“ ТРАКИЙСКИ“ БОГОВЕ В ХЕТСКИЯ ПАНТЕОН  

Херодот бе първия автор, чиито работи прегледах в търсене на интересни неща за миналото ни. Този летописец твърди, че траките са най-големия народ след индийците, допълва, че благородниците се познават по татуировките, представя ценни данни за погребалните обреди, а и за почитаните божества. Бащата на историята смята, че у нас има култове само на Дионис, Арес, Артемида, като Хермес е считан за праотец на благородническата прослойка - Her.V.7.   В друга своя книга обаче, Херодот споменава за това, че персийския военоначалник Ойобаз е заловен от траките апсинти, които го пренасят в жертва на бог Плеистор - Her.IX.119. Дали това е  епитет на господаря на бойното поле Арес, или пък се касае за отделно, различно божество не е съвсем ясно поради оскъдната информация.   След време разбрах, че впечатлилия много хора автор е дал твърде скромно описание на тракийския пантеон. Бендида (Вендис), Котито, Дерзас, Дарзала, Епта, Папас, Атис, Кибела, Сабазий, Хероса и още много други също са били на почит у нас в далечното минало. Някои са се радвали на голяма популярност, толкова голяма, че култовете им не са забравени и в ново време. Става дума за облечените в християнска дреха празници Трифон Зарезан, Гергьовден, кукерските и русалийски игри, ладуването и лазаруването и т.н.   Търсейки информация за слабо познати тракийски божества попаднах на името на бог Канзуренос. То предизвика жив интерес поради приликата си с названието на хетския бог Канзура. За жалост и за него няма много сведения, а близостта на имената едва ли е случайна. Хетския Канзура е бил планинско божество и дори една планина носи неговото име. Подробности за култа на тракийския Канзуренос няма, Димитър Дечев представя теонима във варианта Канзеренос и смята, че се касае за епитет на Хероса – Detch. Thrak.с.226.   Смятам, че Канзуренос може да се раздели на две части – канз, отговаряща на стблг. кънѩѕь-княз, господар, водач, и ур(енос) отговаряща на орити-унищожавам, като смисъла на името е господар на войната.   Хето-лувийската дума за цар, княз е khandawat, тя е изградена по същия начин както нашата дума кънѩѕь-княз, господар, коренът kan/kun притежава значение начало, на хето-лувийски, khantili означава първи, начален. Българската и хето-лувийската дума са близки, но нашата е по-добър кандидат за обяснение на името на бог Канзура, а и на Казнуренос-Хероса.   Друго интересно име e това на хетския бог на войната и чумата - Яриш. Поне за мен, тук се касае за Ярей/Арес – тракийския бог на войната. Не само названията са близки, функцията на тези божества е една и съща. Това просто няма как да е случайност. Важна подробност е това, че на скалния монумент Язили Кая е изобразен бог, чиято долна част на тялото е стилизирана във формата на меч.  
Photograph Dick Osseman http://a4.pbase.com/u19/dosseman/large/36319796.P0063Yazilikayaswordgod.jpg   Учените отказват да идентифицират този образ с бога на войната Яриш, навярно поради факта, че при тракийските роднини скитите, бог Арес бива почитан под формата на меч. Знаем за това от работите на Херодот – Her.IV.62.  Бащата на историята разказва, че скитите правя олтари само на Арес, т.е. на него се отдава най-голяма почит. Защо култът към тракийския Арес е толкова силен при траките научаваме от Стефан Византийски. Той казва без увъртане, че скитите са тракийски народ.  

Друга важна подробност е това, че по време на Античността се е смятало, че богът на войната е роден в Тракия, по-точно при гетите - Jord. Getarum 39-31. По време на Троянската Война, Арес взема страната на траки и трояни. Най-древното споменаване на името на бога на войната е върху златен пръстен от благородническо погребение на територията на минойски Крит под формата AREI.  
http://mnamon.sns.it/assets/img/lineare_a/KN%20Zf%2013.jpg   А за това, че Крит е обитаван от траки, знаем както от минойски и микенски документи, така също благодарение на археологически находки, за които е споменал още през 50-те години на ХХ век Б.Хрозни.   Поне от наличната информация, която притежавам, не ми е известно някой да е предложил хетска етимология за Канзура и Яриш. Няма смисъл на хетски и друго божество – Хебат (Хепит). Навярно по тази причина Хебат (Хепит) е обявена за хуритска богиня. Дали е така е друг въпрос*, но е вън от всякакво съмнение, че името на Хебат (Хепит) е свързано с името на тракийската богиня Епта.   Не само е регистриранo тракийски речно име Ептапор, документирани са и значителен брой лични имена като Ептазета, Ептенис, Ептапер, Ептедий, Ептезен, Ептекентос, Ептела, Ептепюра, Ептесюка, Ептеменека, Ептепус, Ептетра, Ептетралис, Ептула, Епталa- Detch.Thrak..167-170. Популярността на тази богиня в обществото на дедите ни е била твърде голяма, за да се касае за чужд култ, а и самото име си е тракийско.   Списъка може да се продължи с хетската богиня Кубаба. За нея се смята, че е приета от фригите под името Кубела/Кибела, наричана е още Матар Кубилея – майка Кибела. За учените вярващи, че въпросното божество не е тракийско, а само прието в тракийския пантеон съществува един сериозен проблем. Подобно на Епта, името на Кубела/Кибела е тракийско, а не хетско.   Доста интересна е и връзката между имената на тракийския Херос, носещ епитета Перкон/Перкос и хетския бог на конете Перуа. За нея пише лингвиста Леонид Гиндин като предава два варианта на хетския теоним, те са Perwa/Pirwa, т.е. Перуа и Пируа.   Вариацията И-Е е характерна не само за древната реч на дедите ни наречени траки, дори и днес у нас се среща замяна на Е с И. Като пример могат да бъдат посочени зелен-зилен, петел-пител и др. Вариацията Perwa/Pirwa е силна индикация за това, че божеството е тракийско и е било прието в пантеона на хетите.   Никой не може да отрече, че траки и хети са имали близки взаимоотношения още през Бронзовата епоха. Мизите и дарданите са съюзници на хетския цар Муватали по време на войната му с египетския фараон Рамзес II. Реално, най-рано названието на Илион се среща в хетски документи под формата Wilusa. Самото име Илион акад. Георгиев тълкува със стблг. илъ-кал, глина и др.   Ясно е, че нашите Арес, Епта, Кибела, Перкон, Канзуренос са приети от хетите и са представени в техните документи като Яриш, Хепит, Кубаба Перуа, Канзура. Доста по-интересен е въпроса – дали това е било знак на добра воля, или дедите ни са били господари на хетите в известен период от време?   Втората възможност изглежда абсурдна понеже няма исторически сведения траки да са властвали над хети. Ранната история на хетите обаче е обгърната в мистерия. Все още няма съгласие къде е прародината на тези хора, ясно е само, че в началото на второ хилядолетие пр. Христа те вече са в Анатолия. През XVIII в.пр.Христа хетите създават царство, което ще бъде доминираща сила в региона около пет века.    Владетелите на това царство водят умела политика и успяват да се наложат над асирийци, митани и египтяни. Ударната сила на хетската армия са бойните колесници, а според О.Гърни хетите притежават и конни стрелци, които наричат суту (скити?).
Благодарение на изображения от скални релефи знаем, че сред хетите има два типа хора – едните представители на народите на Ориента, а другите с ясни европеидни черти.  Кой на кого е бил господар научаваме от работа на американският учен Вахан Куркиджиан.   Той изказва едно доста интересно, а и логично предположение.  Според Куркиджиан, хетите са смесен народ, основната част са хора от азиатски произход, като благородническата прослойка е представена от говорещи индоевропейски език обитатели на земите край Босфора: 
“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html   Въпросните обитатели на земите край Босфора в древността са нашите деди, които са били наричани с името траки. Както топонимите и хидронимите, така също и материалната култура от Западна Мала Азия и Балканите показват силни прилики. Жалко е само, че професионалистите ни не са обърнали достатъчно внимание на този важен въпрос.   Ако нещо е наше, защо да не предявим претенции за него. В случай, че дедите ни са изиграли голяма роля в изграждането на Хетската Империя, то това трябва да бъде признато. Вместо на младото поколение да се внушава старата и вредна измислица, че българите са мешавица от побягнал от хазарите конен народ, който се е смесил с примитивни блатни обитатели дошли от север, е редно и справедливо да се обясни, че нашата история не започва през 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано, че сме потомци на местен народ, който не само е повлиял силно гърци, римляни и келти, но също така и народите на Азия.   Младите трябва да осъзнаят, че след като сме потомци на силни и способни хора, то не е нужно да се кланяме на никого – нито на изток, нито на запад и вместо това е по-добре да запретнем ръкави и да възродим сами Родината. Можем го защото носим гените на градители на империи, на безстрашни бойци и велики мислители.     Използвана литература и обяснения:     1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957; 3.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998; 4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;     *Cамите хурити (предците на кюрдите) са били подвластни на почитащите Епа/Хепа митани. Те са древен народ, чийто език е арийски, както личи по думите тера-три, панча-пет, caтта-седем, вартана-въртене. От средите на митаните произлиза всеизвестната Нефертити – съпругата на фараона Ехнатон. Нейното истинско име е Таду-хепа.