Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07 22:31 - Не, България и Румъния не са бедни заради ниска производителност на труда! http://glasove.com
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 345 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не, България и Румъния не са бедни заради ниска производителност на труда! Автор: Лучиан Давидеску, Riscograma

20.07.2017 

Легендата, че румънците и българите имат ниски заплати, защото не са продуктивни, рухва при срещата с фактите, според които трудът в двете държави дава най-висока за ЕС възвращаемост на капитала.

image

 

Данните от тази карта са показани в таблица вътре в текста, която показва, че Румъния и България може да имат ниска производителност на труда, но са в топ 3 на страните в ЕС, където трудът носи най-голяма възвращаемост на капитала. Снимка: Riscogramа

Защо румънците имат ниски заплати? Защото производителността им е малка, отговарят хората, които правят сметки. Наистина, това показват статистиките. Румъния е на предпоследното място в ЕС по производителност и на предпоследно по заплати, преди България, докато на върха е Ирландия.

 Изглежда, че има смисъл, нали? Но хайде да отидем докрай със счетоводните сметки. Защото, докато има 60% от производителността на европейско ниво и само 25% от заплатите, ясно се вижда къде е проблемът!

 Числото 60% включва едно преизчисляване според паритета на покупателната способност. Но на практика тази дискусия би трябвало да тече в съвсем друго русло.

 Дори и статистически „продуктивността“ е сложно съотношение, което обаче има малко значение. Евростат я изчислява като съотношение между БВП и броя работещи. Като инвеститор обаче човек разбира под производителност нещо съвсем друго: възвращаемост! Или колко труд получава за едно евро.

 В момента, в който направим нужните преоценки, класацията се обръща с главата надолу. На първо място обаче не е дори България, а нашата любима Румъния!

 Ето какво наблюдаваме на картата: страна, следвана от годишния разход за заплата на един служител (средното за ЕС е около 36 000 евро), след това същата стойност, показана като процент, след това производителността на труда по оценките на Евростат, а в последната колона – възвращаемостта на труда, изчислена като съотношение между получената производителност и платените заплати (продуктивност%/заплати%).  

image 

 

image

 

Обяснения на изчисленията:

 От една страна, имаме „средностатистически европеец“ – еталон за производителност. Той получава 3000 евро на месец, за да произведе 100 детайла месечно. Разходите на един детайл са 3000/100=30 евро.

 От друга страна, един „средностатистически румънец“ е по-малко продуктивен – на 60%. Всъщност, ако той трябва да направи 100 детайла, ще ги направи, за което пиша и по-долу в раздела за мениджмънта. Но да приемем, че статистиката е вярна. Той произвежда 60 детайла месечно, за което получава 750 евро. Разходът за един детайл е 750/30=12,5 евро. Каква е производителността на инвестираните пари? Близо два пъти и половина по-голяма в полза на румънеца.

 Този текст би изгледжал по съвсем друг начин, ако към не го се подходи научно, като се отчетат и статистическите липси на Евростат, методологичните капани на изчислението от по-горе и начинът, по който те се компенсират. Но заключението би било същото – и то се разбира добре от леля Флоаря, която продава на пазара: в условията, в които различни страни участват в един икономически блок, където съществува свободно движение на стоки, на капитали и хора, толкова големи разлики в заплащането не са оправдани.

 Спрямо средното за ЕС възвращаемостта на инвестициите в труд в Румъния е повече от двойна. Най-голяма полза в ЕС има от труда на източните народи, следвани от южняците, включително Гърция и останалите от групата PIGS. Под средното за ЕС е дисциплинираната Европа: Дания, Швеция, Холандия, Белгия, Австрия, Великобритания, Франция и Германия! Не че не произвеждат, произвеждат, само че заплатите там са непропорционално по-високи спрямо „производителността“.

 В крайна сметка това е една счетоводна глупост – „немците произвеждат толкова“, „румънците произвеждат толкова“. Когато един румънец отиде в Германия, той ще се труди толкова много и така добре, както немец, може би за половината пари, а може дори да работи по-добре, защото изискванията към него са по-големи. Обратно, ако един немец реши да работи в условията на Румъния, дори и да успее, той ще трябва да получава допълнително заплащане, за да може да лекува силната си депресия.

 От този статистически език – „производителност на служител“ – излиза фалшивата идеята, че производителността е достойнство на служителя или че липсата й би била вина на същия служител. Това обаче не е вярно, освен може би в малка степен – когато се труди пословичен ленивец.

 Ефективната работа на служителя всъщност е незначителна част от уравнението на производителността. А в бедните държави, най-слабоквалифицираните служители работят най-много и най-добре. За сметка на това с колкото нараства степента на подготвеност, с толкова по-производителни са служителите в развитите държави, а това достига до своя връх – мениджмънта. Ето че попаднахме в точката, която най-много боли!

 Производителността е определяна от три основни фактора: финансирането, технологията и мениджмънта.

 В Румъния проблемът за достъпа до технологии бе разрешен заедно с падането на комунизма – можехме да внасяме свободно всичко, което ни липсваше. След това проблемът за достъпа до капитал бе разрешен при влизането в ЕС. На първо място е наша вина, че не сме могли да използваме по полезен начин всички пари, които са ни били заделени, и че те са отишли за надуване на балони с цените на имотите.

 Но това води до едно значително нарастване на производителността в Румъния. По този показател също сме на първо място в Европа. Между 2000 г. и 2017 г. средната производителност в ЕС (на всички страни членки в момента) е нараснала с 18,7%. България е на второ място с 63% ръст. Румъния е на първо място – със скок в производителността от 135%!

 Истина е, че Румъния е била много назад. Но е вярно и че тя има успехи в кохезията си с ЕС. Също е вярно и че заплатите на свой ред нарастват, в някои случаи дори по-бързо.

 Истина е обаче и че е дошъл моментът, в който румънците да приведат очакванията си в съответствие с пазара,  за присъединяването си към който са работили толкова много. Това означава да искат повече, но и да продължат да предлагат повече. При едно скромно брутно число за румънската производителност – 60% спрямо средната производителност в ЕС, може да има допълнително подобрение.

 Разликата е в лидерството на всички нива, като започнем от политическото ръководство. Но за да говорим за отношения на производителния труд, трябва да разгледаме бизнес мениджмънта.

 Проблемът с мениджмънта не се е разрешил особено

 Имаме шефове, слава Богу (шефът е този, който ти казва какво да правиш, и който никога не е виновен за резултата). Мениджъри обаче липсват. А мениджърите, които все пак съществуват (без да подстрекавам към „класова омраза“), защото всеки може да има щастието да стане мениджър, ако показва, че може да върши дадена работа, са статистически доста ниско продуктивни. Статистиката не е категорична, тъй като е по-трудно да се оцени производителността на един мениджър, но можем да се доближим до заключение. Ако служителите работят над средното ниво, а резултатът е под него, математиката показва, че виновните са шефовете!

 Значението на мениджмънта често е подценявано тъкмо заради факта, че мнозина не могат да си вършат работата, така че да има полза от нея… а тя е важна! Тайната на големите заплати за малко работа на Запад е именно в съществуването на добри мениджъри, които дори дават добавена стойност на труда. Ако сте работили там за малко пари и сте имали шефове идиоти, това не подкопава, а потвърждава идеята – ето защо имат нужда от имигранти с евтин труд, за да си покрият некомпетентността!

 Работата на служителите може да бъде представена като сбор: какво прави Йонел + какво прави Костел + какво прави Дорел / 3 = „средна производителност на служител“

 Работата на мениджъра се представя чрез умножение: какво правят всички заедно, добре координирани и мотивирани, с подходящата технология, с договорените добри разходи, с една устойчива стратегия за цените и позиционирани на пазара, с контрол на качеството и репутацията и т.н. Всеки елемент добавя някакви проценти към общата стойност на труда. Само така се достига до големия бизнес успех. Работата на служителите никога не е достатъчна. Вместо това, лесно се забелязва, че всеки успешен бизнес плаща добре и много добре.

 Обратно, в един зле управляван бизнес  „шефът“ не умножава, а разделя, тоест пилее парите на компанията и плаща колкото се може по-зле само за да може да отложи максимално края.

 Това се случва днес в Румъния – повече, отколкото на други места. В някакъв смисъл е очаквано – ниските заплати привличат на първо място онези, които са стигнали до края на пътя и които просто не могат да правят нещата другояче. Това видяхме в началото на ХХІ век, когато вълната от фабрики за шиене на копчета спря временно в Румъния по пътя за Бангладеш. После видяхме Nokia, която опита късмета си за кратко, преди да фалира. И отново: защо статистическата среда няма никакво значение: Nokia се премести от Бохум в Жуку при една и съща производителност! Не при 60%, преоценени според паритета на покупателната способност, не за по-малко. Производителността е точно същата, а заплатите са една четвърт от тези в Германия. Не са издържали, защото не са знаели повече как да продават телефони. После отидоха в Азия и след още малко всичките им усилия се провалиха.

 Този вид миграционни инвестиции бяха полезни в своето време, но сега е време да отидем по-напред. Не работниците са отговорни за това, защото те доказват, че са вече производителни и тук, и там. Време е за един по-добър мениджмънт!

 До доведеш мениджъри от други страни не е съвсем решение, дори и мнозина да са го опитали. Повечето от самото начало отказват да дойдат. Онези, които приемат, мотивирайки се с „успеха на Третия свят“, имат недостатъка да не знаят езика и местните обичаи. Те се сблъскват с група от мениждъри на средно ниво, които правят нещата, както им хрумват, нямат никаква репутация за поддържане и търсят само бързото забогатяване...

 На местно ниво в момента имаме следната пирамида:

 Връх от мениджъри, които са наистина компетентни, играят ролята си сериозно и носят значителна добавена стойност. Те обаче са прекалено малко на брой за нуждите на икономиката.

 Гръбнак от хора, които не разполагат с това, от което имат нужда, но които се опитват да се учат и развиват. Колкото по-бързо, толкова по-добре!

 Значителни низини, които разбират какво им се случва, но намират решение, така че прибягват до прийоми като личностно развитие и коучинг. Сред тях има и изключения, но голямата част от тези хора са продавачи на празни приказки и на фалш.

 Значителна база от некомпетентни хора, които смятат, че служителите са виновни за всички проблеми, и които ще дадат всичко от себе си, ако изчезнат някои „малки пречки“ – като минималната работна заплата или „социалните помощи“.

 За последните няма нужда да скърбим. Нито за шефовете (те  ще увеличат още предлагането на пазара на труда, след като излетят от постовете си), нито за компаниите им (където се търси единствено по-голяма производителност), нито за служителите им (които ще си намерят по-добри работни места).

 Обясних как покачването на минималната заплата до истинското пазарно ниво ще доведе в случая с Румъния до икономически растеж. Един от мотивите, заради който се случва това, е, че най-напред ще се разделят с постовете си слабите мениджъри, произвеждащи негативна добавена стойност в икономиката.

 Относно теоретичния аргумент (неприложим в казуса с Румъния, където би заработил, ако минималната заплата достигне 400-500 евро, а средната се доближи до 1000 евро), че едно покачване на минималната заплата ще доведе до безработица – не виждам проблем. Да имат право на избор, е за предпочитане от онези, които искат да правят нещо, да бъдат добре платени – и решават да отидат да берат ягоди в Италия или в Испания.

 Румъния направи подобна грешка през 90-те години, когато премахна авансовата пенсия за работници над 50-годишна възраст във фалиралите фабрики, за да запази работните места за младите. Фабриките въпреки това фалираха, само че пенсионерите успяха да допринесат по-малко за своята пенсия, а младите вече не бяха млади. Ако държавата бе уволнила младите, когато още можеха да изберат по-добро бъдеще, и бе запазила до затварянето на заводите онези, които бяха близко до пенсия, щеше да е по-добре за всички.

 Развитите икономики разбират много добре тази работа. Политиките на емиграция целят по принцип да привлекат талантите и да държат неквалифицираните настрана, защото и без това на Запад има много от тях. Интересът на Румъния е на практика същият, само че е виждан по друг начин – да задържи колкото се може повече добри мениджъри и квалифицирани служители.

 Един млад човек с ниско образование може да спечели много, ако отиде за няколко години в чужбина, събере някакви пари, направи си сметките и евентуално се върне в Румъния с натрупан опит, може би дори като мениджър. Обаче ако остане в страната, за да шие копчета за минимална заплата, е третиран като прокажен.

 Наскоро чух едно обявление от страна на магазина за играчки Jumbo в Румъния – „Ако си работил в Гърция и искаш да бъдеш мениджър на магазин у нас, изпрати CV”. Подходът е доста ясен – гръцките акционери на магазина имат нужда от хора, които да разбират двете култури и да могат да прилагат техните стратегии.

 В обявлението не казват нищо за заплатите, но след като толкова бързо се разширяват, вероятно по принцип са над средните. Най-вероятно са под 1600-те евро месечно, което е средната производителност на един обикновен грък, изчислена в тамошни цени.

 Да се върнем на начина, по който цените влизат в уравнението

 Числото за производителност от 60% за Румъния включва паритета на покупателната способност, така че да се изчисли показателят. „Паритет на покупателната способност“ означава, че нашите по-ниски заплати са компенсирани отчасти от цените у нас, които също са по-ниски. Но някои от фирмите на свой ред оправдават факта, че плащат по-зле с това, че са принудени да продават по-евтино, отколкото на Запад. Ето защо, когато един европеец дойде в Румъния, всичко му се струва много евтино, а ако един румънец отиде в ЕС се кръсти, когато трябва да си плати едно кафе. Това е един порочен кръг, от който трябва да излезем. Процесът е паралелен и преплетен с описаното по-горе. На счетоводен език се нарича „реална конвергенция“, но на човешки език обратното би било „на европейски цени румънски заплати“.

 Паритетът на покупателната способност е доста подвеждащ показател. Той никога не е един и същ за всички хора. Когато купиш една кола, плащаш една и съща цена и на Изток, и на Запад. Храната също струва горе-долу еднакво. За дрехите е по-добре да идеш на Запад. Услугите там са много по-скъпи, отколкото у нас.

 Покупателната сила на една развита държава й позволява да внася благоденствие на ниски цени. Дисциплинираната Европа намира в Румъния евтино месо, точно както румънците летят към Филипините или към други страни от Третия свят, защото там „с пет долара ядеш и пиеш, колкото искаш“.

 От социална гледна точка паритетът на покупателната способност дава предимство в Румъния на първо място на хората с доходи значително над средните и големите. Те си позволяват услуги, които дори на Запад не могат да си позволят. Включително простите мениджъри, за които говорих по-горе, са в тази група. Докато онези, които имат само 100 евро за храна месечно, дори не усещат голяма разлика или чувстват, че нещата са в техен ущърб.

 От гледна точка на инвеститорите обаче нещата са по-сложни. Този, който е в индустрията за автомобилни части, не интересува какво може да се направи със заплатата – много или  малко. Той брои само в евро, а в евро се плаща на много малко хора. Радва се, когато други му оставят повече пари.

 За един дребен производител на гевреци по-големи разходи за труд могат да означават неизбежен фалит. Ако повиши геврека от една лея на 1,5 леи, дори ще остане без клиенти. Единственото „мениджърско решение“, което може да вземе, е да успее да продава сам.

 Тук вероятно се стига до последния болезнен, но неизбежен праг: в ЕС ще се изравнят не само заплатите, но и цените, което означава средно оскъпяване от 20-30% за няколко години. Поскъпването ще е между 0% за храните и други блага, до почти двойно за услугите и наемите.

Мотивът е лесен за разбиране: ако заплатата от фабриката се удвои на базата на показаната производителност, келнерката, която сервира кафето, ще очаква да получи двойно по-голямо заплащане спрямо преди. Не заради друго, а защото иначе ще подаде оставка и ще отиде и тя да работи във фабриката. Има смисъл, нали?

 Проблемът би се разрешил мигновено и без болка, ако по един абсурден начин в икономиката влязат рязко няколко десетки милиарда евро, които ни липсват. Те няма да влязат бързо, а трябва да продължим да работим за тях (въпреки че вече работим и в страната, и вън от нея). За да привлечем пари в Румъния, трябва „да убедим“ да стоят тук и онези средства, които вече са дошли, да ги увеличим с колкото се може повече талант и успех. И повече от всякога да се продаваме максимално по-скъпо!

 Превод от румънски: Владимир Митев

  Източник: http://riscograma.ro/13202/salarii-productivitate/




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 8799027
Постинги: 15763
Коментари: 5465
Гласове: 4696
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930