Българският парламент заприлича на пълен бардак, както често го наричат.

А депутатите се превърнаха в заложници и метреси на партиите и най-вече на Бойко Борисов. Оказа се, че който е удобен и му свири по дудука, ще топли стола си години наред. Този, който дръзне да прекрачи партийната линия, излита с нисък старт от политическата писта и се изстрелва в небитието.

По каква логика например оставка на депутат, депозирана от самия него, трябва да се гласува от останалите?Той венчан ли е за стола си? Насила ли трябва да стои в един парламент, където не е назначен от ГЕРБ или друга партия, а е избран от народа?

Ако е преценил, че е прегрешил пред същия този народ, който му е гласувал доверие, кои са тези, които могат да повлияят на решението му и да го циментират в НС така, че да не може да мръдне?

Според проф. Михаил Константинов това е недопустим цирк и театър.  „Оставката е лично  заявление на народния представител, че желае да му бъде прекратен мандата, тъй като има причини да се оттегли. Народното събрание трябва единствено  да установи, че това е истинското му желание, да го изслуша от трибуната, да се увери, че никой насила не го е принудил  да подаде оставка и с нея не спекулира. А не да бъде поставен на кръстосан разпит, оплют и хвален публично, а после бъдещето му да зависи от това кой как е гласувал“, поясни професорът.

И е прав.

Депутатите не са крепостни селяни, нито лично притежание на партиите. Не са пионки, не са заложници. Те са хора със собствена воля и тя трябва да бъде уважавана.

Защото иначе се получават камуфлажни и наказателни оставки.

Ето и сравнението. За месец и нещо четирима депутата от ГЕРБ застанаха на мястото на „другарския съд“. Живко Суджука поведе хорото. Борисов лично заяви, че иска оставката му. Не за друго, а защото се издъни и призна къде отива суджука. Там преди още депутатите да вдигнат ръка за или против, съдбата на добричкия велможа бе решена в Банкя. И народните представители гласуваха като един!

За подобно прегрешение – безпардонна шуробаджанащина и самоуправство в Хасково, оставка подаде и Делян Добрев. Той обаче е ценен кадър и решението на Танцуващия с магнолията беше друго. Да се подаде камуфлажна оставка, /защото в ГЕРБ има само принципни и честни хора?!/, а тя да не бъде приета. Вярно, получи се малко с клизма, Делянчо едва не изхвърча, но при второто гласуване се намериха няколко гласа да остане депутат. Защо да остава, след като сам е подал оставка? Защо не беше уважено желанието му да се оттегли от властта? Много просто – защото това не беше негово желание, а постановка, цирк и клоунада пред електората. От типа на – ето вижте, аз постъпвам честно, депозирам оставка, но в парламента ме ценят и не могат без мен.

Не парламентът, а Борисов не може без него. Защото с гласуването ЗА, щеше да признае, че наистина цялата държава се управлява от една роднинска шайка и разклоненията й  сицилианската мафия трябва да идва на уроци при нас.

Точно обратен беше случаят с Антон Тодоров. Той си тръгна, защото не участва в никакви схеми и защото разкри без да иска, че ГЕРБ кадрува в медиите. И излетя с приятелски шут отзад. Там депутатите гласуваха не по съвест, както обявиха, а пак по заповед.

Юристката Дияна Йорданова пък бе освободена набързо, за да заеме по-висок пост. При нея дебати нямаше.

Кое наистина налага това гласуване?

Депутатите се държат насила в бардака и нямат право да го напуснат?

Или просто се играе пиеса, в която се демонстрира демокрация, а всъщност показва, че живеем в тоталитарен режим.

Неудобните се отстраняват, удобните остават.

И то в най-сериозната институция, която е избрана уж от народа.

Какъв народ, какъв избор!

„Большой театър“, или „Малък градски театър зад канала“.

С два червени фенера отпред!