Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2017 15:48
Тези, които вместо с чиста вяра и с цялата си душа, не признават несъмнените велики чудеса, извършени от Спасителя и Бога наш, нетленно роден от Владичицата наша Богородица, а с разни мъдрувания ги представят за невъзможни, или ги претълкуват, както им се ще, и упорстват в своето мнение, — анатема». - Константинополският събор от 1084 г.:
Божието възмездие
«Когато беше обновленчеството, и обновленецът, Патриархът Йерусалимски Константин, прие молитвено общение с нашите обновленци, и потвърди обновленческиия лъже-събор, - дойде Великден (1923-та година) и той се спусна в Гроба Господен /стражата турска го провери, да не носи кибрит, и че нищо скрито няма в него/, пуснаха го стражите в Гроба Господен и го заключиха, дадоха му само снопче свещи и нищо друго. И той започн а да се моли. В двенадесет часът, огънят не слезе! Моли се, моли се, а огъня го няма, и край. Турците се ядосаха, извлекоха го от там и го убиха. Разкъсаха го пред очите на всички, като еретик. Започна следствие и узнаха, че той е бил обновленец, имал връзки с московските обновленци, които, като разколници, бяха без благодат. Така, тази година православните не получиха Благодатния Огнън».
Така пише старецът Самсон (Сиверс). Как да разбираме това? Огънят не слязъл? А нали казват, че, когато това се случи, ще настъпи Краят на Света!
А случвало ли се е това, и преди? Оказва се,че се е случвало.
Английският историк Стивън Рансимън пише за гоненията на православните, след превземането на Йерусалима от кръстоносците 1099 година. Факти от хроника на западната църква: «Неудачно започнал първият латински патриарх Арнолд от Шоке: той заповядал да изгонят сектите на еретиците, от принадлежащите им части, от Храма на Гроба Господен, после започнал да мъчи православните монаси, за да научи, къде крият Кръста и другите реликви… След неколко месеца Арнолд бил сменен на престола, от Даймберт от Пиза, който отишъл още по-далече. Той се опитал да изгони всичките местни християни, даже и православните, от Храма на Гроба Господен, и да допуска там, само латинци, и искал изобщо да ги лиши от църковните им сгради в Йерусалим и около него… Но скоро последвало Божие възмездие: - 1101 г. на Велика Събота, не се изпълнило чудото на слизането на Светия огнън, докато не били поканени да участват в този обряд, източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижил да се върнат правата на местните християни…»
И Огоънят пак започнал да слиза, но само по молитвите на православния първойерарх.
Русският игумен Даниил, посетил светите места 1106-1107 години, свидетелства: «Тогава, внезапно и засия светата светлина в Светия Гроб, и от Него блестеше ярко сияние». *(«На Велики Петък, след вечернята, избърсват Гроба Господен, измиват кандилата и ги пълнят с ново, чисто масло… Оставят кандилата не запалени и запечатват Гроба, в два часа през нощта. И гасят всичките лампади и свещи, по всичките църкви в Йерусалим.
В този петък, и аз недостойния, отидох при княза Балдвин (краля Балдуин I) и му се поклоних до земята. Той ме повика при себе си, с любов, и каза: «Какво искаш, руски игумене?» Той (беше) мъж добродетелен, доста смирен, и никак не горд. И аз му казах: «Князе мой, и господарю мой! Моля те, заради Бога и заради руските князе: заповядай, и аз да поставя своя лампада на Гроба Господен, от името на цялата Руска земя!»
Тогава той сериозно и с любов ми разреши да поставя лампада на Гроба Господен, и изпрати с мене, мъж, своя най добър слуга, при иконома на църквата, на светото Възкресение, и при човека, който държеше ключа от Гроба. И ключарът ми отвори светата врата, нареди ми да си сваля обувките, и така, бос, ме въведе, само мене, в Светия Гроб Господен, с кандилото, което носех, и ми каза, да го поставя на Гроба Господен. И аз я поставих, с грешните си ръце, там, където са лежали пречистите крака на Господа нашего Иисуса Христа. Във Велика Събота, в шестия час на деня, пред църковата на Светото Възкресение се безбройно множество народ; жители на тази земя и пришълци от всички страни: и от Вавилон, и от Египет, и от всички крайща на земята. И всички тези хора стоят със незапалени свещи и чакат отварянето на вратата. Чакат и поповете и всички хора, докато дойда князът с дружината; и тогава отварят вратата църковни, и влизат хората в църквата, в теснота и голямо притискане. И всичките тези хора в църквата и извън нея, не говорят нищо друго, освен «Господи помилуй!» И цялото това място гърми от воплите на хората. И ручеи сълзи се проливат от верните хора. И тогава, даже с каменно сърце, човек, се просълзява. Защото всеки се вглежда в себе си, спомня си греховете и си казва: «Нима заради моите грехове, няма да слезе Светата Светлина?» И така стоят всичките верни хора, в сълзи и със съкрушени сърца. И самият княз Балдвин стои със страх и смирение голямо, и руеи чудно текат от него.
Всичките три врати на Гроба бяха запечатани с царски печат. И когато настъпи осмият час на деня, започнаха от горе православните попове и черноризците, и всичките духовни мъже, да пеят вечерня, на Гроба, и пустинници много имаше там… И така всички пееха, а аз стоех и внимателно гледах към вратата на Гроба.
И когато мина деветия час и започнаха да пеят проходната песен «Господу поем», тогава внезапно дойде не голяма градушка от изток и застана над непокритата от горе църква, и заваля не много силен дъжд над Гробом свят, и ни намокри добре нас, стоящихте край Гроба. И тогава внезапно от Гроба Господен засия светлина свята, и излезе блясък страшени светлина от светия Гроб Господен. И тръгна епископ с четирима дякони, и отвори вратата на Гроба, и взе свещ от княза Балдвина, и с нея влезе в Гроба, и първо запали свещта на княза от тази свята светлина.
Светата Светлина не е като земния огън, но свети чодно, необикновено и другояче; пламъкът й е красив, като киновар, и свети съвсем неописуемо.
И така всички хора стоят с горящи свещи, и вопият гръмогласно: «Господи помилуй!» с радост голяма и с веселие. Такава радост не може да има човек, при друг случай, каквато радост бива тогава у всеки християнин, видял святата Светлина Божия.
И си тръгнаха от църквата с горящи свещи и с радост голяма, пазейки всеки своите свещи, да не ги изгаси вятъра. И от тази свята светлина запалват кандилата в своите църкви, и завършват пеенето вечерно, всеки у дома си. Тогава и ние с игумена и с братията тръгнахме към нашия манастир, носейки горящите свещи, и там завършихме вечерното пение, и се разотидохме по килиите си, хвалейки Бога, дал ни на нас недостойните, да видим таз благодат Божия…»)...
Не много отдавна се запознах с Юри Леонидович Вдовиний, бившим сътрудник на Руската Духовна Мисия в Йерусалим. По деликатната тема, за несхожденито на Благодатния Огън той се интересува отдавна. Знаенето на арабски език му помогнало много, да събере от местните жители, трохи от свидетелства, че подобен случай действительно е имало 1923 година. Турците заклали, не само патриара, ни и архиереев, които напълно очевидно не били угодили Богу. И след това клане, да се възстанови йерархията помогнали хиротониита, извършени от епископите на РПЦЗ (Руската Правослвана Църква извън СССР)...
..................
Кратка извадка от: http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_16011/
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69