Провален агент на ЦРУ ДРАПА отново към ВЛАСТТА! Иска висок ПОСТ в йерархията! Вижте ексклузивните подробности!  

През годините на „прехода“, доста хора на хранилката на Сорос и ЦРУ,  пробваха да се закрепят в най-висшите етажи на законодателната и изпълнителната власт на България. Пипалата им стигнаха чак до президентския пост.

Сред тях се открояват имената на такива „гиганти“ на мисълта като Филип Димитров, познат още под името Фил Кенеди. Той говореше често, но никой не можеше първо да го чуе какво казва и второ да разбере кривулиците на неговата усукана мисъл.

Всеки е чувал за другия мастит „демократ“,  Александър Йорданов, чиито никнейм бе дебелия, пардон „големия“ Ал, който забавляваше соросоидната публика с безумни цитати от рода на „Това е още един хубав ден за българската демокрация.“ Всъщност много по-точно щеше да бъде, ако думата „демокрация“ бе произнасял като „демонокрация“. Защото много демони изпълзяха от леговищата си по онова време и атакуваха България с изкривените си зъби и още по-изкривените си разбирания за демокрация.

Следващият в тази „плеяда“ със сигурност трябва да бъде другият Александър –  Божковия, когото знаем под прозвището „Мистър 10 процента“. Да не забравим и Костов, който говореше с теменужките, а междувременно продаде за без пари, икономиката на почти цяла България. Бившият президент Петър Стоянов, който вместо да обедини българите, се хвалеше, че е „седесар“.

Можем да причислим към соросоидните „титани“ и широкия като трикрилен гардероб Борисов, който обаче не можеше да скалъпи нито едно свястно изречение, освен „мъдрото“ – „Аз съм прост, и вие сте прости…“ А на неговата дясна ръка Цветанов, пък и досега не може да се разбере нищо от онова, което иска да каже. Защото ако перифразираме Христо Ботев,  „мисълта на Цветанов беше дълга и усукана като СУДЖУК“.

Но като заговорихме за суджуци, трябва непременно да споменем, че партията на СУДЖУКА роди още един „гений“ на американо-българския „светъл“ небосклон. Един човек, който се хвалеше, че в предишния си живот бил ирландска пастирка. Един „гигант“ на окултното, който гордо, без срам, твърдеше, че бил започнал „бизнеса“ си като…ВРАЧКА. Човекът с вечно ухилената маска на цирков клоун. Росен Плевнелиев. Печално известният бивш президент, от когото всички българи се срамуваха.

Но дали българите са се срамували или – не, това никого не интересува. Най-малкото пък хората от една сграда в София на ул. „Козяк“. Сградата, чиито персонал определяше бъдещето на България. И на нейните назначени от господарите, колониални управници.

Макар че вече не е президент, Росен Плевнелиев не спира да се върти из всички телевизии като пандейски дервиш и да разяснява  на простолюдието гледната точка на своите господари от американското посолство. Както и преди, когато заемаше най-висшия държавен пост, Плевнелиев яростно и със замах, продължава да клейми всичко руско. И да заявява на всеослушание и в ущърб на националните ни интереси, че Русия е най-големият ни враг.

С това свое откровено и ентусиазирано служене на чужди интереси, наш Росенчо се превърна в най-удобната политическа фигура за САЩ. Защото ЦРУ иска на управленския връх в България да се подвизават хора без всякакво родолюбие. Без чест. Без чувство за собствено достойнство.

Именно затова, според слуховете, ул. „Козяк“ го гласи за лидер на новата обединена десница. След катастрофалния провал на Костовия човек Радан Кънев и на адвоката Божидар Лукарски…След провалената от всякъде „партия“ на лъжеадвоката Христо Иванов, наречена за благозвучие „Да, България“, май хората от ЦРУ не осъзнават, че подготвят един още по-грандиозен провал на десните, и на американската политика в България. Като се опитват да лансират за председател на останките от десницата, не кой да е, а още по-проваления като политик и президент, Росен Плевнелиев.

Но, явно българското управление на ЦРУ изпитва все по-големи затруднения да намери свестен кандидат за поста председател на новото дясно обединение, наречено с гръмкото име „Новите десни“.

Ако „Новите десни“ ще се управляват от „стария“ и отдавна амортизиран Плевнелиев, то по-добре Щатите да извикат за председател, фронтмена на някоя рок банда. Защото той със сигурност ще събере повече членове на новата „партия“, отколкото пуделът Росен, който се стреми да обслужи, всичките щатски служители в София.

Но, както казват българите, като няма риба, и ракът е риба.

Автор Иво Македонски