Не сме адвокати на Цветан Василев, поради простата причина, че няма банкер, който да е невинен. А още по-малко пък чист като новородено бебе. Всеки собственик или управител на голяма банка си има своето тъмно минало.

Защото откакто настъпи псевдодемокрацията в България, първите милиони не се натрупват с работа, упоритост и постоянство. А с гешефти, задкулисни сделки, ограбване на държавни пари чрез така наречените „обществени поръчки“ и прочие други далавери от арсенала на съвременните Остап Бендеровци.

Но яростните опити на доста медии, свързвани финансово и всякак с Делян Пеевски, да превърнат собственика на КТБ Цветан Василев в изкупителна жертва на най-големия гешефт в новата история на България, навеждат на определени размисли.

И ако зададем класическия въпрос „Кой има полза?“, ще видим, че единствените, които имат полза от случващото се демонизиране на мустакатия банкер, са само тези, които НАИСТИНА ФАЛИРАХА най-голямата българска банка.

Нека тогава, по пътя на логиката се опитаме да разберем кои са тези тайнствени хора, обединени в изключително мощен властови кръг – тези, които имат пръст в скалъпения „фалит“ на КТБ.

Казваме „скалъпен“, защото всички помним колко противоречива бе информацията за случващото се с банката в последните няколко дни преди официално да бъде обявен фалита й. Дори гуверньора на Българска народна банка Иван Искров не знаеше какво точно да каже. Един път Искров казва, че в КТБ върви проверка. После твърди, че банковите досиета са изчезнали. След това разви тезата, че парите изчезнали заедно с Цветан Василев. Който пък ги бил изнесъл от трезора с чували… И прочие недоносени „теории“. Недоносени, защото няма как милиарди да изчезнат, изнесени с чували.

Но в цялата тази шумотевица, има едно рационално зрънце. Има истина, която старателно се прикрива. И тя е, че КТБ бе много апетитна хапка за налапване. По простата причина, че ако поради някакъв начин бъде обявен фалит на КТБ, то ще могат за жълти стотинки да бъдат купени (тоест разграбени) един куп мощни фирми, чиито вложения бяха в банката на Цветан Василев.

Това са фирми като Дунарит, Петрол, Виваком, Авионам и т.н. Тези големи и ключови за икономиката ни холдинги не могат да бъдат придобити от кой да е. Техни собственици могат да станат само хора, в чиито ръце се намира както икономическата, така и политическата власт.

С други думи- мощният властови кръг, за който говорим, и който стои зад фалита на КТБ, се състои от чиста проба олигарси. Ако се върнем към определението на Маркс, ще видим, че терминът „олигархия“ означава СЛИВАНЕ на политическата и икономическата власт.

Тогава кой в България държи цялата политическа власт в ръцете си? Ами естествено, Борисов. А кой за има-няма 10 години управление сложи в джоба си постепенно почти цялата икономика на страната с повече или по-малко изключения? Едва ли ще сбъркаме, ако предположим, че това е един огромен по размери депутат от ДПС.

И така, ограбването на всички активи на КТБ от предполагаемия кръг Борисов – Пеевски, щеше неминуемо да се случи. Без оглед на това колко обикновени хора губят своите спестени „бели пари за черни дни“. Защото олигарсите не се интересуват от простолюдието. Във феодалната колония България от 27 години насам простолюдието има само една задача: Да служи като брашнян чувал, който „господарите“ от време на време изтупват, за да натъпчат още малко в джобовете си.

А планът на този „таен“ кръг е бил много семпъл. И прост. Обявяват фалит на КТБ. Арестуват Цветан Василев. Той се „самоубива“ в затвора. А нашите хора налапват всички активи на банката му.

Но, нещо обърка простичкия план. И това е напълно непредвиденото бягство на мустакатия банкер. Само часове преди КТБ да изгърми, Цветан Василев, вместо да се държи като „възпитан“ човек, взима че избягва. И спасява живота си. Но, естествено, парите не са в него. Той не е презокеански кораб, че да ги превози.

Тогава му предлагат да прехвърли бизнеса си на неназована офшорна фирма. Като след това му гарантират пълен имунитет. Или да се признае за виновен. Като пак му гарантират имунитет. Но Цветан Василев отказва.