Десет причини държавата да си върне ЧЕЗ Автор: Еленко Божков 05.03.2018 Единственият разумен вариант за приключване на сагата „Гинка Върбакова – ЧЕЗ” е прекратяване на сделката и започване на нова процедура с участие на специално създадено дружество, собственост на българската държава. Разбира се, при всичките описани дотук начини за прекратяване на сделката, съществува сериозната опасност Сянката, която седи зад Гинка, да загуби внесените като гаранция за участие 5 млн. евро. Но поставена пред избора да загуби 5 млн. евро или едноличната си власт над държавата, Сянката вероятно ще се замисли.

 

 Ще си позволя най-добронамерено да опонирам на д-р Евгений Кънев и неговите „Десет причини държавата да не придобива дял в ЧЕЗ България”.

 Всъщност с първата от причините съм напълно съгласен: Действително работа на регулаторите в това число и на специалните служби е да провери и не позволи дадена сделка, когато има съмнение за това, че с нейната реализация ще се появат проблеми в услугата „пренос, доставка и снабдяване на електрическа енергия” за близо 3 млн. български граждани.

 По втората причина: че ще възнкне конфликт на интереси между държавата като регулатор и държавата като акционер, ще изразя несъгласие, защото заради изискванията на „третият енергиен пакет” на ЕС със специални текстове в Закона за Енергетиката, на регулатора КЕВР се предоставя и гаратира независимост при лицензирането, контролирането и решаването на спорове на енергийните дружества.

 Благодарение на тази независимост е възможно функционирането на 100 процента държавните ЕСО и БУЛГАРТРАНСГАЗ. Конфликт на интереси наистина има, но той е в това, че дейностите „производство”, ”пренос”, „търговия” и ”доставка” се осъществяват от „Фри Енерджи Проджект Орешец” ЕАД, „Бара Груп” ЕООД, „ЧЕЗ разпределение България”, „ЧЕЗ Електро България” АД, „ЧЕЗ Трейд България” ЕАД,

 като всички те стават собственост на „Инерком България”, а това е в крещящо противоречие със същия „третия енергиен пакет”, транспониран изцяло в Закона за Енергетика. 

 По третата причина за изхарчването на „над 100 млн евро грешни държавни пари” ще се съглася с д-р Кънев защото, за да се закупят 100 процента дялове от предлагания пакет от държавата при добре проведени преговори, ще са необходими около 250 млн. евро. Не съм съгласен, че тези пари ще са ”грешни”, защото използването на „други средства”, както предлага уважаемият доктор, би могло да се интерпретира като експроприациация или национализация.

 Съгласен съм с аргумента, че ”ще настъпи още по-голям хаос в системата” с вкарането на политици директно в управленските и надзорни структури. Особено ако тези политици са с биографии и експертиза, подобна на тези на печално известния Димитър Стефанов-Каратиста. Но ако чрез законови промени се даде възможност на КЕВР да одобрява членовете на Надзорните и Управителните органи, случаят „Каратиста” не би могъл да се повтори. 

 По петата и шестата причина, че с това придобиване на дял „ще бъде нанесен още един сериозен удар върху остатъчната инвестиционна репутация на България” и че всичко тук „подлежи на ревизия” мисля, че няма как осветляването и спирането на една неясна със своето финансиране и купувач сделка да повлияе негативно върху инвестиционният климат и репутацията на България. В ревизирането на тази сделка не виждам нищо порочно. Тъкмо обратното:

 прекратяването й ще даде надежда, че може да се сложи край на сделки като тази и като сделката по закупуването на „Общинска банка” София. 

 Седмата причина е направо смехотворна: За какво „унищожаване на 15 години усилия за изграждане на качествена мрежа” говори д-р Кънев? Ще отговоря само с един от десетките примери за разхищения, кражби и профанизиране на инвестиционната програма: Задно с въздушните и кабелни електропроводи трансформаторите са основните средства, чрез които разпределителното дружество осъществява дейността си.

 В момента в мрежата на ЧЕЗ оперират около 30 хил. трансформатори, които преобразуват електрическата енергия така, че да може тя да бъде доставена до всеки от 2-та млн. потребители. Близо 10 хиляди от тези трансформатори работят над 30 г. и носят големи загуби -

 загубите им са 2.5 пъти по големи от тези на нови такива.

 Освен това, от счетоводна гледна точка, тези машини са напълно амортизирани - изплатени са на 100 процента. В допълнение при бума на строителството в София (2008-2010 г.) са монтирани над 2000 трансформатора, които поради неточно заявени товари от проектантите и инвеститорите, към момента са натоварени не повече от 20-25 процента. Така те носят допълнителни загуби от недонатоварване, защото трансформаторите са включени и работят непрекъснато 8760 часа годишно.

 До 2015 г. в мрежата на ЧЕЗ са подменяни средно годишно не повече от 150 трансформатора, като най–често подменяни са тези, които аварират. От месец януари 2017-а до средата на годината са подменени над 300 трансформатори,

 като подменените не са от посочените по-горе групи, а са основно машини на 6-7 г. експлоатация.

 Стойността на един нов трансформатор е между 15 000 и 20 000 лв. според мощността му. Лесно е да се изчислят усвоените само за половин година близо 6 млн. лева. Сменените и годни при това машини се държат на склад. Процесът продължава с ненамаляваща интензивност.

 По този начин ЧЕЗ „усвоява“ ударно инвестиции, от разрешените от ДКЕР за 2017 година, рекордни 140 млн. лв. (досега са разрешавани не повече от 60-70 млн. лв.)

 Увеличава се изкуствено капиталът на дружеството, което е база за искане на по-високи цени за поддържане на мрежата в бъдеще и цени за разпределение. Ефективността не се увеличава, защото носещите загуби трансформатори продължават да работят, а складовете се препълват от годни, икономични трансформатори, които са извън експлоатация, но повишават капитала. Определено има среда и за корупционни практики при такава масовост.  

Казах, че примерът с трансформаторите може да бъде допълнен с примера за закупените електромери на стойност 150 млн. лева, без да са подменени близо 200 хил. елктромера, които са собственост на абонатите.

 По осмата причина, че стратегически инвеститори не идват в България, защото „трябва да заседават в борда заедно с държавата”, ще припомня, че и "Нефтохим", и ТЕЦ „Марица Изток 3” работят вече дълги години с представители на българската държава, както в управителните, така и в надзорните органи на дружеството.

 Деветата причина за „схеми как да се привлекат ЧЕЗ дружествата в други грандпрахоснически планове на политиците като АЕЦ "Белене" е толкова несъстоятелна, че няма да я коментирам изобщо.

 Що се отнася до това, че „ще се увеличи рискът на потребителите да не получат качествена услуга на електроснабдяване”, припомням, че ЧЕЗ-разпределение е получил 120 млн. евро кредит за инвестиции през новия регулаторен период, който започва тази година. Затова не е необходимо никакво участие на фиска в осигуряване на инвестиционната прогарма на дружеството в случай, че държавата стане негов собственик.

 Накрая искам да повторя, че единственият разумен вариант за приключване на сагата „Гинка Върбакова – ЧЕЗ” е прекратяването на сделката и започване на нова процедура с участие на създадено специално дружество, собственост на българската държава.

 Сделката миоже да бъде прекратена по един от следните начини:

 Отказ на една от банките да осигури финансиране или гаранции по сделката.

 Преди сделката да е окончателно приключена, спешно да се приеме изменение и допълнение на Закона за Енергетика, с което да се задължи КЕВР да изследва обстоятелствата по сключване на подобни сделки и да взима решение за разрешаването или забраната им. 

• Базирайки се на данните за възможно финансиране на сделката от офшорни сметки, да се използват възможностите които дава чл.32 т.27 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/849 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА: „Държавите членки гарантират, че Звеното за финансово разузнаване (ЗФР) разполагат с правомощия да предприемат спешни преки или косвени действия, когато съществува подозрение, че дадена сделка е свързана с изпиране на пари или финансиране на тероризма, да отложат или откажат одобрение за сключване на сделка с цел тя да се анализира, да потвърдят подозрението и да доведат резултатите от анализа до знанието на компетентните органи.” или чл. 12 ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ: „......директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 може да извърши операцията или сделката” 

• Преди сделката да е окончателно приключена, КЕВР да завърши започнатата през март 2014 г. процедура за отнемане на Лиценза на „ЧЕЗ Електро България” АД с решение за отнемане на Лиценза. Припомням, че ЧЕЗ Електро България дължи 67,3 млн. лв. След като бъде изправена пред обстоятелството да закупи енергийно дружество с отнет Лиценз и задължение от близо 70 млн.лв. ,Гинка Върбакова едва ли ще иска да подпише окончателно сделката. 

Разбира се, при всичките описани дотук начини за прекратяване на сделката съществува сериозната опасност Сянката, която седи зад Гинка да загуби внесените като гаранция за участие 5 млн. евро. Но поставена пред избора да загуби 5 млн. евро или едноличната си власт над държавата, Сянката вероятно ще се замисли.