ИДВА ЛИ КРАЙ НА ВОЙНАТА МЕЖДУ “АВТОХТОНЦИ” И “ДОШЛЯЦИ“?

Ще ви призная, че не обичам определенията “автохтонци” и "дошляци". И двете са както обидни, така и неточни. За първото, най-правилното наименование е – поддръжници на виждането за местните корени на българския народ. Вместо дошляци може да се каже – поддръжници на виждането за азиатския произход на старите българи.

Колкото и странно да звучи, сред приятелите ми има представители и на двете виждания. Макар идеите ни да са различни, ние все пак намираме общ език поради това, че храним уважение един към друг. 
Хубаво би било това отношение да се принесе и извън приятелския ми кръг. Все пак, грехота е българи да се изказват негативно за други българи, имаме си достатъчно врагове, излишно е да създаваме нови.

Направило ми е впечатление, че когато опоненти се срещнат на живо и покажат културно държание, дори и да не се стигне до консенсус, все пак беседата е от полза. Неотдавна имах едно интересно преживяване. Срещнах възрастен преподавател по история и проведох кратък разговор с него. Човекът беше спокоен и културен, оказа се, че чете блога ми редовно, макар да не споделя моите виждания. Седнахме в едно кафене и той усмихнато започна да ме разпитва къде съм учил, какво съм учил, с каква библиотека разполагам? Бях запитан и защо на всяка цена искам да изкарам траките предци на българския народ?

Обясних на събеседника си, че съм подготвен от професионалисти, които са съвестни  хора c прогресивно мислене, а и имам достъп до големите библиотеки на Западна Европа. Понеже владея няколко езика, мога да ползвам голямо количество специализирана литература.

Когато научи това, старият преподавател възкликна – Но в случай, че сте получил знанията си от професионалист, как можете да си затваряте очите за това, че аспаруховите българи нееднократно са наричани хуни, или хуногондури? Не само Теофан и Никифор правят това, но и по-ранния Прокопий от Цезарея. В събитията, за които Йордан разказва се споменават българи, а като пише за същите събития, Прокопий изрично е записал хуни, не траки, не беси, не одриси.

Отъждествяването на старите българи с хуните изобщо не може да се оспори, но не е и нужно. Самите хуни са наричани ту кимерии, ту скити, ту масагети. От своя страна кимериите са отъждествени с траките трери, а за името им определени езиковеди смятат, че е тракийско. Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а за масагетите Йордан твърди, че са клон на гетите. Когато представих тези данни на събеседника си той леко се сепна – Та това са архаизации г-н Серафимов, трябвало е да Ви обяснят тези неща. Често един нов народ бива наричан с името на друг, по-стар народ живял по същите места.

Вярно е, че архаизацията е познато явление, унгарците са наричани панонци, въпреки, че нямат нищо с панонците, но с хуните нещата стоят различно. Материалната култура на хуните – техните свещени котли, керамика, върхове на стрели, копия и т.н. не се появяват спонтанно на Балканите през III-IV век, а са типични за  материалната култура на Добруджа, Трансилвания и Черноморските степи от времето на Желязната епоха.

Описаните от Йордан погребални обреди на хуните, са същите като на скитите и траките от времето на Херодот. Голяма част от хунските имена притежават тракийски паралели. В такъв случай, просто няма как да става дума за архаизация. Щом материалната култура, погребалните обреди и т.н. на хуните са като на траките и скитите, то следва, че хуни не е име на азиатци дошли от Сибир, а на древен балкански народ.

Събеседникът ми въздъхна и каза – Ама Вие сигурен ли сте в това, което казвате? Изглеждате ми свестен човек, но не мога да приема твърденията Ви на доверие. Тогава, с помощта на лаптоп и Google, показах на преподавателя поддържащ старите теории, че съществуват данни, които подкрепят казаното от мен. 

Човекът се смути, явно някои от нещата не му бяха познати, виждаше, че информацията е от научни страници и въпреки това му бе трудно да възприеме, че аз съм прав.

Поръчахме си по още едно кафе и след кратко размишление старият преподавател ме попита – Добре, а какво е мнението Ви за специалист като Димитър Овчаров, той лъже ли се?

По ирония на съдбата, в раницата си носех една от последните работи на този наш учен, а в нея си имах отметки за най-важните неща. Отгърнах на нужната страница и дадох на събеседника ми да прочете: "...в основата си прабългарите не са тюрки. Техният етногенезис е пряко свързан с индиевропейските племена (предимно аланоезични)" - Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Изд.Гуторанов и син, София, 2002, с.147.
Обясних на преподавателя, че до известна степен проф.Овчаров е прав отличавайки старите българи от тюрко-алтайските народи и вместо това отъждествявайки ги с добре познатите на авторите от Античността алани. Има обаче изключително важни, но неспоменати подробности, по-точно това, че аланите спадат към сарматите, които Прокопий Цезарийски причислява към гетите - "История на Войните" III, ii.3. Директно причисляване на аланите към гетите наричани още готи, Прокопий прави в друга книга - "История на Войните", V.i.3.

Връзката на аланите с дедите ни присъства и в работите на друг, по-ранен автор. Амиан Марцелин твърди, че почти всички алани са едри хора клоняща към светла коса и пронизващи (светли ?) очи, като си приличат с хуните по абсолютно всичко, единствената разлика е в това, че аланите водят по цивилизован живот – Am.Marc. XXXI.2.21.

Като чу за гетите, събеседникът ми въздъхна отново – Ама спрете се, стига с тези траки, прекалено е! На свой ред аз отвърнах – Ако даден извор съществува, не е редно да го отхвърляме само защото показва несъстоятелността на старите теории. Не бива до отхвърляме дадено сведение докато не го проверим добре.

 Щом сме европейци и то не какви да е, а потомци на древните балканци, то историческите извори, в които българите са отъждествявани с траките са достоверни. Археологията също потвърждава моето виждане. Отбранителните валове, които Аспаруховите българи правят по време на ранното Средновековие, не са традиция донесена от Азия, а представляват типичното отбранително съоръжение на северните траки. Съхраняването на зърното в ями, отглеждането на просо, пиенето на кобилешко мляко също са типични за северните траки. Старобългарската чернолъскава керамика, свещения знак IYI и т.н. съществуват на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

Това че старите българи, или по-точно част от тях са наричани хуни, и това, че някои от хуните са обитавали Средна Азия, не ни позволява да твърдим, че корените на народа ни са в Сибир или Памир. Англичаните, или по-точно част от тях владеят Индия дълго време, но въз основа на този факт би било налудничаво да се каже, че прародината на старите англо-сакси е край Хималаите.

Съвсем нормално е отделните групи на дедите ни да бъдат наричани с различни имена. Различните названия обаче не са гаранция за различен произход. Добруджаните, родопчаните, шопите, странджалиите и т.н. носят свои собствени имена, обитават различни територии, имат свои диалекти, носии, но всички тези хора са българи.

По същия начин споменатите по време на Античността траки, скити, масагети, хуни, сармати са представители на старите балканци.  Някои от тези наши предци са участват и в етногенеза на съседни и естествено роднински народи като украинци, сърби, поляци и т.н..

След като ме изслуша, старият преподавател каза – Вие сте опасен човек, жив дявол, много здраво ме объркахте и вече не зная какво да мисля. Понеже времето ми бе ограничено, аз подах ръка на добрия, но объркан човечец и отвърнах – Нека да оставим времето да покаже кой е прав и кой тълкува изворите, както дявола чете евангелието. Вие проверете отново моите твърдения, проверете ги не един, а десет пъти и си задайте въпроса: Може ли една теория да е издържана, вярна, ако при изграждането й са пропуснати огромно количество важни данни?

Сбогувахме се и всеки тръгна по своите ангажименти. Не зная дали преподавателя, с когото си поприказвах ще промени вижданията си. В някои случаи това е трудно, много трудно защото трябва да се зачеркне голяма част от миналото, от старите убеждения, които са се превърнали в наша втора природа. Трудно е, човек да върви срещу себе си, но при търсенето на истината, всяка трудност е оправдана.