ВАЖЕН ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР,ИЗОПАЧЕН ОТ ТЮРКОЛОЗИТЕ ВНАСЯ ПОСЛЕДНИ ЩРИХИ В БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР И СЛАГА КРАЙ НА СУМАТОХАТА ОКОЛО КОРМЕСИЙ И КОРМИСОШ

ВАЖЕН ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР,ИЗОПАЧЕН ОТ ТЮРКОЛОЗИТЕ ВНАСЯ ПОСЛЕДНИ ЩРИХИ В БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР И СЛАГА КРАЙ НА СУМАТОХАТА ОКОЛО КОРМЕСИЙ И КОРМИСОШ


      Според много читатели темата за Българския календар е твърде безинтересна и съмнителна. Как няма да е съмнителна темата,като погледнем какви турски етимологии и животни вкарваха в нея казионните ни "учени"? Това отвратително зло обаче вече е поправено- в предишни статии съм привел отлични примери за Българска етимология на нашите календарни понятия но се налага да изготвя поне още 2-3 подобни статии понеже се оказа,че тюрколозите са минирали пътя към истината с множество "подводни камъни" та всеки,опитал да се добере до нея да се отчае предварително и да се откаже колко се може по-скоро! Да,ама не са познали- ние ще извървим пътя до истината и ще докажем,че туркотатарските и тунгусоманджурските етимологии нямат никакво място в проблематиката за древните Българи,наричани от казионните фалшификатори "пра"-Българи!

  Коректно реконструираната след 19 декември 2016 г. Календарна таблица на Българите е репер,който ще дава точни ориентири и датировки на Българската историческа наука отсега нататък. Както се оказа обаче,повеждането по утвърдени казионни клишета е променило възприятията за миналото и е станало причина за появата на  някои грешки в досега представяната Календарна таблица,чиято корекция в един момент стана безусловно необходима. За мое учудване обаче съвпадението на математически точен с коригиран резултат бе постигнато невероятно лесно което означава,че проблемът с правилното рекоструиране на таблицата е решен по същество още през 2016 г. а това,което остава е прецизирането на онези детайли в подредбата,чието напасване трябва да отчете и най-малката подробност в датировъчните данни,които поднасят историческите извори.

    Така в един момент се оказа,че недостигът на такива извори се отразява на детайлите,от които зависи получаването на точен "до милиметри" датировъчен резултат във всеки един хронологичен момент. Както си спомняте,в предишни статии за "Календара" изразих своя скептицизъм и съмнение в безкритичната точност на най-добрия до момента вариант,който допуска съвпадането на няколко царувания като онези на Тервел,Севар и Кормисош. Както сега се оказа,това съвпадение и "дублиране" до голяма степен се е дължало на един изопачен и порочно поднасян от тюрколозите важен исторически извор,а също на премълчаван от тях друг такъв извор,който те обявяват за "ненаучен",поради което до него са могли да се доберат само нищожно малък кръг тесни специалисти.

  Преосмислянето на тези исторически извори обаче се оказа безусловно необходимо и плодотворческо,понеже единствено те могат да разплетат възела на подозрителните съвпадения между първите царувания от загадъчния VIII век и слагат край на суматохата около Кормесий и Кормисош. Първия и най-важен извор е хрониката на монаха Алберих,откъс от която прилагам по-долу:



  Както виждаме тук се говори за Кормесий,но на два пъти. Първо се отбелязва,че през 727 г. над Българите е царувал Кормесий а после- че през 750 г. отскоро царува трети владетел с името Кормесий. В хрониката има и грешки като твърдението,че Българите били дошли на сегашното си място няколко години преди 750 г. и че 679 г. трябва да се счита за начало на Българското царство. Че датата 679 е сгрешена знаем от многото имена на Български владетели,царували преди Аспарух през V,VI и VII век а че Българите не са дошли на Балканите няколко години преди 750 г. личи по данните на самия Алберих който пише,че в 716 г. Българите избили 32 000 сарацини (араби) близо до Константинопол което нямаше как да стане,ако те живееха далеч от Балканския полуостров. Интересно е обаче друго- че през 750 г. се възцарил трети владетел на Българите с името Кормесий.

  Оригиналния текст на този ценен исторически извор веднага прави впечатление с това,че сведението за 750 г. може да се тълкува по два начина:

1. Че Кормесий е трети владетел на Българите въобще (както твърдят тюрколозите),при което Аспарух се счита за пръв Български владетел а Тервел- за втори. Това погрешно и крайно ненаучно заключение не се вписва в нито един исторически извор,описващ събития от V-VIII в. и в пълен разрез с фактите учи,че трябва да отречем всички владетели преди Аспарух и да допуснем съвпадение между царуванията на Тервел,Севар,Кормесий и Кормисош,въпреки липсата на каквито и да е сигурни сведения за това.

2. Че князът от 750 г. е третия владетел с името Кормесий от което следва,че преди него са царували още двама Кормесиевци. Тази версия се вписва в историческите извори и намира подкрепа в тях но определя като лъжа заключението на тюрколозите,че Аспарух е първи владетел на България а Кормесий- трети,поради което никак не би им харесала. Ние и не очакваме такова уважение към историческите извори от тях- казионните историци отдавна са доказали че никой извор,който оправергава техните съчинения за Българите не е от значение!

  В своя стремеж да ни изкарат нов народ на 1300 години тюрколозите са изопачили това сведение и ни заблуждават,че Алберих е нарекъл Кормесий "Трети владетел на Българите". Както виждаме от хрониката обаче,Кормесий от 727 г. и Кормесий от 750 г. няма как да са един и същ владетел,колко и да им се иска това на нашите опоненти. Още по-голямо насмитане в техните редици настава когато видят,че според хрониката на византийския летописец Теофан Изповедник Кормесий е сключил мирен договор с ромеите и по-конкретно с император Теодосий III,който е царувал между 715-717 г. Тогава царуването на лелеяния от тях "Трети владетел" на Българите трябва да е почнало най-късно в 716 г. и да е завършило между 754-756 г.,когато според тях на престола е дошъл следващия владетел Винех. Така по сметката на тюрколозите излиза,че Кормесий трябва да е царувал 40 години вместо записаните от тях 28,които те откриват в "Именника" и веднага ги вменяват точно на него,макар името Кормесий да не е споменато там.

  Този заплетен казус обаче те решават по следния начин,който повлия и на мен: Кормесий от 716 г. е едносъщен с Кормесий от 727 г. а Кормесий от 750 г. е споменатият в "Именника" Кормисош,чието име записано на гръцки е Кормисос (Кормесис,Крумесис). Така нещата привидно са решени но остават четири много неприятни проблема:

1. Кормесий I,ако е дошъл на престола в 716 г. и е царувал 28 години би трябвало да е седял на престола до 744 г.,при което за царуването на Кормисош остават само 10-12 години,а не записаните в "Именника" 17 г.

2. Царуването на Кормесий,поставено от Зигеберт и Алберих в 727 г. или малко преди нея постулира,че той с 28-те му години трябва да е заемал престола до 754-755 г. и тогава не остава никакво място за царуването на Кормисош а сведението,че нов Кормесий се е възцарил около 750 г. отиват за скрап и трябва да бъдат обявени за "грешка" на летописеца.

3. Ако Кормесий от 716 или 727 г. е трети владетел на Българите както им се иска на тюрколозите,тогава Кормесий от 750 г.,обявен от тюрколозите за Кормисош от "Именника" няма как да е трети владетел,а най-малко четвърти. Монахът Алберих обаче не обявява Кормесий от 727 г. за трети владетел а за такъв обявява само онзи Кормесий,който се е възцарил към 750 г.

4. Ако Кормисош с неговите 17 години е седнал на престола в 749-750 г. както му вменяват тюрколозите,той трябва да е царувал до 766-767 г. и тогава не остава никакво време-царуване за владетели като Телец,Сабин,Паган,Умор и Токту.

Така се оказа,че запетайката в текста "... трети владетел,с името Кормесий" е сложена от нашите туркомански фалшификатори,имащи обичай да редактират всеки исторически извор който не им е по вкуса. Ако тюрколозите бяха прави щеше да последва,че Кормесий от 750 г. няма как да е Кормисош,понеже според вписаните в "Именника" 17 г. неговото властване трябва да е приключило най-рано в 766-767 г. Кормесий от 716 г. също не може да е Кормисош,понеже царуването му трябваше да е приключило към 733 г. и да останат голям брой необяснени "празни" години,през които никой не знае кой и как е царувал.

  Така тези изкривени възгледи на казионите наложиха редактиране на историческите извори и обявяване,че Алберих и Зигеберт са сгрешили датата на Кормесий от 750 г. а "Именника" е сгрешен и объркан документ,в който много дати са неверни. По техните "заключения" Кормисош вместо вписаните за него 17 г. трябва да е царувал най-много 10-12 г.,а Кормесий да е царувал едновременно с Тервел и Севар. Тюрколозите се имат за учени и би трябвало да знаят добре,че Българските автори на "Именника" и франкските монаси не са цигани,гърци или комунисти,за да лъжат и да вкарват фалшиви сведения в своите писания но не са отчели във владетелската си хронология онези факти,които не им харесват. Затова те или отричат царуването на втори Кормесий въпреки историческите извори за владетел с това име през 715,727 и в 750 г.,или определят годините на неговото царуване наслуки,без да ги съобразяват с данните от Българския календар. Техните представи за царуванията на Кормесий и Кормисош са така безнадеждно объркани,че те често имат големи противоречия по въпроса и определят за тях 5-6 различни датировъчни версии,всяка от които влиза в противоречие с някой от историческите извори и нито една от тях не може да обясни всички данни,които имаме за Кормесий и Кормисош едновременно.

  Робуването на тези утвърдени в науката казионни клишета замалко щеше да подведе и мен въпреки изключително точния вариант на Календарната таблица,който реконструирах в края на 2016 г. и усъвършенствах през следващите месеци. Неприятното съвпадение между царуванията на Тервел,Севар и Кормесий,допуснато от тези варианти продължаваше да ме притеснява и ме караше да продължавам да диря сведения,които да го обяснят или отрекат. Тогава се появи книгата на д-р Живко Войников за Българския календар и добре откоментираните в нея изворови данни на Зигеберт и Алберих за царуванията на Кормесий и Кормисош,които тюрколозите представяха в изкривен вид. Когато се запознах с всичките подробности осъзнах,че тези сведения имат нужния потенциал да запълнят липсващите празноти в познанията за проблемните царувания на VIII в.,и това ме накара да потърся хрониките на тези монаси но най-вече конкретните им текстове с надежда,че те ще дадат повече яснота по въпроса. Ценната индиректна услуга,която ми направи д-р Войников за елиминиране на лъжата се допълва и с това,че той е цитирал в книгата си още един важен извор- Историята на Йеросхимонах Спиридон,в която е включено следното твърдение:

  "Тривелий (Тервел) приел християнството и се оттеглил в Охрид,където съградел манастир,а за владетел оставил своя син Требелан. Но Требелан върнал езичеството,поради което Тривелий се върнал от Охрид,свалил Требелан,наказал го с ослепяване и поставил на трона по-малкия си син Мойсей,след което отново се оттеглил в манастира в Охрид."

  Това сведение е странно понеже твърди че Тервел царувал определен брой години,после оставил сина си Требелан на трона но много скоро след това го свалил и сложил друг свой син на неговото място,понеже Требелан се опитал да върне езичеството. Казионите веднага заявяват,че Спиридон е объркал историята на Тервел и Требелан с онази на Борис "Първи" и Владимир Расате,като смесил двете събития и ги слял в едно. Византийските и франкски извори обаче говорят,че Спиридон може да не се е объркал а по-скоро казионните "учени" да са се объркали,като отричат неговото сведение и сливат царуванията на двамата Кормесиевци или царуването на единия от тях с онова на Кормисош.

  Наказанието чрез ослепяване,което Тервел приложил за сина си е често срещано в Средновековието а е възможно Тервел да е покръстил само своя род Дуло,без да е покръствал целия Български народ. Монахът Спиридон не пише,че Тервел е опитвал да покръсти народа а пише,че е покръстил себе си и както става ясно от следващия текст- своите синове от което следва,че е покръстил само рода и приближените си. Постъпката на Тервел вероятно била известна на по-късните Български владетели и княз Борис "Първи" само решил да я повтори,когато трябвало да накаже сина си за отстъплението от вярата. Непознаването на всички подробности от страна на днешните историци е довело до предположението,че по-късен летописец е объркал едната история с другата без да се помисли,че и двете истории може да са верни а всичко,което се е случило през IX век може да е плод на някаква приемственост и на утвърдени от по-рано традиции.

  Сведението,оставено от монаха Спиридон има рядката заслуга да обясни една важна подробност,убягнала на досегашните изследователи: как и защо историческите извори споменават царуването на Тервел в началото на VIII век,после на Кормесий в 715-716 г. и после пак на Тервел в 718-719 г. То позволява да приемем,както казва и д-р Войников,че Тервел е царувал с едно кратко прекъсване,по време на което владетел е големия му син Кормесий. После Кормесий вероятно е бил свален и ослепен,както пише монаха Спиридон,а Тервел се е върнал за кратко на престола. След като разбил арабите и качил на трона по-малкия си син Севар наричан още и Мойсей,той отново се е оттеглил "в манастира",както пише Спиридон.

  Историческата наука няма основания да отрече,че Тервел и другите членове на рода Дуло (с изключение може би на Аспарух) са били християни. В "Бревиария" на Патриарх Никифор за периода между 617-619 г. е отбелязано следното събитие:

  "Господарят на Хунския народ,заедно със своите управници и оръженосци дошъл във Византия и помолил императора да да приеме християнството. Той охотно ги приел и ромейските архонти станали кръстници на Хунски архонти а техните жени- на Хунските жени. Те били дарени с императорски дарове и санове. Императорът удостоил със сана патриций техния хегемон (владетел) и после с благодарност ги изпратил в тяхната Хунска страна."

   Календарната таблица указва че "господарят на Хунския народ",за който пише в "Бревиария" без съмнение е Ирник II (595-625 г.): един от чичовците на Кубрат. Летописецът Йоан Никиуски пък е писал за самия Кубрат следното:

  "Този човек бил кръстен като дете и приет в лоното на християнството в Константинопол,като отраснал в императорския дворец. Той бил свързан с близко приятелство с Ираклий и след смъртта на последния останал верен към децата му и жена му Мартина."

  Че Кубрат не бил безразличен към християнството личи по християнските предмети,открити в неговия гроб. С прекрасния златен дискос,който е открит там вероятно са кръстени неговите чичовци Ирник и Органа,неговите роднини и самият той. Някои особености в оловния печат на Тервел карат изследователите да мислят,че и този владетел е бил християнин още повече,че бил канонизиран и за светец. Ако Аспарух се е отказал от християнството заради войната с Византия,Тервел се е върнал към него и възстановил изгубените привилегии на християните,което би било достатъчна причина да го канонозират за светец. Върху единствената засега златна монета на Аспарух обаче има християнски кръстове което говори,че той по-скоро се е отказал от единия вид християнство като византийското православие и се е върнал към другия вид като арианското християнство,което изповядвали много жители на Стара Велика България.

  Християнски символи има върху златните медалиони на Омуртаг и по някои други Български паметници от периода до официалното покръстване което означава,че християнството не било омразна религия в двора на нашите "езически" князе. Логичното заключение е само едно: историците не трябва да приемат съобщението,че Тервел се е покръстил тъй критично и недоверчиво а трябва да ползват по-гъвкави теории при проучване на Българското минало,но без да се впускат в недоказуеми казуистики като тези с "тюркизма","кановете" и "юртофилството" на древните Българи. Тъй или инак няма пречки да приемем,че Тервел се оттеглил за кратко от властта без значение по какъв повод,но в полза на първия споменат от изворите Кормесий. Скоро подир това той се върнал обратно за няколко години и отново отстъпил престола,но този път в полза на Севар от което следва,че първият Кормесий не може да е Кормисош,понеже според монаха Спиридон той е ослепен,а сляп владетел трудно би удържал безметежно престола цели 17 години,колкото посочва "Именникът" за Кормисош. От всичко това разбираме,че Кормесий I и Кормисош са две различни лица.

  Изворовите данни наистина посочват три дати,през които е имало активност на владетел с името Кормесий а времевия диапазон между най-ранната и най-късната дата е около 40 години което означава,че се касае за повече от един владетел носещ това име. За Кормесий I вече уточнихме,че това е бързо сваления син на Тервел за който говори Спиридон и същият Кормесий,който сключил мирен договор с император Теодосий III. Тогава княз Кормисош,споменат от "Именника" е един от тримата Кормесиевци,за които пише монаха Алберих и няма как да е различен четвърти владетел с име подобно на тяхното,понеже самата владетелска хронология го подсказва. Ако той не бе Кормесий а някой различен владетел,царуването на Телериг би се изместило в самия край на VIII в. което е напълно погрешно и ненаучно,понеже би заличило почти цялото царуване на Кардам.

  По същия начин хронологията подсказва,че Кормисош не може да е бил и онзи Кормесий,който се е възцарил ок.750 г.,понеже това би изместило царуването на Телец и на Умор към 774-777 г. и би довело до абсурдни хронологични резултати. Така единствения владетел,който може да е бил единосъщен със споменатия в "Именника" Кормисош е онзи Кормесий,за който изворите посочват че е царувал през 727 г. и когото ще наречем Кормесий II. Онзи негов съименник,за който изворите говорят в 750 г. пък ще наречем Кормесий III,а липсата на повече сведения за него се обяснява с онова съобщение на Никифор,че Българите се наговорили помежду си и избили онези,които държали властта у тях по наследство и сложили за владетел злонравния Телец (760 г.). Това съобщение позволява да предположим,че Кормесий III е бил намразен от Българите по някаква причина заради която те не само го убили,но прокълнали и спомена за него,отказвайки да го запишат в Именника на своите владетели. Тази теза отлично обяснява защо Именникът не посочва друг Кормесий след Кормисош,а външните за България извори говорят за наличието на такъв.

  Различията в имената не бива да ни учудват: в "Именника" Кубрат е наречен Курт,Аспарух- Исперих,Кормесий II- Кормисош а Умар- Умор. Пропуснати владетели в него също не липсват а нереално раздутите царувания на князе като Авитохол,Ирник,Кубрат и Аспарух говорят че "Именника" и "Календара" никога няма да бъдат разгадани до онази прецизна точност която обичали в онези времена дедите ни,докато учените не приемат следните няколко условности:

1. През проблемния за учените VIII в. не е царувал един владетел с името Кормесий,а трима,както говори монаха Алберих.

2. Че втория Кормесий (Кормесий II) е споменатият в "Именника" Кормисош.

3. Че някои от годините,в които са се възцарили владетели като Авитохол,Ирник,Безмер и Аспарух може да са с променени номера,но имената на самите години са предадени съвсем точно от "Именника". Промяната в техните цифри е била безусловно необходима заради нереално раздутите царувания от 300,150,60 и 61 години на Авитохол,Ирник,Кубрат и Аспарух,според което последните двама владетели са царували общо 121 г. Това означава,че годината на Аспарух е без никакво съмнение именно ВЕРЕНИ но истинската й цифра не е Алем а някоя друга нечетна цифра,която отстои на 12,24 или 36 години преди нея,понеже не е реалистично да говорим за отстояние от 48 г. Съгласно с това заключение истинската цифра на годината,в която се възцарява Аспарух ще да е била Алтом (9),...? (7) или Бехти (5),понеже без тази корекция посочения срок от 61 години за неговото царуване би датирал смъртта му към 730 г.,което знаем че е съвършено невъзможно. Същото се отнася и за Безмер: годината на неговото възцаряване е именно ШЕГОР,но нейната цифра не може да е Вечем (8) а единствено Тутом (2),Твирем (4) или Шехтем (6).

  В този случай има и друг вариант,който приемах за верен по-рано: че номерът на годината е останал в "Именника" непроменен,а е сменена само годината. Това водеше до предположението,че година ТОХ на Аспарух е била сменена с година ВЕРЕНИ,а цифрата Алем (1) е останала същата. Този вариант не е лош по принцип,но поражда един неприятен въпрос: как религиозното преклонение на древните хора към обожествени князе и езически богове им е позволило да подменят свещената година на даден владетел с друга година,като по този начин извършат дефакто едно богохулство към Хермес (Тох)? Сега мисля,че такава подмяна в ония години не е могло да бъде извършена от което следва,че далеч по-коректен е горния вариант: първия летописец на "Именника",който живял по времето на Аспарух е сменил номера на годината но е запазил в непроменен вид самата година,за да навърже обърканата от раздутите царувания на първите няколко князе владетелска хронология.

4. Че името Кормесий е променено в "Именника" на Кормисош така,както Кубрат е променено на Курт,Аспарух на Исперих,Умар на Умор и пр.

5. Че в "Именника" освен добре известните Сабин,Органа и Паган са пропуснати и други владетели като Кормесий I и Кормесий III,а Кормесий II е наречен в него "Кормисош".

6. Че царуването на Севар,който не е споменат в други извори освен в самия "Именник" е съвпадало за кратко с царуването на Тервел или на Кормисош.

7. Че зад имената Требелан и Мойсей,споменати от монаха Спиридон се крият синовете на Тервел- Кормесий I и Севар. Требелан в случая е форма на името Тревелан (Тривелин,Тервелин) и говори,че неговия носител не е обозначен със своето лично име,а с прозвището Тервелин (Тервелов син). Мойсей пък (с форми Мозес и Музей) вероятно е християнското име на Севар,което той приел след своето покръстване.

  Така в крайна сметка се оказва,че изопачените и премълчани от казионната школа исторически извори изискват извършването на важна корекция в Календарната таблица на Българите. Тя трябва да съдържа в непроменен вид следните три основни репера на безкритично установената хронология:

1. Етх бехти= 866 г.
2. Дилом тутом= 763 г.
3. Сигор елем= 821 г.

  Едновременно с това новата Календарна таблица трябва да предвиди точните хронологични периоди,през които са царували владетелите Кормесий I от 715-716 г.,Кормесий II от 727 г. и Кормесий III от 750 г. като отчете факта,че Кормесий II е споменатият в "Именника" Кормисош и не е царувал 16 нито 18,а точно 17 години. Единствения реконструиран календарен вариант,който отговаря на всичките тези условия е следният:

   От него следва,че изградената дотук представа за календарните цифри на Българите не следва да бъде променяна- те остават същите със забележката,че календарна цифра "Сектем" дедите ни навярно не са имали и тя явно има друго тълкувание в контекста на надписа,върху който е забелязана преди близо 100 години. 
                                 
  Така новата и окончателно утвърдена Календарна таблица позволява да направим някои важни заключения:

1. Не е имало междинен български владетел между Тервел и Аспарух.

2. Княз Органа,за когото предишният вариант бе отредил 12 години на царуване всъщност е царувал 2 години,поради което съобщенията за него в историческите извори са много малко.

3. Органа и Ирник са различни лица но и двамата са чичовци на Кубрат от което следва,че трябва да са били братя помежду си и братя на баща му,който изглежда е загинал твърде млад.

4. Тогава е възможно Гостун да е бил наместник (заместник) на бащата на Кубрат- не на аварския каган и аварска зависимост никога да не е имало. Никифор посочва,че към 634-635 г. е имало война между Българи и хазари при което нашите преводачи пишат,че "... Кубрат - племенник на Органа,въстанал срещу кагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската,оставена от него (кагана) и я изгонил от своите земи." Този превод обаче може и да не е верен а гръцката дума EПАNECTH,превеждана от казионите като "Въставам,Вдигам революция" всъщност няма точен превод в днешния гръцки език и може да е значела "Надигам се,Повдигам война". Тогава верния превод на израза ще бъде друг: "... Кубрат- племенник на Органа се надигнал срещу кагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската,пратена (изпроводена) от него (кагана) и я изгонил от своите земи." Това променя нещата изкорен: имало е не въстание,а война на Българите срещу аварите което означава,че лелеяната от тюрколозите чужда зависимост никога преди турското време не се е случвала у нас!

5. Интересен резултат получаваме и за Севар: според записаните в "Именника" 15 години той трябва да е царувал като напълно самостоятелен владетел само 1 година в "пролуката" между Тервел и Кормесий II (Кормисош),а останалите си 14 години да е прекарал в съуправителство. Това обаче изглежда подозрително и недостоверно: съуправителство с един в онаци епоха на централизация е приемливо изключение но съуправителство с двама е почти неприемливо още повече,че никой исторически извор не потвърждава това. В изворите,споменаващи че Кормесий II се е възцарил около 727 г. няма ни дума за Севар или за друг съвладетел на Кормесий-Кормисош което означава,че по това време Севар вече не е бил на трона. Тогава ни остава само един полезен вариант- да приемем,че Севар всъщност е царувал не 15 а 5 години,от които 4 под "сянката" на Тервел като негов съуправител. Така едноличното царуване на Севар трябва да е приключило само 1 год. след смъртта на баща му Тервел а това кратко време не стигнало за да направи нещо,с което да бъде забелязан от историците на епохата.

6. Новия вариант на Календарната таблица отваря хронологична празнина от 11 години между Винех и Телец. Тя без съмнение е възникнала заради царуването на необозначения в "Именника" но споменат по същото време в изворите Кормесий III,който станал нежелан от Българите заради неговите провали в избухналата война срещу Византия и бил отстранен чрез кървав преврат,а споменът за него бил заличен от държавните архиви.

  Сега вече можем да изведем най-точната хронология на владетелите от проблемния VIII в.,която сме имали от 1200 години насам:

1. Авитохол Атила- Дилом твирем,300 г. Той не е заел престола в годината Дилом твирем,понеже в "Именника" не е споменато неговото царуване: отбелязани са само годините на неговия живот,удължени от жреците за да бъде сравнен с Хермес,чието име носи. Дилом твирем (415 г.) е всъщност рождената дата на Авитохол Атила което означава,че той е живял 38 години (415-453 г.). Той няма как да е монголоид понеже Хуните били чисто европеиден народ но утвърдена порочна практика е да бъде рисуван като такъв,за да се солидаризират днешните объркани римофили с мнението на неговите "жертви",на които той впрочем раздавал възмездие заради ужасяващите престъпления,извършвани от тях в продължение на 600 год. срещу Атиловите роднини в припонтийския регион.

2. Ирник II - Дилом твирем, ~30 г. (595-625 г.). Отбелязаните срещу неговото име 150 години на живот не дават ясна представа кога е стъпил на престола но казват,че е починал в 625 г. Това е споменатия от Йоан Никиуски владетел Куернак (Хернах),чието име е с доказан сарматски произход. Удължените години на неговия живот го свързват с малкия Атилов син Ернах но само дотолкова,колкото да бъдат подчертани техните еднакви имена и роднинството между тях. Най-близката до неговото управление година "Дилом твирем" е 595 г. което позволява да предположим,че той може да се е възцарил тогава а неговото управление да е било удължено по-късно с два календарни цикъла (120 г.),за да бъде подчертана неговата заслуга с покръстването на рода Дуло (617-619 г.).

3. Гостун- Дохс (Докс) твирем,2 г. (625-627 г.). Както казах по-горе,той изглежда е бил наместник на бащата на Кубрат,а не на аварския каган.

4. Органа- "Магур" шехтем,2 г. (627-629 г.). Не е споменат в "Именника" по някакви причини,но неговото царуване е било в луфта от 2 години между Гостун и Кубрат,който установяваме с помощта на календарната таблица.

5. Курт Кубрат- Шегор вечем,36 г. (629-665 г.). Царуването му е удължено от жреците до нереалистичния размер от 60 г.,за да бъдат подчертани неговите заслуги за поредното обединение на България. Възцарил се е точно в годината Шегор вечем (629 г.),което намира подкрепа и в изворите но е ясно,че не е починал в 689 г. а доста по-рано. Кога точно е станало това,разбираме по новия подход в изчисляването на удължени владетелски години,за който споменах по-горе. Нереалистично удълженото му царуване говори,че годината на следващия владетел Безмер със сигурност трябва да е била Шегор,но номерът й не е бил Вечем (8). Не е никак трудно да разберем коя е точната година,в която е починал Кубрат- това трябва да е онази година ШЕГОР,която се намира в периода между 664-668 г.,когато византийския император "Констанс" (Константин) пребивавал "на запад" (в Сиракуза на о-в Сицилия). Такава през този период е 665 г.,която съвсем точно отбелязва кога е починал Кубрат и кога се е възцарил Безмер.

6. Боян Безмер- Шегор твирем,3 г. (665-668 г.). След като знаем кога точно е починал Кубрат,лесно можем да датираме царуването на Боян (Бат Баян),наречен от "Именника" Безмер. Годината му без съмнение е ШЕГОР но нейния номер е сменен от първия летописец на "Именника" за да бъде отстранен проблема,който възниква от нереално раздутото царуване на Кубрат.

7. Аспарух- Верени "седем",27 г. (668-695 г.). Той починал в годината на Тервел- Текучитем твирем (695 г.),след която удължени царувания в "Именника" вече няма. Това позволява да датираме съвсем точно неговото царуване,макар то да е удължено служебно до 61 г. от жреците,за да бъде подчертана огромната му заслуга при спасяването на България от коалиционните "клещи",в които се опитал да я хване император Погонат и заради успешното възстановяване на данъка,който империята плащала на Българската хунска държава по времето на Атила. Годината му несъмнено е ВЕРЕНИ но нейния номер бил сменен от Първия летописец на "Именника",за да не пострада изнесената от него владетелска хронология.

  Това е последното удължено царуване- Втория летописец не си е позволил да прави такива удължавания,понеже е видял до какви объркващи резултати води това. Записаните 61 г. срещу името на Аспарух навярно визират годините на неговия живот от което следва да предположим,че той е роден в 634 г. ако не и в предишната Верени алем,която е 632 г. а такова подробно познание трябва да означава,че Първия летописец на "Именника" е бил високограмотен представител на рода Дуло.

8. Тервел,I-во царуване- Текучитем твирем,21 г. (695-716 г.). Тази датировка съвпада с всички налични извори един от които твърди,че в 700 г. Тервел е бил вече на престола. В 716 г. обаче той решава да стане монах (както пише Спиридон) и оставя царството на най-големия си син. Има възможност да предположим,че Тервел е Първия летописец на "Именника" или високограмотния член на рода Дуло за който стана дума по-горе,а неговия интерес към християнството вероятно датира от младежките му години.

9. Кормесий I Требелан- Верени бехти,1 г. (716-717 г.). Това е онзи Кормесий,който сключил мирен договор с император Теодосий III между 715-716 г. и както показва таблицата,това е станало в годината на неговото възцаряване. Надписът около Мадарския конник,в който се говори за сключването на мирен договор между България и Византия от името на владетеля Крумесис (Кормесис) ще да е оставен именно от него с което той продължил традицията за оставяне на възпоменателни надписи,започната от баща му. Опитът да върне рода Дуло към езичеството довел до скорошното му сваляне от престола и до връщането на Тервел във властта.

10. Тервел,II-о царуване- Дван шехтем,7 г. (717-724 г.). Ето го разковничето на проблема с 28-те години,записани за годината Дван шехтем без да се посочи владетеля,за който се отнасят. Този владетел всъщност е посочен- това е Тервел и 28 е общия сбор от годините на двете му царувания,а Дван шехтем е годината на неговото второ възцаряване. С това летописецът всъщност ни е казал следното: 

"Тервел- 21 год.,родът му е Дуло а годината- Текучитем твирем. (Общо царува) 28 год.- родът му е Дуло а година (на второто възцаряване)- Дван шехтем.

  Това обяснява всички загадки на "Именника" и показва,че посочените към годината Дван шехтем 28 г. съдържат 21-та години от първото царуване на Тервел и 7-те години от второто му царуване,което променило годините му от 21 на 28 и годината на възцаряване от Текучитем твирем на Дван шехтем,но не променило името на владетеля.

11. Севар Мойсей- Тох алтом,5 г. (720-725 г.). Бил съуправител на Тервел няколко години понеже бащата искал да се застрахова,че втория му син няма да постъпи като първия. Името "Мойсей" може да му е присъдено по-късно а приживе да е носел само името Севар,с което фигурира в "Именника". Не е споменат в сведенията на Зигеберт и Алберих за 727 г. което значи,че царуването му вече е приключило тогава а 15-те години (EI),записани за него навярно са били 5 (E),към които първия руски преписвач на този уникален Български летопис е добавил само една чертичка I,която променила цифрата от 5 на 15.

  Не допускам,че е възможно датата да е била сгрешена от летописците на "Именника": най-вероятно след първите 1-2 оригинала е имало Български препис,правен към XIII-XIV в. и изнесен в Русия а после е имало руски граматици,които се погрижили повредения от годините оригинал да остане за поколенията. При изготвянето на някой от първите преписи по една или друга причина към годината на Севар е дописана чертичката I,която я променила от 5 на 15. Такова дописване впрочем би могло да бъде направено и днес,с цел да се объркат заключенията на проучвателите и да им се попречи да стигнат до истинската същност на Българския календар но не вярвам,че е възможно руско-съветските учени да стигнат дотам в стремежа си да ни изкарат "тюрки",макар че би ми било любопитно да науча дали цифрата I в годината ЕI е писана със същото мастило,с което е написана цифрата Е.

12. Кормесий II Кормисош- Шегор твирем,17 г. (725-742 г.). Той се възцарил веднага след преждевременната смърт или оттегляне (в манастир?) на Севар Мойсей,а неговите 17 г. приключват точно в годината на Винех което показва,че точно Кормисош е посочения в западните хроники Кормесий. Зигеберт и Алберих отбелязват,че в 727 г. той вече е царувал но не казват кога точно е заел престола. В оная средновековна епоха е трябвало да мине известно време,за да научат франкските летописци какво се е случило в Плисковския княжески двор през 725 г.,особено ако смяната на владетелите е станала към края на годината. Тогава не е имало джиесеми,телефони,телеграфи,вестници,радиа и телевизори да не говорим за редовна поща и журналистика,затова вестта за една промяна в Плиска от 725 г. може да е дошла в Германия през 726 г.,а да е била записана през следващата година.

13. Винех- Именшегор алем,7 г. (742-749 г.). Периодът на неговото царуване показва,че то е протекло гладко и спокойно.

14. Кормесий III- Шегор вечем,11 г. (749-760 г.). Това е споменатия в западните извори трети владетел с името Кормесий,вестта за чието възцаряване стигнала Германия през 750 г. и тогава е била записана. Не е отбелязан в "Именника" но франкските монаси категорично отбелязват,че е царувал по това време а фактът,че името му не е споменато говори,че точно той е убития през 760 г. от Българите владетел,който те намразили и изтрили името му от своите документи заедно със спомена за него.

15. Телец- Сомор алтом,3 г. (760-763 г.).

16. Сабин- Дилом тутом,2 месеца (763 г.).

17. Паган- Дилом тутом,2 мес.или 1 г. (763 г.) или (763-764 г.). Неговото време не може точно да се определи понеже изворите не казват дали той е отстъпил изцяло престола на наложения от "партията" на Сабин нов владетел Умор,или само го е приел за свой съуправител. Думата "Кампаган" (съкратено от "Каназ Паган"),употребена за него от Теофан Изповедник говори,че не е изключено той да е князувал едновременно с Умор и Токто (Токт),но на този етап това не може да се потвърди или отхвърли. По-вероятно е обаче той да е отстъпил престола изцяло на Умор заради натиска на императора,съпроводен изглежда и от натиск на явилите се в негова помощ хазари,за да постигне жадувания от България мир.

  Спряганото за "тюркско" име ПАГАН не само не е тюркско,а дори е термин (персонаж?) от Будизма,който създават Памирските Скити няколко века преди Александър Велики. Затова името ПАГАН (БАГАН,с прибл.значение Балган) го носи един огромен,но напълно непознат в България древен будистки град в Бирма (днешния Мианмар),където никой тюрколог не е позволил да търсим следи от културно-религиозно влияние на древните Българи. Този град бил столица на древно-будисткото царство Паган и се намира в централна Бирма край р.Иравади,а останките от него са в пъти по-впечатляващи и значителни от онези на превъзнасяния камбоджански Ангкор Ват:
                                                           

18. Умор (Умар)- Дилом тутом,1 г. (763-764 г.). Втория летописец на "Именника" е завършил този летопис по негово време,затова не е отбелязал цялото царуване на Умор а само първите 40 дни от него което значи,че "Именникът" е окончателно дописан през есента или ранната зима на 763 г.

19. Токто (Токт,Токту)- Верени "три",няколко месеца (764 г.).

20. Телериг- Верени "три",13 г. (764-777 г.),която датировка съвпада напълно с изнесените от монаха Зигеберт данни.

21. Кардам- Дван шехтем,25 г.? (777-802 г.). Годината на смъртта му още не е известна понеже не е открита годината,в която става възцаряването на Крум,а мненията за това варират от 797 до 804 г.

  След всички тези промени смятам,че няма да има други значителни корекции в Календарната таблица освен ако в скритите архиви на Ермиража,Москва или Ватикана не се открие някой "нов" и напълно непознат за науката древен извор,който да наложи това. Математически точните данни,които дава по принцип този вариант се потвърждават от всички налични до момента исторически извори за Българите,описващи периода V-IX в. а представените в предишните ми статии ранни варианти на Календарната таблица трябва да бъдат обявени малко или много за погрешни. За разлика от тюрколозите обаче аз не се срамувам да призная,че по пътя към истината съм допускал някои грешки,макар и по чужда вина- грешките са понякога неизбежни и не греши само онзи,който не се е родил,а също и Господ разбира се!

  Моите грешки обаче са нищо в сравнение с грешките на тюрколозите и ако трябваше някой праведник да прави класация според грешките,ще назначеше човек като мене в комисия по превъзпитание и преквалификация на всички "наши" тюрколози,а тях ще наредеше сред вечните водачи на класацията! Понеже аз съм търсил пътя към истината,намерил съм го и съм го извървял,отстранявайки възможните грешки с постоянство и упоритост,а те не са помръднали и на сантиметър от лъжите,с които ни занимават в последните 60-70 години!

  Новите позиции на някои от термините в Календара изискват и нови обяснения за тяхното значение,
които вече са открити но ще бъдат публикувани в някоя от следващите статии. Но дори след това темата за Календара няма да приключи окончателно,докато не бъдат разгледани свещените животни на древните Българи и тяхната връзка с цикловия календар а древната слава и гордост на дедите ни- възродени в сърцата на техните наследници.