arih.blog.bg...

Генно модифицирани организми или ГМО са продук­ти, създадени първоначално с цел да увеличат земеделските добиви от култури като соя, царевица, ориз, пшеница, домати и други, за да се бори световният глад от една страна, а от друга – да бъдат по-евтини и по-устойчиви на вредители, суша и други природни условия. Правата върху интелектуалната собственост са притежание на фирмата-производител. Земеделците трябва всяка година да купуват посевен материал (в някои случаи и определени пестициди) от притежателите на правата върху генно модифицираните семена, какъвто е случаят с терминаторните растения (безплодни растения, от които не може остане семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт). Това създава монопол на мултинационалните компании, производителки на ГМ семена и на съответните хербицидни препарати. Засее ли се едно поле с генно модифицирани посеви, всички останали посеви след време ще бъдат заразени с продукти на Монсанто (най-големият производител на ГМО и пестициди). От там Монсанто започва процеси срещу всички обикновени хора, чиито растения са били случайно заразени, за кражба на патентовано изделие.

Ядем кучепъпеш, рибодомат и овчеябълка

В САЩ това се случва ежедневно – Монсанто да изнудва и рекетира обикновените фермери. От години се водят процеси за милиони долари, това очаква и нашите фермери. ГМО се разпространяват опасно лесно. През 2000 г. проф. Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурно, че няма как да се зарази с ГМО. Резултатът е поразителен – дивата царевица е генно модифицирана. Изследването на Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико, но следващите изследвания потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.

Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за по-дълъг период от време. Повече основание за безпокойство дават случаите, когато във вида се присажда ген за продукт, отровен за други организми (най-често вредители). Ако нещата не са премислени достатъчно добре, е теоретично възможно продуктът да е опасен за хората, или за стопански или природни видове. На практика обаче тази вероятност е много малка - подобно нещо би било катастрофа не само за конкретната фирма-създател, а и за целия бранш. Затова и стимулите за внимателно премисляне и внимателно изтестване после са много силни. (Което не намалява нуждата да се търсят начини фирмите-създатели на ГМО да бъдат контролирани още по-изкъсо и строго дали работят както трябва.)

Aмериканците консумират генетично модифицирани храни всеки ден. Макар че ГМ доматът бе изтеглен от пазара, милиони декари със соя, царевица, рапица и памук растат с чужди гени. Новите гени позволяват на културите да оцелеят приложението на хербицидите, да се самозащитават, създавайки свои пестициди, или и двете. Докато има само няколко изследвания за безопазността от консумиране на ГМ животни, за вредата от ГМ културите има планини от доказателства и следва да се проведат още тестове. Плъхове хранени с ГМ царевица развили проблеми с деленето на кръвни клетки. Тези хранени със ГМ соя-проблеми с деленето на чернодробните клетки, а дробовете на тези, хранени с рапица стават по-тежки. Прасета, угоявани със ГМ царевица развиват псевдобременност или стерилитет. Крави, хранени с ГМ царевица в Германия, загиват мистериозно. При пилетата, след хранене с ГМ царевица броят на загиналите е 2 пъти повече в сравнение с периоди, когато пилетата се хранят с немодифицирана царевица.

След като ГМ соята навлиза на британския пазар, алергиите към соя скачат с 50%. Без допълнителни тестове не можем да бъдем сигурни дали генетичното инженерство е в основата на проблема, но от друга страна има много начини генетичните промени да водят до обостряне на алергии. Ако соята е обогатена с ген от бразилски бадем, хората, алергични към бадема , ще реагират подобно и на соята. Соята, която се консумира с САЩ, съдържа ген от бактерии. Този ген създава протеин, който никога не е бил част от хранителните продукти на човечеството и може да причини алергии.

Части от този ген са еднакви с тези, причиняващи алергии към домашен прах и скариди. Според препоръките на СЗО, този факт би трябвало да доведе до отхвърляне на ГМ храните. Последователността на гените, внесени в соята, необяснимо се променя след време. Протеина, който се създава в тези условия вероятно е различен от първоначалния и никога не е бил тестван. Възможно е да е алергенен или токсичен. Процесът на прикачване на чужди гени е променил генетичната структура на соята, разбърквайки генетичния и код. Тази мутация може да доведе до различни генетични експресии и дори до появата на потенциално опасен протеин.Най-често срещаният алерген в соята се нарича трипсин инхибитор. ГМ соята съдържа значително по-голямо количество от него в сравнение с органичната.

Единственото изследване върху хора, показва как гена се прикачва към бактериите от чревната флора. Това води до няколко сериозни последствия. На първо място това означава, че бактериите в нашата храносмилателна система, въоръжени с този чужд ген, вероятно ще могат да създадат нов ген вътре в нас. Ако е алергенен или токсичен, може да продължи да ни влияе завинаги, дори да спрем да консумираме ГМ соя.Същото изследване доказва, че активаторът, който учените прикачат към новия ген за да го включат във веригата, също се пренася към бактериите от чревната флора.

Тестовете направени върху активатора показват, че той може случайно да активира и гени на тези бактерии. Това би могло да доведе до свръхпроизводство на алергени, токсини, канцерогени и болестотворни бактерии. Учените също така предполагат, че активаторите може да събудят неактивни вируси кодирани в ДНК и да генерират мутации.За съжаление, генетичниат трансфер не се ограничава само до чревните бактерии.

Предварителни резултати показват, че гени са се прикачили и към органи на плъхове, само след едно хранене с ГМ храна. Това е само част от проблемите, които биха могли да възникнат само около една ГМ култура. Списъкът с други култури и потенциални рискове би могъл да бъде още по-дълъг. Вземете за пример царевицата, обогатена с ген, произвеждаща собствени пестициди. Ние консумираме този пестицид и има много доказателства, че той не е толкова безвреден, колкото биотехнологичните компании биха искали.

Предварителни резултати показват че 39 филипинци, живеещи в близост до царевична ферма, засадена с пестицидна царевица са развили кожни, чревни и дихателни проблеми по време на опрашването и. Кръвни проби показват, че има имунна реакция към пестицида. Само за миг си преставете какво би се случило ако този ген се пренесе в чревната ни флора, буквално превръщайки ни във фабрика за пестициди. ГМ царевицата и повечето ГМ култури се обогатяват с гени, резистентни на антибиотици. ИСМИ, Американската Медицинска Асоциация, СЗО и други световни организации вече са изказали опасенията си, че тези гени биха могли да да се прикачат към патогенни бактерии в храносмилателната ни система. Опасенията им са свързани с вероятната поява на нови, супер болести, които не се влияят от антибиотици.

В своят защита, биотехнологичните компании твърдят, че ДНК се разпада напълно при храносмилането и няма как да се осъществи подобен трансфер. Описаното по-горе изследване върху хора бива публикувано през февруари 2004 и преобръща подобни безпочвени теории.Никой не наблюдава официално последствията от ГМ храните върху хората. Ако тези храни наистина създават здравни проблеми сред американците, може да отнеме години преди истинската причина да бъде открита. Един ясен и смразяващ пример е епидемия от 80те. Появява се нова болест, причинена от добавката Л-тритофан, получена чрез генетична модификация и съдържаща следи от вредни химикали. Болестта убива 100 американци и разболява около 5-10000 други. Единствената причина лекарите да могат да идентифицират болестта е симптоматиката: развива се бързо, остро и е много рядка. Дори тогава за малко да бъде изпусната от окото на лекарите.

Проучванията показват, че колкото повече хората научават за ГМ храните, толкова по-малко им се доверяват. В Европа, Япония и други райони, медиите са много по-честни за опасностите от генетичното модифициране. Съответно, потребителите изискват храните им да не са модифицирани и производителите нямат избор. В САЩ, повечето хора си мислят, че никога не са консумурали ГМ храни (макар че го правят всеки ден). Поради своето нехайство, самодоволните потребители са помогнали най-много на биотехнологичната индустрия. В резултат на това, милиони американци за изложени на риск, като най-уязвими са децата.

Може би публикуваните открития в други части на света ще събудят потребителите и властите, което ще доведе до изтеглянето на ГМ храните от пазара. ГМ храните не са безвредни за хората, тъй като никога не са били тествани за безопасност що се отнася до консумацията им, както и до въздействието им върху околната среда, биоразнообразието, животните и насекомите. Американската система за контрол не изисква предпазарно тестване на ГМ храните. Единственото изискване е властите да бъдат уведомени 90 дни преди появата на нова ГМ храна или култура на пазара.Има сериозни доказателства, че rBGH води до увеличаване на растежен факто IGF-1, който се свързва с развитието на рак у човека. Рекомбиниран животински растежен хормон се инжектира всяка седмица на около 10% от млекодайните крави в САЩ, но млякото е толкова смесено, че всеки, който пие неорганично мляко или консумира такива млечни продукти, консумира високи нива на IGF-1, въпреки че няма изследвания, които да покажат ефектите.

Много от внесените гени са от организми, които хората не консумират, никога не са употребявали или са яли в много малки количества. Този факт би следвало да доведе до множество изследвания от страна на американските власти за да се установи дали тези нови протеини не причиняват алергии или други проблеми, но такива тестове и изследвания не се изискват. Цялото Американско население в момента е обект на мащабен хранителен експеримент без тяхното съгласие и без какъвто и да било начин да разберат дали консумират ГМ храни, тъй като властите не изискват етикитирането на ГМ храните. Всички ние сме опитни зайци без дори да подозираме.

Какво е Монсанто? Кои са тези хора? Освен, че са тези, които искат да прокарат ГМО в България. Някои от коментиращите по-предните постове в блога ми бяха на мнение, че въпросните не биха имали полза от това да продават вредни храни – нали така сами ще си изгубят клиентите. Както ще видите от историята им, не им е за първи път да произвеждат продукция със съмнително въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда. Дали това са хората, на които ще поверите да ви изхранват оттук насетне – оставям на вас да решите.
2010г.

,, Николай Черкезов от БСП не е Николай Черкезов - представителят за България на американската компания "Монсанто", която е най-големият производител на генномодифицирани семена в света. Това обяви соцлидерът Сергей Станишев”

,, Депутати отхвърлиха предложението да се забрани разпространението на ГМО храни в и около здравни заведения и студентски столове”

Нетна печалба в размер на $ 2.1 млрд. и рекордни продажби в размер на $ 11.7 млрд. е реализирал за 2009 година най-големият играч на пазара на генно-модифицирани организми /ГМО/ Monsanto. В България бизнесът на корпорацията също е намерил благодатна почва за развитие. Монсанто България отчита двоен ръст на продажбите спрямо 2008 година на фона на свиващия се пазар на царевични семена, а хибридът маслодайна рапица Ексагон е най-използваният у нас. Това каза представителят на Монсанто в България Николай Черкезов снощи в предаването ИконоМикс по Дарик. Той очаква бизнесът на компанията с конвенционални семена да расте, без оглед на 5-годишния мораториум върху ГМО у нас. 

Компанията Монсанто е създадена през 1901 г. Първият продукт на компанията е изкуственият подсладител захарин. През 20-те години на ХХ век Монсанто се разраства и започва да произвежда основни индустриални химикали. По време на Втората световна война Монсанто подпомага научни изследвания върху урана за Проект Манхатън, които допринасят за създаването на атомната бомба. Монсанто продължава да разработва ядрена апаратура за американското правителство до края на 80-те години. Още през 40-те Монсанто става водещ производител на синтетични влакна и пластмаси, включително и полистирен – който е на пето място в списъка на американската Агенция за опазване на околната среда (АООС) на химикали, чието производство води до изцяло опасни отпадъци. От 40-те насам Монсанто е една от десетте най-големи американски компании в химическата промишленост.

След Втората световна война Монсанто става първенец в използването на химически пестициди в селското стопанство. Нейните по-важни агрохимически продукти включват хербицидите 2, 4, 5-T, DDT, Lasso и Agent Orange, който е широко използван като дефолиант от американското правителство по време на Виетнамската война и за който по-късно е доказано, че е  силно канцерогенен Agent Orange, произвеждан от Монсанто има нива на диоксини много по-високи от тези на произвеждания от компанията Dow Chemicals – другият основен снабдител на Agent Orange за Виетнам. Това прави Монсанто основен защитник на хербицида в съдебното дело от ветераните от Виетнамската война в САЩ, които били изправени пред огромен брой симптоми на инвалидност поради излагане на Agent Orange. Вътрешните записи на Монсанто показват, че от Монсанто са знаели за проблемите, до които води заразяването с диоксини от Agent Orange, когато са го продавали на американското правителство за използването му във Виетнам.

Agent Orange заразява повече от 3 милиона цивилни и военни и около 500 000 виетнамски деца са били родени с деформации, породени от използването на Agent Orange. Това води до исканията Монсанто да се се подведе под отговорност за военни престъпления. Не са изплатени никакви компенсации на цивилните виетнамци, въпреки че са изплатени някакви обезщетения на американските ветерани. Според Уилиям Санджур, ръководител на отдела за токсични отпадъци към АООС, „на хиляди ветерани са отказани помощи“, защото „изследвания в Монсанто показват, че диоксинът (този, намерен в Agent Orange) не е канцерогенен за хората“. Колеги от АООС откриват, че от Монсанто са фалшифицирали данните от своите изследвания. Санджур казва: „Ако изследванията бяха проведени правилно, те щяха да стигнат до точно обратния резултат“.

Монсанто вече са успели да прехвърлят старото ядро на бизнеса си в нова компания, наречена Solutia.

Биотехнологичните семена и елементи на Монсанто (включително и лицензираните от други компании) отговарят за почти 90% от земята, отдадена за генномодифицирани семена през 2007 г. Днес повече от 80% от земята отдадена за ГМ култури притежава поне един генетичен елемент на толерантност към хербициди. Хербицидите са една трета от световния пазар за пестициди. Семената на Монсанто, резистентни към глифосат (Раундъп Реди) са на върха на биотехнологичната сцена от повече от десетилетие – създавайки почти монопол за Раундъп хербицида на компанията – който в момента е без патент. Раундъп е най-продаваният пестицид в света и е спомогнал за превръщането на Монсанто в петата в света агрохимическа компания.

Концентрираната корпоративна власт вдига цените за фермерите и потребителите. Цената на дребно за Раундъп се е повишила от само 32 долара за галон през декември 2006 г. до 45 долара за галон само година по-късно и до 75 долара за галон през юни 2008 г. – скок от 134% за по-малко от две години. Понеже генните технологии могат да бъдат патентовани, те

още повече усилват корпоративната сила

– до 2000 г. пет компании за пестициди, включително и Монсанто, контролират 70% от всички патенти за селскостопанска биотехнология. И тази концентрация също повишава цените. Според Кийт Мъд от американска организация за конкурентни пазари (ОКП) „Липсата на конкурентност и иновации на пазара смалява избора на фермерите и позволява на Монсанто да вдига цените“.

На среща през юли 2008 г. от Монсанто обявяват, че планират да вдигнат средните цени за някои от видовете генномодифицирана царевица на компанията с 35%. Фред Стоукс от ОКП описва последствията за фермерите: „Увеличаване на цената със 100 долара е огромно пресушаване на селските райони в Америка. Да кажем, че фермер от Айова, който обработва 1000 акра от скъпите видове царевица през следващата година. Крайната повишена цена е повече от 40 000 долара. И въпреки това няма научна основа, която да оправдае този скок в цените. Как може да позволяваме на компаниите да им се размине за това?“ Това, което се прави с царевицата, се прави и с други генномодифицирани култури. Средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% само за две години – от 2006 г. до 2008 г. – от 32.30 долара до 49.23 долара за един акър.

Патентоването възпрепятства обществените изследвания и не зачита правата на фермерите да запазват и разменят семена

Монсанто отделя годишен бюджет от 10 милиона долара, за да тормози, заплашва, съди и в някои случаи да докарва до фалит американски фермери, набедени за неправилно използване на патентованите семена.
Скорошните повишения в цените заемат място в контекста на глобалната хранителна криза, маркирана от рязка инфлация в цените на храните, което изостря крайните бедност и глад и нарастващото социално напрежение. Световната банка приписва 75% от вината за инфлацията на цената на храните на „биогоривата“, а Монсанто е в центъра на лобито за „биогорива“, и по-точно лобито за царевичен етанол.

Монсанто е обвинена в принос към и в облага от хранителната криза

докато едновременно с това я използва като рекламна платформа за промотиране на ГМ културите като решение на кризата.
През 2008 г. президентът на общото събрание на ООН осъди корпоративните спекулации:
„Основната цел на храната, която е да изхранва хората, е била подчинена на икономически цели на няколко мултинационални корпорации, които монополизират всички аспекти на производството на храна, от семената до дистрибуторските вериги, и те са били основните облагодетелствани от световната криза. Един поглед върху фигурите от 2007 г., когато започна хранителната криза, показва че корпорации като Монсанто и Каргил, които контролират пазара на зърнените култури, имат увеличение в приходите от съответно 45% и 60%.“

Как ни унищожават I - Химиотрасетата

Как ни унищожават III - Шистов газ