Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02 16:52 - Православни богослови: Истанбулската конвенция вменява джендър идеологията като юридическа норма https://bultimes.com/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове:
0



Православни богослови: Истанбулската конвенция вменява джендър идеологията като юридическа норма Публикувано на 03.02.2018 в България

image
“Истанбулската конвенцията вменява на едно неюридическо понятие (знаково за определени ЛГБТ среди) юридическо значение за всички българи. В редица текстове на конвенцията се въвежда понятието джендър не само в смисъл на социален пол, но и в смисъл на идентичност. Истанбулската конвенция отваря възможности за въвеждането на дефиниции за човека и на ценности, които противоречат на християнската ни идентичност като личности – мъже и жени, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество да защитим слабите от всяка форма на насилие.” Това се казва в становище на трима православни богослови и преподаватели от Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“. Доц. д-р Свилен Тутеков, доц. д-р Димитър Попмаринов и доц. д-р Мариян Стоядинов, представят богословската гледна точка към Истанбулската конвенция. Те предупреждават, че „налагането на тази Конвенция на обществото като свършен факт може да доведе до много и непредвидими проблеми“.

  „С оглед изникналите в обществото и политическите среди разисквания относно Истанбулската конвенция смятаме за необходимо да се чуе гласът и на православни богослови. Налагането на тази Конвенция на обществото като свършен факт може да доведе до много и непредвидими проблеми.

 Основните въпроси, които текстът на конвенцията поставя и които изискват осмисляне и отговори, са следните:

1. Истанбулската конвенция отваря възможности за въвеждането на дефиниции за човека и на ценности, които противоречат на християнската ни идентичност като личности – мъже и жени, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество – спасило евреите през Втората световна война – да защитим слабите от всяка форма на насилие. В редица текстове на конвенцията (напр. чл. 3, б, чл. 4, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и т. н.) се въвежда понятието джендър не само в смисъл на социален пол, но и в смисъл на идентичност.

 1.1. Конвенцията вменява на едно неюридическо понятие (знаково за определени ЛГБТ среди) юридическо значение за всички българи;

 1.1.1. За първи път то е изведено през 50-те години на ХХ в. от лингвистиката и е въведено в сексологията;

1.1.2. Впоследствие – особено след 1990 г., когато Джудит Бътлър формулира понятието джендър перформативност – то се използва като инструмент за целите на една нова идеология, синтезирала културния марксизъм и тежкия комплекс за вина в развитите обществата с колониално, робовладелско и нацистко минало.

 1.2. На трето място идва използването му в документи като Истанбулската конвенция, като норма, която всяко национално законодателство трябва да приложи, генерира и развие за целите на споменатата вече идеология;

 1.3. Четвъртото му приложение е на нивото на политическата демагогия. За тази цел всеки опонент бива „стигматизиран“ като протагонист на „домашното насилие“ или дори като геополитически лобист.

 2. Понятието джендър е квазинаучно и е част от идеологията на джендър идентичността, съгласно която полът е изцяло социален конструкт:

 2.1. Въвеждането в законодателството на идеологически натоварено понятие създава възможности за последващото налагане на културни модели и ценностни нагласи, които рушат основите на личностната идентичност и на семейството като основна структурна единица на обществото.

 2.2. Предвидените в Конвенцията мерки за промяна на социалните модели на поведение на жените и мъжете (чл. 12, ал. 1) и за джендър образование с цел изкореняване на техните стереотипни роли (чл. 14, ал. 1) са инструктивни изисквания, които имат изцяло идеологическо съдържание. Като такива, те нямат място в националното законодателство.

2.3. Ратифицирането на Истанбулската конвенция в този ѝ вид (и превод) от Българския парламент ще докаже дефицит в националното законодателство по отношение насилието изобщо: спрямо жените, спрямо децата, а защо не и спрямо човека по принцип.

 2.4. Основателно се поставя въпросът: съществува ли такъв правен дефицит в България? Ако отговорът е „да“, тогава следващият въпрос към законодателната (и изпълнителната) ни власт е „защо“?

 2.4.1. Защо правното министерство досега не е инициирало (и не инициира) законодателни промени в тази област през последните три десетилетия от най-новата ни история?

 2.4.2. Ако отговорът е „не“, тогава какво (освен дипломатическата куртоазия) прави въпросната Истанбулска конвенция насъщна потребност за дневния ред на обществото ни?

 2.5. Джендър идеологията е единственото ново, което липсва в нашето национално законодателство.

 2.6. Ратифицирането на конвенцията всъщност ще наложи понятието джендър не на равнището на сексологична хипотеза (където му е мястото), а на равнището на идеология, тоталитарно налагана на всеки българин – от новороденото, до всеки от нас като обект на правото.

 3. Истанбулската конвенция и заложените в нея модели на обществено поведение, морални предписания и законово нормотворство са провокация към Православното християнство като „традиционна религия в Република България“ (Конституция на РБ, чл. 13 [3]).

 3.1. Християнското съзнание отнася тайната на пола към човешката природа, която е дарувана от Бога. За него тайната на пола е основана в сътворената от Бога човешка природа.

 3.2. Природата, телесността и полът са промислително дарувани на човека и следва да бъдат осъществени в неговото формиране като личност.

 3.3. Полът се отнася към различния начин на функциониране на богодаруваната природа, на която в еднаква степен са носители и мъжът, и жената.

 3.4. Полът е природна (биологична) характеристика, която трябва да бъде осъществена в рамките на брачното съжителство като служение на съпружеството, родителството, майчинството, бащинството.

 3.5. Всички тези „социални роли“ не могат да бъдат отделени от тяхната биологична, природна обусловеност и да бъдат мислени като „джендърни роли“, т. е. като създаване на социална полова идентичност.

 3.6. Социалната и културната реализация на мъжа и жената предполага зададеното в тяхната природа полово различие и не може да се сведе до т. нар. джендърни роли.

 3.7. Приемането на идеологическото понятие джендър е изцяло неприемливо за християнската антропология, която разглежда човека като личност, носител на природа и телесност с присъщото ѝ полово различие.

 4. За православно то съзнание единственият начин за осъществяването на пола, като възможност за живот, е семейството – като брачен съюз на мъж и жена.

 4.1. Семейството е естествената среда, в която зададеният пол може да бъде осъществен като съпружество, родителство, майчинство или бащинство в живота на отделната личност.

 4.2. Идеята на джендър идеологията за изграждането на джендърни роли или идентичности, които подменят тези служения на мъжа и жената няма антропологично основание и е изцяло идеологически конструкт.

 С оглед всичко, казано до тук, питаме: кое прави ратифицирането на тази конвенция (в този ѝ вид и превод) жизненоважна тема за дневния ред на обществото ни?

 Демографската и ценностната криза, масираната имиграция на млади и образовани българи, са много по-насъщни проблеми, които трябва да бъдат предмет на обществения дебат, на законодателни инициативи и на конкретни управленски действия тук и сега.

 Автор: Свилен Тутеков, Димитър Попмаринов, Мариян Стоядинов

Източник: dveri.bg




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 10331704
Постинги: 17381
Коментари: 5590
Гласове: 5085
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031