Продължавай да четеш ако си съгласен, че става все по-трудно човек да се справя с живота.

Писал съм и преди по същността на темата, но получавам съобщения, че не всеки ме разбира. И не се учудвам никак!

Много хора имат затруднение да водят постоянното съревнование в днешната икономическа, а и не само, среда, която постоянно се променя. Тази среда е планирана достатъчно прецизно, но не в изгода за всички нас, а за да ни използват. Това е доста шибано, в противен случай нямаше да четете сега, нито аз щях да пиша. Имаме проблеми да намираме добри работи, а добрите работи са застрашени от изчезване. Няма сигурна работа. Единственото сигурно е, че положението се влошава. Това не може и да се каже, че не се отнася и до емоционалните затруднения, с които се сблъскваме и усещаме. И това не е само в България. Икономиката на 21 век е абстрактна концепция. Обикновено изживяваме това като едно никога не свършващо усещане, че нещо не върви наред. И това до голяма степен, ако не и изцяло, също се дължи на навиците, които ни учат в училищните заведения, и също у дома. Навици чиято стойност всъщност е да ни превръщат в бройки, които са годни за производството и поддържането на цялата тази система. Не ни учат на нови ценности, а ги унищожават! Огледайте се, ще видите, че измененията в училищата са постоянно нагаждане.

Как се е стигнало до това?

Днес всички деца, и навсякъде, са задължавани да ходят на училище, но в миналото децата по света са трупали умения и знание чрез игра и изследване на средата и всичко. С възхода на първите социални строеве и обработването на земята, децата са били насилени към трудовите нови условия, а тяхното силно желание да проучват и трупат познания почти е било потиснато.

Преди 10000 г. на хората ни е бил променен начина на живот. Преди това за да ловува някой е трябвало да има големи познания за заобикалящата го среда, видовете животни, растения, но с откриването на селското стопанство хората са се застояли и са започнали да отглеждат храната си, като това предизвикало да имат по-многобройни семейства и следователно са се нуждаели от повече храна. Така са започнали да отглеждат храна под формата на зеленчуци и животни в близост до дома си. Разбираемо, бащата не е могъл да се занимава сам с всичката работа и е трябвало да работят и децата. Така се появява доместикацията. Или казано на български – опитомяване, култивиране. Това е процес! Чрез този процес не само, че са били отглеждани животните и растенията, но и хората. Бум! Това може да се нарече една от фазите на прогресът, такъв какъвто ни е познат днес. Следователно с нарастването на семействата се образуват общности и цивилизацията. Прогресът и цивилизацията са пряко свързани.

До тук може да сметнем, че доместикацията е ранната форма на „училище“.

За онези времена, както е ставало с животните в обора и зеленчуците в градината – хората също са започнали да бъдат експлоатирани от по-силните, по-страшните, по-безскрупулните и други между тях. Това се е случило понеже застояването създаващо непрестанна монотония е започнало да причинява забрава за заобикалящото, което пък от своя страна е причинило страх от новото, което всъщност е и самия живот в същността си. Новото! От своя страна страхът е експлоатирал нелогични форми на мислене. Примерно едно такова е, че ако се опиташ да отидеш далеч от злите неща ще те сполетят още по-зли.

Силните може да ги наречем днес крале, кралици и хора, на които им е давано много материално състояние за да управляват тази йерархия, което се предава в семействата им, както се предава и в нашите доместикацията.

Материалните състояния от функционирането на системата са ресурсите, които движим ние – опитомените в обора, в градината. Ако погледнете през прозореца ще видите, че приличаме на овце. Едни по-рошави, други плешиви, зализани, красиви, мърляви и т.н., но всички в обора заедно. Дворците пък са къщите на господарите ни, там към където само гледаме като към нещо недосегаемо. В случая дори не ги виждаме в България, но са там, вярвате или не.

Хората, които не са имали земи също пък са били зависими от тези, които са имали. Първите неща, които е трябвало вече да учат децата за живота са били потискането на собствената им воля, послушание и представлението водещо до голямото уважение към господарите.

До много скоро децата са се били, наказвали физически с цел да станат послушни. Дори не говорим за средновековието, а за няколко десетки години назад, дори в много случаи и днес продължава. Това е процеса, който се е прилагал на животните за да се държат в обора. Страх! В продължение на хиляди години след възхода на селското стопанство, възпитанието на децата е било насочено само към това да се пречупи свободната им воля. От родители, от всички.

С възхода на индустрията в Британия, малките деца са били принудени да работят в мръсните и тъмни помещения на големите заводи в различни страни. Много от тях са умирали от изтощение, болести и преумора. Въпреки това, човешките инстинкти за изследване, за откриването на новите неща са толкова силни, че никога не е могло същите да бъдат претрепани от бой, работа, манипулации и страх. Затова се заражда идеята за универсално образование, което бързо е било разпространено по целия свят.

С прогресът в индустрията са разбрали, че детството е времето, в което трябва да се пратят на специализирани места, където да бъдат обучавани за бъдещи работнически/робски попълнения. Тази идея се е развила още ранния 16-ти век.

Както виждате тази идея не е нова. Разбрали са отдавна, че е по-лесно малка група от възрастни да обучават по-голяма от деца. Човекът, който е представен официално на света за измислилия този вид образователна система се нарича Хорас Ман, в САЩ, но е най-вече създадена поради нуждите на голямата индустрия и гарантирането на постоянна доброволна работна ръка.

Образователна система е била насочена към дисциплината, а не за да насърчава трупането на нови познания. Тя е била повече за оформянето на поведенчески навици, на умствени такива, а не обратното.

„Навикът е кабел, а ние тъчем нишките към него всеки ден, докато най-накрая няма да може да се скъса.“ – Хорас Ман

Да се спрем за миг. Образованието не е за да се научават хората на нови познания! Не става дума за това как да се научим да придобиваме нови познания. Става въпрос за това как да сме полезни на голямата индустрия! Предсказуемото е крайната цел.

Би трябвало да се уплашите ако го разбирате за първи път. А и дори това да е само част от тази идея, то тя обяснява достатъчно. Тежко ни е днес в 21-ви век, защото съответствието вече не е толкова ценно за индустрията – корпорациите/банките. Технологиите все повече заместват това, на което са ни обучавали, и компаниите искат нещо ново, което не го е покрило образованието. Това не е нещо ново! Ман, на който са му подхвърлени заслугите за основите на публичната образователна система, е видял индустриализиращия се свят, имащ нужда от различен вид „роботници“. Точно както е било в процеса с преминаването към селското стопанство, за което писах горе.

Нещата стоят така почти навсякъде: Ако успеете да покажете (документи за образование), че сте конкурентни – евентуално ще бъдете наети за работа. Ако вече сте били наети – познанията в това как впечатлявате (може да няма общо с работата ви/образованието ви) евентуално ще ви закара до повишение/по-горни стъпала. С натрупването на повишенията, може би ще достигнете до по-голям финансов комфорт, а и дори до значителни материални богатства. Колкото повече трупате и се катерите, толкова повече разбирате, че трябва да карате другите да вършат вашите увеличаващи се задължения. Започвате да се набивате все повече в очите на „по-едри“ от вас, и ако сте удобен за момента – ще бъдете все така по разни стълби. Тези изкачвания нямат материален край! И никога не влизате в кръвните линии на старите земевладелски семейства! Това какво означава? Означава, че генерирате все повече за тях, но вече имате малък залък в купичката. В зависимост от понятията ви – е или голям, или не. Това го казал и Ман:

„Тогава образованието, освен всички други устройства от човешкия произход, е най-великият изравнител на състоянието на хората – балансът на социалната машина.“

Сега погледнете към характеристиките свързващи образователната с индустриалната машинизирана система:

• Училищата се фокусират върху уважаването на авторитета, властта, реда;
• Училищата се фокусират върху точността, времето.

Те просто се допълват. Влизаме в образователната система и сме преработвани за достатъчно способни работници. Обаче никога за мислещи сами и свободно хора. Просто се огледайте и ще видите. Надеждни. Заменяеми. Сменяеми. Без значение от сектора и позицията.

Нещата не стават по-зле, защото се случва нещо ново, а защото се случва по-бързо и много хора го усещат. С онези инстинкти, за които писах вече. Започнал е процес на ремоделиране на новите поколения добитък, по същия начин, както е било преди стотици години, но сега ни води цифровизацията, и икономиката на излишъка на стадото. Все по-често става въпрос и за чипиране дори. Ще видите, ще се приема от всички като нов модел смартфон. Въпрос да убедят всички, че ще са материално по-добре.

И не се филмирайте, че пиша относно това, че не трябва да се учи. Просто, че трябва да се мисли най-вече. Така евентуално един ден ще могат бъдещите поколения да излязат от този ужас. Или пък дори и ние?

Anony, 30.9.2017