09 June 2017 

Автор: Георги Велинов

Вие мили принцеси, които постоянно викате, че няма истински мъже можете ли честно да си признаете колко време отделяте сутрин, за да нарисувате веждите си по-дебели от мустака на последния „истински”, който ви плати екскурзията до Дубай?

Да, онази екскурзия, от която всичките ви снимки са в самотната компания на двете ви фалшиви гърди. Ама пък поне на истинска спирала и пудра случихте, защото да излизаш от морето не просто гримирана, а направо санирана е цяло изкуство.

Вие принцеси сами решихте да се пуснете „под наем”, а накрая казвате, че всички мъже са използвачи. Не е така, просто сме добри бизнес партньори – за вас сме скъпо приключение, а вие нашето поредно евтино забавление.

Но пък не може да се отрече, че сте всеотдайни, влагате толкова много в себе си - хиалурон, ботокс, мигли, коси. То от толкова много красота не ви остана място за душа.

Не забравяйте обаче, че докато гледаме силиконовите усти, които често могат да бъдат объркани с тежка алергична реакция си представяме всичко друго, но не и как възпитавате децата ни.

Вие мили принцеси на 20 години вече изглеждате уморени, в очите ви няма младост, а само креватни стратегии, с които да си осигурите скъп живот по евтин начин.

Лицата ви са изхабени от тежкия грим, под който се опитвате да скриете лекия си живот.

Вие мили принцеси имате хиляди последователи в социалните мрежи, защото профилът ви може да бъде сбъркан с каталог за елитни проститутки. Там демонстрирате скъпия си живот, докато броите лайковете си от квартирата в Студентски град.

Вие не създавате семейства, защото все чакате истинския мъж, а в замяна давате само едно фалшиво тяло.

Накрая си купувате скъпо кученце, което обличате в детски дрехи, кръщавате го по нелеп начин, като Гучи, Версаче или Шанел, но се обръщате към него по още по-нелеп, като „зайче”„бебенце”, „мишленце” „любовче”…

Вие мили принцеси друсате като мъже, пиете като мъже...всъщност за к’во са ви мъже?

Изкуствените ви носове са протъркани от цялата гадория, която изшмърквате в елитните столични дискотеки, опитвайки се да забравите, че часовникът тиктака.

На вас ви остават само още няколко години, за да намерите някой баровец, за когото да се залепите като паразит, защото иначе трябва пак да се върнете на село с дипломата за Международни бизнес отношения от УНСС.