоказано твърдение служи за доказателство на друго лишено от логика твърдение.   Не е било трудно да се разбере, че само на историческите извори не бива да се разчита, защото те са писани от нашите врагове, които са хранели неистова омраза към предците ни. Ако резултатите от мащабното антропологично проучване от 1938 г. бяха сравнени с характера на българския фолклор, с имащите древни корени земеделски сечива и пастирски атрибути, а и със сведенията на малцината съвестни летописци определящи ни за стар балкански народ, щяхме да си спестим много унижения и мъки.   Миналото не може да се върне назад, няма как и да се потърси сметка от тези, които са положили личния интерес и кариера над народното благо. Отмъщение не е нужно, нужно е да започнем да градим една нова България, такава, която да предизвика възхищение. Българинът винаги се е отличавал с благородство и далновидност, винаги е избирал съзиданието пред наказанието.

  Нека се върнем на речника, който успях да съставя. Тук просто няма как да се даде обяснение за всяка дума, това означава да се представят около 600 страници, а блоговата платформа, която ползвам не дава тази възможност. Поради тази причина, сега давам само един списък, сравнение на древната реч на Орфей с тази от съвремието ни. След време ще представя не само сравнение на всяка тракийска дума със сродната й от старогръцки, латински, санскрит, литовски, немски и т.н., но ще посоча от чия работа съм взел въпросната тракийска дума, кой стар автор я е споменал и т.н.  

Списъкът ще претърпи известни корекции, а със сигурност ще бъде и обогатен защото

постоянно се появава нова информация, която ми дава още по-голяма увереност, че съм на прав път. Някои от думите изглеждат странно, но нека не забравяме, че определени глоси са около 2500 години стари. Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-големи са разликите с днешните форми на думите.   В списъка първата дума е тракийска, срещу нея е (старо)българската. Приятно четене!

      аб-оба-двама, две, стблг. аберет-бьретъ-събира, отнася стблг.,  абретен- обрѣтенъ-намерен стблг.  абрит-брити, бръсна, отрязвам стблг.,   ава-овца, *avъcā- овца най-древна форма блг авро-аворъ-явор стблг. агнон- *agnъ-огън най-древна форма блг агриан-огрян, грѣти-грея стблг.,   ада-адъ-ад (жега, горещина) стблг.  адина-адна-една блг.диал.,  адрана-одрина-стая, дом стблг.стчсл.,   ае-вея, духам, вѣiание-веене стблг.,   азан-iазъно -козя кожа стблг.стчсл.,   азду-яздя блг.   аз-аз блг.,   аз-ѧзикъ-език стблг аза-яз, езеро блг.,   азор-яз, езеро блг., езер-карстов извор блг.,   аис, аес-оясвам се, бързам блг.диал.   ак-як, силен, твърд блг. ,   ак-око блг. око-око струс акеле-извор, кълѣти-покълвам,  акервит-очръвити- червя стблг.,   акест-оцѣстити-  правя гладък, чист ст.блг.    акмон-камѣнъ-каменен, камы-камък стблг.   акренза-(по)грѧзнѫти- да потъна, затъна стблг.,   акрис-краище, връх блг.,   акроен-кроен, отрязан блг.,   алапта-лѣпота-красота, хубост стблг.,   алаи-лея, оливам, заливам блг.   албо-*албь, лебедея-белея се блг.,  алда- аладии-лодка стчсл.,   алм-лам-яма, локва блг.диал.,   алс-лѣсъ-лес, горичка стблг ана-на, върху, при блг., анг- ѫгълъ-ъгъл, кривина стблг ант-ѩти-обхвана, обгърна стблг.   апа-вапа-застояла вода стблг.   апрос-вепрь-глиган, дива свиня стблг.   арбат-ерѧбъ-яребица срблг.   арда-*radja-раждам, родя, изтичам от блг.   арг-ярък- светъл блг.    арг-рака – ров ст.блг.,   арей-ярост блг. яра-зарево блг.,   ариак-*arāčь-орач най-древна форма блг.,   арим-алем, първи, начален стблг.,   арол-орел, орьлъ-орел стблг.,   арс-рискати-тичам, бягам стблг.,   арина-ярина, вълна блг.,   арм-ярем, иго, връзване блг.,  арса-роса блг.,   арта-*ārtъ-война (най-древна форма) блг.,   аруб-рубило-нож, ръбя-режа блг.,   арут-рутя, руша блг.,   аса-осил, аsь-ос най-древна форма блг.,   асамос-сом вид риба блг.,   аспиос-*aспьхъ, спѣхъ-бързина стблг. аст-вьсъ-село, селище стблг.,   а(т)-от, из блг., аtъ-от най древна форма блг.,  ат/ад-ити-вървя, движа се ст.блг атарне-търне-тръни блг. диал.,  атес- *атькъ-отец най-древна форма блг.,   атмен-роб, вързан-ѧти-хвана, уловя обгърна стблг.,  атрус-ѩдръ-бърз, ѩти сѧ-устремявам се стблг.,   ату-ято, събрани в едно блг.,   ауза- *jasъ-светлина най-древна форма блг.,   аура-варя, вря, уръ-вря диал. блг.,   аутл-одолѣвати-побеждавам стблг баба-баба блг.,   багра-багра -червен цвят блг.,   баз-бъз- вид дърво блг., балайос-болии-по-голям стблг.,    бара-бара блг.,   бато-бато, по-голям брат блг.   багайос-богъ стблг.,   балзина-блазна-грешка, заблуда стблг.,   балта-балта, балтии-блато стблг.,   барг-брегѫ-пазя, закрилям блг.,   бал-бѣлъ-бял стблг.,   бас-бъскам, светя, сияя блг.диал.,   бебер-бебер, бобър блг.диал.,   бег-бег, бяг блг.,  . берза-бреза блг.,   бела-бела, бяла  берг-брег, бряг блг.,  берм-бреме, тежест, маса блг.   берт- бридъкъ – остър ст.блг.   бретас– остър ст.блг.  бик-бик, едро животно блг.,   био-бия блг.,   бис-бис-без блг.диал.,    бист-быстъ, быти-бъда, пребъдвам стблг.,   бистир-бистър, ясен, светъл блг.,   бистра-бистра, светла блг., (ср.бистър); бит-битие, живот блг.,  блегур-благ, бял, сияен, светъл блг.,   блос-блюш, вид растение (Humulus lupulus)  бои-бои, бойци стблг.,   бок-бокъ-страна на тяло стблг.,   бор-борь-борба стблг.,   бост-бости, бодѫ-бода, пробождам ст.блг.,  бор-боръ, иглолистно растение стблг.,   брен-брана (шип, рог) блг.,   бриза-брица, вид житно растение блг.,   брилон-брити-бръсна стблг брина- брьна- кал стблг.,   братер-братръ-брат стблг.  бриа-вереи -крепост  стчсл.,   бром-бръмна бръмча блг. бруз-бръзъ, бърз стблг.,   брук-бъркам, размесвам блг.   брюнк-брѧцание-звън стблг буаи- боуи -буен, див стблг.   буб-боб блг., буб-боб блг.диал.,  буба-буба блг.,   буд-будя, бдя блг.,   буза-буза, издутина блг.   буно-бунище, купчина блг.,      бурдо-бродъ-плитко място  стблг.,    бури-буря блг., бура бюс-бѣсъ-бяс, ярост стблг.,   вайка-вейка, клонче блг.,     вас-весел, добър блг.,   ве-въ-в, във стблг.,   вед-ведѫ – водя ст.блг.   вез-везѫ - водя, возя стблг.,   ведер-ведър, ясен блг.,   веду-вода, течение, движение блг.  век-век, сила блг вели-велии-голям, велик, едър стблг.,   венз-вѧзати-свързвам, връзвам стблг.,   вен-вѣно-цена, стойност, дар стблг.,   верба-върба блг.,   верз-връзвам блг.,   ветса-вещъ-предмет, нещо, вещ,  стблг.,   вре-връй-връх диал., врьхъ-върх стблг,   врев-врьвъ-връв стблг., вес-вьсъ-село, селище стблг. (виж виса) вир-вир блг., вьръ-водовъртеж, въртоп стблг.,   виса-вьсъ-село, селище стблг.,  висон- вьсьнъ-селски, населен стблг., власт-власть стблг.   влоста-власт, сила, притежание блг.,   вода-вода блг.,  волинт-волѧт, волетина-голям вол блг вонасос-вонящ   блг вреде-врѣдъ-вреда стблг.,   врос-въртящ блг.,   врютос-вьрѣти-вра, варя стблг.,   вурдоп-въртоп, водовъртеж стблг.   вурсия-вършие, върхове на дървета блг.   гава-говети-говея стблг.,   габр-габър, вид дърво блг.   гагула-гага, вид птица  блг.,   гаидр-годен, добър, подходящ блг.,     гал-голям, силен блг.,    гал-гал, тъмен, черен блг. диал,   галаи-галя, обичам блг.диал,   галт- голоть – поледица, лед срблг.,   ганос-гонещ блг.,   гара-гарица-горичка блг.диал.,   гарка- горькъ -горчив, горък, стблг.,   газа-газя блг.,   гаст- gastь-гост (най-древна форма)  гебел-збелвам-светлея блг. диал.,   гелавос-зълва блг.,   гентон- гнетѫ -гнетя,  подтискам стблг.,   гес-гася блг.,   гет-славен, гѫдити-свиря на гъдулка  гиба-гибам, гъна блг.,   гига- гига- кокила блг.,   гиза-гыжа-гижа, млада лоза блг.  гила-жила, вена стблг.,   гина-гънати-карам, гоня стблг.,   гири-жировати-изяждам ст.блг.,   герм-горя, жарава блг.    гоакс-говящ, обвързан, обещан блг.,   гои-гоя, храня  блг.,   гомба- гѫба-гъба,сюнгер ст.блг.,   горд-горд блг гордо-град, ограждение блг.,    грабс-гробище, гробец-малък гроб, яма блг.,  грест-грѧсти-ходя, пътувам, вървя стблг.,  гриво-грив, сив, пъстър блг.,    гурбика-гърбица блг.,    да-дада, дойка, гледачка  блг.,   даб-дъб блг.,      дабе-добре блг., Дабе-българско лично име,   дава-дѣвати-слагам, полагам, дявам стблг.,   дале-даль-далечина, далеко стблг.,    дан-данъ-данък, дар стблг.,   дама-домъ-дом стблг.,   дар-дар блг.,   дард-държа блг.,  дарз-държа блг. (виж дард) дат-дѣти-дявам, поставям (виж дава) да(в)ос-давещ, душащ, давити-душа  стблг две-две блг.,   двера-двьрь-двери, врати стблг.,   дебре-дебре, дебри мн.ч. блг.,  дед-дедо, дядо блг.,   дева-дева, богиня, дивити сѧ-дивя се,    деин-дѣинъ- деен стблг.,   дел-дело блг делк-делкам, дялкам, издълбавам блг.,   ден-дьнъ-ден стблг.,   дерз-дрьзъ-дързък, смел стблг.,    дерн-дърн-буца блгдиал.,   дерт-дърт, раздран, стар, разцепен блг.,   дент-дете  блг   десу-десити-намирам стблг.,   диег-раздьгѫ, раздегѫ,   див-дивити сѧ-дивя се стблг., дивъ-чудо стблг.,   диелина-делен, делян, делянка (вид билка) блг.,   диесема-дивизма, дивизна вид билка блг.,   диза- дзид-зид, дзис-зид, дзидз-зид блгдиал., зидати-зидам, градя стблг.,   дин-дьнъ-ден стблг., (виж ден) динг-дѧгъ – юзда, ремък стблг.,     дитул-детуле-дете блгдиал.,   диупан-жоупанъ-жупан, управител стблг.,   до-до (предлог) блг., до-до  добер-добър блг дод-дъдна, гърмя блгдиал.,   док-доугъ-сила стчсл. дъгъ-силен, здрав стблг.,     дол-дол блг.,   долион-долен, който е на ниско блг.,   долонг-*dlongos-дълъг (най-древна форма),   дон-донце-дъно, доно-пън блгдиал.,   дор-дор-двор, оградено място блгдиал.,   дра-дера, съдирам, съсипвам  блг.,  драв-древен, изтекъл, отминал блг.,   дразд-дрозд, вид птица блг.,   дракол- дрьколъ-тояга, кол ст.блг., дрен-дрѣнъ, дрян, вид дърво стблг.,   дресиа-дреше-дреха блгдиал., друвета-дървета блг., дрѣво-дърво стблг дробион-дребен блг., дроб-дреболия, къшей блг.,   дронг-дроунга-бойна дружина, отряд,     друзи-друзи-приятели, другари стблг., друм-друм, дърма-горичка блгдиал.,     друс-друсам, разтърсвам блг.,     ду-дуя-доя, кърмя диал.,     дуиана- дуене, подухване,   думос-дум-дом блгдиал., дум-дымъ-дим стблг дун- доунѫти-духна стблг.,   дур-  твърдоглав, дурля се-сърдя се,    дур-дур-двор диал дус-дъжд  еб-ѥбати-оплождам стблг. еврос-евър-инат човек диал. едец-iадьцъ-лакомник стблг. едеса-водна едон-воден езар-езеро ездик-ездач езис-еж, таралеж еисен-ясен, светъл еити-видъ-виждане, поглед ентриб- ѫтрь -вътре, ѫ