България е представена като колония в новите учебници по литература     Posted on May 04, 2018

Изцяло е нов подходът при изучаването на литературата в XI и XII клас.

Произведенията се групират по така наречените тематични цикли, като никой никъде не е обосновал необходимостта от промяна на подхода.

Това заяви пред Фрог нюз народният представител от БСП Ирена Анастасова по повод промените в учебното съдържание по литература.

Никога досега авторите не са се учили извън хронологичния ред, защото по този начин се осмислят особеностите на литературния процес в една страна.

Освен това литературата не може да се откъсне от историята.

След като ще фалшифицираме националната история, трябва произведенията да извадим от контекста на времето и да ги мислим само като интерпретация на определена тема.

Литературните произведения са групирани в различни категории: „Родното”, „Смъртта”, „Природата” и т.н.

В категорията Родното принципът на подбиране на произведенията е много странен.

Липсва Вазов, неговите текстове са основополагащи, смислообразуващи в българското национално съзнание.

България се интерпретира като колония. Българското е или никога несбъднатата мечта за освобождението на Македония, или простащината на Бай Ганьо и парвенющината на нашенците в „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников. Тогава какво очакваме да се формира у децата?! Очакваме да се формира желанието много по-бързо да излязат от България и да се спасят в „Европата”.

В категорията Природно е сложена поемата „Градушка”. Природната стихия ли е смисълът й?!

Гео Милев вече се учи вместо в XII клас в X. Той не може да бъде разбран в X клас. Алеко се учи без фейлетоните. На Христо Ботев падат „Към брата си”, „Елегия”, „На прощаване”. От Иван Вазов падат „Българският език”, „Отечество любезно”, „Елате ни вижте”, „Линее нашето поколение”, „Опълченците на шипка”. Димитър Димов е представен с романа „Тютюн”, от който ще се изучават две глави – I и XVI глава. Възможно ли е по този начин да се разбере цялото произведение?!

Падат произведения на автори, които са показателни за българската народопсихология и които са със силно насочен социален характер – „Братчетата на Гаврош”, „Бай Ганьо прави избори” и т.н. Вероятно управляващите се припознават в „Бай Ганьо прави избори” и затова посягат на него, допуска Анастасова.