БЪЛГАРСКИЯТ КНЯЗ,ОТКЪРМЕН ОТ СЪРНА ОЦЕЛЯВА В ТРОЯНСКАТА ВОЙНА И СТАВА ПРИЯТЕЛ НА ОДИСЕЙ


   Легендарният Български княз,откърмен от сърна е идентифициран и разбира се не е Авитохол,защото е царувал около 1700 години преди него. Сведение за неговата история получаваме от ПСРЛ (Полное собрание русских летописей),т.32,стр.40 където,докато се ровел в литовската и жемайтска хроника,нашият изтъкнат учен ст.н.с. д-р П.Добрев е открил следния текст:

  "Ромулус и Ремус ги откърми в гората една вълчица. Устиаг- мидийския крал накарал своя секретар Гаспарг да умори Кир,за да не царува след него,но Гаспарг го съжалил... Испанският крал Болгорос казал да хвърлят в морето неговия внук,но вълните изхвърлили детето живо на брега,където една сърна го откърмила със своето виме. После той станал втори испански крал на име Гобис. Така също и кненжето (князчето) мизийско или Българско било откърмено от сърна,когато било захвърлено в горския пущинак да загине. Парис,синът на Приам бил отгледан от една мечка в горския пущинак." ("Великото историческо тайнство",П.Добрев 2009 г.,стр.165).

  Тази хроника е писана без съмнение от средновековни Българи по времето,когато литовците още били "славяни" (т.е. Българи),но след гръцко-турските погроми срещу нашата книжнина,извършени в периода XIV-XIX в. останала на съхранение в Русия,където оцеляла и до днес.

  Една справка с древните предгръцки митове и легенди,разпространявани на Балканите и в региона по времето на фригийския певец Омир,чийто епос гърците превели и откраднали ни води до съвсем същата история,само че адресирана съвсем точно- неин герой е мизийския (сиреч Български) цар Телеф (ще рече Телец),който е син на Херакъл и Авга. Той бил роднина на троянския цар Приам и бил отгледан от сърна а като пораснал,станал цар на Мизия Малоазийска. По-късно взел участие в Троянската война и бил ранен от Ахил,а незаздравяващата му рана била излекувана от Одисей. Всичко това ще откриете в следния текст (кликни за да увеличиш):
        

   Не е нужно човек да има голямо въображение за да забележи,че двата текста говорят за един и същ персонаж- мизийския т.е. Български цар Телеф (Телец),чието име е записано от древните гърци с "Ф" накрая,понеже те не са имали буква "Ц". Древните гърци не можели ни да произнасят,нито да записват звука "Ц",а по-късните заместителни буквосъчетания като МП (=Б),ТС (=Ц),ОY (=В),ZX (=Ж) и пр. им били напълно непознати. Затова те не се стремели да се придържат към оригиналните звучения на чуждите за тях имена и термини,а направо ги изопачавали по начина,по който изопачили имена като Пелопс (Пелош,Белуш),Бела (Пела) и Водица (Уодиса,Едеса).

  Интересен е произходът на мизийския цар Телеф (Телец),описан от древногръцкия писател и географ Павзаний: майка му Авга е дъщеря на царя на Аркадия (област в Пелопонес),сестра на един от аргонавтите и праправнучка на Зевс,а баща му е великият Пелазгийски герой Херакъл който е син на Зевс,но като такъв е присвоен от гърците по начина,по който те и днес вършат такива присвоявания: погърчват група Българско население,ползваща определени народни песни и хорА,после превеждат фолклорните им текстове на гръцки и директно ги обявяват за "свои"!

     Цар Телеф (Телец) с малкия Орест и с превръзка на раната- ок. 450 г. пр. Хр.
                                                      

  Присвояването на чужди културни достояния не е новост за човечеството: Римската и "Византийската" империи присвоили всички новаторски технологии на завладените народи,до които успели да се доберат. Същото нещо направили Арабските халифати,Китайската империя,по-късната "Османска" империя та даже СССР,така че постъпката им е лесно обяснима но не и оправдана. По-интересни в случая са заключенията,които можем да направим въз основа на всичко това:

1. Историята на загадъчния мизийски (сиреч Български) княз,откърмен от сърна се припокрива дословно с историята на "митологичния" мизийски цар Телеф (Телец). Това съвпадение не може да е случайно поради което с пълна увереност можем да приемем,че се касае за един и същ божествен и митологичен персонаж,който на всичко отгоре носи и ясно различимо Българско име.
2. Телеф (Телец) е най-древният Български цар след Зиези (Дионис),чието име знаем.
3. Горната илюстрация е едно от най-старите изображения на Български цар (княз),с което разполагаме.
4. Особената история на мизийския цар Телеф (Телец) била добре позната на древните Българи и те я считали без съмнение за своя.
5. Загадъчният Български княз,който Петър Добрев сполучливо нарече "Синът на сърната" не е Авитохол (Атила),който живял през V в. сл. Христа а е мизийският Телец,който живял в края на Бронзовата епоха (ок. XIII в. пр. Хр.),т.е. 1700 години по-рано.
6. "Византийците" не са писали,че Българите са Мизи заради това,че те са заселили римските провинции Горна и Долна Мизия,а защото наистина са били такива. В този случай малоазийските Мизи също са наречени Българи,което отхвърля старите "географски" обяснения на тюрколозите като изцяло погрешни и подкрепя автохтонните.

  Мизите,наречени по-късно Българи не са се нарекли така поради някаква приумица- те и по-рано са си били Българи по народност,а Мизи са били само по племе. Те несъмнено са едно от племената на онези Бриги (Блъги,Блъгари),които обитавали по-рано Ематия (Македония),а след гръцките нашествия напуснали до голяма степен своята прародина и се разселили в различни посоки на света,като в Мала Азия се нарекли Фриги а в Галия и Британия- Белги и Болги. Част от Фригите много скоро станала Фраки (Траки) и населила Балканите а друга част векове преди тях отишла в Памир,водена от своя цар Дионис. Бригите си имали колонии в Италия,където се нарекли Боригени (Бригини) а Мизите напуснали Мала Азия заради нашествието на Александър и заселили бреговете на Долния Дунав,в Дунавската равнина и Влашко. Онези пък от тях,които се съюзили с Александър останали в Мала Азия и получили странното име "Мизомакедони" (виж третата карта):
                           


                           
   На тази карта долу вдясно се виждат Мизомакедоните,които живели недалеч от Мизите


  След пристигането на римляните онези свободолюбиви наши предци,които се установили край Дунав се разделили на три: една част останала в родината и се подчинила на Рим,втора част избягала към бреговете на "Мори Маруса" от древните извори (чийто досегашен неправилен превод е "Мъртвото море",а правилният е "Морье Мароза"= Студеното,т.е. Балтийско море),и третата най-голяма част отишла в равнините на север от Кавказ. Онези Българи,които Дионис оставил в Памир имали друга съдба: те се сродили с Александър Велики и след няколко века се върнали в Европа при своите роднини на Кавказ,носещи имена като Синди (Синти),Ашуи (Ахеи),Меоти (Меати,Емати),Меони (Имеони,Хемони= Хора от Хем) и пр.,а оттам през VII в.от н.е. ги прогонили хазарите (азерите): иранизирано Тракийско племе,което се тюркизирало след приемането на исляма. Легендата за "Сина на сърната" обаче останала край Дунава и стигнала до наши дни,за да каже на света кой народ е родил истинския Дионис и кой- великия герой Херакъл (Херкулес).