След напрегнати четири седмици около темата "за" или "против" истанбулската конвенция, като че ли всеки си намери някакво основание за успокоение. ГЕРБ се изтеглиха, общо взето с достойнство, от клопката, която сами си поставиха.
Имам предвид мерака им да прокарат ускорено и без много шум ратификацията в Народното събрание. Сега заявяват, че няма да има ратификация, докато не се постигне съгласие.
Коалиционните партньори на ГЕРБ - патриотите, могат да са доволни, че от самото начало заеха принципна позиция срещу ратификацията и я отстояха.
БСП не отстъпиха на политически непочтения натиск от страна на ПЕС и идеята им за референдум е общо взето приета от основните политически сили.
ДПС, изглежда под влияние отвън, не изпъкнаха с оригинално становище, но и не си затвориха вратата за контакти и еволюция на позицията им.
Президентът Радев беше ясен в позициите си срещу ратификацията на Конвенцията. Премиерът Борисов не бе така открит в позициите си, както обществеността имаше право да очаква.
Причините и за единия и за другия се приема, че са обясними. Добре е, че си оставиха някаква възможност за маневриране. Или поне мислят, че е така.
Дебатът на обществената сцена бе оживен и като цяло даде възможност да се чуят главните аргументи "за" и "против" ратификацията на конвенцията.
Българската православна църква, както и другите традиционни за страната вероизповедания, изразиха позиции срещу ратификацията, които бяха приети с разбиране и очевидно подкрепени от голямото мнозинство от вярващите.
Голямата опасност за бъдещето ни - като общество, като народ, като държава - е да се оставим сега на мисълта, че главното е постигнато. Ратификацията на Конвенцията е отложена. Обещано е, че ще се пристъпи към нея след разискване и - евентуално - ще бъде предмет на референдум. Подобно настроение - обяснимо само по себе си - би говорило за значително неразбиране на маневрата с истанбулската конвенция и въобще за мястото на последната в цялостната идеология на "джендър-дрогата".
Амбицията да бъде отклонено обществото, както и съставящите го личности, от обсъждането на основните социални проблеми и особено на тези, отнасящи се до управлението на социалните процеси, не е от вчера. Тя е присъща на модерния капитализъм от първите му стъпки.
В последния половин век примерно - тази амбиция се реализира с небивала по-рано ефикасност.
Не е случайно, че в същия период сме свидетели на "премиерни" за историята, направо - фантастични, увеличения, както на възнагражденията на висшата категория менаджери, така и на "ножицата" между богатите и бедните. А също и на по-малко "биещото на очи", но също така реално увеличение на стреса и на редица други социални и професионални заболявания.
Откъде е ефикасността на ограничаването на социалните дебати - както що се отнася до тематиката, така и по отношение кръга на участниците в тях и, най-вече, ролята им за реалните процеси на социалното управление?
Тя не дойде от силови ограничения и забрани, макар те съвсем да не са изключени от практиката на управлението, включително и при имащите се за демократични политически режими.
Ефикасността е резултат от предлагането /налагането/ на обществото на разнообразни, но в повечето случаи добре премислени и насочени,"други теми", за интереси, забавления, дебати. И въобще, в разнообразни форми и на различни терени - всичко, което "може да дойде някому на ума". Само не и същностните проблеми на социалното управление.
В тази насока - да бъде ангажирано вниманието на индивида, а с това и на обществото, че и през ум да не им минава да търсят дебат по същностните социални въпроси, джендър идеологията е направо един връх. Тя е обърната към възрастните само "от кумова срама". И за да даде някакво удовлетворение на хората, които наема за свои, ако щете агитатори, ако щете войници.
Имам предвид участниците в ЛГБТ общности и сродни НПО. Главната й цел са децата. Като се почне от най-малките - щом могат да ходят и да говорят. Тях тази идеология си поставя за цел да лиши от възможността да се идентифицират като мъже или жени, съответно с биологично и социално обусловени права, но и отговорности, в обществото.
Вместо тази идентификация, която започва още от детството и се гради и подържа през целия живот на човека, джендър идеологията предлага на най-малките "да се идентифицират" - за цял живот - като "играещи си".
Сутринта - мъж, следобяд - жена, вечерта - транссексуален и т.н. Когато и каквото искат. Но в никой момент и в никоя възраст, с идентитет, позиция и отговорност пред себе си и спрямо обществото, започнати в детството и следвани от всеки до неминуемия край.
В това отношение джендър идеологията действува като всяка дрога. Предлага разнообразие, забавление и развлечение. За отговорна личностна и социална идентификация и съпътствуващи активности "просто няма време". Но тези на които дрогата е наложена още в детството, не ги и търсят. Те просто не знаят, че такива неща съществуват.
Истанбулската конвенция е само частен случай. Джендър идеологията използва проблема за насилието, специално срещу жени, заради чувствителността на обществото към този проблем. И разчита - с основание - приложението на конвенцията да даде нови възможности на "джендърдистите" да проникват до тези, които са целта им - децата.
Апологетите на джендър-дрогата съвсем не чакат конвенцията, за да действат на "все по-широк фронт". Специални програми в детските градини и след това в училището. Филмчета, книжки, представления, играчки, дрешки - всичко се подчинява на "джендър-коректността".
А университети се надпреварват да предлагат стипендии за изучаване аспектите на джендър културата и да раздават титли на най- проявилите се "учени-джендърдисти". Това е положението в повечето "напреднали държави", присъединили се или не, към истанбулската конвенция.
Отхвърлянето на ратификацията на истанбулската конвенция е абсолютно необходима, но само първа стъпка. Ако обществото ни - българската православна църква, политическите сили, гражданите, сме решени да преградим пътя на джендър-дрогата и да спасим народ, нация, държава - няма нито ден за губене.
Само със средствата на тотална съпротива, само подавайки си ръка с онези страни и народи, които правят същия избор, можем да имаме някакъв шанс за успех.
Владимир Костов
Източник: http://www.gudelnews.com/2018/02/blog-post_95.html
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69