Гост-автор | 25/09/2017

Културата в днешно време у нас е в голяма степен култура на лъжата.
Тя ни предлага един силен морален цинизъм като единствена форма  на поведение в пазарна ситуация. В тази култура вече нищо не е сигурно и окончателно определено.
В нея няма сигурни историци и история, медии, обществени дебати, специалисти, общественици и исторически личности с неопетнен морал, окалян предимно не от тях, а от други.

Историята не е опровергана с факти, а безсрамно  и съзнателно изтрита. 
От наука тя все повече се превръща в стока.
Ценностите са отречени или преобърнати наопаки и съществува остра нужда от критично съзнание.

Манипулацията  и откровената лъжа са завзели всички нива на политиката, Интернет  и средствата за масово осведомяване.
И като резултат от това в главите на болшинството съвременни хора цари хаос. На тях не е ясно не само откъде идват и накъде отиват като нация и народ, но и миналото, и бъдещето на собствения им живот тъне в мъгла.

И след като нищо твое и обществено не е сигурно,  сигурно става единствено чуждото - чуждата  история и култура, чуждите нрави и жаргон, чуждите идеологически и морални постулати. Дори чуждите думи са „по-правилни“ от същите в родния ти език.

Дори т. нар. "графити"  се пишат  само на английски език, защото той е „по-правилен” от българския.

И защо тогава се чудим, че у нас има толкова много чуждофили и българофоби?

 ***

Автор: Георги Иронов