Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08 20:56 - УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ http://sparotok.blogspot.bg/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове:
1



УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ  
Културата на един народ се определя до голяма степен от това, дали въпросния народ има своя азбука. Шумерите създават клинописа, хето-лувийците изнамират йероглифите, доста по-различни от тези на египтяните. Обитаващите Мала Азия карийци, ликийци и лидийци също разполагат със своя особена писменост. За финикийците никой не се съмнява, че са дали азбука на гърците, които пък, според официалните теории я разпространяват сред римляните, континенталните келти и т.н.   За дедите ни, наричани в далечното минало траки, както чуждите, така и нашите учени се надпреварват да твърдят, че не са успели за сътворят свои букви. На какво са основани тези твърдения, специалистите не споменават, а по принцип всяко сериозно твърдение следва да се подкрепи от сериозно доказателство. Уви, тaкова изобщо не е дадено. По-лошото е това, че са премълчани важни сведения от времето на Античността.   Всеки историк, а и лингвист занимаващ се с историята на предците ни, би трябвало да е запознат с работите на Плиний Стари, Диодор Сицилийски, Алкидамант, Аполодор, Зенобий, Еврипид, Павзаний, Тацит, Алексис, Платон, Дионисий Скитобрахион и др. Тези автори определят траките като първите европейци разполагащи с пименост.   За мен е непонятна причината да бъде укриван факта, че дедите ни не просто имат своя азбука преди Троянската Война, но и са създателите на въпросните букви. Що за научен метод е това да се премълчи, че съществуват ясни свидетелства на над десет стари автори относно това,  че траките са сътворили най-ранната писменост на Европа?   Още по-странно е, че важни тракийски надписи биват набутани в сянката и малцина знаят за тях. През XIX век учените смятаха, че дедите ни не притежават свои епиграфски паметници. След разкопките на надгробни могили край Първомай, Дуванлий, а и др. места, стана ясно, че все пак народът на Орфей е оставил послания на свой език, запечатани по златни пръстени, сребърни съдове, скали и т.н. Благодарение на Карл Леман специалистите разбраха, че траките от Беломорието също са боравели с древната азбука. А след проучванията във Фригия, всеки прогресивен учен осъзна, че след като в тази област са оцелели 340 надписа, някои от преди 2750 години, то в древността писмените паметници са били много повече.   По принцип у нас не се говори за огромния брой фригийски надписи. Та как иначе ще се твърди, че траките са безписмен народ, а същевременно ще се признае, че са оцелели стотици техни послания изсечени по скали и обработени плочи? Бяха направи дори отчаяни опити фригите да бъдат изкарани различен от траките народ, въпреки това, че Херодот, Страбон и Стефан Византийски определят фригите като част от тракийското семейство. За това свидетелстват също личните имена, ранната керамика, погребалните обреди, религията.   image
Фригийски надпис отVIII век преди Христа https://c1.staticflickr.com/1/5/9811512_202fbc82e2.jpg   Манипулациите на учените от ново време не свършват със замяната на идентичността на народа на митичните царе Мидас и Гордии. Има и друго, което е още по-трудно за оправдаване. Става дума за това, че много от писмените паметници на далечните ни предци бяха покрити с мълчание.   Един от най-ярките премери е надписът от Ситово. Той е намерен през 1928 година, от пловдивския юрист Александър Пеев, който публикува материал относно откритието през 1929 година. След време, хората изнесли най-много информация за тракийския език, не продумват и дума за древното послание изсечено в скалите над Ситово. Нито Димитър Дечев, нито Владимир Георгиев, или пък Иван Дуриданов се решават да направят анализ на текста, или поне да упоменат древния паметник в своите работи. Липсата на желание у повечето наши учени изненадва дори руските учени Лидия Баюн и Владимир Орел, които правят опит за тълкуване на текста и дефинират надписа като фригийски.   image
Надпис от Ситово, разделение на буквите по Баюн и Орел   Тези чужди изследователи представят доста интересна информация. Уточняват, че нишата, в която е направен надписа прилича много на скалните светилища на обитаващите Мала Азия фриги. Добавено е и още нещо от голямо значение, а именно това, че в района на надписа е имало древен храм, в който местни жители са намерили съдове с особени знаци. За жалост, поради незнание за стойността на намереното, хората извърлили керамиката в близката река. Това безумно действие би могло да се предотврати, ако още навремето лингвистите и историците бяха обърнали повече внимание на надписа от Ситово.*   image
Сравнение на буквите от Ситовския надпис с букви от други азбуки - по Баюн и Орел   Лидия Байюн и Владимир Орел съпоставят буквите от Ситово с тези от фригийските надписи и намират забележителни успоредици. Въпреки, че споменават за близост с фригийските паметници от VIII-IVвек пр. Христа, руските учени смятат, че посланието от Ситово е направено в периода III-I век пр. Христа.   Не съм съгласен напълно с тълкуването на Баюн и Орел, надписът наистина е тракийски, но аз лично виждам други думи като: у-у, в, синей-синове, он-той, небу-небе, зимле-земята, куис-който. Прочее, последната отговаря точно на древния вариант на стблг. кый-кой, а именно *куис. Думата зимле е в дателен падеж, като окончанието съвпада с това в старобългарския. Филолозите пък знаят прекрасно, че он отговаря на стблг. онъ-той, този. Представен на съвременен български текстът гласиТози, който бе положен тук в земята, отиде на небето, оплакан от своите потомци.   Древният паметник е солидно доказателство за това, че нашия език не се е появил на юг от Дунава през ранното Средновековие, а е говорен тук от няколко хиляди години, като разбира се древните форми са се отличавали от днешната по отношение на лексиката и граматиката. За жалост това доказателство за местните ни корени не бива използвано.   Друг интересен, но до неотдавна неизвестен надпис е този от Буково, Първомайско. Региона, в който е скалата, върху която са изписани особените знаци не е случаен. Около скалата все още се намират древни хромели за мелене на жито, лимец и тн. На отсрещния връх Малка Драгойна е имало тракийско светилище.   image                       Паун Ташев, Сребрин Сребрев, П.Серафимов, край надписа от Буково

image
Благодарение на местния жител Паун Ташев, а също и на краеведите Сребрин Сребрев, Мартин Константинов и Йордан Стайков, бе привлечено вниманието на медиите.Журналистката Ирена Гигорова направи хубав репортаж, като покани и проф. Дияна Гергова в студиото си. Заинтригувани от откритието, чужди учени публикуваха материал в списанието “Advances in Anthropology”. Макар скалния надпис да е популяризиран достатъчно добре, все още няма опит от страна на лингвистите и траколозите ни да направят тълкуване на древното послание.   Смятам, че се касае за нещо уникално – знаците от скалата са звеното между минойската писменост и така наречената дунавска писменост от пето хилядолетие преди Христа. Това не само показва, че у нас може да се говори за приемственост, но също става ясно, че дедите ни са били сред създателите на Минойската цивилизация. Това прочее се потвърждава и от намерените в минойските документи тракийски лични имена Диза, Резос, Питак, Арей и т.н. Прочее, на надписа се среща името на бог Пороват, който е споменат в микенските плочици като Поровит, според мен това е едно от названията на Хероса.   image


1.Знаци от Писан камък. 2.Знаци от древната балканска писменост. 3.Знаци от Линеар А и Линеар Б.   4.Четене въз основа на приликите със знаците от Линеар А и Линеар Б
Както Ситовския, така и Буковския надпис са монументални. Буквите са със сравнително голяма височина – 20-40 см, а това е нещо забележително за времето, в което са правени. Сякаш, за да докаже, че България е благословена страна, съдбата заведе проф. Драгомир Лалчев в тракийско светилище край Вишеград в Сакар планина. Там нашия учен намери два протофригийски скални надписа, които също са монументални.   image

Проф. Лалчев представи своя труд относно древните писмени паметници преди около 15 години. Това е доста време, но за жалост, въпреки прекрасно изложените доказателства, трудът на този талантлив човек не е достатъчно добре популяризиран и реално е останал неизвестен както на широката публика, така и на повечето ни студенти следващи лингвистика, история, археология.   image

Повечето от нас не знаят и за това, че недалеч от Буковския надпис, на връх Драгойна има още един епиграфски паметник, за който се знае, че е древен, но публикации засягащи опит за прочит все още не съм срещнал. Както вече бе споменато, на връх Драгойна има тракийско светилище, т.е. мястото не е случайно, а е имало особено значение в далечното минало. Надписът се намира под заслон от скали и се вижда трудно, но за научен екип това не е проблем. Не е проблем да се направи и графичен отпечатък, който да позволи лесно разчитане, но това не е направено.   image
      Надпис от Малка Драгойна, снимка Мартин Константинов 
image                 Надпис от Малка Драгойна, снимка Сребрин Сребрев

Не са изследвани обстойно графитите от Белинташ, Перелик, а и от Водни пад, Триградско. Последният е доста интересен защото знаците имат аналог в минойската и микенска писменост от Бронзовата епоха. Единственото познато на мен публикувано изображение е това от книгата на Николай Гигов “Орфей и Азбуката”. Г-н Гигов не е нито археолог, нито траколог, но все пак си е направил труда да представи късче от древната ни култура в своята работа.   image

Неотдавна, ролята на учените ни отново бе поета от загрижени за културното ни наследство краеведи. След дълго търсене, Мартин Константинов и Йордан Стайков успяха да намерят смятания за разрушен от иманяри надпис от Надарци. За наше щастие, благодарение на това, че паметника е на усойно място, той е останал незабелязан дълго време. Мартин Константинов публикува статия в blog.bg, но тя не предизвика интереса нито на археолозите, нито на езиковедите ни. 

image                  Надарски надпис, снимки Мартин Константинов
image http://prarodinata.blog.bg/history/2017/05/15/nadarskiiat-nadpis-vse-pak-syshtestvuva-pyrvi-snimki-sled-50.1546868

Константинов се опитва да привлече вниманието на българските учени и върху други древни паметници. Заедно със свои съмишленици като Йордан Стайков, той прави това от дълго време, но вместо похвала, понякога става така, че професионалистите позаемат без да питат – сведения, лични снимки и т.н.   Благодарение на Стайков, Костантинов и др. родолюбци, на българския читател стана известно, че учени като Йордан Заимов, Казимир Попконстантинов, Васил Миков др. са намерили интересни надписи, някои от които притежават значи имащи аналог с буквите от Ситово. Така информацията, по начало предназначена за шепа специалисти достигна и до широката публика, но интернет страниците на Мартин Константинов и Йордан Стайков не са комерсиални и въпреки, че определени статии имат 50 000 прочита, това явно не е достатъчно, все пак България има над 7 000 000 жители...
image Знаци от надписи публикувани от Заимов, Попконстантинов, Миков

image Все още нелокализиран надпис от Стара Планина, скица Д.П.

Тъжно е, че обикновени, но съвестни хора – краеведи, родолюбци, поемат работата на професионалистите, които вместо да изследват явно позабравените от тях исторически извори и да се опитат да запазят културното ни наследство, се занимават с лансиране на неверни твърдения като това, че траките нямат писменост.   Ако някой не може, или не иска да върши работата си както подобава, редно е да си подаде оставката, за да могат други, които желаят да опазят културното ни наследство и да кажат истината да имат по-голямо поле на изява. Такива хора има – доценти, дипломирали се студенти, а също така и отдавна утвърдили се учени, които смело се противопоставят на виждането на някои от своите колеги. За пример може да се даде проф. Диана Гергова, явяваща се един от най-даровитите и най-прогресивни наши археолози. Преди няколко години, в интервю за “24 часа”, тя заяви, че в никакъв случай траките не са безписмени, което е самата истина разбира се.   У нас се наблюдава една уникална, смайващо дълга традиция на писмеността. Определени знаци от края на Каменната и началото на Медно-каменната епоха се срещат в използваните на о-в Крит Линеар А и Линеар Б, но ги има и в ново време по нашите народни носии и шарките по писаните яйца. Тази тема е разработена доста добре от изследователката Иванка Пенева-Русева. През 2008 година, тя изнесе доклад засягащ крито-микенската писменост и знаците от тракийската керамика от Цепина. Тази авторка спомена за връзката между древната балканска писменост, използваните на остров Крит Линеар А, Линеар Б и орнаментите от народните ни шевици и писаните яйца. image Сравнение на знаците от най-древната писменост със знаци от критските Линеар А, Линеар Б и глаголицата

Традиция на приемственост от най-древната писменост се наблюдава и при глаголицата. Значителен брой нейни букви имат ясни успоредици сред егейската писменост от Бронзовата епоха и по-старата, така нареча Дунавска писменост. Ясна е и връзката между старобългарските руни и критските Линеар А, Линеар Б. Примерите са толкова много, че няма как да се говори за случайни съвпадения във формите. Не е случайност е това, че в древни документи с Линеар Б са изписани имената Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кубер, а и други, по-малко интересни, но все пак наши имена като Бато, Дайко, Мила.

image Сравнение на старобългарските руни със знаците на критската писменост от Бронзовата епоха

Ние притежаваме солидни доказателства за местните си корени, а и за това, че сме потомци на хората създали най-ранната писменост и активно участвали в оформянето на Минойската и Микенска цивилизация, представителите на официалната наука обаче упорито отказват да приемат фактите. Възползвайки се от пасивността на нашите учени, изследователи от други страни си присвояват най-нагло постиженията на дедите ни.   Този процес трябва да се спре защото подариш ли богатството си на чужденци, те един ден могат да ти поискат и живота. Своето трябва да се пази ревниво. Оставеното от предците ни е ценно наследсто и е редно то да бъде завещано на децата ни, а не да се хвърля на бунището.  

Използвана литература:

1.Л.Баюн, В.Орел, ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯ И КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ, Вестник Древней Историей, 1 (204), январь-февраль-март, Наука, Москва, 1993; 2.D.Lalchev, Newly Discovered Rock-Cut Sanctuaries with Old Phrygian (?) Inscriptions in the Sakar Mountain (South-Eastern Bulgaria), Eight International Congress of Thracology Thrace and the Aegean, Vol. II, Sofia, 2002, p.p.799-815; 3.Н.Гигов, Орфей и Азбуката, Хелиопол, София, 2006; 4.И.Пенева-Русева, За критско-микенските писмени знаци върху предмети от халщатската култура Цепина, Цепина, Чепинско, Велинград - Хилядолетната история на Северозападните Родопи, доклади от Националната Научна Конференция с научен ръководетил проф.д.и.н. А.Пантев, Велинградр 23-24 окт. 2008, изд. Исторически Музей Велинград, София, 2010; 4.М.Константинов, Надарският надпис все пак съществува – първи снимки след 50 години http://prarodinata.blog.bg/history/2017/05/15/nadarskiiat-nadpis-vse-pak-syshtestvuva-pyrvi-snimki-sled-50.1546868 5.М.Константинов, България – люлката на писмеността, 34 от надписите създадени в нашите земи през последните 10 000 години http://prarodinata.blog.bg/history/2012/09/06/bylgariia-liulkata-na-pismenostta-34-ot-nadpisite-syzdadeni-.997230 6.Ж.Христова, Бесите рисували върху съдовете си, 24 Часа, 13.10.2010; https://www.24chasa.bg/Article/640807     * По-късно се появяват наши учени, които споменават Ситовския надпис. Златка Ракова-Морфова, а и Мая Василева, представят информация, която обаче остава достъпна само за шепа специалисти.



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 8818129
Постинги: 15793
Коментари: 5466
Гласове: 4700
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930