История за бели мишки, хората, и человеците от тях Публикувано на 29.04.2017 в България

Това е една истинска история в 11 снимки. В китайския град Ханчжоу идва времето да нахранят змията. Вземат 2 бели мишки (оказват се семейна двойка) и ги пускат като меню в терариума – змията да си избере обяда. Змията си избира съпруга. Дотук нищо особено.

Всъщност, точно тогава става необичайното. Съпругата, вместо да се уплаши, да се скрие в най-далечния ъгъл, парализирана от ужас и безпомощност пред безспорното по-силната и явно смъртоносна змия, решава да се бори срещу убиеца на мъжа и.

Започва да цвърчи, да ходи, обикаля, тъпче, блъска, даже хапе змията по главата, колкото и силите стигат. Опитва се да издърпа съпруга от този смъртоносен зелен чорап, който се нахлузва на него. Сражава се до последно, плюла на всички закони на природата, описани в учебниците по поведение на животните.

Историята, за разлика от холивудските бози, свършва драматично, всъщност – по нашите мерки – трагично. Съпругът не е спасен, а съпругата отива за храна на друга змия, в съседния терариум. Прозата на живота. И тогава, докато гледам тези мишки, се замислих. Дори в света на белите мишки има взаимопомощ, саможертва, героизъм, безразсъдна готовност да помогнеш на себеподобния, да се опиташ да го спасиш, дори и пред неминуема и непреодолима страшна сила, и смъртна опасност. Правят, каквото могат, а да става, каквото си ще. А ние? Ние, хората, българите? Дали сме все още готови на подобни неща? Дедите ни са го правили, единици от нас са способни, но обществото като цяло?

Нещо прясно – в момента унищожават Македония, готвят я да я хвърлят в нагорещената тенджера с кипящото олио на гражданската война, на унищожението им като втора българска държава на Балканите.

Какво направихме ние? Какво направиха формално официалните институции, българоезичните медии, какво направиха политици, партии?

Дружно заеха страната на убийците на Македония, на унищожителите на българската част от населението (за мен всички неалбанци там са българи), а СМИ се предоказаха като колониално-послушен СМРАД.

Институциите, политиците, партиите, медиите, даже голямата част от народа ни не можа да направи, дори не посмя да си помисли да направи нещо, което е направила една бяла мишка! В другия край на планетата – в Китай, пред безспорна смъртна опасност, затворена в стените на терариума на Убиеца!

Предадох/ме Македония точно така, както сме я предавали (на външнополитическо и институционално ниво) 2-3 пъти от Освобождението досега!

И искаме от тях да се наричат българи? Не знам…

Колко от нас са все още българи? За какви българи става дума? За българите от старото време, победителите на Дойран?

За българите – последните строители на днешна България, днес – отчаяни и обезумели от безизходица и безпътица пенсионери?

Или за новите българи: „харе Фридман, харе-харе“, всичко англосаксонско, либерално и глобалистично любя, тача, и милея, и на гейпарадите ходя с радост и удоволствие“?

А хора? Колко от нас са все още хора? А человеци? „И създаде Господ Человека по свой образ и подобие…“? Оставете… Бели мишки… ефектът на пеперудата… Завесата пада…

Д-р Пламен Пасков, Фейсбук