Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2018 19:18 - АНАЛИЗЪТ ОТКРИВА ТАЙНИТЕ НА АТИЛА И АВИТОХОЛ Автор: shtaparov
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1005 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
АНАЛИЗЪТ ОТКРИВА ТАЙНИТЕ НА АТИЛА И АВИТОХОЛ
24.01 13:55
 
 АНАЛИЗЪТ ОТКРИВА ТАЙНИТЕ НА АТИЛА И АВИТОХОЛ

(Посвещавам това изследване на тримата велики основоположници на реалистичната историческа школа у нас- Свети отец Паисий Хилендарски,Георги Стойков Раковски и проф. д-р Ганчо Ценов)
Авитохол е първия владетел oт рода Дуло,споменат в "Именника на Българските князе". Началото на неговото царуване се поставя oт различните автори в 153 г. от н.е.,165 г.,175 г.,441 г. и т.н. Липсата на повече информация превръща този княз в легендарен владетел и води до безброй предположения едно от които е това,че Авитохол и Атила са едно и също лице. Това впечатление се засилва от факта,че след Авитохол в "Именника" е записан владетеля Ирник,чието име е много сходно с името на Атиловия син Ернах.

  Днес всеки може да види,че имената Ирник и Ернах (Ернак) са практически еднакви,но имената Авитохол и Атила имат твърде малко допирни точки помежду си. Теоретичната им близост се извежда от съвпадението на първата им буква и по сходните окончания но идеята,че те са едно и също лице среща както безрезервната подкрепа на едни,така и яростното противопоставяне на други учени. "Именникът на Българските князе" поставя Авитохоловото царуване 300 години преди онова на Атила и на сина му Ернах (Ирник) но твърдението,че Авитохол е живял цели 300 години доскоро нямаше разумно обяснение.

  След намесата на "Ангеловия анализ" в спора везните решително натежаха в полза на твърдението,че Атила и Авитохол са едно и също лице,а имената им обозначават един и същ езически бог,култът към който бил застъпен в древна България. Нови проучвания позволиха да погледнем на тези имена под друг ъгъл и да вникнем в техния древен произход,след което тяхната идентичност не би могло да бъде подлагана на никакви съмнения.

  Доказателствата стават ясни,когато човек се запознае с истинското значение на въпросните имена и с потайния смисъл,който дедите ни са влагали в тях.

1. Атила= Атхила (с добавено "Х" в типичен Български стил),т.е. Ахила (Ахилъ). Значи е доста вероятно Атила да е кръстен на легендарния боец от Троянската война- един от най-любимите на Александър Велики герои. Името "Атила" в почти непроменен вид е ползвано и от древните римляни: магистратът Sextus Atilius Saranus (Секст Атилий Саран т.е. Атила Каран Шести) е висш управник на Римската република през 155 г. пр. Хр. Разликата между формите "Атилъ" и "Ахилъ" е много по-малка от онази между имената Санде и Александър,Гошо и Хорхе,Димитър и Митко,Ванчо и Джон. Името Атила присъства в много европейски езици: формите Атли и Ашли са останали в английския език от народа Болг или от Скитските племена Англи и Сакси. Подобни имена има в почти всички стари европейски езици- Квинт Атал,Атилий и Авила в латинския,Атал у древните македонци,Аталиат в "гръковизантийския",Етелка (Атилка) в еврейския,Акиле (Атиле) в италианския,Итил (Атил) в хазарския,Тотила в готския и т.н.

  Тези форми на името не подсказват ясно кое е неговото Българско значение,нито обясняват неговия смисъл. Днешните турци и унгарци го ползват под влияние на своите ренесансови увлечения,понеже през XIX-XX век са го виждали в западноевропейски учебници и са го приели за свое,но то не е тяхно а наше. В стария Български език го има под форми като Татила (Татулъ),Батила (Батуля,Батулия),Батий (Атий,Атил) и пр.

  Многото различни имена на един и същи бог са неизменно правило у езичниците: богинята Луна е имала над 100 имена в гръко-римския пантеон а индийския бог Вишну,чийто култ е жив и днес има около 1000 различни имена. Това веднага включва вероятността някой вариант от тези имена да е бил познат дори на древните тюрки,които са били Скито-иранско племе преди да се изродят и да се смесят с Монголи и Мангали но съвсем не означава,че името е изконно тяхно.

  Името Атила (Атилъ) има лесно разпознаваема Българска етимология,която е забелязвана и друг път от проучвателите но те не са могли да обяснят точните причини,които са накарали Българите да сложат на обожествения владетел точно това име. По тази причина Българския му произход е игнориран и дори отричан до момента,в който точното обяснение вече е открито а причините- надеждно установени. Смисълът на името е прост,понеже е свързан с "готската" (т.е. Българска) дума АТА,която означава БАЩА или буквално ТАТА (Тате,Татко) от което стигаме до логичния извод,че пълногласна форма на името е ТАТИЛА а нейното буквално значение- "Хермесчето" ("Малкия",Земния Хермес) понеже думата Тата (Ата) го свързва с Бога Баща,чийто служител и дори атрибут е Богът на Гърма. Друго значение на "усложнената" форма Атхила (Атхилъ) е А"Тохол (О"Тохол) т.е. Хермесчето,с добавена езикова "протеза".

  Култът към бог Хермес е засвидетелстван в стара България от писмата на княз Борис "Първи" до папата в които пише,че Българите имали обичай да се къпят в сряда и петък заради Хермес,чиято слава чествали в тия дни. Защо точно сряда и петък,не е трудно да се догадим- срядата е митологично потвърдения стародавен свещен ден на бог Хермес а петък вероятно е денят,в който Великия княз Атила е починал и така го е превърнал в свещен за Българите ден. Затова и търговията или селскостопанския пазар,посветен на бог Хермес официално се правел 2 дни в седмицата- сряда и петък,а в християнско време петъкът изглежда е преместен в събота,за да съвпадне с почивния ден (Събота на Господа),която някога е била първохристиянската "неделя".

  Това е точното значение на името Атила и всички други,включително турко-унгарски обяснения за него са безсмислени,понеже са "сметки без кръчмар" т.е.: издирване на турко-маджарско теле под Българския вол. Сега остава да намерим точно обяснение на името Авитохол и да видим има ли то допирни точки с бога Хермес,чието име носи великият Атила.

2. Авитохол= Навитохол (с възстановяване на I-та съгласна),ще рече Нови Тохул (Новият Хермес). Означава още Савитопол (Савятополх,Святополк). Името Святополк,ползвано през IХ-Х в. във Великоморавия а през XI в. в "Киевска" Русия т.е. в древните земи на Стара Велика България означава Святоперк (с прех. Л-Р) или Свети Перкун,което означава Светия Гръм (Свети Хермес). Леко изменена форма на името ТОХОЛ (ТОХУЛ) откриваме в "Именника" и в Българския календар,където бог Хермес е обозначен с термина ТОХЪ (ТОХО,ТОХ).                            
            image

   Вече не е трудно да обясним защо в "Именника" пише,че Авитохол е живял 300 години. Тези 300 г. не са паднали от небето разбира се а са базирани на едно прастаро схващане,че Хермес е живял 300 години а после е "умрял",т.е. отишъл в Подземното царство на Сатурн. Точно така правят и мълниите впрочем,които са първообраз на езическата идея за бога Хермес: те почти винаги тръгват от небето (което е Зевс),достигат земята и "се скриват" под нея,т.е. отиват при Сатурн. В една христоматия,издадена от историчката Райна Заимова и озаглавена "Арабски извори за Българите" (2000 г.) има стотици сведения,потвърждаващи заключенията на Реалистическата Историческа Школа (РИШ) у нас,установила по абсолютно безспорен и безапелационен начин истината за автохтонния произход на Българите. Едно от тях,писано от арабския историк и географ Ал Масуди (Х в.) прави особено силно впечатление. То включва цитат от неговата книга "Златните ливади и източниците на бисери" (Арабски извори за Българите 2000 г.,стр. 37-38):

  "След него [Йарад,престола заема] синът му Ахнух [библейския Енох],който е пророкът Идрис... Сабиите считат,че той е Хермес,а Хермес означава Меркурий [в текста е арабското название- Утарид]. В книгата си [Корана] Аллах е казал за него,че го е издигнал на "възвишено място" [Сура 19- "Мариам",аят 57]. Неговият земен живот е продължил 300 години и се казва,че е живял дори повече от това. Той е първият,който е правил шевове и е шил с игла. Той получил от небето 30 скрижали,а преди това Адам беше получил 21 скрижала,а Шейт- 29,в които имаше възхвали и молитви. Неговият син Матушалах ибн Ахнух [библейския Матусал] продължи да облагородява страната [земята] и [получи пророческа] светлина върху лицето си. Родиха му се деца,а хората говорят,че много деца му се родили и че булгар,русите и славяните са негови деца. Живял е 960 години..."

   Ето кратък списък на данните,които научаваме от този цитат и сведението,което прави тясна връзка с владетеля Авитохол:

1. Споменава се владетел който е обожествен и се превърнал в бог Хермес. Той живял 300 години- толкова,колкото е записано в "Именника" за Авитохол.

2. Името на владетеля Ахнух се родее с формата Автух,позната в Памир като "Авитух" (Авитох-ар,Автох-ол: прех. Р-Л).

3. Този владетел носи едно от имената на бог Хермес (Меркурий).

4. Неговият син Матушаллах (Матусал) е дядо на Ной според Библията,но и баща на Българите според Ал Масуди. От това следва,че по Библейските схващания древните Българи са предпотопен народ- чичовци на Ной.

5. Българите са рождени братя на русите и славяните.

6. Броят им е бил голям.

7. Славяни и руси не са едно и също нещо.

8. Древните Българи няма как да не са почитали споменатия обожествен владетел под едно или друго име,след като той е един от техните предци.

  Тристате години на Хермес и тристате години на Авитохол не може да са случайно съвпадение а са остатък от онази месопотамска митология,която Български племена като Касити,Азери,Хабиру (Куберу) и Хурити,представляващи части от индоевропейските Митани и прадеди на Сарматите,са донесли в земите на древна Вавилония преди повече от 3000 години. Затова другото име на Вавилония,което е Халдея (Коладея,Коледая~Коледаря) красноречиво говори какви народи са дошли в Месопотамия и са издигнали великия седемстепенен Вавилонски храм в Барс Нимрод (най-древния Вавилон),станал известен по-късно като "Вавилонската кула".

   От всичко това следва единствено извода,че личното име "Авитохол" означава буквално НОВИЯТ ХЕРМЕС а формата "Свети Перк" (Свети Хермес) потвърждава установения факт,че езичниците са имали обичай да кичат боговете си с епитета "свети" (свят,свещен,сияещ). Познати са римски надписи като SANCTI APOLLONI (На свети Аполон),DIANAE SANCTAE (На света Диана) и т.н.,а у нас още се ползва името на Светия Дух,чийто езически първообраз несъмнено е Свети Дев (Свети Зевс).

  В подкрепа на това становище се явяват многото древни имена,ползвани за обозначаване на същия бог,но от тях ще спомена само няколко:

1. Меркурий (римско име на Хермес)= Мерк-Арий (Мерка-Арий,Меркул: Мерещия се човек),изобразяван често с лък и стрели,с които замервал враговете. Стрелите несъмнено символизират гръмотевиците,подвластни на този бог,затова името му има още едно важно значение- Мелкарий (Мелкарт) и Мелн-арий (Мълнарий,Мълнарят,Хвърлящият мълнии). По този начин разбираме,че римското име на този бог е изведено от Българския език така,както и гръцкото. Сега вече е лесно да си обясним защо митологията счита Хермес за крилат музикант макар и лош,който лесно слиза и излиза от подземния свят. Изобразяват го с крила,понеже "неговият" гръм прелита свободно от небето до земята. Гръмотевиците винаги вдигат голям шум,а шумът бил тълкуван от древните хора като вид нискокачествена "музика",както и музиката била считана като вид висококачествен "шум". След като се удари в земята,електрическия гръмотевичен заряд изчезва безследно- значи Богът на гърма е "слязъл" в подземното царство. Но по време на силна буря гръмотевиците падат една след друга- значи всеки следващ гръм е причинен от същия бог след неговото "излизане" от подземното царство. Ето как разсъждавали древните езичници,които считали тази логика за безупречна.

2. Идрис (друго име на Хермес-Ахнух,споменато в текста на Ал Масуди)= Удрис (Удриш,Удрищ,Удрящ),Индрис (с носовка)= Индрас (Индра),а този епитет отлично приляга на Бога на Гърма.

3. Утарид (арабско име на Хермес,споменато в същия текст)= Ударит (Ударат,Ударът)- друг епитет на същия бог,който арабите са заимствали от нас. Името може да се разтълкува и като Утар-рид (Удар-род,Роден от Удрящия бог).

4. Индра (индоарийски бог на войната и бурите,гръмотевиците и мълниите)= Идра (без носовката),Удра (Удара)- едно от инената на Бога на гърма! Впрочем,всеки адекватно обучен Български езиковед би следвало да може сам да забележи това,без да му се налага да учи каквито и да било чужди езици или митологии:

                                      Индийско изображение на бог Индра
                                                        image 
Съвременна руска скулптура- кумир на бог Индра с изрязан пра-Български йероглиф на челото му (виж http://www.kummir.ru/catalog/details/?id=253):

                        image 

5. Тъндър (Тандър- келтски бог на гърма)= Тандар (Тандра: с преход АР-РА),Тангра (тюркски бог на небето и на гърма),Денгир (шумерски бог на гърма)= Думкар (Думкач,Думкащ- отличен епитет за този бог),Тангароа (полинезийски бог на небето,пряк наследник на Тангра- виж полинезийското "Кохау Ронго-Ронго" и писмените знаци от Мохенджо Даро: преките аналози между тях са поне 300!),Андра (Индра) и т.н. Това име е станало "виновник" за появата на средноазиатското племе Татари (Тантари- с носовка,Тандъри- поклонници на Бога на гърма),които без съмнение са бивше Скито-Българско племе,станало нов народ след вековната си изолация от големия Скито-Български масив.

6. Перуа (хетски бог на бурите)= Перуна (Перунъ).

  В Памир има народ Хунзи (Хунци) родствен на хазарите а също народ Вахани (Вакхани,Бакхини),чието старо име е Вахандури (Вахандур Българ). Родствените на Българите Авари,чиито роднински племена носят имената Бавари,Сувари,Савири и Севери се наричали още Евталити (Хевталити),което значи Автхолити (Авитохолити,Прославящи Новия Хермес). Други имена на Атила,познати от изворите са Ат,Атиле,Атли,Етцел,Айбат (~ Яват,Авит),Автух (в земите на днешна Украйна) и пр.

  Има и други индоевропейски аналози на бог Хермес: скандинавски герой от "Старата Еда" и "Сага за Вьолсунгите" (XIII в.) носи личното име Атли (~Атили) а в стара Британия- името Етла. В скалдовата поезия ATLI е едно от прозвищата на божеството Тор (Хермес),а между IX-XIII в. е имало скандинавски лични имена като Атли Бугласон (Атли= Атил: прех. ИЛ-ЛИ),Атли Игмундсон,Атли Рингсон,Атли ярл Согна и пр. У нас Ате (фам. Атеви) е форма на името Анте (Анто),Ател (Атил) и на думата Тате,от която произлиза "немското" име Ото (=Тото,Тотъ).

  В предишната ми статия (http://shtaparov.blog.bg/politika/2018/01/13/bylgarskiiat-kniaz-otkyrmen-ot-syrna-oceliava-v-troianskata-.1587982) доказах,че Авитохол не е Синът на сърната,както смята големия ни учен Петър Добрев: Синът на сърната е Мизийският (сиреч Български) цар Телеф (Телец),живял по време на Троянската война,и тъкмо неговата история са описали Българите в "Литовската" летопис,изнесена от България след XIV-XV век. Затова името АВИТОХОЛ не може да се свързва с онова обяснение,което той извежда а единствено с моето,което го свързва директно с божественото име на Атила.

  Тук е редно да добавя че езиковата етимология и начинът,по който се тълкуват Хунските имена не са никак маловажни,въпреки склонността на някои да ги подценяват- нали заради тях древните Българи бяха превръщани в средноазиатски "тюрки" и бяха откъсвани от своите Палеопонтийски родови корени подобно на готите,които от Тракийски гети и Скитославяни станаха "германци",без никога да са били такива.

  Освен езиковите обаче има и практически неоспорими календарно-математически данни за това,че Атила и Авитохол са един и същ владетел. Тези данни се извеждат от едно просто изчисление,базиращо се на сведенията от "Именника" и Календарната таблица на Българите. Както вече надеждно установихме,Аспарух реално царува от 668-695 г. а владетелите,царували преди него са живяли и царували общо 515 години. Ако приспаднем от тази цифра 300-те години на Авитохол,които са доказано митологически,ще получим остатък от 215 г. за владетелите,чието царуване е започнало след смъртта на първия владетел от Именника. Тези 215 години ще ни помогнат да разберем кога точно е починал Авитохол,понеже в Именника пише:

  "Тези князе царуваха от онази страна на Дунав 515 години с остригани глави и тогава от тази страна на Дунава дойде Исперих княз,който е също и досега."

   Аспарух реално царува от 668 г.,съгласно установените чрез Календарната таблица данни. От това става ясно,че владетелите след Авитохол с техните общо 215 г. почват своите царувания от 453 г. (668-215= 453) което означава,че Авитохол е починал точно в 453г. и съставителите на "Именника" отлично са знаели това! Щом Аспарух се е възцарил в 668 г.,значи Авитохол е починал в 453 г.- годината на смъртта на великия Атила: точно тази година се получава,когато от началната 668-а г. на Аспарух извадим споменатите по-горе 215 години,през които са царували князете между Аспарух и Авитохол. Този феноменален резултат потвърждава три важни неща:

1. Че реалната година,в която се възцарява Аспарух е наистина 668 г.
2. Че реалната година на смъртта на Авитохол е 453 г.
3. Че съгласно това,Атила и Авитохол от рода Дуло са едно и също лице!

  Един по-задълбочен разбор на данните от старите летописи,"Именника" и Календарната ни таблица поднася още по-интересни почти неизвестни сведения за великия Атила - прославеният член на рода Дуло,който вероятно е бил червенокос както повечето си роднини,или в най-"лошия" случай- русокос,а също и за неговите наследници:

1. Авитохол-Атила е роден в годината Дилом твирем (415 г. по Календарната ни таблица). Значи нашите стари летописци прекрасно са знаели както годината на смъртта,така и рождената година на великия владетел. От израза "Авитохол живя 300 години",употребен в "Именника" става ясно,че там не е фиксирано неговото царуване,а годините на неговия живот макар в изопачен размер от което следва,че Авитохол-Атила е роден в 415 г. понеже тя е най-близката до неговото време година,която се е наричала "Дилом твирем".

2. Атила бил от рода Дуло,а неговите синове и наследници също.

3. Той е приел християнството като млад,докато е живял в Рим.

4. Бил е красив човек- римлянките са го харесвали.

5. Познавал се е лично с папа Лъв I (440-461 г.) и дори е имал близко приятелство с него по времето на престоя си в Рим- затова е изпълнил неговата молба да не напада и разорява града.

6. Погребан е без кремация,понеже е починал от "естествена" смърт а не от насилствена,какъвто у случая с Аспарух.

7. Авторите на "Именника" са знаели точно кога е роден и кога е починал Авитохол-Атила което означава,че Българите са ползвали Календарната ни таблица още в началото на V в. а Българският Календар не е нито тюркски,ни аварски!

8. Изчисленията на големия ни учен ст.н.с. д-р Петър Добрев за началната 165 г. на Авитохол и на Българската държава са погрешни и неточни поради следните няколко причини:

а) Неговата 165 г. е получена чрез подваждане на 600 години от 765 г.,в която по негови сметки се е възцарил Умор. Както показват новооткритите данни обаче,Умор не се е възцарил в 765 а в 763 г.
б) 300-те години на Авитохол са му тържествено придадени от жреците,понеже е бил обожествен и обявен за "Новия Хермес" на Българите,но е починал точно 215 г. преди възкачването на Аспарух.
в) Възкачването на Аспарух не е станало в 680-а,а в 668 г. и от тях не бива да се подваждат 515 г. понеже ще ни подведат,а 215-те години на владетелите между Авитохол и Аспарух,които съвсем точно ще ни кажат кога е починал първия Български владетел,споменат в "Именника".
г) Бащата на Авитохол-Атила,който носел име Мундзук (= Мунчук,Манчук) с "украинско" (т.е. Българско) окончание също бил член на рода Дуло от което следва,че България е основана далеч преди времето на Авитохол-Атила.

9. Първият летописец на "Именника" явно не е знаел имената и годините на всички Български князе,царували между Атила и Аспарух,заради което обединил техните царувания в 150-те години на Ирник II (Куернак,Хернах). Годината "Дилом твирем" на Ирник ни дава дата 595 г.,а неговото царуване е приключило в година "Дохс твирем" (625 г.),когато престола е зает от Гостун. От текста на документа и от израза "Ирник живя 150 години,родът му е Дуло а годината- Дилом твирем" става ясно че 30-те години,заключени в този период са годините на живот на Ирник,който се е възцарил десетина години преди "Дохс твирем",когато е бил около 20-годишен (към 615 г.). Тази дата до голяма степен е условна понеже нямаме други извори,които да дадат повече информация за царуването на Ирник II (Куернак,Хернах).

  150-те години на Ирник II изглежда не са свързани с езическата митология както 300-те години на Авитохол а летописецът му ги е начислил,за да обясни цифрата от 215 г. между Атила и Аспарух и да запълни годините на липсващите в "Именника" владетели между тях,чиито имена и царувания той не е знаел. По същата причина е вписал и 60-те години живот на Кубрат вместо неговото царуване. Ирник от "Именника" определено не може да е Атиловия син Ернах а е негов по-късен съименник понеже,както видяхме в Хрониката на Йоан Никиуски,Ирник е царувал в началото на VII  в. и е споменат с името Куернак,което отговаря на нашето средновековно име Хернак.

  Царувалия след него Гостун идва точно в 625 г. и ако върнем от неговото време 150 г. назад,колкото са записани в "Именника" за Ирник ще попаднем във времето на Атиловия син Ернах,но получената 475 г. не може да бъде свързана нито с датата на раждане на Ернах,нито с датата на неговата смърт или възцаряване от което следва,че Ирник от "Именника" не е син на Атила а е негов по-късен потомък. Едноименният син на Атила се възцарил още в 469 г. и царуването му изглежда продължило почти до края на V в. (495-498 г.) а 150-те години на Втория Ирник (Хернах) са му придадени,за да свържат неговото време с времето на Атила (Авитохол).

  Затова спряганите като "начало" на Българската държава 153 и 165 г. от н.е.,свързвани от предишни изчисления с Авитохол са негочни и некоректни: Българска държава е имало далеч преди Новата ера,но повечето имена на тогавашните нейни владетели (царе и князе) изглежда са изгубени така,както се губят имената на много "микенски" (Пелазгийски),Тракийски,келтски,асировавилонски и арменски царе. Има още една причина,заради която не можем да търсим Авитохол в 153 и 165 г.- не е логично "Именникът" да спомене един владетел в 153 или 165 г.,после да подмине времето на великия Атила и да отиде при Ирник II,чието царуване е приключило в началото на VII в. (625 г.),като остави хронологична празнина от близо 500 години!

10. По времето на Първия летописец било "модерно" да се изтъкват годините на живот на даден владетел,а не годините на неговото царуване. Затова той е вписал точната година,в която на престола се възкачва Курт-Кубрат (Шегор вечем,629 г.),пояснявайки това с израза "Курт 60 лет дръжа",но е оставил в текста годините му на живот от което следва че Кубрат,който е царувал между 629-665 г. е роден точно в 605 г. Той станал княз на 24 годишна възраст- нещо характерно за тогавашното време,а между 617-619 г. (т.е. на 12-14 годишна възраст) е бил отведен в Цариград където историците на епохата пишат,че бил покръстен още като дете.

11. Боян-Безмер изглежда бил слаб владетел,който започнал да губи войната срещу хазарите или е влязъл в предварителна колаборация с тях. Затова той бил свален от престола подобно на Сабин,а на неговото място е поставен Аспарух. Вредата от предателството на Боян обаче вече била нанесена,затова не е могло да бъде поправена напълно а само частично. Първият летописец на "Именника" изглежда е знаел точно името на годината,в която се е възцарил Боян-Безмер но не е знаел нейния номер и го е извел по презумпция,според годините на живот на Кубрат.

12. Споменатите 61 години "управление" на Аспарух са неговите години на живот до момента,в който е творил Първия летописец на "Именника". Летописецът не е казал изрично дали това са години на управление или години на живот но от големия им размер личи,че са години на живот. Щом Аспарух е царувал до 695 г.,което разбрахме от Календарната таблица,единствената година "Верени алем" която можем да свържем с него е 632 г. а това значи,че той е роден точно тогава,станал княз на 36-годишна възраст (в 668 г.) и е живял 63 години (632-695 г.). "Именникът" обаче е писан по времето,когато Аспарух е бил на 61 години (в 693 г.)- точно 70 години преди Втория летописец на "Именника" да добави 40-те дни царуване,през които управлявал нововъзкаченият на престола Умор до момента,в който са написани последните редове в този ценен документ. Затова Първият летописец е написал в текста думите "И потѡм пріиде на страну Дунаѧ Исперих кнѧз тожде и доселѣ." (После дойде от тази страна на Дунава Исперих княз,който е също и досега)- за да укаже че в момента,в който са зафиксирани 61 години живот на Аспарух,той още си е бил жив и здрав и е живял още известно време след това,в случая още 2 години.

  Сега можем да направим и друго изчисление- Кубрат,роден както разбрахме в 605 г. е бил на 27 години,когато се ражда Аспарух а това е напълно логично за онази езическа древност,в която хората се женели още на 17-18 години. Ако предположим,че Кубрат се е оженил на 18 г. (623 г.) дори при условие,че е имал само една жена,първото му дете трябва да се е родило в 624 г. при което няма никакъв проблем петият му син да се роди в 632 г. (деветата година на брака). Ако пък Тервел,който е живял до 724 г. е роден когато баща му е бил примерно 22 годишен (632+22= 654 г.),значи е живял 70 години (654-724 г.)- напълно нормално за член на аристокрацията,който е станал монах в късните си години. Така тезата,че 61 и 63 г. са годините на живот на Аспарух намира отлично потвърждение в допълнителните данни,които извличаме при проучването на Календара и "Именника".

13. Вторият летописец на "Именника" е творил в 763 г. (точно 70 години след Първия),и може би е негов родственик или религиозен съмишленик,вероятно християнин от рода Дуло.

14. След свалянето на Умор през 764 г. и тежките войни срещу Константин Копроним християнството изпаднало в немилост поне до времето на Пресиян (= Пресияен,Прекомерно сияещ),който починал в 852 г.- затова текстът на "Именника" не е продължен. Скоро след приемане на християнството от княз Борис "Първи" пък Българското летоброене било сменено с "византийско" а чисто Българските обичаи започнали да се размиват,заради което станало безсмислено документът да бъде продължен в този му вид. По-късни негови наследници обаче станали документите,известни като Поменици на Българските царе и царици,които също като "Именника" са пропуснали някои владетели но в общи линии са споменали имената на най-важните от тях.

   За античните корени на имената Атила и Авитохол говори още един факт: предците на древните Хуни са стари Балкански жители (Трако-Илирийско племе),което оставило името на една област в северен Епир по времето на Херодот,както ще видим от приложените по-долу карти:

         image

                                                  image
   
  Племето Хаони (Хиони,Хони) изглежда е напуснало Балканите преди повече от 3000 години начело с цар Дионис,който оставил част от него в Памир а друга част на Кавказ,но в Ранното Средновековие решило да се върне в Прародината и да почерпи енергия от духовете на предците. След това попадение вече можем да считаме,че древната Балканска прародина на Хуните е окончателно установена а манджурско-азиатските бълнувания,разпространявани по техен адрес- за ненаучни спекулации и първосигнални нелепици.

  Новите знания за Българите,които ни дават тяхната Календарна таблица и интердисциплинарния подход могат да бъдат феноменално подробни в някои случаи когато персонажите,за които се отнасят са били велики богове или владетели. Те така или иначе показаха,че в "Именника" древните Българи са закодирали много повече информация,отколко можем да си представим и са ни оставили трудната но благородна задача да я издирим,да открием нейното правилно обяснение и да я запазим за поколенията,за да пребъдат Българския народ и Българската слава сега и за в бъдеще,и во веки веков!



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19701623
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031