Аз съм против приемането на Истанбулската конвенция:
– Защото съм я чел.
– Защото съм чел достатъчно анализи „за” и „против”.
– Защото поради естеството на работата ми с лекота разпознавам внушенията и виждам изкусно втъкани деструктивни идеи помежду уж безопасните и благовидни текстове на документа.
– Защото знам, че за да поникне една нова идеология трябва само семената й да се разпръснат на достатъчно голяма територия, гарантираща оцеляването й – след това избуява като плевел, а плевелите винаги са задушавали всичко около себе си.
– Защото ненавиждам агресията, а налагането на тази доктрина е агресия в чиста форма.
– Защото внася разделение, а не обединение в обществото. Това прави обществото още по-слабо, а централизираната власт – по-силна..
– Защото виждам в нея дългосрочно замислена стратегия за разграждане на ценности, които са цивилизовали човечеството.
– Защото е приета от политиците, а не от народа на която и да е държава.
– Защото се опитва да обезличи всяка идентичност – национална, културна, расова, полова. Това неизбежно води до обезличаване на индивида, а Индивида е единствената противоположност на Системата.
– Защото е израз на радикален феминизъм, който отхвърля еманципацията. Еманципацията е равенство, а не смяна на властта – всяка власт по презумпция е деспотична.
– Защото е наше задължение да се отнасяме с жените като с жени, а не като с някаква аморфна маса от плът и кости – аз искам да правя комплименти на жените, да им отварям вратата и да не им позволявам да носят тежки неща. Жените искат същото.
– Защото съм наясно, че човек може да има разнообразна сексуална ориентация, но това не означава, че принадлежи към несъществуващ пол.
– Защото съм наясно, че ако не приемеш ненормалността за ненормалност, значи си ненормален.
– Защото наше задължение е да пазим правата си – отказът от това ни задължение ни лишава от всички права.
– Защото наше задължение е да пазим децата си – посяването на всяко съмнение относно националната, културна и най-вече полова идентичност на всяко дете може да създаде у него дълбоки вътрешни конфликти, които да поразят изцяло психиката и поведението му.
– Против конвенцията съм, не защото съм нормален мъж, а защото съм нормален човек.
– Против конвенцията съм поради още безброй причини, които би трябвало да са толкова очевидни, че самото им разясняване би било обидно, но ако се наложи, ще ги обосновавам една по една.
Ако не се противопоставим с всички сили и средства на опитите да ни бъде наложен този зловещ морален диктат, то вината за бъдещето на децата ни ще е само и само наша! Още повече като се има предвид, че мислещите по този нормален начин сме повече.

Иво Величков, Фейсбук