Loading...
В България протичат много тревожни процеси на отродяването. Те имат силни тревожни проявления в овладяването и ползването на българския език. Вече стана обществено достояние факта, че голяма част от българските ученици са функционално неграмотни и че друга голяма група (до десетки хиляди) деца не посещават училище и следователно въобще не учат български език. Освен тези образователни факти има и друг, обикновено скрит за обществото процес – деградация на ползването на българския език и писменост. Деградацията на българския език и писменост има различни форми и измерения.
Първото измерение на деградацията на ползването на българския език е все по-честото използване на латиница вместо кирилица при изписването на различни текстове в Интернет и социалните мрежи. Вярно е, че технологията на използване на компютрите, на програмното им осигуряване е на английски, но това не е повод да не се пише на кирилица, когато на клавиатурата има и двете възможности. Явно идиотската идея на един бивш президент на България да се откажем от кирилицата и да преминем на латиница има своите волни или неволни последователи. И твърде често вместо български букви се изписват латински, а думите са с българско звучене. Използва се т.нар. „дигитална шльокавица“, т.е. писането с цифри вместо с букви. И това явление е особено силно сред младите и най-младите ползватели на компютрите и общуването в Интернет. Среща се и едновременното изписване на текст с кирилица и латиница. Напоследък това стана модно увлечение на някои спортни сайтове. Например, информация за футболен мач между: „Динамо (Киев) – Skenderbreu“ или дори „Монтана – Maritsa Plovdiv“. Подобна е и практиката за изписване имената на футболистите, играещи в мачове от българското първенство на латиница, докато в почти всички европейски страни това е на роден език. Тук няма оправдание за международното телевизионно излъчване на мачовете, тъй като едва ли някъде в света гледат с интерес мач между Витоша и Верея. Или пък написаното в един сайт: „Пет български града се присъединяват към Wings for Life World Run“. Подобен характер има и практиката да се пишат есемеси на латиница вместо на кирилица. През последните десетилетия стана практика в научни списания, сборници и други издания да има публикации на чужди езици. Премахна се добрата стара практика в българските научни списания да има статии само на български език с кирилица, а да има и резюме на чужд език на латиница. Дори българските политици започнаха да поздравяват българските граждани на чужд език. Например, поздравлението на български министър по повод Трети март: „Happy National Day – the 140th Anniversary of the Liberation of Bulgaria!“. Дали е възможно в Германия, немски политик да се обърне към немската нация с поздравление на някакъв чужд език? Или във Великобритания? Или във Франция? Или в Полша и Унгария?
Второто измерение на деградацията на българския език е прекомерната употреба на чуждици, по повод и без повод. В българския език закономерно навлязоха нови думи от сферата на компютърните и информационно-комуникационните технологии (ИКТ), макар че и в тази сфера има просто механично използване на англоезична терминология, дори в случаите, когато има подходяща българска дума. Но така е и в други сфери на знанието и културата. Много често журналисти, културни дейци и някои научни работници си служат с чуждици, вместо да използват адекватни български думи.
Това те правят поради недоброто владеене на родния език или от желание да изглеждат по „цивилизовани“, „по-начетени“, „по-интелигентни“. Типичен пример е използването на думата „визия“ (по произход от латински visio, френски и немски), използвана най-вече в журналистиката, културата, политиката, архитектура и градоустройство и т.н. , като и думата визионер. Например „Визия за София“, вместо да кажем на обикновен български език „виждане“, „представа“ или наложилите се преди това чуждици „идея“ или „стратегия“, „поглед за бъдещето“ използваме нова чуждица – „визия“. Но думата „визионер“ по Речник на чуждите думи в българския език (под ред. на акад. Вл. Георгиев, 1970) означава „човек, който има привидения и халюцинации; ясновидец“. Да, някои български политици, културтрегери и журналисти действително имат лъжливи представи, привидения и халюцинации. Но това не е основание в книжовния български език да вмъкваме нова чуждица – „визия“. Вече се използва „артикулирам“ вместо говоря, изговарям, произнасям. Или да вземем чуждицата „постинг“ (от англ. Posting) за някакво съобщение или верига от съобщения, особено в интернет кореспонденцията, във Фейсбук, Инстаграм, Туитър или други мрежи, в лични блогове, в отзиви по материали в сайтове и др.. Думата се използва дори и за изработени от учениците табла по някакъв учебен предмет. Някои сноби си въобразяват, че употребата на „постинг“ изглежда по-научно и престижно, по-модерно. По-просташки им звучи да кажат обикновени думи като табло, съобщение, дори текст, статия, материал (писмен). Подобна е ситуацията с множество други нови думи. Напоследък в спорта масово навлизат чуждици, предимно английски, които за огромната част от почитателите на спорта нищо не значат и им пречат да се ориентират в спортната информация. Такъв е примерът с термина „промоутър“ (популяризатор на спортни или други срещи, мероприятия). Така стоят нещата и в грижата за автомобилите. Тях вече не ги „настройват“, „регулират“, „изменят“, променят някаква система от тях, ремонтират, а ги „тунинговат“ (от англ. „tuning” – „настройване“). Подобни масово навлизащи чуждици са „кастинг“ (проба, прослушване), „тренд“ (направление, посока, тенденция), „дестинация“ (място за посещение – населен пункт, местност, курорт, обект, определена територия и др.), „бренд“ (търговска марка, марка на продукт), „кеш“ (в брой), BG (българско) и т.н. Има някакъв стремеж към маниакалност. Казаното с чужда дума е дваж или три пъти по-вярно и по-впечатляващо от казаното с българска дума ли? Изразяването с чуждици те прави по-значим и по-велик спрямо другите ли? А, те останалите са някакви си там аналфабети (неписмени, неграмотни хора), простаци и простакеши ли?
Своеобразно проявление на възприемането на чуждестранна терминология е смяната на една утвърдила се вече с друга нова чуждица. Може би най-характерната за проявявания колониално-езиков манталитет е използването на думата за месторабота – офис. В края на XIX век в новоосвободена България се използва френската дума „кантора“ (от фр. comptoir). В началото и средата на XX век вече използваме италианския термин „канцелария“ (cancellaria), а в края на XX и началото на XIX век френско-английското „офис“ (от фр. office). Или пък замяната на термина „завод“ и „предприятие“ с нищо незначещото „фирма“. Неработещият ром с фирма за два лева се изравнява с монополиста от фирма „Лукойл“.
Особено тревожно е формирането в научните среди на своеобразен изкуствен псевдонаучен език, използващ безкрайно количество чуждици, които са неразбираеми за обикновените хора. Не е ясно дали такава терминология им придава по-голяма научност, но когато тях (чуждиците) ги вмъкват в учебниците за основното и средното образование, последните стават съвсем неразбираеми за учениците. Те стават своеобразно препятствие към овладяване на учебния материал. А това в крайна сметка води до принизяване равнището на знания, тяхното разбиране и усвояване. Такъв е примерът с термина „парадигма“ (от грц. paradeigma — пример, образец) начин на поставяне на проблема, възприет като образец за изследване; доминиращ начин на мислене във формата на някаква завършеност т.е. пример и т.н. наукообразни обяснения.
Манията за ранно овладяване и ползване от децата на множество чужди езици, преди още да е овладян родният български език, да знаят основните граматически правила, да са развили поне на начален етап уменията да се мисли, са се сравнява, обяснява и т.н. Това ранно чуждоезиково обучение има своите корени предимно в желанието на родителите децата им да се реализират в бъдеще в чужбина, не толкова да използват чуждите езици за улеснение в своята практическа работа и живот. Сега в София и другите големи градове могат са се видят дядовци и баби, майки и бащи, братя и сестри, които водят малки деца на курсове по чужди езици, преди да са се научили как се пишат българските букви. Можеш дори да чуеш думи на възрастни към деца: “Ще ти дам това шоколадче, ако ми го поискаш на английски“! Владеенето на чужди езици безкрайно улеснява професионалната реализация и израстване, но и адаптацията на българите в чужбина, в друга национална и културна среда. То е и фактор за значимо силно отродяване. Въведената практика в езиковите гимназии да се изучават други учебни предмети на чужд език, силно снижава знанията. Това с особена сила се отнася за обучението но история и география, а това са учебните предмети, които заедно с българския език и литература, пряко влияят за формиране на чувството за Родина, народностна принадлежност, за българска култура, българско самосъзнание и самочувствие.
Тревожен е отказът от изучаване и ползване на българския език от децата и внуците на българските емигранти в чужбина. Първото поколение емигранти от епохата на безкрайния преход имат вече големи деца и внуци. Особено тревожно е, че част от децата и по-голямата част от внуците, които са научили български само на семейно равнище, слабо го владеят (разбират, но не говорят или говорят със много силен акцент) или въобще не знаят и дума български (предимно внуците). Повечето от тях са израснали в чуждоезикова среда, свободно общуват на местния национален език. При тях няма разлика в културата и поведението с местните деца, т.е. те са се вписали почти напълно в чуждата среда („мултикултурализирани“ по Меркел) и вече са почти изцяло загубили чувството за принадлежност към България. За тях Родина е Чужбината, т.е. там, където са се родили, израснали и образовали. Те, в повечето случаи под влияние на родители, дядовци и баби, имат някакво по-особено отношение към България. Страшни са отрицателните емоции на баби и дядовци, които посрещат своите внуци от чужбина и на които могат само да се усмихват, не могат да разменят поне изречение на български с тях. При децата, растящи и учещи в България също има по-често от необходимото ползване на чужди езици. Това е предимно под влияние на желанието за самоизтъкване пред другите, които не знаят или по-слабо владеят чужд език.
Езикът и писмеността са основата на съхраняването на националната памет, националните традиции и достойнство. Тяхното ерозиране и деградация на личностно и на обществено равнище са сигурен белег за отродяване и последваща доброволна асимилация в друга народност.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata