За протестантския „гей-брак“ в Норвегия, или защо Православието все пак остава единственото християнство Публикувано на 31.01.2017 в Свят

Норвежката протестантска църква прие разпоредба, според която се позволяват църковни бракове между хомосексуалисти. Случаят е много интересен, за да се разбере защо реално единствената истинска църква е Източното православие, и защо всичко друго е модифицирано християнство, според текущата конюктура.

Това нещо в християнството да се признае еднополов брак е абсолютен абсурд. (бел.ред. Българският патриарх Неофит декларира своята подкрепа за инициативата „Мама, татко и деца”,и подкрепи инициатива срещу еднополовите бракове, виж Тук).Забранено е още в Стария завет, т.е. отнася се и до евреите, и до всичко произтичащо от юдаизма (вкл. християнството и исляма). Забрана има и в Новия завет, т.е. за класическите християни. При това става дума за фундаментални разпоредби за добро и зло, за морал и разврат, за „Божие“ наказание. Т.е. ако някакво учение под някаква форма, приеме хомосексуализма, то не може вече да се нарича „християнство“.

Само че работата не е точно така. Във вековете, по конюнктурни причини, отделни течения се отделят от Църквата, именно защото иска да нарушат една или друга разпоредба. Безспорно, най-голямото разделяне е през 1054 между Източното Православие и Католицизма. След него католицизмът по същество се отдалечава от християнството, и причина за това са основно бизнес интереси, както и политическа активност на папата в отделни периоди. Въпреки това, по основните догми, католицизмът все пак си е християнски.

Следва обаче нова вълна на роене, и протестантите се отделят от самите католици. Поводът е благовиден – корупцията в средите на Църквата. Това обаче не прави поетата посока правилна. Протестантите не се отделят от католиците, за да се върнат в Православието. Те тръгват по техен си път, който още повече ги отдалечава от реалното християнство. Винаги има някакви логични и рационални мотиви, но крайният резултат е този – все по-далеч от извора.

По подобен начин са оправдани избивания на индианци, войни, та дори и бизнес практики. И така стигаме до крайния резултат днес – вече някакви протестанти признават дори хомосексуалния брак. Точно както се направиха всички предни компромиси, така и сега. И пак ще обявят това за „християнство“. Така ще се наричат, и ще си вярват, че са такива.

Разбира се, не всички протестанти ще признаят гей-брака. Но той е просто пример за това как с малки стъпки излизаш от една рамка, и макар да си мислиш, че все още си нещо, ти си станал нещо съвсем различно.

Другата дума за „православна“ църква е „ортодоксална“. Т.е. стара, непроменима, консервативна. В Православието нищо не се променя, то си върви през вековете, и обикновено е отделено от политиката и дори от бизнеса. Не че Църквата няма имоти, но нейната дейност е много далеч от бизнеса на Католическата църква, която вече е гигантска корпорация, има дори собствена банка, и инвестира дори в акции на компании, занимаващи се с аборти.

Вероятно много протестанти биха се обидили на подобна констатация. Но това са просто фактите. Православен гей-брак НИКОГА няма да има. Докато норвежците може утре да узаконят и тройни, четворни и всевъзможни други бракове. Няма никаква причина да не бъдем „неолиберални“ християни, и да се мислим за много умни и модерни. / ГН