Дори Агата Кристи в своите криминални романи не е описвала по-заплетена ситуация от тази, която се получи след парламентарните избори в България.

Нито една партия не може да управлява самостоятелно. И в същото време нито една партия не може да влезе в коалиция с друга партия. Защото програмите на 5-те формации в 44-я  парламент са много различни. И защото ЦРУ и Брюксел все още казват кой да победи и кой – не.

Като за начало всички партии обявиха, че няма да се коалират с ДПС. Следователно Доган отпада от едно бъдещо правителство.

За „голяма коалиция“ между ГЕРБ и БСП не си струва да говорим. Соициалистите категорично отказаха! БСП добре разбират, че целият НАРОД е против ГЕРБ и ако сглупят да се коалират с гербаджиите, това ще нанесе изключително тежък удар на партията им. И не се знае дали тя изобщо ще се възстанови от него. А със сигурност това е най-голямото  желание на Борисов и неговите западни либерални господари. Да унищожат веднъж завинаги партията на социалистите, която прегърна националистическата и анти-глобалистка идея, така вредна евро-мафиотското статукво. Затова ГЕРБ неистово се опитват да тласнат ръководството на БСП към подобна „голяма“ коалиция, уж заради интересите на България.

ГЕРБ математически може да направи кабинет с Обединените патриоти, но такава коалиция едва ли ще издържи дълго време. Защото ГЕРБ са либерално-глобалистка партия, която защитава интересите на олигархията – българска и международна, а целта й е да ограничава функциите на държавата за сметка на частната собственост. А патриотите са партия, която се определя като защитник на интересите на народа и на Държавата България. Значи няма как такава коалиция да има обща програма. И в този ред на мисли, ако Обединените патриоти направят правителство с ГЕРБ, на следващите избори, които няма да са много далече, те ще се срутят тотално. Защото симпатизантите им ги пратиха в този парламент, за да изхвърлят ГЕРБ от властта, а не да се коалират с тях.

Много по-голямо съвпадение на посланията и предизборните програми има между БСП и Обединените патриоти. Но пък на тези две партии не им достигат депутати, за да направят стабилен кабинет. Теоретично към такава коалиция би могла да се присъедини партията на Марешки. Но…варненският бизнесмен отсега иска да има министри в новото правителство, а за себе си отрежда ролята на министър-председател. За партия, която е нова и едва е прескочила 4-процентната граница за влизане в Народното събрание, тези претенции са наистина прекомерни, че и нахални. И навеждат хората на определени размишления. Дали Марешки поставя тези условия, за да се пазари с евентуалните си партньори. Или  още отсега намеква, че няма да влезе в коалиция с БСП и ОП, защото там няма кой да го пусне да става премиер. Което значи, че се е разбрал за същото с ГЕРБ ако ги подкрепи. И варненецът ще използва това като предлог, за да не подкрепи коалиция БСП – ОП, която единствена иска да направи нещо добро за България. Защото и двете формации искат да възстановят държавната икономика и енергетика, да се противопоставят енергично на заплахата от Турция. Да не пуснат глобалисткия Щатски проект СЕТА да мине през българския парламент. Да ограничат демографския срив и т.н.

Следователно правителство начело с БСП е възможно. Но дали ще се случи не е ясно, именно заради с нищо неоправданите претенции на Марешки. Макар че от гледна точка на логиката аптекарят би трябвало да влезе в коалиция най-вече с БСП и ОП, защото по време на цялата предизборна кампания той определяше себе си като „народен“ човек, който не зависи от партиите, а иска да помогне на хората в България. Лошото е, че още първите му изявления след изборите влизат в ярко противоречие с онова, което той говореше по време на предизборната си кампания.

И постепенно започва да се натрапва усещането, че Брюксел и американското посолство искат да отстранят БСП и Обединените патриоти от властта. И да я предоставят на тепсия на своя „любимец“ и послушен слуга Борисов.

Точно затова съвсем не е случайно, че именно Бай Х*й заминава днес за Малта, където уж ще участва в конгреса на Европейската народна партия. Защо точно бившият премиер ще ходи на някакъв конгрес и то в най-напрегнатото за страната време, когато партиите трябва да водят интензивни консултации за съставяне на ново българско правителство?

В светлината на изложеното дотук вече можем лесно да се досетим защо вечният премиер Борисов, който се  натиска да стои поне още 50 години на власт, се е разбързал да прегърне своите „приятели“ от Брюксел. Ами защото докато „управляваше“ страната той никога не е бил в състояние да вземе дори едно самостоятелно решение. Защото като премиер на България той доброволно и с радост подари суверенитета на нашата страна на няколко чиновници от Брюксел. Всички знаем дежурната му реплика: „Нека началниците да се разберат, а пък аз съм лесен. Ще изпълнявам онова, което те ми наредят.“

Именно заради този убийствен за родината ни слугинаж, българският народ не иска нито Борисов, нито ГЕРБ в коридорите на властта. Но хитрият банкянски бодигард с помощта на ЦРУ винаги успява да се промъкне през задната врата и в парламента и в правителството.

Въпросът е докога ще успява да го прави? За да си отговорим на този въпрос, на помощ ни идва гениалният английски писател Шекспир, който в своята велика трагедия „Макбет“ казва, че кралят ще бъде непобедим, „дордето Бърнамският лес не тръгне срещу Дънсенейн.“ Тоест, докато НАРОДЪТ не се обедини, за да го свали от престола.

И точно, за да не се обедини народът, от много години в България тече една хитра манипулация. Някой непрекъснато пуска  слухове, че от хората нищо не зависи. Че не трябва да гласуваме, защото така сме щели да легитимираме властта на олигархията. Или че ако гласуват повече хора- това ще донесе повече пари за партиите. И други тем подобни слухове.

Учудващото е, че много хора повярваха на тези партенки. И спряха да гласуват. Защото забравиха основното и най-важно правило на демокрацията. Колкото повече хора излязат да гласуват, толкова по-малък е шансът на дерибеите да напазаруват или фалшифицират вота.

Оправданието на негласуващите е, че няма за кого да гласуват, защото не харесват нито една партия. Да, съгласен съм. И на мен не ми харесва нито една партия. Но… ако чакаме да дойде отнякъде идеалната партия, или народът сам да поеме властта в свои ръце… Тогава ще има да чакаме още 100 години.

Затова пасивността не е изход. Единственият реален  изход е да гласуваме за партия, която ни се струва по-малкото зло. И след изборите да протестираме всички заедно и непрекъснато. Да сме на улиците, докато онези в парламента не започнат да изпълняват волята на народа. Истината е, че трябва да се борим за всяко свое право. И за всяка промяна.

Защото без борба – няма победа! И защото който не се бори – става роб!