Понеже Валентин Хаджийски отрази в “Гласове” личните си впечатления от срещата на президента Радев с нас, българските емигранти в Ню Йорк от 22.09.2017 г., реших и аз да изразя своите.

Общото ми усещане за президента Радев след първата ми среща на живо с него бе неприятно. Затова и веднага след приключването на въпросите и отговорите побързах да напусна сградата на консулството ни в Манхатън.

Г-н Хаджийски правилно отразява в статията си, че липсваха всякакви мерки за сигурност при входа на консулството. Никой не провери нищо.

Този факт породи у мен странното усещане, че ние не отивахме на среща с президент на суверенна държава, а с един от задокеанските наместници на една от колониите, в случая България, който е на кратко посещение в метрополията. От какво би могъл да се страхува г-н Радев тук, зад океана, в САЩ, където е учил и летял на Ф16? Нима метрополията не е по-сигурно място от колонията за такива като него?

Слушайки интонацията в гласа на президента – добре школувана, но в същото време монотонна, роботична, безжизнена – наблюдавайки добре заучените маниери и движения на ръцете и тялото му при говоренето, изведнъж осъзнах, че г-н Радев навярно е бил школуван не само в летене на Ф16, но още тогава хора в САЩ са го подготвяли за бъдещ голям пост в България. Виждах една добре школувана кукла-робот, чиито софтуер бе произведен в САЩ, но не бе толкова съвършен, че напълно да заличи кукленското поведение.

Нарочно зададох въпроса има ли според него друг възможен път за България, извън ЕС и НАТО. Всеки, който се интересува малко или повече от българска политика, знае какво г-н Радев бе казал в първата си реч като президент в Народното събрание, цитирам: “Членството на България в ЕС и НАТО са постигнати цели, неподлежащи на обсъждане.” Край на цитата.

Макар и с ироничен тон, г-н Радев ми отговори, че би приел да обсъдим, там в залата, алтернативно предложение, ако имам такова.

Ами другата година, живот и здраве, една нова политическа партия на име “България на труда и разума” ще представи принципно нов път за България, само че политически организирано.

Райчо Марков, Фейсбук