ЗНАЧЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ДУМА САРАКТ  
Благодарение на средновековните надписи от земите ни, ние можем да се запознаем с особените думи от речта на нашите деди. Като пример може да се посочи паметника от Преслав. Там намираме термините купе, тулсхи, а и личното име Зитко. До неотдавна тълкувания на термините и имената се правеха само с помощта на тюрски и ирански език. За жалост, без причина  речта на Залмоксис и Орфей бе пренебрегвана.   Казвам – без причина, защото в продължение на 1100 години, в различни исторически извори се прави отъждествяване на българи с мизи – огромен местен народ, чиято изключителна храброст е впечатлила Омир. Това обаче не интересува изобщо хората поддържащи тезите за азиатския произход на дедите ни и поради това важни неща биват пропуснати.  
Зитко, или както е в надписа от Преслав ZITKO, отговаря на тракийското ZITTAS, като и двете са древни варианти на българските Жит, Житко, идващи от жить-живот.  Умалителната наставка КО срещаме както в съвременните Денко, Величко, Стоилко, така и в древното регистрирано във Фригия име Boρισκος (Бориско) [1] c.51 (бел.51). Думите купе и тулсхи означават шлем (кух, издълбан предмет) и колчан. Както можем да предположим, те присъстват в речника на древните балканци. Taм те се срещат под формите κῠπελλον [2] * и θύλαξ [3] c.91   Друга особена, а и доста популярна днес дума е саракт, или както ще видим след малко – сарак. Тя се среща в надписа от Маламирово (Хамбарлий). Следващ вярванията си и макар склонен да приеме и ирански етнически смесици у старите българи, Веселин Бешевлиев смята речта на предците ни за тюрска. Нашият изследовател представя заключенията на други учени относно смисъла на сарак(т), а именно това, че тя е сродна на общотюрската jaraq „weapon, armour"– оръжие, броня,  armed unit, armored unit, armed forces-войска, военно подраздаление [4] с. 189-190.  

Стефан Младенов също предлага тюрска етимология, но притежаваща различно значение, а именно: тюркския корен sar- „обхващам", „обикалям", „обграждам", като значението е - държава. С това виждане украинският учен Емелян Прицак се съгласи. Ориенталистът Анри Грегоар предложи четене χαράκτου вместо σαρακτου, приемайки, “че се касае за особена (метапластична) форма на родителен падеж от χάραξ” [4] 191. Самият Бешевлиев е склонен да приеме, че смисъла на сарак(т) е войска, а не държавна територия... [4] с.192   Неделчо Неделчев от друга страна, търси обяснение на сарак(т) в иранските езици. Този изследовател смята, че: “Самото име  “саракт“ води произхода си от персийската дума сдр, мн.ч. “сдран”-“глава” на правителство на велика държава, “вожд”, “глави”, “вождове”, и понятието “сдра”- “от земята до небето”, “цял свят”, “вселена”...[5] 7.   И други изследователи предлагат иранска етимология на саракт, но никой не държи сметка с няколко важни подробности. От гледна точна на антропологията, старите българи са твърде различни от представителите на тюрко-алтайците, доста различни са и от представителите на памиро-ферганската раса. За сметка на това, според най-големите антропологични изследвания до този момент, повечето от нас принадлежат понтийския тип [6] с. 260. Т.е. на същия тип, към който спадат и мнозинството от хората наречени от гърците с името траки.   По отношение на етническата принадлежност на дедите ни, най-много са изворите определящи ги като потомци на тракийския народ мизи. Държа да напомня за това, че свидетелствата се явяват в продължение на 1100 години. Не трябва да забравяме и факта, че на територията на ранносредновековна България няма топоними и хидроними с убедителна тюркска, или иранска етимология.   Предлаганите от определени автори паралели Мадра (Индия)-Мадара (България) и Варну (Индия)-Варна (България) са несериозни, а и в този случай, навярно неумишлено са пропуснати паралелите с тракийските селищни имена Модра [7] XII.3.7 и Вариана [8] IV.6.31. Не трябва да забравяме и това, че в Северна Европа, там където за иранско влияние не може да се говори, има хидроним Warna, а също и топоним Varna.   Знаейки тези неща, би трябвало да потърсим обяснение за думата сарак(т) не в речта на средноазиатските народи, а в тракийската ономастика. Там срещаме имената Саракос, Сарка, Саркус [9] c. 422, 424, а и глосата сарпос-витинска дума за дом, дървена къща, [10] c. 97. Смятам, че сарпос е имала по-древна форма *саркос. Към този списък може да се добави и трако-троянското име Асарак (бащата на Капус) [11] c.94.   Приликите между сарак(т) и Саракос, Сарка, саркос са явни, но като че ли точно поради това, определени учени изкaзват своите съмнения относно тракийския произход на Саракос, Макс Фасмер счита името за иранско [9] c. 424. Съмнения има и по отношение на сарпос (*саркос) Вилхелм Томашек не счита думата за тракийска [9] c.425.   Да започнем първо с Томашек, вярно е, че думата сарпос (*саркос) е обявена за витинска, а витините обитават Мала Азия. Има обаче няколко подробности: Херодот е съвсем ясен твърдейки, че старите обиталища на витините са били край река Стрюмон (Струма) [12] VII.75. За тракийския произход на витините, а и за принадлежността им към мизите се изказва положително Страбон [7] XII.3.3. В по-късни времена, същите тези мизи са наречени българи [13] c.166.   Фасмер определя името Саракос за иранско навярно заради корена сар, присъстващ в авестийската дума сара/шара-глава. Защо ли обаче световно известния лингвист пропуска лувийската шара-връх, отгоре, а и хетските сарa-над, отгоре, сарази-върховен, най-горен? Живелият по времето на цар Радагаст гетски (готски) предводител Сарус също ли е иранец?   Защо са пропуснати тракийските имена Асарак, Сарка, Сараток, Саратос, Сарбалос, Сарагис, Сарпедон? Освен това, на епиграфския паметник проучен от Фасмер е дадено пълното име на Саракос – Саракос Дада. А пък Дада от своя страна е обявено за тракийско [9] c.110, но въпреки ерудицията си, Фасмер пропуска всички тези неща.   Питам се обаче - дали изобщо можем да говорим за пропуск и грешка, или се касае за упорито следване на отдавна поставената тенденция - да се прави всичко възможно народът на Орфей да бъде обявен за изчезнал, а корените на българите да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите? Как иначе да си обясним пропуските на известни с ерудицията си учени?   Нека подложим думата сарак(т) на анализ и да видим какво е значението ѝ. Веселин Бешевлиев предлага следния превод на надписa Маламирово (Хамбарлий):   „ . . . . . . направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде негов подчинен. От Бероя до . . . Дултроини е пръв ичиргу боилът Тук за дясната страна, а стратезите Вардан и Яни (= Йоан) негови подчинени. За лявата страна на моята войска (сарак(т): за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар боилът капхан Иратаис, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.” [14] c. 36-37.   Бешевлиев добавя и следното: “Нашият надпис е важен и в друго едно отношение. Войската е наречена с българската дума „сарактон”. Тя е образувана, както вече казахме, от тюркската дума за въоръжение jaraq c гръцкото окончание -ton според гръцко-латинската дума за войска fossa-ton...” [14] c.41.   Относно образуването на думата съм съгласен с Бешевлиев. Към оригиналната дума сарак е добавено окончанието – тон. Има и логика да приемем поне на този момент, че значението на сарак е войска (хора пазещи дадена област), но не мога да се съглася, че обяснение дава тюркската jarak-въоръжение.   Сарак е по-скоро сродна на стблг. *сарак/сракъ-дреха, облекло, покривало, нещо, което пази.  Други сродни думи са литовската лит. šаr̃kаs-дреха, кафтан, староскандинавската serkr-дреха, а и ведическата şarman/шарман-подслон, укритие, сигурност.     покрива (тялото) e логично да приемем, че споменатата в Хамбарлийския надпис дума сарак притежава значение – това, което се пази, охранявана област.   Това е напълно в хармония с принадлежащата на речта на Орфей *саркос-дом, място, което пази, убежище, подслон. Древните лични имена Асарак, Саркус, Сарка и т.н. притежават смисъл пазен, закрилян, закриляна. Със същата семантика е и името Кроват (Кубрат), то се обяснява със стблг. кровъ-дом, убежище, закрила, покровителство.   Ето как стоят нещата - оказва се, че няма нищо странно и сложно. Думата саракт е всъщност сарак и смисъла ѝ не трябва да се търси в речта на тюрки и иранци, а в езика на Орфей, език, който никога не е изчезвал, макар да са правени много опити да бъде унищожен народа, който го говори – нашият народ.   Ако българските учените се бяха уповавали на многобройните свидетелства за местния произход на предците ни и бяха изследвали тракийската ономастика и археология, то отдавна  щеше да се знае, че не само сарак е дума позната на Залмоксис и Орфей, но и, че имената Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Винех, Кормесий, Кубер и др. са използвани на Балканите дълги векове преди римляните да стъпят в нашите земи.   Широката публика щеше да знае, че името на Аспарух е сродно на един от епитетите на Тракийския конник, по-точно Ут-Аспиос. Щеше да се знае, че названието на Плиска не ново, а е сродно на познатото още в Античността Плистос, че Прокопий Цезарийски пише за тракийска крепост Плистум, че монументална статуя на Тракийския Конник е украсявала портите на старата ни столица [15] c.39-40   Никой нямаше да се чуди защо тракийските селищни названия Вода, Вир, Бога, Дебре, Листе, Илиос, Сане, Суа бара и др. се обясняват с българските думи вода, вир, бог, дебри, листи, илъ-кал, сѣно-сено, суха, бара-рекичка. Никой нямаше да връзва каруцата пред коня и да се чуди как да обяснява лишени от всякаква логика неща.   Един народ не се унищожава само с огън и меч. Перото е по-силно от меча защото замъглява съзнанието на хората, защото умело съчинените и упорито разпространявани лъжи замъгляват съзнанието, правят от братя противници и улесняват делото на враговете. Не е трудно да се разберат мотивите на чужденците, не е трудно да се прозрат интересите им, но как да си обясним участието на българи в унищожаването на историята ни и подпомагането на заличаването ни?   Всеки може да сгреши, всеки може да залитне и после да изпита срам от грешката си. Нормално е също да се опитаме да останем верни на колеги и приятели, за които знаем, че поддържат неверни неща, но винаги има граница. Едно е личния живот, друго е съдбата на цял народ. В един определен момент трябва да вземем решение, да изберем това, което е полезно за нас и малка група хора около нас, или това, което е полезно на всички сънародници.   Над девет хиляди години ние обитаваме една и съща земя, която е пазена с кръв и подвизи, земя, която помни раждането на цивилизацията, появата на писмеността, раждането на първата човеколюбива доктрина. Това трябва да се знае и помни, дължим го не само на дедите си извършили безброй жертви, за да ни има нас, дължим го и на идните поколения. Дано тези, от които зависи преразглеждането на българската история успеят да проумеят това навреме.       Използвана литература и пояснения:   1.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII; 2.Думите κῠπελλον  и θύλαξ са трако-пеласгийски, за тях в гръцкия няма смисъл. Ранното значение на κῠπελλον е кух съд, копаня, обяснение дава блг. диал. купаня-копаня, съд, идваща от блг. диал. купая-копая, издълбавам. Относно θύλαξ-торба, кош, лингвистът Ван Виндекенс е убеден, че става дума за пеласгийска заемка. Нека не забравяме, че колчанът – тоулъ на старобългарски, не е нищо друго освен, торба, кош за стрели. 3. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952; 4.В.Бешевлиев, Първобългарски Надписи, София, Второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992; 5.Н.Неделчев, Ранната Българска Държавност – Тюрска или Индоевропейска? 6.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959; 7.Strabo, Geography, 10-12, transl.H.L.Jones, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2000; 8.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2002; 9. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; 10.Živka Velkova, The Thracian Glosses, Adolf M.Hakkert Publ. Amsterdam, 1986; 11.J.Lemriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Bracken Books, London, 1994; 12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 13.Ю. Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012; 14.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Изд.ОФ, София, 1981; 15.А.Милчев, Разкопки и проучвания на южната порта в Плиска (1963-1970), Плиска-Преслав, Укрепителните съоръжения на Плиска и Преслав, том 4, БАН, София, 1985;     5 - H.Неделчев, Ранната Българска Държавност – Тюрска или Индоевропейска? -12-07-2010;  http://nedelchev.org/?tag=саракт