Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10 22:17 - ИМЕTO БЪЛГАРИ ВЪВ ФИНИКИЙСКИТЕ НАДПИСИ? http://sparotok.blogspot.bg/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове:
0



ИМЕTO БЪЛГАРИ ВЪВ ФИНИКИЙСКИТЕ НАДПИСИ?  
Понастоящем доста от нас пътуват в чужбина. Така, между другото, те могат да се запознаят с интересни надписи от различни епохи и различни региони. При срещането на нещо необичайно, някои правят снимки, опитват се да разберат повече за това, което ги е заинтригувало. Преди няколко дни един читател на блога ми, г-н Павел Вълев ми прати данни за финикийския надпис от Лаертес, Турция. Човекът бе впечатлен от присъствието на букви срещащи се и в нашата азбука.   image
https://lh3.googleusercontent.com/wj_rYhQQkMmttTIjPU1_0VnS_MiyNBA5X5kK1WdeDvn3rlil02OU_Yr_MRTZ2_m4AH1FlxB_RtFIes0=w293-h220   Действително приликата на определени финикийски букви с тези от кирилицата не случайнa. Езикът на древните обитатели на Картаген, Тир, Сидон и т.н. е семитски, по този въпрос спор няма, но пък не може да се оспори и факта, че във финикийския се срещат думи от речта на старобалканските народи познати на Херодот, Тукидид и др. като траки (нашите предци).   Името на Картаген не е известно само с това, че дълго време е било символ за заплаха за старите римляни. Топонимът е особен, много особен поради началната си частица – kart. Нейното значение е град, а сродни думи намираме в трак. (древнобългарски) *карта/корта-град, ограждение, гордо-град, зордо-град. Други интересни паралели са pt-птица,  hr-гора, планина, šš-шест, ql-глас.   Ако разгледаме безпристрастно историческите събития от края на второ хилядолетие преди Христа, лесно ще разберем защо в речта на коренните жители на Левант присъстват думи от езика на дедите ни. Между XIV и XII век пр. Христа настъпват сериозни климатични промени и много народи са принудени да търсят нови зeми за заселване.   В този период, в Мала Азия живеят доста наши деди и те приемат част от братята си от Балканите, но прииждащото население е прекалено много и бягащите от природните бедствия се насочват на юг като дори стигат до Египет. Поради големия си брой, а и силна армия те представляват заплаха за страната на пирамидите и не са допуснати там.   image
            Пътят на Морските народи (тевкри, пеласги, травси, веси, мизи) по Салимбети и Дамато             http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples01.jpg   Фараоните Рамзес II, Меренпта, Рамзес III, водят дълги войни с нашите деди и малко остава да загубят. В крайна сметка обаче египтяните успяват да разединят старите балканци, давайки земя на едни и настройвайки ги срещу техните роднини, които биват отблъснати и са принудени да се заселят в изолирани крайща на Синай, а също и в териториите на днешните Израел, Ливан, Йордания, Сирия.   image
http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples17.jpg   Бивайки малцинство, старите балканци биват асимилирани от народите на Ориента като дават нова кръв и разбира се знания. От смесицата на дедите ни с ханаанците се появява народа на финикийците. Благодарение на древната писменост на предците ни, се оформя финикийската азбука.   В случая не точно приликата на определени писмени знаци е важна. Няма да се впускаме и в проучване на възможността част от финикийската благородническа прослойка да е пазела спомен за своите корени. Няма как да разберем това на този момент. Най-вероятно, по времето когато надписа от Лаертес е създаден, всички спомени за балканския произход на финикийската аристокрация са изтлели. Все пак, пет века са много време.   Друго е важното в надписа от Лаертес. Там е споменато едно доста интересно име. Говори се за заселници наречени БЛКР. Не е обяснено кои са тези хора, откъде са, нито пък е указано какъв език говорят.   image
Бих погледнал на въпросните БЛКР като на нещо любопитно, но нямащо връзка с името на народа ни, ако не съществуваше една малка подробност. Финикийският надпис от Лаертес се намира в древната област Киликия, на юг от планината Тавър. Част от тази планина е известна като Булгар Даг/Болгар Маден/Болкар.   Значението на тези названия е Българска планина, Български рудник. Въпросните имена са засвидетелствани в по- късен период, но това не изключва възможността да са дадени още в дълбока древност.   Регионът е известен най-вече поради интересните хето-лувийски надписи. В един от тях се споменава цар Варпалава – властелин на Тувана (фригийската Тиана). Според Тревър Брайс, Варпалава е представен като фригиец по официалните монументи. Брайc смята, че това е по-скоро политически ход, но въсщност не е изключено, силните в този период фригийски царе да са поставили свой човек, който да властва над хето-лувитите.   В самата Тиана има фригийски надписи и то не какви да е, а точно най-древните -VIII в. пр. Христа. Фригите обитават Мала Азия от дълбока древност, както и най-близките им роднини мизите, наречени българи от средновековните летописци. Малоазийските мизи обитават земи на север от Тавър, но със сигурност е имало и колонии доста по на юг, най-вече след XIII в.пр. Христа, след битката при Кадеш. В нея мизите са съюзници на хетския цар Муватали и е нормално да останат край Кадеш и околните региони, за да запазят завоюваното.   Това би обяснило присъствието на мизи в областта Киликия, а това, че през VIII в.пр. Христа тези мизи са наречени БЛКР от финикийците не бива да ни учудва. В края на 2016, заедно с г-н Александър Мошев публикувах статия за произхода на името българи. В издание на “Сп.8” бяха представени доказателства за това, че името българи е по-старо от Троянската война и принадлежи на хора от средите на мизите.   След като те обитават и региона на Лаертес, то не е никак учудващо, че са споменати от финикийците. Това би обяснило защо в същия регион съществува планински масив с име Булгар Даг/Болгар Маден. Това би обяснило и защо дори по на север има древнo селище с име Балгатия. Макар да е в регион обитаван от траки и да е споменато в енциклопедията на “Pauly-Wissowa”, поне по мои сведения траколозите не са представили публикация, в която да представят анализ на важния за историята ни топоним.   Някои могат да нарекат аргументите ми за тъждество между БЛКР и българи слаби, но с какви аргументи разполагаха специалистите, които поставиха знак за равество между споменатите в Средна Азия пу-ку и името българи?
След сме европеиди, след като езика ни е индоевропейски и липсва напълно тюрски, или ирански субстрат в него (заемките не са субстрат), след като фолклора ни показва силна връзка с траките, то е редно да търсим следи от народностното си име в земите обитавани от траките.   Защо да пренебрегваме бльгиите от Фокида, болгите от Тракия, болгенс от Иберия и БЛКР от Киликия?   Защо трябва да стесняваме хоризонта си и да вярваме, че името ни означава буламач и, че принадлежи на азиатци – това, което ни внушават поддръжниците на догмите, това, което ни внушават тези, които пишат учебниците и преподават в университетите. Специалистите ни казват да се гордеем с историята си, но същевременно уверено твърдят, че старите българи са чужденци на Балканите и дошли тук са забравили стария си език и култура. Голяма гордост, няма що!   А повод за гордост наистина имаме. Нима дедите ни не бяха тези, които издигнаха първите градове на Европа? Нима не бяха предците ни тези, които създадоха писменост хилядолетия преди шумери и египтяни да направят това? Кой създаде блестящата крито-минойската цивилизация ако не траките и пеласгите? Кой бе учител и наставник на гърците, не бяха ли това Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад? Не бе ли спасителят на Атина Темистокъл, човек носещ тракийска кръв? Не бе ли Залмоксис обявен за създателя на келтката религия? Кой разтърси Рим до основи, ако не Спартак. Кой първи  даде подслон на християнството и кой с цената на много жерви напомни на средновековното духовенство какво е посланието на Христос?   Имаме повод за гордост и изброеното тук е само върха на айсберга. Да се отрича това невероятно наследство е не само неразумно, но и престъпно. Да, престъпно е защото да се поддържат лъжите създадени и внушени от чужденци е като нож забит в сърцето на дедите ни, които пазеха земята и традициите си с цената на своя живот.         Използвана литература:
1.Paulys Real Encyclopдdie der Classischen Altertums, Neue Bearbeitung unter mitwirkung zalreicher fachgenossen, G.Wissowa, Supl. Eerstes Heft, J.B.Metzler S. Verlag, Stutgart, 1903; 2.The Cambridge Ancient History, Vol III, p.2, ed.J.Boardman, I.E.S.Edwards, N.G.L.Hammond, L.Solberger, C.B.Walker, Cambridge University Press, Cambridge, 1991; 3.T.Brice, The World of Neo-Hittite Kingdoms, A political and military history, Oxford University Press, New York, 2012; 4.The Cambridge Ancient History, Phrygia and the Peoples of Anatolia in the Iron Age, rev.ed. Vol I&II, R.D.Barnett Litt.D. Vol.II, ch.XXX, Cambridge University Press, Cambridge, 1967; 5.M.Wild, Baedekiriana, The Red Scar Press, 2010;

  Използвана извори от интернет:
LAERTES   http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0006%3Aalphabetic+letter%3DL%3Aentry+group%3D1%3Aentry%3Dlaertes LAERTES http://www.kultur.gov.tr/EN,114121/laertes.html Bolkhar Mountains https://en.wikipedia.org/wiki/Bolkar_Mountains Alanya Museum 2013 https://get.google.com/albumarchive/100162672317761200905/album/AF1QipPX0G3nj9o_B99c-8iunq_G12ih7Mv8Dk_Ik218 A.Salimbeti, R.DБmato, The Greek Age of Bronze, Sea Peoples http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 8972649
Постинги: 15963
Коментари: 5475
Гласове: 4730
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031