ДУМАТА “KAНАС” В РЕЧТА НА ЗАЛМОКСИС И ОРФЕЙ  
Преди няколко години, ентусиазирани мои читатели ме засипаха със съобщения във “Фейсбук”. Тези хора горяха от нетърпение да ме уведомят за една хубава новина. Ставаше дума за настояването на определена група учени за промяна на някои термини и датировки.  Мисля, че понастоящем почти всеки сънародник е запознат с пледирането за замяна на хан с кан и за приемане на началото на българската държавност  II век, а VII век. Приятелите ми считаха това за нещо прогресивно, за голяма крачка напред.   Никак не ми се искаше да ги разочаровам, но е редно човек да казва истината, а не само това, което ще се хареса на другите. С риск да попаря жестоко радостта на хората, аз им обясних, че прокарването на титлата кан, като замяна на хан, не е нещо ново, защото през 1943 година, Иван Дуйчев пише за канъ ивиги. Още по-рано, през 1932 година, цитирайки езиковеда и историк Веселин Бешевлиев, Карел Шкорпил разказва за канъ Персианъ.   В такъв случай, как да наречем “въвеждането” на титлата кан нещо ново? Може ли това, което е било прокарано преди около 86 години да бъде наречено ново, промяна за добро? Според мен,  някой от казионните учени е решил да се възползва от неосведомеността, добродушието и лековерието на българския народ и премълчавайки определени сведения, да удължи живота на старите заблуди.   В миналото се твърдеше, че предците ни са наричали владетелите си канъ, ханъ, защото тази титла се ползва от народите на Средна Азия. Следвайки неиздържаните и недоказани теории създадени от чужденци, повечето наши учени, волно, или неволно внушаваха на своите студенти и читатели заблуди, които обаче се вкорениха здраво в съзнанието на хората.   Държа да уточня, че титлата на нашите деди е кнез, княз, като вариантите в различни времена са: кнѧзъ, кьнѧsъ, кънѧsъ, KANAC, KANEС. Живелият през IX  век арабски автор Ибн Хуразбих дава ценна информация за старите българи, а именно това, че владетелите са наричани КАНАС. Нито Йоан Екзарх, нито Черноризец Храбър, или който и да е било техен съвременник, не говори изобщо за канове, или ханове, а само за князе.   Нека обърнем внимание и на друг изключително важен факт: Hито един средновековен български летописец не споменава дори и веднъж термин като канство, ханство. Вместо това се ползва думата кнѧженпе -княжество. Странно как нашите специалисти не са забелязали това.   Във времето на владетелите Омуртаг и Маламир, по надписите се срещат формите KANAC и KANEС, те отговарят точно на вариацията княз-кнез. Това е обяснено подробно от Ганчо Ценов още в началото на ХХ век, но за жалост тогава властва наложеното от чужденци виждане, че старите българи са азиатци и нашите учени покорно приемат заблудата използвайки в своите работи титлите ханъ, канъ.   Ценов е отречен защото смята, че българите са потомци на древен балкански народ, познат най-вече под името траки. Твърдението си, съвестният учен е подкрепил солидно, но това не пречи на колегите му да го клеветят и оплюят – позорно действие, което за жалост продължава до ден днешен.   Тъжното е, че още в края на XIX век е имало доказателства за това, че княз е древна наша титла, а не заемка, както се смята понастоящем. В публикувания през XIX век речник на Григори Дяченко, като основа на думата кнѧзъ се дава конь, кънъ- начало . 

Извадка от речника на Дяченко от XIX век, още тогава е предложено напълно логично тълкуване на титлата княз, кнез
Отделно от това, в “Етимологически Речник на Келтския Език”, като сродна на ceann-господар, владетел, глава е дадена ceud-първи, начален, a също  и стчерксл. (стблг. б.а.) конь-начало. Тя е имала по стара форма кань, кень-начало .   Пак през XIX век е творил езиковедът Вилхелм Томашек. Той е един от първите, които дават голямо количество информация за тракийската ономастика. Разглеждайки името на племето Καινοί, Caenos, този учен смята, че то означава или млади, или тези, които са в началото, тези, които са до брега, като във втория случай, дава обяснение със сл. конь-начало и др.  
Карта на Тракия с посочена локация на хората познати като Καινοί, Caenos
Мисля, че както Томашек, така и цитиралия го по-късно Димитър Дечев са могли да свържат KANAC със Καινοί, Caenos, но разбира се това е противоречало на вижданията им, че старите българи са азиатски пришълци и навярно поради тази причина споменаване не е направено.   Фригийските надписи са открити също през XIX век, а малко по-късно те са били добре известни и в научните среди у нас защото Никола Йонков Владикин публикува надпис със съвременна регистрация М-01, в своя работа от 1911 година. На този паметник е отбелязана титлата AKENANOΓAFOS, съдържаща същия корен като в KANAC, Καινοί, Caenos, но отново никой от нашите учени не търси връзка.   По-късно е намерен фригийски надпис W-07, на който се среща титлата AKENAS, а тя е сродна на AKENANOΓAFOS. Коренът кен се среща и в тракийски лични имена съдържащи елемент κενθος, cendus. За този елеменет,  учени като Дечев, Георгиев и др. дават обяснение със конь-начало, а и начѧти-начевам. Никой от специалистите обаче не прави съпоставка на KANAC с AKENAS, κενθος, cendus, макар още през XIX век Стрезневски и Дяченко да дават обясенние на княз с конь (кань)-начало.   Интересен, но и пренебрегван факт е това, че съществува тракийско лично име Канас/Kάνας. То се среща в надпис от II век, идентично е на старобългарската титла KANAC, но за жалост, поне по мои сведения, нито историците ни, нито траколозите ни са направили споменаване на важната информация. Тя може да бъде намерена в работа, която изследователката Pinar Цzlem-Aytaзlar е публикувала пред 2010 година, но известие относно надписа, на който тракийското име Канас/Kάνας е регистрирано, е обнародвано през 1978 година,  т.е. преди около четиридесет години.   Най-важното в случая е това, че Канас/Kάνας е записано в региона на Пруса, до Олимп – точно мястото, в което Димитър Хоматиан разполага старите селища на българите още преди времето на Александър Велики – IV век преди Христа. Уви, дори тази важна подробност не е трогнала никого от специалиститте ни.   Пропуснато е и друго важно фригийско име – Доруканос/Δορυκανος. Смятам, че частицата κανος е сродна на Kάνας и на около хилядолетие по-рано документираната титла AKENAS. Δορυκανος е изградено по същия начин както древната фригийска титла модро ванак / MOΔΡO FANAK, чието значение е господар на град Модра.   Съществува още едно интересно фригийско име – Kανυτιεναις, като първият елемент Kανυτι се среща в древен минойски документ, чиято регистрация е HT-97a3- КА-НУ-ТИ/KA-NU-TI. В същия документ намираме и името Тати, което е почти идентично на фригийското Татес, обяснимо с блг. тати, тате, тато.   Отново минойски документи, които са на около 3800 години, са съхранили важни за историята ни имена. Освен КА-НУ-ТИ/KA-NU-TI, на друг надпис с регистрация KO Za 1c, срещаме УНАКАНАСИ/UNA KANASI.   Американският учен Дж.  Янгър смята, че се касае за някакъв термин от култа на определено божество, по-скоро обаче става дума за име на владетел, или дори титла  на владетел - (A)КANAS в склонена форма.  Частицата UN може да се изтълкува със стблг. прил. унии-по-добър, в смисъл –благороден. В такъв случай UN AKANASI би получило превод – на благородния княз. Тези изключително важнни данни не са представяни никога на българския читател.   Това, че дедите ни наричани в далечното минало траки, са обитавали минойския Крит се знае добре. Холандският изследовател Петер Ван Сусберген и др. откриха тракийски лични имена в документите с Линеар А. Най-известните са Диза, Питак, Арей, Тетюс и Резос. Последното име е засвидетелсвано и от Омир във формата Резос.   Не е за пренебрегване и факта, че още преди римляните да дойдат в нашите земи, или по-точно - около 860 години преди времето на княз Аспарух, в Добруджа е живял владетел с име Канит/Κανιτης. Неговите монети са с високо качество, а самия цар е споменат в гръцки епиграфски паметници. Поне за мен, връзката между името на Канит с фригийското Канутиеваис и документираното преди около 1800 години Канути е ясна, но по непонятни причини е останала невидима за специалистите.   Не мислете обаче, че тракийската ономастика няма и други думи свързани с титлата KANAC. На един от съдовете на Рогозенското съкровище е гравирано името KAINOS, или по-точно KAINO в родителен падеж. Комбинацията KAINO  KOТΥОС бива тълкувана от Вл. Георгиев като – на кейниеца Котис.   Тъй като липсват каквито и да било данни, че траките Καινοί, Caenos са имали цар с име Котис, то е по-логично да се приеме, че KAINO(C)  KOТΥОС означава – принадлежи на княз Котис в род.пад. В такъв случай KAINOС, KAINO е сродна на другите тракийски титли AKENAS, AKENANOΓAFOS.   Уверяваме се, че специалистите подложили на тълкуване титлата КАНАС, са пропуснали огромно количество информация. Ценни сведения от тракийската ономастика не са споменавани изобщо на българските студенти, не са представени разбира се и на широката публика. Ето списъка на данните, които по една или друга причина не са станали обществено достояние:   KANASI – регистрирано име, титла преди около 3800 години; KA-NU-TI - регистрирано име, титла преди около 3800 години; Kανυτιεναις- регистрирано име, титла преди около 2700 години; AKENAS – регистриранa титла преди около 2700 години; AKENANOΓAFOS- регистриранa титла преди около 2700 години; KAINOS -регистрирано име, титла преди около 2350 години; Καινοί, Caenos- регистрирано племенно име преди около 2000 години; Δορυκανος - регистрирано име, титла преди около 2100-1900 години; Κανιτης- регистрирано име, титла преди около 2180 години; Kάνας -регистрирано име, титла преди около 1850 години; κενθος, cendus- елемент от тракийски имена, обясним със стблг. *kendo, чѧдо, *kanь, конь, начѧти, зачѧти и т.н.;     Вместо богатата и ценна информация от тракийската ономастика да бъде подложена на анализ, или поне представена на българските читатели, доста от специалистите са предпочели да вперят упорито поглед далеч на изток, към Сибир и Хималаите, в търсене на корените на народа ни колкото може по-далеч от Балканите. Трудно ми е да дам определение за това поведение, трудно ми е да дам и обяснение за причината. Може би всеки специалист си има свои мотиви, но каквато и да са те, не е редно важни неща да бъдат ингорирани.   Обяснимата на български език титла кнез, княз е смайващо древна. Тя е съществувала още през Бронзовата епоха, т.е. поне отпреди 3800 години. Сродна е на хето-лувийската кандават-княз, а и на староегипетката кенти-княз, главнокомандващ чужда армия. Кнез, княз е сродна и на келтската ceann-господар, владетел, глава.   Ползваните от германските народи титли cyning (king), kunungr, konge, koning, Kцnig, ce се появяват едва през Средновековието, т.е. преди около 1100 години. Със сигурност много хора са чували за византийските василевси, но малцина знаят, че βασιλέυς е заемка в гръцкия, заемка, която е сродна на друга титла βάττος-бато, цар.      Тези неща трябва да се знаят защото са един от пътеводителите към истината, а тя е, че ние българите сме пълноправни наследници на най-древното цивилизовано население на Балканите. Ние носим кръвта на тези, които удивиха със своята смелост и сила дори Рим, а със своята доброта, духовна чистота и милосърдие смаяха гърците. Дедите ни бяха не само славни бойци, но и учители на другите народи.   Едни хора създават раздори, лъжат, грабят, подтискат и унищожават по-слабите. Други, макар да имат възможност да заличат всеки по пътя си, показват що е истинско благородство разпространявайки знания и светлина. Такива бяха дедите ни и ние имаме пълното право да се гордеем, че сме техни потомци. Да си потомък на благородник обаче, не е само повод за високо самочувствие, но и задължение – да се следва традицията на доброта, милосърдие, честност и смелост. Наследството се предава не само с кръвта, но и с духа.