Децата на нашите деца няма да говорят български. Поне повечето. Защото националните предатели, наричащи се политици и управници ще прокудят поредното поколение българи в чужбина. Те не им трябват. Будни, млади и непокорни, децата ни са заплаха за дебелите. Необременени от ”университета на Живков”, децата ни не търпят свинете да им редят живота. И свинете правят всичко възможно да си осигурят спокойствието. Баловете минаха. Десетки хиляди родители отпразнуваха завършването на децата си. След пет години мнозинството от тези деца няма да са в България. Българските родители имат най-тежката дилема. Ако кажат на децата си – заминавай, търси щастието си на по-добро място, то те обричат децата си на живот без корени, без близки, без роднини. Ако им кажат – остани, то те обричат децата си на живот в кочината на мафията. И децата ни сами избират да заминат, защото те тепърва има да отглеждат своите деца и не искат те да растат в държава без справедливост, управлявана от ченгета, мутри и корумпирани боклуци. В началото си идват по два-три пъти в годината. След това само за Коледа. А след няколко години, внуците ни трудно вече говорят български, а бабите и дядовците им крият сълзите си, взирайки се в компютъра, говорейки с децата си по скайпа. И още няколко десетки села всяка година ще заличаваме от картата. И още градове ще се превръщат в призраци, без млади хора и без деца по улиците. И още много болка, мъка и убити мечти ни чакат, ако не изринем злото, което убива народа и прокужда децата ни. И това зло има име и се казва МАФИЯ! Битката срещу това зло ще се води на площадите и тази битка ще е знак и за децата ни, че надежда за тях има за живот в родината им. БОЕЦ водим тази битка и събираме непримиримите.