„Правилната“ Илиада не е Омировата, а фригийската.

http://www.chronologia.org/

Троянските корени на българския герб
Съвременният интелигент „вижда“ Троянската война „с очите на Омир“. Не само причините за войната и ходът на военните действия, но и оценките за действащите лица са изцяло повлияни от автора на „Илиадата“.
Обаче през средните векове в Западна и Централна Европа поемите на Омир са били почти непознати. Троянската война и нейните герои са занимавали тогавашното общество, но това е било благодарение на други произведения – повести, поеми, романи – възникнали, както се счита, предимно от две много стари творби, чието авторство традицията приписва на Дарет Фригийски и Диктис Критски.
Диктис е бил грък от остров Крит, спътник на Идоменей. Легендите разказват, че той е описал Троянската война, но произведението му дълго време е било неизвестно, защото се е мислило, че е загубено. И ето че по времето на известния римски император Нерон станало земетресение, при което се отворил гробът на Диктис и овчари намерили в него оловно ковчеже. В ковчежето била творбата на Диктис, написана с финикийски букви върху палмови листа; тя била занесена на Нерон, който заповядал да я преведат на латински.
В съответствие с произхода си Диктис симпатизира на гърците и нарича троянците варвари, които оскверняват труповете на враговете си. Сказанието на Диктис е запазено в латински превод.
От противоположна позиция пише за Троянската война Дарет, който е бил троянски жрец на Хефест и е автор на своеобразната „фригийска Илиада“: той пише със съчувствие към троянците. Произведението на Дарет, запазено в превод на латински (като автор на превода се сочи Корнелий Непот), е било много популярно сред западноевропейците, които са виждали своите културни корени в Рим, а оттам в Еней и Троя. Затова в Западна Европа са били направени не само преводи, но и много преразкази и литературни преработки на Дарет. Сред тях има даже староирландска и староирландската „Саги за разрушаването на Троя“.
Легендите за Троянската война са били четени, превеждани и преразказвани и в Източна Европа. Например в старославянските преводи на хрониките на Малала и Манасий има писано за разрушаването на Троя.
Описанието на Троянската война на Дарет се различава от популярната в наши дни поема на Омир не само по сюжет, но и по стил. То е по-кратко и същевременно по-реалистично, езикът и стилът му са по-груби. Разказът се води от позицията на съвременник на войната, и това е логично свързано с факта, че Дарет е споменат в поемата на Омир. Именно така са възприемали „Историята за разрушаването на Троя“ нейните читатели през средновековието – като разказ на очевидец, който изнася истината за Троянската война, за разлика от поетичните фантазии на Омир.
Обаче съвременните специалисти отричат, че именно споменатият в „Илиадата“ Дарет е авторът на „Историята за разрушаването на Троя“. Те считат, че „Историята“ на Дарет е написана повече от хиляда години след описаните събития и след създаването на поемата на Омир, която разказва за тях. Отдавна е измислено и подходящо обяснение защо името на Дарет присъства в поемата на Омир: ужким неизвестен автор е приписал произведението си на един от участниците във войната, за да му придаде тежест като на свидетелство на съвременник.
Като сравним отношението на съвременната наука към „Илиадата“ на Омир и към „Историята за разрушаването на Троя“ на Дарет Фригийски, веднага забелязваме, че в сходни ситуации се правят съвсем различни изводи.
Наистина, разпространената версия, че Омир е съчинил поемите си скоро след Троянската война, и че те са били записани за пръв път няколкостотин години по-късно, като през цялото това време са съществували във формата на устно предание, – всичко това по същество се приема за истина. В същото време се отрича възможността така да е съществувала значително по-кратката и по-проста „История за разрушаването на Троя“ на Дарет Фригийски.
Според оценката на един от съвременните специалисти
„... на по-новите – започвайки от хуманистите – критици „Историята за разрушаването на Троя“ винаги се струва примитивна и безобразно нелепа; именно такава – от гледната точка на класическите канони – тя и е.“
Изглежда, че именно оценката „от гледна точка на класическите канони“, т.е. като литературно произведение, е поставила началото на неравнопоставено отношение към произведенията на Омир и Дарет. Възторженото отношение към поемата на Омир буквално помита даже плахите опити за критика към съдържащата се в нея информация за Троянската война. В същото време „примитивната и нелепа“ повест на Дарет е поставена сред „несигурните“ извори по много прост начин: с късна датировка. За щастие, най-старото сведение за Дарет като автор на литературно произведение се среща у Елиан:
„Както разказват трезенските легенди, още преди поемите на Омир са били съчинени поемите на Орибантий. Преди Омир, както казват, е живял и фригиецът Дарет, чиято фригийска Илиада, доколкото ми е известно, се е запазила до наши дни. Мелесандър Милетски е написал за битката на лапитите с кентаврите.“
Ако не беше това споменаване, „Историята за разрушаването на Троя“ на Дарет Фригийски вероятно щеше да бъде датирана още по-късно.
Но пренебрежителното отношение на днешните специалисти изцяло се разминава с общоприетото през средновековието мнение, че „правилната Илиада“ е не Омировата, а написаната преди нея повест на Дарет, която разказва истината за Троянската война.
Например, Йозеф Искан, съчинил около 1185 г. латинската поема „Троянската война“ („Bellum Troianum“), „един от най-интересните поети за времето си“, е виждал ценността на Дарет Фригийски преди всичко в правдивостта (І, 25-27) .
Друг средновековен поет, Алберт Стаденски, превел в стихотворна форма именно Дарет Фригийски, защото у него няма „поетически измислици“ (figmenta poetarum); за работата си със своя „оригинал“ Алберт пише: „Следвам точно след него, добавяйки само думите на
героите, Това, което са казали или биха могли да кажат.“ , като по този начин се опира на авторитета на Дарет.
Ирландецът Джофруа де Уотърфорд, който превел „Историята“ на Дарет и Диктис, ги е считал за най-правдивите историци и ги е предпочитал пред Херодот, Тукидит, Полибий и други .
Съществено се е опирал на Дарет и знаменитият Беноа де Сент-Мор, автор на грамаден (30 хиляди стиха) „Роман за Троя“, написан при двора на Хенрих ІІ (около 1175-1185 г.).. За успеха на този роман в рими говори например това, че веднага са започнали да го превеждат на много езици и да го модифицират. Беноа де Сент-Мор 63 пъти споменава Дарет, понякога го превежда буквално , и, може би, именно с това си е навлякъл неодобрителното отношение на някои литературоведи и историци.

БЪЛГАРИ В ТРОЯНСКАТА ВОЙНА Йордан Табов