НОВ ПРОЧИТ НА НАДПИСА ОТ ЛЕМНОСКАТА СТЕЛА

 Днес остров Лемнос принадлежи на гърците, но в дълбока древност е бил дом на нашите предци. Страбон смята, че траките синти са най-ранните обитатели на острова –[1] Strab.VII, fr.45 (a). Действително, легендите разказват, че тук синтите намират захвърления от Зевс бог Хефест и се грижат за него [2] Hom. Il. 1.591-594. Цитирайки Хекатей, Стефан Византийски споделя, че названието на острова е вдъхновено от името (едно от имената) на Великата богиня [3] St.Ethn. c.413.

Карта на Егейско море, създател NormanEinstein, January 12, 2006. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Aegean_Sea_map.png

 Според Херодот на Лемнос са живели и (тракийските роднини) пеласгите,  които Отан-пълководецът на Дарий I успява да покори в края на VI век пр. Христа [4] Her.V.26. Персите налагат своята власт, но не подлагат населението на тормоз и грабеж. Бедите идват с намесата на Милтиад, който прогонва персийската войска, но също така и местните обитатели пеласгите, като в последствие създава колония на Атина- Her.VI. 140.

 В далечното минало, на територията на острова е имало три значителни селища. Най-стария известен град носи същото име както и острова – Лемнос [2] Hom. Il. 14.230. По-късни автори Херодот и Плиний Стари съобщават за Мирина и Хефестия [4] Her.VI.140, [5] -Plin.IV.73.

 До края на XIX век, учените разполагат с малко данни относно езика на коренното население. Лингвистите осъзнават добре, че названията Лемнос, Мирина, Хефестия не могат да бъдат обяснение с помоща на гръцки, но тази информация не бе достатъчна, за да се създаде ясен облик на речта на синтите и техните роднини пеласгите.

 Промяна настъпи с откриването на един забележителен надпис – така наречената Лемноска стела. През 1885 г., недалеч от село Каминия  френските учени G.Cousin и F.Rurrbach намират интересен погребален паметник -масивна плоча:  94x52 см, като дебелината е 14 см. На древния артефакт е изобразен мъж държащ копие и щит (най-вероятно портрет на починалия). Текстът е изсечен предимно на лицевата част на паметника, но също така и върху тясната страна на плочатa [6] (D.B. Buchanan, The Decipherment of a Sepulchral Inscription from the Island of Lemnos, с.105).

Въз основа на приликите с някои гръцки азбуки, учените решават, че епиграфския паметник е от VI век пр. Христа. Всъщност, по-късна датировка няма как да се даде по простата причина, че Милтиад прогонва повечето от местните хора някъде към 510 г.пр. пр.Христа. Изследователите приели датировка на надписа- VI век пр. Христа не са се замислили относно няколко съществени неща. Няма никаква логика местните хора да приемат азбука от гърците, които ги прогонват от родните им места. За да се приеме и наложи една писменост се иска както доста време на съвместно съжителство, така и приятелски отношения, а в случая нито едно от тези условия не е изпълнено.

 Не трябва да забравяме и нещо друго, което е от голяма важност. Според Диодор Сицилийски [7] Diod.Sic.III.67, Алкидамант [8] с. 465 и др. стари автори, траките и пеласгите са разполагали с писменост доста преди гърците. В такъв случай, датировката VI век пр. Христа, въз основа на паралели с гръцката азбука от този период е неубедителна. Надписът намерен край лемноското селище Каминия, може да е от VIII, IX, или дори X век пр.Христа, като особения вид азбука да е зает по-късно от гърците, които са колонизирали острова през VI век пр. Христа и са намерили там писмените паметници на дедите ни.  

 Дълго време се считаше, че лемноския език е етруски, или поне сроден на него. Някои учени се уповават на сведението на Тукидид относно това, че острова е обитаван от тирсени (така гърците назовават етруските) [9] Thuc.IV.109. Старият автор обаче добавя още нещо, което повечето лингвисти и историци пренебрегват, а именно това, че въпросните тирсени са от същия произход както и пеласгите. Навярно Тукикид е гледал на тирсените като на пеласги защото те са били приети от дълго време в пеласгийското общество и дори са говорили пеласгийски език.   

 Споменат е още един важен детайл – тези пеласгийски тирсени са обитавали освен Лемнос също и полуостров Халкидика [9] Thuc.IV.109. Азбуката от интересуващият ни надпис показва прилики с халкидийската – още едно повърждение на виждането, че жителите на Лемнос са имали своя писменост и не само не за заемали азбука от дошлите през VI век пр. Христа гърци, а е точно обратното, гърците са взаимствали буквите от дедите ни.

 Благодарение на сведенията на Омир, Страбон и Тукидид можем да отсъдим, че в дълбока древност населението на острова където е намерен мистериозния напис е било смесено. Сред трако-пеласгите е имало хора, които или са говорели етруски език, или поне някакво сродно наречие. От това следва, че в надписа ще срещнем както етруски, така също трако-пеласгийски думи.

 Нека обърнем внимание на древния паметник. Текстът е написан в стил бустрофедон, т.е. посоката на четене на един ред е отляво надясно, а на следващия ред е от дясно наляво. Буквите са сравнително ясни, липсата на  B/Б, Γ/Г, Δ/Д, е индикация, че тяхната функция е поета от В, К, Т.

 На плочата няма маркировка, която да обозначава началото на текста и поради това различни изследователи предлагат различно разполагане на фразите. Според Вл. Георгиев надписа започва с Ванал Асиал – името на покойника. Нашият учен сравнява с етруските имена Венал, Венел, Аси [10] с.252, но е пропуснал тракийските Венил и Асий. Първото - Bενῖλος/Венил е споменато от Прокопий Цезарийски [11]  Proc.VIII. 9.5,  второто име намираме в Илиада - Ἄσιος/Асий [2] Hom. II.837.

 Правейки опит за разчитане на текста, Георгиев успява да изолира два топонима – Мирина (в склонен вид - Моринаил) и Фокея (в надписа -Фоке) [10] с.252. С това съм напълно съгласен понеже на Лемнос има град Мирина, а разположения в западна Мала Азия Фокея не е далеч от острова, на който е намерен писмения паметник.  

 Началния фрагмент от надписа има следното четене ВАНАЛ АСИАЛ СЕРОНАИ МОРИНАИЛ. Както бе отбелязано, Ванал Асиал е името на починалия. Серонаи е титла, отговаряща на пеласгийската серен-цар, владетел, водач. За нея споменава Фредерик Ваудхойзен [12] Waud.c.96. Сродна е също лидийската серли-владетел, водач [13], връзка с титлата показва и тракийското лично име, а и топоним Сарпедон.

 Моринаил означава – на Морина. В такъв случай получаваме – Ванал син на Асий, владетел на Морина.

 Вторият ред съдържа две думи – АКЕР ТАВАРИСИО. 

 На акер придавам значение изгорен, кремиран. Връзка показват санскритската дума krsna-черен, тракийската, т.е. дрeвнобългарската кер-чер, черен, стблг. очрьнѣти, *акeрнѣти-овъглявам, правя черен.   да се отбележи, че при повечето от погребенията от така наречения тирсенски (етруски) некропол от територията на Лемнос е приложено трупоизгаряне. За това споменава проф. Della Seta (цитиран от E.Heffner) [14] (Archaeological news, E.Heffner, J.A.M. and E.P.B., American Journal of Archaeology, Vol. 31, № 1, Jan.-Mar. 1927, p. 123).

 Таварисио означава гроб според S.P.Cortsen, който прави сравнение с етруската дума thaura/таура [15] c.6-7. Сродни са гръцката дума (пеласгийска заемка) τάφρος-ров, изкоп, а и литовската dauburỹs-падина, овраг, дол. Смятам, че тълкуването на таварисио като гроб е правилно, но трябва да се добавят няколко неща. Най-вероятно четенето на таварисио е дабарисио, като сродна дума е тракийската дебре-дебри, дълбоки места, изкоп.

 За трети фрагмент можем да приемем думата ЗИВАИ. Според Кортсен, Бонфанте и др. тя отговаря на етруската ziva-живя, живелият, този, който е напуснал живота, т.е. покойник. ЗИВАИ е отглаголно съществително. Тракийската ономастика предлага личното име Zia/*Zi(v)a, което отговаря на българското лично име Жива.

До тук можем да изолираме и изтълкуваме следния текст: Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.

 Следващият фрагмент се състои от три думи – ХОЛАЕСИ НАФОТ ЗИАЗИ. Според акад. Георгиев ХОЛАЕСИ отговаря на хетския глагол hula/хула-война [11]. Тя от своя страна е сродна на българската дума хула-обида, нападка, вик. ХОЛАЕСИ означава буквално хулеше, воюваше. Тракийската ономастика предлага имената Uliaris/Улиар [16] Proc. L.B.III.xix.23, Ulimuth/Улимут [17] Proc.L.B.VI.xiii.14-15.

 За втората дума НАФОТ, Кортсен смята, че се касае за название за син, потомък [15], с 8, с това съм напълно съгласен. НАФОТ показва връзка с лит. nepuotis-внук, санскр. napat-внук, стблг.стчсл. нетии (*neptii?)-роднина, племенник. 

 Най-близка е етруската nefts, nefs-внук, но имайки предвид индоевропеския й характер, то тя по-скоро е трако-пеласгийска заемка. Възможно обаче nefts, nefs-внук, да е попаднала в етруския чрез латинско посредничество, Джулиано и Лариса Бонфанте  смятат, че nefts, nefs, идва от латинската nepos [18] c.111.

 ЗИАЗИ е лично име, най-вероятно на дядото на починалия. ХОЛАЕСИ НАФОТ ЗИАЗИ може да се изтълкува като Воюваше потомъкът на Зиази.

 Под този израз срещаме МАРАС МАВ. Първата дума притежава значение много, голям, извънредно, сродна е тракийската МАР-голям, срещаща се в селищното име (В)исмар – голямо селище. МАВ може да се преведе като слава, сродна е тракийската дума МАЛВА-мълва, слава (1)*.

 Hа паметника МАВ е представена в синкопиран вид, т.е. пропусната е буква Л – МА(Л)В. В етруския език срещаме подобна дума, това е muluvanike-той посвети [18] c.140. Израза МАРАС МАВ означава голяма слава, с голяма слава.

 Текстът започва за придобива ясен вид:  Ванал син на Асий е този, който е изгорен в гроба. Воюваше славно потомъкът на Зиази.

 Следва много интересен фрагмент, за който се смята, че е обозначение за възрастта на покойника СИАЛХВЕИС АВИС. Това е първия израз, който може да се дефинира като етруски. Cпоред Якоб Леер, СИ-АЛ-ХВИС  е  60 години [19] c.589. Лариса и Джулияно Бонфанте смятат, че правилното е 40 години [18] c.62. От друга страна, акад. Владимир Георгиев прави опит да изтълкува СИАЛ ХВЕИС чрез хетски език, като смята, че СИАЛ идва от хет. СИЯ-показвам, а ХВЕС, ХВИС притежава значение живот, т.е. показа се в живота, изяви се в живота (?) [10] c.254.
 

Понеже нямаме възможност да сравним с други подобни паметници от региона, е трудно да се определи дали се касае за етруска формула – указване на възрастта на починалия, или пък е нещо съвсем друго. За момента нека да приемем, че израза е обясним на етруски език. Етруската дума за година е avil/авил, на надписа срещаме АВИС, което може да е множествено число на avil/авил, но отново с пропусната буква Л –АВИ(Л)С, както е и при МА(Л)B.

 Последния израз от лицевата страна на плочата съдържа две думи – ЕВИСТО СЕРОНАИТ. На ЕВИСТО може да се даде значение вещ, мъдър, докато СЕРОНАИТ  показва връзка със спомената по-горе СЕРОНАИ-владетел и най-вероятно означава – властва, той властва.

Пълният текст от лицето на плочата може да се преведе като: Ванал син на Асий, владетел на Морина е мъртвеца изгорен в гроба. Воюваше славно потомъкът на Зиази, живя 40 (60) години и властва мъдро.

 На тясната страна на плочата буквите показват различия във формите. О, Ф, Т, са представени по друг начин, а това е индикация, че втория надпис е създаден от друг човек. Възможно е второто посвещение е направено по-късно при особен ритуал за оказване на почит на покойника.

 Първият ред от тясната страна на плочата е доста дълъг:

 ХОЛАЕСИ ФОКИСИАЛЕ СЕРОНАИТ ЕВИСТО ТОВЕРОНА
 

ХОЛАЕСИ означава той воюваше (според Вл.Георгиев). 

ФОКИСИАЛЕ притежава значение с фокейците, жителите на Фокея (според Вл.Георгиев). 

СЕРОНИАИТ е позната от по-горе, смисъла е властва.

 ЕВИСТО също се среща по-горе, като превода е вещо, мъдро.

 ТОВЕРОНА е интересна дума, тя може да се раздели на две части – ТОВЕР и ОНА. Четенето на ТОВЕР е по-скоро ДОБЕР, като най-добър кандидат за тълкуването е трак. добер-добър (2)*. Що се касае до ОНА, най-добрия кандидат е отново трак. ОН-той, от Ситовския надпис. Това местоимение отговаря точно на стблг. онъ-той,този.

 ХОЛАЕСИ ФОКИСИАЛЕ СЕРОНАИТ ЕВИСТО ТОВЕР ОНА има значение – Воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре той. В друг словоред – Той воюваше с фокейците и властваше мъдро.

 На средния ред виждаме: РОМ ХАРАЛИО ЗИВАИ ЕПТЕСИО АРАИ ТИС ФОКЕ

 ХАРАЛИО бива тълкувана от акад. Георгиев като орел, [10] с.254 сродна етруска дума е arac/арак-сокол, орел, а и тракийската, т.е. древнобългарската арол-орел.

 ЗИВАИ означава живелия, починалия, мъртвеца, сродна етруска дума е ziva-живелия, покойник. Идентична на нея е тракийската ziva, срещаща се в личното име Zi(v)a-жива.

 ЕПТЕСИО е името на тракийската богиня Епта в склонен вид – на Епта, принадлежащ на Епта. Подобно склоняване срещаме в микенските документи от второ хилядолетие пр.Христа – ОДУРОВИЙО = на Одрис.

 АРАИ може да се преведе като движа се, втурвам се, руша. Коренът (х)ар имащ значение бързина, движение, се среща в името на вливащата се в Дунава река Арар/Ἄραρος [4] Her.IV.48. Сродни думи са хърв. харати-руша, грабя, стблг.орити,* арити-руша, гоня, връзка показва и етр.ar, er/ар, ep-движа.

 ТИС изпълнява ролята на предлог – срещу, към, сродни са стблг. ть, та-това, фриг. та-това и етр. та-това, тази, този.

 ФОКЕ  е топонимa Фокея – гръцки град в Западна Мала Азия. Не е изключено обаче и да става дума за намиращата се в Централна Гърция област Фокида.

 Преводът е следния – Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея.

 Ако приемем, че изразите СИВАИ, СИАЛХВЕИС, АВИС  са етруски, то последния ред създава трудности при тълкуването поради повторението на АВИС, а и неясното значение на последната дума:

 ЗИВАИ АВИС СИАЛХВЕИС МАРАСМ АВИС АОМАИ

 ЗИВАИ означава живелия, АВИС е етр. дума за години, СИАЛХВЕИС  е 40 (60).

МАРАСМ е несъмнено съкратената форма на МАРАС МА(Л)В-с голяма слава, славно.

Предпоследната дума АВИС би трябвало да е години, но какво означава АОМАИ е трудно да се определи. Може да е особен израз на древното лемноско население, който да съотвества на срещащото се в гръцките погребални паметници χαιρε-сбогом!

 В такъв случай, тълкуването на последния ред е -Живелият години 40 (60) славни години...сбогом, почивай в мир (?).

 Възможно е и друго тълкуване за АОМАИ. Не е изключено особената дума да има връзка с гр. ἀΐω-виждам, чувам, която според Хялмар Фриск е сродна на санскр. aviş-явен, видим, стчсл.стблг. iавѣ-явно, открито, а и също и с оумъ-ум, притежаваща древна форма * aumo [21] Frisk c.48-49. Ако приемем, че АОМАИ означава явно, открито, то в надписа значението може да е – нека се вижда, нека се знае, нека се помни!

Ето и тълкуването на целия текст:

Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.

Воюваше преславно потомъкът на Зиази. Живя 40 (60) години и властва мъдро.

Той воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре. Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея. Положения тук покойник живя славно 40 (60) години, сбогом, почивай в мир! (нека се знае, нека се помни!).

Макар на надписа да се срещат изрази като сиалхвеис, авис, сиваи, езика на старите лемносци не е етруски. Особените, нетракийски елементи само показват, че населението на Лемнос е било смесено, като това е оказало влияние върху езика.

Нека обърнем внимание на някои подробности. Имената Ванал, Асий, Епта, Зиази са тракийски. Докато първите две са носени от обикновени хора, третото е теоним – название на божество. Четвъртото име е от голяма важност за нас защото прилича поразително на Зиези – родоначалника на българите според анонимния римски хронограф от IV век – Ziezi ex quo Vulgares. От тракийската ономастика са познати имената Ζειζις, Ζισις, Ζειζας, Ζισσις… [22] c.178.

Морина – родното място на Ванал също е интересно название. То е сродно на тракийското племенно име морисени, а и на топонима Марене. Всички те се обясняват с думата море. В надписа названието Морина е представено в склонен вид – Моринаил. Тази форма днес е непозната за езика ни,  среща се в хетския където тата означава тате, баща, а татал е бащин. Граматическата особеност се среща и в етруския където rasnal/раснал означава на расените (собственото име на етруските).

Дали подобнa граматическа особеност е съществувалa и в речта на далечните ни предци, като в последствие е изпаднала, на този момент е невъзможно да определим.  Ако бъдат открити други наши древни писмени паметници и имаме база за сравнение, вече ще знаем как точно стоят нещата.

Има още нещо, което трябва да се спомене, това са трако-етруските паралели, близки думи, които се срещат в надписа от Лемноската стела:

Etr.an-той, тя, то-Thr.on-той, този, онъ-той, този.

Etr.ar, er- Thr.ar-орити*арити-руша, развижвам.

Etr.Asi – Thr.Asios - имена със значение бърз, яздещ, сродни са на блг. Яздул.

Etr. arac- Thr.aral-орел.

Etr. Venel-Thr.Venil – имена сродни на блг. Вене, идващо от вѣно-цена.

Etr. ziva-Thr.ziva-живa.

Etr. maru- Thr.mar-мѣръ-велик, голям.

Etr. muluva- Thr.malva-мълва, слава.

Etr. ta- Thr.ta-тъ, та-тази, това.

Etr. thaura- Thr.debre-дебри, дълбочина, яма.

Приликите са доста и със сигурност се дължат на влиянието на дедите ни над етруските, защото етруския език не е индоевропейски и всички индоевропейски думи в него са заемки. Не бива да забравяме и това, че в Етрурия се срещат тракийски топоними и хидроними като Агила, Алма, Алсиум, Вулки, Перусия, Пирги, Руселе, Хеба. Освен това ние разполагаме със сведенията на Страбон [23] XII.3.25, Плиний [5] Plin. VII.193 и Плутарх [20] Plut.Rom.I.1, относно доминантната роля на трако-пеласгите на Апенините.  На тях се приписва не само основаването на Агила, но и на Рим.

Въпреки, че като цяло надписа може да се счита за разчетен, все още има въпроси, на които трябва да се отговори:

1.Каква е причината за добрите отношения на етруски и трако-пеласги на Балканите и Апенините?

2.В коя епоха започва съвместното съжителство на етруски и трако-пеласги?

3.Възможно ли е, това, което днес се дефинира като граматическа особеност на етруския и хетския език, реално да е било особеност и на древната реч на дедите ни, но в последствие да е излязло от употреба?

4.Дали само нашите деди са въвели индоевропейските елемент в етруския, или други, сродни на предците ни народи също са изиграли важна роля?

 Бъдещи проучвания ще покажат как точно стоят нещата. Отговорите няма да дойдат скоро, но днес поне разполагаме с едно важно свидетелство относно способността на дедите ни да повлияват други народи. Понастоящем етруските са считани за учители на римляните. Оказва се обаче, че самия народ на Тарквиний Горди е имал учители, които са дошли от нашите земи. За пореден път става ясно, че дедите ни не само са били боговете на бойното поле, но също са пръскали щедро искрата на познанието.

Знаейки това не бива да се свиваме и да се кланяме на чужденци. Това ще е позор за нашите предци, чиито дарби са кодирани в гените ни. Дадена ни е сила, за да можем сами да ковем свое бъдеще, за себе си и за децата си. Тази сила трябва да се използва и то  стопроцентово. Злато може да бъде откраднато и отнесено надалеч, къщи могат да бъдат разрушени, но това, което е в кръвта ни, никой не може да ни го отнеме. Това е нашето истинско богатство, което е и гаранция за просъществуването ни като народ. 

 Използвана литература и пояснения:

  1. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

2. Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;

3.Stephani Byzantii Ethnicorum ex recensione Augusti Mainekii, Tomus prior, Impensis G.Erimeri, Berolini, MDCCCXLIX;

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

6.D.B. Buchanan, The Decipherment of a Sepulchral Inscription from the Island of Lemnos, The Epigraphic Society of Occasional Paper, Vol.24;

7.Diodorus Siculus published in Vol. II of Loeb Classical Library Edition 1935

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

8. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

9. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981;

11.Procopius, History of the wars, Books VII. 36 and VIII (Gothic War), trasnl. H.B.Dewing, TH